№ 39
гр. Разград, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Е. Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 47/19.09.2022 год. по нох дело № 570/2021 г., РС – Разград признал
подсъдимия С. Х. К. за виновен в това, че на 19.10.2019 г., в гр. Разград, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, нарушил
правилата за движение, визирани в:
-чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“;
-чл. 47 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство“;
-чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП): “При приближаване към
кръстовище водачът на пътно превозно средство е длъжен да проявява необходимата
предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване“;
-чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: “При приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост -и да спре“;
-чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на
1
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре";
-чл. 196 от ППЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци“ и
-чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: “При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на малолетния Е. К. М. от село ***, общ. ***, обл. Разград, изразяваща се в счупване на
първа и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-биологична характеристика
поотделно и в съвкупност обусловило на пострадалия трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за срок повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна
пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. “а“, пр. 2 вр. с ал. 1, б. “б“, пр. 2 вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66,
ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от
три години.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343 от НК съдът наложил на подсъдимия С. Х. К. и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил
подсъдимия К. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата от 1 039,80 лева,
представляващи разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд -
Разград сумата 2620,00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия К. да заплати на Е. К. М. от
село ***, общ. ***, обл. Разград сума в размер на 500.00 лв. за деловодни разноски.
Съдът постановил веществените доказателства по делото: мокри кърпички,
приложени в хартиен плик, закачени към последната корица на ДП да бъдат унищожени
след влизане в сила на присъдата.
Недоволен подсъдимият К. обжалва присъдата с бланкетна въззивна жалба с искане за
отмяната й и постановяване на друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по
възведеното му обвинение.
Преписи от въззивната жалба са изпратени на другите страни.
Писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия с оплакване за
необоснованост на присъдата, тъй като не кореспондира с доказателстваната съвкупност.
Твърди се също, че от доказателствата по делото се установява, че причина за настъпване на
произшествието е навлизането на велосипедиста върху пешеходната пътека тип “зебра“ на
разстояние по –малко от опасната зона. В този смисъл се прави извод, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 15 от НК. Изтъква се, че този извод се налага от
показанията на свидетелите очевидци и от заключенията на назначените по досъдебното
производство автотехнически експертизи. Защитата твърди, че подсъдимият не е допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като опасността за него, в качеството му на водач на
МПС, в случая възниква от момента в който велосипедиста попаднал в зрителното му поле.
В този смисъл се сочат показанията на очевидците и заключението на тройната АТЕ.
Набляга се на обстоятелството, че пресичайки през пешеходната пътека, велосипедиста
управлявал велосипеда, вместо да се движи пеша, бутайки го, като по този начин се движел
2
с по-висока скорост и това попречило на подсъдимия да реагира и да спре.
В заключение от въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова оправдателна такава. Без да се прави конкретно искане за изменение на
присъдата в частта досежно наказанието се твърди наличието на несъразмерност между
наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца и наказанието лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца. В тази връзка се изтъква, че подсъдимия
осигурява прехраната на семейството си упражнявайки търговска дейност, като за целта му
било необходимо да управлява МПС.
В лично изявление подсъдимият заявява, че подържа становището на защитника си.
Твърди, че детето излязло внезапно пред него и то не бил в състояние да реагира, като и
друг да бил на неговото място, нямало да може да реагира и да спре.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, с искане за потвърждаване на
атакуваната присъда. Счита, че в случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 15 от НК. Счита също така, че подсъдимият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която
го задължава да намали скоростта на движение и да спре, когато възникне опасност за
движението. В тази връзка сочи заключението на тройната АТЕ, според Твърди, че
подсъдимият е нарушил и правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбите на
чл. 117 и чл. 119 от ЗДвП. Прокурорът счита, че наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца се явява справедливо и не е
несъразмерно с наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Повереникът на частния обвинител също счита жалбата за неоснователна, с молба за
потвърждаване на присъдата. Заявява, че се придържа към становището на представителя на
прокуратурата. Сочи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приел, че
подсъдимият се е движел с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В последната си дума подсъдимият заявява, че иска да бъде признат за невиновен.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:
За да постанови обжалваната присъда Районния съд приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. Х. К. е роден на *** г. в гр. Разград, живее в гр. ***, обл. Разград.
