Решение по дело №857/2022 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 81
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20221850100857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. К., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.а
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.а Гражданско дело №
20221850100857 по описа за 2022 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 4415 / 06.10.2022 г. /
изпратена по подсъдност от СРС / подадена от С. Б. П., ЕГН ********** от
гр. С., ж. к. „С.Р.“, бл. **, вх. „Е“, ет.1, ап. 96, чрез адв. К. – САК против
С.Р.С., гр. С., бул. „Ц.Б.“ № ****.
С исковата молба се твърди, че на 30.11.2020 г. ищцата е подала пред
СРС искова молба с правно основание чл. 144 от СК, с която е поискано
ответникът да й заплаща издръжка, като неин баща, която е била пълнолетна,
но е учила в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение. Сочи
се още, че средствата са били необходими на г – ца П., тъй като била
ученичка в Професионална гимназия за облекло „К.М.Л.“ – гр. С.,
специалност „*****“ за храна, облекло, лекарства и заплащане на частни
уроци за рисуване, за периода от 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г. въз основа на
подадената искова молба е било образувано гр. д. № **** / 2020 г. по описа на
СРС. Производството по гр. д., въпреки че било бързо производство
продължило близо една година пред СРС, а след като актът бил обжалван
1
пред СГС, там делото приключило на 22.03.2022 г.
Ищецът твърди, че делото е продължило 1 година 3 месеца и 22 дни,
която продължителност за дело не е голяма за дело, разглеждано по общия
ред, но за дело бързо производство, за издръжка на дете е твърде голяма.
Освен това издръжката е била необходима за детето в определен
период, 15.09.2020 г. до 15.05.2021 г.
В исковата молба се посочват редица нарушения, извършени при
насрочването и разглеждането на делото в СРС, както и при постановяване на
съдебния акт, който бил издаден в срок от 3 / три / месеца след обявяването
му.
Ищцата сочи, че е имала интерес от бързото приключване на делото и
от нейна страна е нямало бездействие за забавяне на разглеждането на делото.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да осъди СРС да й заплати обезщетение в размер на 4 000.00 / четири
хиляди / лева, от които : 1 360.00 лева – имуществени вреди, претърпени в
периода от 30.11.2020 г. до 22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване
в разумен срок на гр. д. № **** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане и 2 600.00 лева – неимуществени вреди, за периода
от 30.11.2020 г. до 22.03.2022 г., претърпени в периода от 30.11.2020 г. до
22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр. д. №
**** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на
дължимото. Претендират се направените от ищцата разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
С.Р.С., чрез пълномощника Т. Д. – специалист „Правно обслужване“,
депозира писмен отговор. Същият моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, като излага подробно доводите си. Претендират
се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. К. – САК, който поддържа исковата молба и излага подробно
доводите си.
Ответникът С.Р.С. не изпраща представител, но е депозирал становище
вх. № 843 / 24.02.2023 г. по така предявената искова молба. Със същото
2
ответникът моли съдът да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани така предявените искове.
Районна прокуратура - гр. К. се представлява от прокурор И.И..
Представителят на прокуратурата взема становище, че така предявените
искове са неоснователни и недоказани. Същият сочи, че действително са
налице забавяния при разглеждането на гражданското дело, за които има
обективни причини, което са отразени – наличието на пандемична обстановка
в процеса на провеждане на гражданското дело, както и различни
неблагополучия при размяна на книжа, като наличните забавяния не могат да
бъдат приети като такива, които са нарушили правото на ищцата за
разглеждане на делото й в разумен срок. Видно е от заключението на
Инспектората към ВСС, че не е налице нарушение при разглеждане на
делото относно неговата продължителност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 22023381 / 30.11.2020 г. С. Б. П., ЕГН ********** е предявила иск по
чл. 144 от СК, с който моли ответникът и неин баща да бъде осъден да
заплаща издръжка на дъщеря си, която е пълнолетна и учи редовно в средно
учебно заведение за предвидения срок на обучение.
Пред СРС е образувано гр. д. № **** / 2020 г. по описа на СРС е
продължило за периода от 30.11.2020 г. до 31.10.2021 г. След обжалване на
Решението на първа инстанция пред СГС е било образувано в. гр. д. № **** /
2021 г. с продължителност от 19.11.2021 г. / датата на подаване на въззивната
жалба / до 22.03.2022 г. / постановяване на окончателен съдебен акт /.
