№ 14634
гр. С., 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110132652 по описа за 2022 година
Ищцата К. И. К. е предявила срещу ответника ФИРМА, обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (с оглед
допуснатото изменение на предявените искове в проведеното на 04.05.2023 г.
открито съдебно заседание) за заплащане на сумата от 15 000.00 лв.,
представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на сумата от
20 000.00 лв., за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получени травми, както и преживян стрес, претърпени от ищцата при пътно-
транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 30.08.2021 г. в гр. С., ведно
със законната лихва за периода от 18.01.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, както и на сумата от 5 079.37 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат от същото ПТП,
изразяващи се в разходи за проведени изследвания в размер на сумата от
292.85 лв. (за проведено ядрено магнитно образно изследване) и закупени
медикаменти в размер на сумата от 72.85 лв., ведно със законната лихва за
периода от 18.01.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2021 г. в гр. С., е настъпило
ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил ..........., с рег. № ...........,
в резултат от което на ищцата са били причинени телесни повреди –
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия. Вследствие на получената травма ищцата
1
търпяла неудобства, психически дискомфорт, болки и загуба на съня. Сочи,
че в резултат от инцидента е претърпяла имуществени вреди в размер на
претендирания, изразяващи се в разходи за проведени изследвания в размер
на сумата от 292.85 лв. (за проведено ядрено магнитно образно изследване) и
закупени медикаменти в размер на сумата от 72.85 лв. Ищцата поддържа, че
виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
горепосочения автомобил при ответното застрахователно дружество по
полица, валидна към датата на ПТП, поради което счита, че ответникът
отговаря за причинените й вреди. Ищцата предявила извънсъдебна претенция
пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не
последвало. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ФИРМА, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосочения автомобил. Оспорва
настъпването на вредите, чието репариране се претендира, в причинно-
следствена връзка с произшествието. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите, като твърди, че ищцата също е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва като завишен размера на претендираното
обезщетение, доколкото не отговаря на действително причинените вреди. По
изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 03.04.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за лек автомобил ..........., с рег. № ..........., е налице сключена при ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно
покритие към датата на ПТП.
От представения по делото Протокол №.........../........... г., съставен от П.
И. – младши автоконтроьор - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 30.08.2021
г., около 9.15 часа на бул. „Ив. Г.“ срещу бензиностанция „ОМВ“ - гр. С., лек
2
автомобил ..........., с рег. № ..........., управляван от Ал. Б. Гр., реализира ПТП,
поради движение на недостатъчно разстояние, като удря движения се пред
него и намаляващ скоростта лек автомобил с марка ........... с рег. №.............,
управляван от ищцата К. И. К., който от удара се измества напред и се удря в
спрелия лек автомобил с рег. №..................., при което са причинени
материални щети и на трите МПС.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените
в исковата молба обстоятелства.
От заключението на приетата по делото Комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания –
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия, които са й причинили средни по
интензитет болки, по-силни в острия период, в рамките на първите 5-7
денонощия, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период
от около 20 – 25 дни. Вещото лице е посочило, че пълното възстановяване на
ищцата е възможно, като нови болкови кризи са възможни, особено при
прекомерно натоварване, при влошаване на атмосферните условия и с
напредване на възрастта, както и че наличните по делото разходни документи
са били необходими и целесъобразни. Вещото лице е констатирало и, че с
оглед механизма на процесното ПТП и локализацията на травмата, при
настъпване на ПТП-то ищцата е била с поставен предпазен колан, който е
минимизирал броя и вида на уврежданията. В заключението е посочено и, че
от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил ..........., с рег. № ...........,
изразяващи се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно
неспазване на достатъчна дистанция с предно движещ се автомобил.
От показанията на свидетеля В. К. Г., които показания съдът намира за
3
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с
доверие, се установява, че след настъпване на процесното ПТП ищцата била
на легло, трудно подвижна и изпитвала силни болки във врата и кръста, и
силно изплашена. Свидетелства, че след ПТП-то ищцата в период от два-три
месеца се страхувала да шофира, спряла да ходи на фитнес, не можела да
издържа по-продължителни разходки и да стои продължително време
седнала, като целият й начин на живот се променил драстично.
От представеното по делото платежно нареждане от 12.05.2022 г. Се
установява, че след образуване на производството по настоящето дело
ответникът е заплатил на ищцата по процесната щета застрахователно
обезщетение в общ размер от 872.85 лв., от които 800.00 лв. – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и 72.85 лв. - обезщетение за
претърпените имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 30.08.2021 г., около 9.15 часа на бул. „Ив. Г.“ срещу бензиностанция
4
„ОМВ“ - гр. С., при управление на лек автомобил ..........., с рег. № ........... Ал.