Същият е ***.
Подсъдимият С. К. е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) от
2006 г. - притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) за категории В, М, С,
ТКТ и АМ. Ползвал лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № ***. В предходни периоди
подсъдимият е наказван по административен ред за извършени административни нарушения
по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - в редица случаи и за превишаване на
разрешената максимална скорост, както в населено място, така и извън населено място.
На 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подсъдимия К. се движел с лекия си
автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** по ул. “Искър“ в гр. Разград в посока към бул.
“България“ (площад „Момина чешма). Автомобилът му бил в добро техническо състояние.
Улица “Искър“ /в централната част на гр. Разград/ е перпендикулярна на ул. “Бели
Лом“ и бул. “България“. Движението по улицата е еднопосочно (подсъдимият се движел в
правилната посока на движение). Освен с тези две улици, ул. „Искър" се пресича единствено
с ул. “Марица“ посредством Т- образно кръстовище (по която улица “Искър“ се стига до
градския централен пазар). Преди това кръстовище в дясно на ул. “Искър“ и успоредно на
пътното й платно, се намира сградата на ТД на НАП, офис Разград (а зад нея централния
пазар), а в ляво площад “Независимост“,в рамките на който и в непосредствена близост до
Т-образното кръстовище се намира кулата на Градския часовник. Към месец октомври 2019
3
г. на ул. “Искър“ били налични общо четири пешеходни пътеки тип зебра, пресичащи
пътното платно. По линия на еднопосочното движение по улицата, първата била
разположена срещу входната врата на ТД на НАП - Разград, втората преди Т-образното
кръстовище с ул. “Марица“, третата след него и четвъртата преди Т-образното кръстовище с
бул. “България“.
На 19.10.2019 г., малко преди 12:50 часа, подсъдимия К. се движел с лекия си
автомобил по ул. “Искър“ в гр. Разград. Първо преминал пешеходна пътека срещу сградата
на ТД на НАП - Разград, а след това със скорост около 30 км/ч., преминал през пешеходната
пътека преди Т-образното кръстовище с ул. “Марица“ (или тази до часовниковата кула в гр.
Разград), навлязъл в кръстовището и продължил движението си напред, като му предстояло
да премине през третата поред пешеходна пътека тип зебра - тази пресичаща уличното
платно между сградите на Общинския културен център- ОКЦ (“Новия театър“ - Драматичен
театър “Антон Страшимиров“) и офисите на фирма “Абритус“ ЕООД. В този момент
видимостта му към тази пешеходна пътека, а именно за навлизащите пешеходци откъм ОКЦ
в посока към сградата на фирма “Абритус“ ЕООД била силно ограничена от паркирал
микробус - точно в Т-образното кръстовище и точно между двете му пешеходни пътеки,
непосредствено до затревената площ на тротоара на пл. “Независимост". Въпреки това
подсъдимият К.не намалил скоростта на движение на автомобила, който управлявал и
продължил напред.
Участъкът на ул. “Искър“ в тази зона (в зоната на ПТП) е между кръстовището с ул.
“Марица“ (до кулата на Градския часовник и след него) и площад “Момина чешма“.
Широчината на платното за движение била 6,0 метра, като лявата му част (гледано по
посока от Часовниковата кула към пл. “Момина чешма“) е защрихована с “начупена линия“
- M14 широка 2,0 метра. Вдясно до уличното платно имало зона за паркиране с широчина
5,0 метра. В началото на така описания участък имало пешеходна пътека - М.8.1. с
широчина 2,6 метра разположена между сградите на ОКЦ и офисите на фирма “Абритус“
ЕООД (третата по ред, през която щял да премине подсъдимия К. или тази след
кръстовището на ул. “Искър“ и ул. “Марица“, считано посоката му на движение). Пътната
настилка била от дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности
представляващи опасност за движението на ППС и имащи причинна връзка с настъпилото
ПТП. По време на възникване на ПТП същата била суха. От двете страни на улицата имало
тротоари, като широчината на левия тротоар била 3,7 метра. Непосредствено преди
описаната по-горе пешеходна пътека, върху десния тротоар имало пътен знак - Д4
“Еднопосочно движение след знака“. Метеорологичната обстановка се характеризирала с
ясно, слънчево, сухо време и много добра атмосферна видимост при дневна светлина.