След окончателното приключване на производството С. Б. П., ЕГН
********** е предявила претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.
С писмо изх. № РС – 22 – 213 / 18.01.2023 г. Инспектората към ВСС
уведомява съдът, че е било подадено заявление вх. № РС – 22 - 213 /
26.05.2022 г. от С. Б. П., ЕГН **********, относно нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на приключеното гр. д. № **** / 2020
3
г. по описа на СРС, приключило с окончателен съдебен акт на 22.03.2022 г. на
СГС. Образувана е преписка с вх. № РС – 22 – 213 / 26.05.2022 г. по
заявлението е било извършена проверка от проверяващ състав на ИВСС, за
резултатите от която на 28.06.2022 г. е изготвен констативен протокол, който
заедно със заявлението и всички постъпили към него документи е изпратен
незабавно на Министъра на правосъдието, с писмо изх. № Рс – 22 – 213 /
28.06.2022 г. по описа на ИВСС. Видно от изпратения отчет на министъра на
правосъдието по приложението на Глава трета „а“ от ЗСВ, за периода
01.07.2022 г. – 30.09.2022 г., заявление с вх. № Рс – 22 – 213 по описа на
ИВСС е разгледано и прието за неоснователно.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
4
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и С.Р.С. се разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
5
страните. Безспорни са доказателствата, че С. Б. П., ЕГН ********** е
предявила срещу Б.С.П., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. „А“,
ет. 3, ап. 8 искова молба, по която образувано гр.д. № **** / 2020 г. по описа
на СРС. Основните забавяния на делото пред СРС са следните : заведеното
дело пред СРС е завършило 5 / пет / месеца и половина след като ищцата е
завършила средното си образование / на 15.05.2021 г. / от търсещото
издръжка дете, което я търси именно с оглед на това образование.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. № **** / 2020 г. – С. Б. П.,
ЕГН ********** и Б.С.П., ЕГН ********** не са имали виновно,
недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и
забавяне на делото.
Засегнатият интерес на С. Б. П., ЕГН **********, съвместно с
установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 4 000.00 / четири хиляди / лева, от
които : 1 360.00 лева – имуществени вреди, претърпени в периода от
30.11.2020 г. до 22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване в разумен
срок на гр. д. № **** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане и 2 600.00 лева – неимуществени вреди, за периода
от 30.11.2020 г. до 22.03.2022 г., претърпени в периода от 30.11.2020 г. до
22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр. д. №
**** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на
дължимото, с което е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок.
От друга страна е видно, че при забавянето на решаването на делото от
6
СРС ищцата е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи на
стойност 1 360.00 лева, представляваща размера на присъдената, с драстично
закъснение издръжка за периода, за който е търсена и е следвало да бъде
получена. Също така е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения за развитието на делото извън разумния срок и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството и за справедливост и др.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството е продължило около 2 / две / години и 4 /
четири / месеца, което надвишава разумния срок за бързо производство.
Поведението на съда също е довело до забавяне на производството. Исканото
обезщетение е в размер, който може да се оцени като справедлив съобразно
правилата на чл. 52 от ЗЗД. Сумата от 4 000.00 лева не е голяма, с оглед
изминалия период от завеждане на исковата молба до постановяване на
решението и следва претенцията да се уважи изцяло.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 10.00 / десет / лева – ДТ, като оставя без уважение за
останалата част от внесената ДТ – 150.00 лева / съгласно чл. 2а от Тарифата
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е в размер на 10.00 лева /
и 750.00 / седемстотин и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Р.С., с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № **, представляван от
административния ръководител А.А. да заплати на С. Б. П., ЕГН **********
от гр. С., ж. к. „С.Р.“, бл. **, вх. „Е“, ет.1, ап. 96 сумата от 4 000.00 / четири
хиляди / лева, от които : 1 360.00 лева – имуществени вреди, претърпени в
периода от 30.11.2020 г. до 22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване
в разумен срок на гр. д. № **** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане и 2 600.00 лева – неимуществени вреди, за периода
от 30.11.2020 г. до 22.03.2022 г., претърпени в периода от 30.11.2020 г. до
22.03.2022 г. от нарушаване правото на решаване в разумен срок на гр. д. №
**** / 2020 г. по описа на СРС, както и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на
7
дължимото.
ОСЪЖДА С.Р.С., с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № **, представляван от
административния ръководител А.А. да заплати на С. Б. П., ЕГН **********
от гр. С., ж. к. „С.Р.“, бл. **, вх. „Е“, ет.1, ап. 96 на основание чл. 10 ал. 3 от
ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно : сумата от 10.00 / десет /
лева - ДТ съгласно чл. 2а от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК и 750.00 / седемстотин и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8