№ 217
гр. Стара Загора, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Г.а
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20245530201518 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №24-1228-001141/02.05.2024 г.
на Началник Група сектор „Пътна Полиция„при ОД на МВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с допуснати съществени
процесуални нарушения.
В с.з. чрез адвокат Т. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
1
наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С. С.
на 21.04.2024 г. около 10.30 часа в град Стара Загора на улица „А.
Константинов“ до хотел „Омега“ в посока юг-север като водач на МПС – „***
–в сградата на ВТОРО РУП град Стара Загора отказва да бъде изпробван с
техническо средство Дръг тест 5 000 с № 0020 за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Издаден талон за медицинско изследване №
271905. Не е дал кръв за изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. М.
К. /актосъставител/, талон за изследване № 271905; протокол за медицинско
изследване; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават изложената
фактическа обстановка и на основание чл.189, ал.5 ЗДП и въз основа на
посочените по-горе доказателствени средства съдът я приема за доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.174,
ал.3 ЗДП и е наложил административно наказание Глоба в размер на 2 000
лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят С. С.
при управление на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство и
чрез кръвна проба без да има основание за това, от което следват изводи в
няколко насоки :
- Жалбоподателят С. като водач на МПС чрез бездействие е осъществил
деяние.
- Задължението за активно действие произтича от правната норма на
чл.174, ал.3 ЗДП.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.174, ал.3 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл.174, ал.3 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е , че управлява
2
МПС, че има покана от контролен орган за изпробване с техническо средство
за употреба на наркотично вещество и надлежно издадено предписание за
медицинско изследване чрез талон/ ,предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им /въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си за
активно действие, които произтичат от чл.174, ал.3 ЗДП/.
Следователно жалбоподателят С. с деянието си е извършил формално
административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са
осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл.174, ал.3 ЗДП.
Задължението от страна на водача на МПС да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на упойващо вещество е безусловно.
Никакви обстоятелства в това число и обективни пречки не го освобождават
от това задължение.
Отказът от страна на нарушителя е заявен след покана по надлежния ред
пред контролния орган .Този отказ е мотивирал актосъставителя по
съответния ред да издаде и връчи талон за изследване № 271905, от която
възможност нарушителят също не се е възползвал – явил се е в здравното
заведение, но там е отказал да даде кръвна проба /Протокол за медицинско
изследване/.
Двете кумулативни санкции са от категорията на абсолютно
определените и не подлежат на индивидуализация, поради което същите се
явяват законосъобразни.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
При описание на нарушението са посочени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административните нарушения. Спазени са всички
стандарти за форма на наказателното постановление съгласно чл 57, ал.1 т.5
ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната
квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл.57, ал.1 т.6 ЗАНН.
Тези изводи правят неоснователни възраженията в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление.
3
В обстоятелствената част на наказателното постановление ясно и точно е
посочено мястото, където е извършено нарушението – посочено е мястото,
където е управлявал жалбоподателя автомобила и, където е извършена
първоначалната проверка както и мястото където е обективиран отказа.
Правилно са разграничени мястото , където е управлявано МПС и мястото,
където е обективиран отказа , тъй като по своята конструкция
административното нарушение и двуактно – двата акта могат да имат едно и
също място и да съвпадат, но може и да не съвпадат, какъвто е и настоящият
случай.
Неоснователни са възраженията, че неправилно е описано
изпълнителното деяние като са посочени две алтернативни форми.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че
водачът отказва да бъде извършена проверка с техническо средство и не е дал
кръв за изследване. Жалбоподателят като водач на МПС е имал възможността
да се възползва от един от двата начина за проверка на установяване
наличието на наркотични вещества, но не се е възползвал от нито един от
двата начина, поради което правилно при описание на нарушението е обвинен
че отказва да му бъде извършена проверка и не е изпълнил предписание.
Следователно изпълнителното деянието е едно /отказ/, с което са
осъществени и двете форми – с техническо средство и химико-токсилогично
лабораторно изследване, което води до извода, че няма алтернативност т.е. за
едно изпълнително деяние, съответно за едно административно нарушение е
наложена една санкция.
Неоснователни са възраженията и , че при изписването на правната
квалификация на санкционната норма неправилно е посочено предложение 2.
Административно-наказващият орган не е имал предвид алтернативата
управление на „трамвай“, а втората алтернатива – първата е отказ за проверка
за употреба на алкохол, а втората отказ за проверка наличието на наркотични
вещества.
Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение при
реализацията на АНО и няма основание за отмяна на наложените
административни наказания.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.189,
4
ал.4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да
издава наказателни постановления и да налага административни наказания.
Същата е приложена и като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното
наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на
чл.57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на
деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1228-
001141/02.05.2024 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор „Пътна Полиция“ ,с което са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява
МПС на С. А. С. от град Стара Загора, ул. ******* ЕГН ********** и съдебен
адрес – град Стара Загора,****** /адв. М. Т./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5