По същото време, по тротоара на ул. “Искър“ прилежащ до сградата на ОКЦ, по
посока от пл. “Момина чешма“ към кулата на градския часовник се движел малолетният Е.
М. (тогава на 12 години), управлявайки велосипеда си. След него, също управлявайки
велосипед се движел неговият приятел Д. Х. /тогава също малолетен/. Когато достигнал до
инкриминираната пешеходна пътека, Е. М. завил наляво за да премине по нея, като преди
това не спрял, за да слезе от велосипеда и да я пресече бутайки го. В този момент
подсъдимия К. се движел с управлявания от него автомобил със скорост 31,3 км/ч. Когато Е.
М. стигнал средата на пешеходната пътека траекториите на движението на двете ППС се
пресекли. Подсъдимия К. блъснал челно с управлявания от него лек автомобил
велосипедиста Е. М. в дясно-страничната му част. Вследствие на удара тялото на момчето
било отхвърлено в посока към пл. “Момина чешма“ (или бул. “България“) като детето се
призЕ.о на мястото, където при огледа на местопроизшествието били намерени мокрите
кърпички, зацапани с червеникаво кафява течност и иззети като веществени доказателства -
на 26,10 метра от ориентир № 1 (пресечната точка на мислената линия спусната от десен
тротоар на ул. “Марица“ (посока от пазара към автогарата) с мислената линия спусната от
десен тротоар на ул. “Искър“) по посока на огледа и на 0,35 метра от десен ръб на пътното
4
платно на ул. “Искър“ върху паркинг зоната вдясно от десен ръб.
Подсъдимият К. спрял веднага и проверил какво е състоянието на момчето, обадил се
и на ЕЕНСП 112. На место пристигнал дежурният екип на Центъра за спешна медицинска
помощ при МБАЛ “Св. Иван Рилски" - гр. Разград, който откарал пострадалото дете до
болничното заведение. Там то било прието в интензивното отделение и започнало
лечението му.
На мястото на произшествието пристигнал и дежурният автопатрулен екип в състав
свидетелите И. Т. и С. Д. - младши автоконтрольори в сектор “Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Разград. Същите изпробвали подсъдимия С. К. за употреба на алкохол с техническо
средство «Дрегер 7410+», скалата на който отчела нула промила алкохол.
Било образувано досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 НПК с
първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие. Със съставянето на
огледния протокол били иззети: лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № *** (върнат
впоследствие на подсъдимия К. с постановление на разследващия полицай); велосипеда,
управляван от пострадалото дете (върнат на свидетелката Н. Н. С., негова майка, с
постановление на разследващ полицай); мокри кърпички със зацапвания от червеникаво
кафява течност.
На досъдебното производство по отношение на малолетния свидетеля Е. М. била
назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е установено, че в
резултат на претърпяното транспортно произшествие на 19.10.2019 г., той е получил:
счупване на първа и втора дланна кост на лява ръка; насиняване на пръстите на лява ръка;
счупване на носни кости; разкъсно-контузна рана на ляво коляно; оток и хематом на ляв
горен клепач, подконюнктивален кръвоизлив; охлузвания по лицето, челото и устните;
клинични данни за сътресение на мозъка. Вещото лице посочило, че по своята медико-
биологична характеристика счупването на първа и втора дланна кост на лява ръка,
поотделно и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за срок повече от един месец. Разкъсно-контузната рана на ляво коляно, счупването
на носните кости, хематома на ляв горен клепач с подконюнктивален кръвоизлив и
клиничните данни за сътресение на мозъка, поотделно и в съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалото дете, а охлузванията - болка
и страдание. Вещото лице посочило също, че фрактурата на дланните кости може да бъде
получена по следните начини: директен механизъм - удар по гърба на китката или
индиректно - надлъжно натоварване по оста на пръстите, като предвид и останалите травми
на детето, експертизата счита, че по- вероятен е първия посочен механизъм. След удара с
автомобила детето се е призЕ.о на терена с контакт в лявата половина на лицето, коляно и
ръка. Травматичните увреждания могат да бъдат получени при посочените обстоятелства -
удар между автомобил и велосипед с последващо изпадане на велосипедиста и приземяване
на терена, придружено с приплъзване. Имобилизацията при счупване на дланни кости се
налага за срок 4-6 седмици, а работоспособността се възстановява след 8-10 седмици;
носните кости консолидират физиологично за срок от 20-на дена, а останалите увреждания
търпят пълно обратно развитие до 2 седмици.