Б. Гр. е нарушил правилата за движение по пътищата, и виновно реализира
ПТП, в следствие на което е пострадала ищцата, както и че гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „..........., с рег. № ........... е била
обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на
настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно
поведение на Ал. Б. Гр., ищцата К. И. К. е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди.
Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер
на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Именно нарушението на
посочените правила за движение се явява непосредствената причина за
настъпване на произшествието.
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата е
неоснователно, тъй като видно от заключението на КСМАТЕ при настъпване
на ПТП-то ищцата е била с поставен предпазен колан, който е минимизирал
броя и вида на уврежданията.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания. От приетата като компетентно изготвена КСМАТЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалите
увреди е травматичен, които в съвкупност са причинили на ищцата болки и
страдания, с възстановителен период от около 20 – 25 дни.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на), неудобствата в нормалната деятелност на
ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, претърпяните болки през възстановителния период,
вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното й
състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения
лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените
й от противоправното поведение на делинквента Ал. Б. Гр. неимуществени
вреди е в размер на 9 000.00 лв., от което следва да се приспадне процента на
съпричиняване.
По изложените съображения, и при съобразяване, че след образуване на
производството по настоящето дело ответникът е заплатил на ищцата на
12.05.2022 г. по процесната щета застрахователно обезщетение в размер от
800.00 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, то
предявеният иск от К. И. К. е основателен и доказан до размера от 8 200.00
6
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
От представените по делото писмени доказателства – фактура
№**********/03.09.2021 г. (на лист 9 от делото) и фактура
№**********/01.09.2021 г. и касов бон от 01.09.2021 г. (на лист 10-12 от
делото) се установява, че ищцата е заплатила сумата от 220.00 лв. за проведен
ядрено магнитен резонанс и сумата от 72.85 лв. – за закупуване на лекарства.
От приетата като компетентно изготвена КСМАТЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че наличните по делото разходни документи са
били необходими и целесъобразни.
Не следва да бъдат обсъждани представените доказателства за
проведените рехабилитационно лечение в санаториален комплекс Павел баня
и оперативно лечение в Република Гърция, тъй като горепосочените разходи
не са заявени с предявения иск с чл. 432, ал. 1 КЗ, който е предмет на
разглеждане в производството по настоящето дело, а са посочени за първи
път едва с депозираната от ищцата молба в проведеното на 04.05.2023 г.
открито съдебно заседание по делото.
По изложените съображения, и при съобразяване, че след образуване на
производството по настоящето дело ответникът е заплатил на ищцата на
12.05.2022 г. по процесната щета застрахователно обезщетение в размер от
72.85 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди, то предявеният
иск от К. И. К. е основателен и доказан до размера от 220.00 лв.,
представляващ обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващо
се в направени разходи за проведено ядрено магнитно образно изследване и
закупени медикаменти. Като законна последица от уважаване на главния иск
следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от
подаването на исковата молба – 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата от процесното
застрахователно събитие са основателни, следва да бъде уважен и
7
акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата
е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на
застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия -
аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата
съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 18.10.2021 г. (видно от представената по
делото претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение –
л. 12 от делото) е основателна за претендирания период от 18.01.2022 г. до
изплащане на вземането.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 445.55 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищцата държавната такса по
исковата молба и депозит за вещо лице.
С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. М. Н.а - Тр.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
628.89 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 1 358.86 лв. (депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК .................., със седалище и адрес на
8
управление гр. С., бул. Ч. вр. № .... да заплати на К. И. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., ул. Сл. № ..., ет.... – адв. М. Н.а - Тр., на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 200.00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и
сумата от 220.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за
проведено ядрено магнитно образно изследване и закупени медикаменти,
дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност” № 22120002708648, във връзка с реализирано на 30.08.2021 г.
пътно-транспортно произшествие в гр. С. по вина на Ал. Б. Гр., водач на лек
автомобил ..........., с рег. № ..........., ведно със законната лихва върху сумата от
18.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния им предявен размер.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Ч. вр. № .... да заплати на К. И. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., ул. Сл. № ..., ет.... – адв. М. Н.а - Тр., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 445.55 лв., представляваща разноски по делото
пред СРС.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Черни връх” № 51Д, да заплати на адвокат Миглена
Н.а - Тр., сумата от 628.89 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Сл.
№ ..., ет.... – адв. М. Н.а - Тр., да заплати на ФИРМА, ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ч. вр. № .... сумата от 1 358.86 лв.
– разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9