С протокол за доброволно предаване от 28.10.2019 г. били предадени 18 видео
файла от охранителна камера № 1 на частен имот, находящ се в ***, направени за времето от
13:13 часа до 14:06 часа на 19.10.2019 г., записани на оптичен носител -DVD-диск. По
отношение на същият била назначена видео-техническа експертиза, от заключението на
която е видно, че: предоставеният за изследване оптичен носител - DVD-диск има записани
осемнадесет видео файла с формат avi.; времевата марка на файловете е от дата 19.10.2019 г.
в 13:13 до 14:06 часа. Може да има разминаване на реалният час и датата с тази, която
визуализира, защото файла използва датата и часът въведени в записващото устройство. Ако
датата и часът на устройството не са въведени коректно, то и във видео файлът ще има
5
разминаване, (видно от протокола за доброволно предаване от 28.10.2019 г., Д. А. К. -
лицето предало DVD-диска, дава следните пояснения: (“На диска има видеозаписи от
охранителна камера № 1, поставена на терасата на апартамента ми в ***. Записващото
устройство показва времето с около 23 минути напред, т.е. реалният час на записите е 12:50 -
13:43 часа на посочената дата - 19.10.2019 г.“); На първия запис се виждат две деца с
велосипеди, каращи по тротоара на улица “Искър" в посока часовникова кула. При
достигане до пешеходната пътека едното от децата прави маневра за пресичане на платното
за движение на моторни превозни средства без да слезе от велосипеда и видимо да се огледа
за приближаващи се автомобили. В момента, в който детето слиза на пешеходната пътека се
задава автомобил движещ се по ул. “Искър“ в посока площад “Момина чешма“.
Автомобилът без признаци за намаляване на скоростта блъска велосипедиста. Веднага след
ударът водача на автомобила спира, слиза и тръгва в посока пострадалото дете. Вещото лице
не намерило следи от монтаж на файловете.
На досъдебното производство е назначена и автотехническа експертиза относно
механизма и причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие, според която:
1. Спрямо дължината на ул. “Искър“, сблъсъкът между велосипедиста Е. М. и лек
автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** е настъпил приблизително по средата на
пешеходната пътека пресичаща уличното платно пред фирма “Абритус“ ЕООД, т.е. на
около 11,6 м. след ориентир № 1, считано спрямо посоката на огледа, която съвпада с
посоката на движение на лекия автомобил (от кулата на градския часовник към площад
“Момина чешма“).
Спрямо широчината на ул. “Искър“, контактната зона между процесиите ППС
представлява отсечка перпендикулярна на надлъжната ос на уличното платно, с дължина
приблизително равна на широчината на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. На
снимката от фотоалбума към видеотехническата експертиза, показваща контакта между
велосипеда и лекия автомобил се вижда, че челният сблъсък по отношение на втория се
осъществява с цялата широчина на автомобила. Началото на контактната зона отстои на
около 2,10 м. от левия тротоар на ул. “Искър“, а краят - на около 3,90 м.
2. Скоростта на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** в момента на
удара е била около 44 км/ч., а непосредствено преди ПТП около Va=36 км/ч. Средната
скорост на велосипеда управляван от Е. М. при пресичане на ул.“Искър“ е била 10,7-11,5
км/ч.
3. Сравнението между общото време необходимо на водача на лек автомобил
“Фолксваген Пасат“ с рег. № *** за започване на спиране и времето за видимост на
велосипедиста М. показва, че първата величина е по-голяма от втората, което означава, че
при конкретната пътно-транспортна обстановка, водачът К. е нямал възможност да започне
спиране, съответно техническа възможност да предотврати ПТП.
4. На 19.10.2019 г., в 13:13 ч., по път ул. “Искър, по посока от кулата на
градския часовник към площад “Момина чешма“, се движел лек автомобил “Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, управляван от С. К.. По същото време, по тротоара на ул.
“Искър“прилежащ до сградата на Общинския културен център,по посока от площад
“Момина чешма“ към кулата на градския часовник се движил велосипедистът Е. М.. Когато
достигал до пешеходната пътека (тип М.8.1 – “зебра“), намираща се срещу офисите на
фирма “Абритус“ ЕООД, М. завива наляво, около намиращото се върху тротоара кошче за
смет и без да спира предприема пресичане на ул. “Искър“ по тази пътека. Тъй като
траекториите на двете ППС се пресичат върху пешеходната пътека, между тях възниква
челно страничен сблъсък - челен по отношение на лекия автомобил и дясно-страничен по
отношение на велосипедиста. Вследствие на сблъсъка тялото на пешеходеца е отхвърлено
по посока към площад “Момина чешма“ и се установява на мястото където при огледа на
местопроизшествие са намерени мокри кърпички зацапани с червеникаво кафява течност.
6
След удара водачът на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ го насочва и спира в дясната част
на уличното платно, на 35,5 метра от мястото на ПТП.
5. Като основна причина за настъпване на процесното ПТП се сочи, че
велосипедистът Е. М. е предприел пресичане на пешеходна пътека тип М. 8.1 (“зебра“), без
да спира, без да слиза от велосипеда, без да подава някакъв сигнал и без да се оглежда за
приближаващи се ППС по ул. “Искър“, след като внезапно завива наляво, движейки се по
левия тротоар, по посока от площад “Момина чешма“ към кулата на градския часовник. По
този начин велосипедистът е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил
“Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, който по същото време се движил по ул. “Искър“, по
посока от кулата на градския часовник към площад “Момина чешма“. При конкретната
пътно-транспортна обстановка, водачът на лек автомобил “Фолксваген Пасат“ е нямал
възможност дори да започне спиране, респективно е нямал техническа възможност да
предотврати сблъсъка с велосипедиста.
На досъдебното производство е назначена и допълнителна автотехническа
експертиза, според която:
1. Сблъсъкът между лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ и велосипедиста М. е
бил предотвратим от страна на водача К. при скорост на процесното МПС непосредствено
преди ПТП, около 18 км/ч.
2. При определяне скоростта на лек автомобил “Фолксваген Пасат“,
при която водачът К. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
експертизата е изхождала от извода, че видимостта на водача спрямо велосипедиста е
възникнала почти едновременно с навлизането на последния върху пешеходната пътека
пресичаща ул. “Искър“, като този извод се основава на приложения видеозапис. От същия
видеозапис е видно, че по
време на придвижването на велосипедиста М. по десния тротоар на ул. “Искър“ до момента
на навлизането му върху процесната пешеходна пътека, водачът К. е нямал обективна
възможност да го възприеме визуално, съответно да то разпознае като дете управляващо
велосипед.
Процесният видеозапис на произшествието е възпроизведен в хода на съдебното
следствие и с оглед възникнали въпроси в тази връзка съдът е назначил повторна авто
техническа експертиза, с три вещи лица, според заключението на която:
1. Лекият автомобил “Фолксваген Пасат“ се движил с около 31,3 км/ч непосредствено
преди произшествието и към началото на удара със системата велосипед-
велосипедист.
2. Водачът на лекия автомобил “Фолксваген Пасат“ е имал видимост към движещия се
пред него велосипед, управляван от Е. М. около 1,48 сек. преди началото на удара.
Към този момент лекия автомобил е бил на разстояние около 12,9 м преди мястото на
началото на удара. В конкретната пътно-транспортната ситуация С. К. би имал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара с велосипеда, ако
е управлявал лекия автомобил със скорост до 26,6 км/ч.
3. Причина за настъпване на произшествието от технически характер е навлизането
на велосипеда върху пешеходната пътека пред лекия автомобил на разстояние, по малко от
дължината на опасната му зона на спиране. В конкретната пътно-транспортната ситуация, с
установената скорост на движение водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на началото на удара.
4. Неустановеният бял товарен автомобил, който е бил спрян преди пешеходната
пътека разположена между сградите на Общинския културен център (Новия театър) и
офисите на фирма “Абритус“ е ограничавал видимостта на Е. М. към мястото, откъдето е
приближавал лекия автомобил. От изследването и анализа на данните в делото следва
7
извода, че Е. М. е имал възможност да забележи лекия автомобил преди да навлезе с
велосипеда на платното за движение.
Очертаната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които подложил на обстоен
анализ поотделно и в съвкупност. Първоинстанционният съд не констатирал съществени
противоречия между свидетелските показания, включително и на свидетелите очевидци,
като обосновано по особено внимание отделил на показанията на свидетелите С.. Съдът
обсъдил и заключението на назначената по делото СМЕ относно получените от пострадалия
увреждания.
При обсъждане заключенията на вещите лица по назначените по делото авто-
технически експертиза, първоинстанционният съд констатирал различие относно скоростта,
с която се е движил управлявания от подсъдимия автомобил непосредствено преди
произшествието. Отчитайки, че при заключението на тройната АТЕ е съобразен приложения
видеозапис, съдът приел, че скоростта на движение е 31.3 км/ч. Съдът обсъдил и обосновано
не споделил доводите на защитата за наличието на данни, че спирачката на велосипеда на
детето била повредена и поради това то не спряло преди да започне пресичане по
пешеходната пътека, поради липса на такива данни по делото.
Въззивната инстанция, пред която не са направени доказателствени искания и не са
събирани нови доказателства, изцяло споделя възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, при задълбочен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност.
От правна страна:
Въз основа на установените по делото факти, правилно първоинстанционният съд
приел, че подсъдимият С. Х. К. е отговорен за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което пострадалия Е. К. М. е получила средна телесна повреда.
При установените фактически обстоятелства, правилно и законосъобразно е
ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия К. по чл. 343, ал. 3, предл. последно,
б.“а“, предл. 2 вр. с ал. 1, б. “б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия К. при форма на
вината – съзнавана непредпазливост.
Наред с това въззивният съд обаче не може да се съгласи изцяло с изводите на
първостепенния съд, които касаят нарушените от подсъдимия К., като водач на МПС,
разпоредби на ЗДП, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат.
В съдебния си акт първоинстанционният съд, без каквото и да било обсъждане, приел,
че подсъдимият К. нарушил всички посочени в обвинителния акт правила за движение по
пътищата.
На първо масто е прието, че подсъдимият К. е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – “Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“.
В тази разпоредба са посочени редица обстоятелства, които водача на пътно правозно
средство следва да съобрази при избиране скоростта на движение. Безкритично са посочени
всички обстоятелства, изброени в горната разпоредба, без да имат връзка с конкретиката по
делото. В обвинителния акт, респ. в присъдата следва да намерят място само тези
8
обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В
случая, поради липсата на достатъчно изчерпателни мотиви, остава неясно в каква
причинно-следствена връзка са “атмосферните условия, релефа на местността, състоянието
на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението“.
Съобразявайки контретиката по делото, въззивната инстанция намира, че
гореизброените обстоятелства не са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
От всички изброени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, в случая
подсъдимият К. не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил
единствено с конкретните условия на видимост. От доказателствата по делото се установява,
а и това не е спорно, че вляво от него по посоката му на движение, непосредствено преди
процесната пешеходна пътека, се е намирал паркиран микробус. Това превозно средство е
ограничавало видимостта на подсъдимия да наблюдава в пълнота пътната ситуация около и
върху пешеходната пътека. Сам по себе си този микробус е представлявал видимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което подсъдимият К. е бил длъжен да
съобрази при избиране скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил.
Ограничаването на видимостта поради паркиралия микробус създава опасност за
движението и подсъдимият е бил задължен да избере такава скорост на движение на
превозното средство, която да му позволи да намали скоростта или спре, и така да избегне
произшествието.
След като подсъдимият не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
лек автомобил с конкретните условия на видимост, не е намалил скоростта и не е спрял при
възникналата опасност за движението, неговата наказателна отговорност следва да бъде
ангажирана само за нарушението на това правило и да бъде оправдан по отношение на
останилите обстоятелства, описани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
На следващо място наказателната отговорност на подсъдимия неправилно е ангажирана
за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбите на чл.
117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП - “При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост -и да спре“.
В мотивите си първоинстанционния съд приема, че поради паркирилия микробус
подсъдимият не е видял първоначално, че велосипедистът М. е навлязъл върху пешеходната
пътека, но го е видял непосредствено преди удара - 1.48 секунди преди удара.
Съобразявайки конкретиката на случая, въззивният съд намира, че подсъдимият не е
нарушил посочените разпоредби, поради което следва да бъде признат за невиновен и
оправдан по това обвинение. Тези разпоредби се отнасят за случаите, когато водача на
превозното средство е в състояние от достатъчно разстояние да възприеме наличието на
деца и да съобрази скоростта на движение на превозното средство. В случая подсъдимията
не имал необходимата видимост за да възприеме своевременно, че велосипедиста е дете и
да съобрази скоростта на движение. При възникналата опасност непосредствено пред него
на пешеходната пътека, вече е без знечение дали пешеходеца и дете или възрастен. Ето защо
и по тази част на обвинението подсъдимия следва да бъде оправдан
Също така неправилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. за
нарушение на правилото за движение по пътищата по чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, според което
“При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека пътно превозно средство водачът
на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“. Това е
така, тъй като в лентата за движение по която се е движел подсъдимия не е имало спряло
пътно превозно средство, което той да се налага да заобикаля. Управлявайки лекия
автомобил подсъдимият се е движел в дясната лента за движение, която е била свободна
9
пред него. Ето защо и по тази част на обвинението подсъдимия следва да бъде оправдан
По жалбата:
На първо място се изтъква, че в случая е налице случайно деяние по чл. 15 от НК.
Въззивният съд намира това становище на защитата за неоснователно и противоречащо
на установените по делото обстоятелства. От заключението на АТЕ се установява, че
подсъдимият е управлявал лекия автомобил с несъобразена с условията на видимост
скорост. Подсъдимият ясно е съзнавал, че преминава през участък, по който са разположени
една след друга няколко пешеходни пътеки. При преминаването през пешеходна пътека тип
“Зебра“, подсъдимият е длъжен да се движи с такава, скорост, която да му позволи да
намали скоростна, а при необходимост и да спре, за да преминат стъпилите на пешеходната
пътека пешеходци. Липсата на видомост отляво по посока на движение не само не извинява
подсъдимия, а следва да му заостри още повече вниманието при избиране скоростта на
движение.
На риторичния въпрос на защитата за момента в който възниква задължението на
водича да намали скоростта на движение на превозното средство или да спре, че този
момент е когато велосипедиста е попаднал в зрителното поле на подсъдимия, въззивния съд
намира за правилен отговор, че това е момента, в който водача е установил, че микробуса
пречи на видимостта му и зад този микробус е разположена пешеходна пътека тип “зебра“,
по която е възможно да преминават пешеходци.
Обстоятелството, че велосипедиста не е бутал велосипеда при преминаване през
пешеходната пътека, каквото е неговото задължение, макар и да има отношение, не променя
извода за нарушените от подсъдимия правила за движение.
По наказанието:
За извършеното престъпление първоинстанционният съд наложил на подсъдимия К.
наказание като е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Като такива съдът отчел, че подсъдимият е неосъждан
и не е лице с висока степен на обществена опасност, проявил загриженост към пострадалото
лице и от деянието е изминал период от около три години. При индивидуализация на
наказанието съдът не е установил отегчаващи вината обстоятелства. Като резултат
първоистапенния съд налижил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложил
за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Предвид гореизложените смекчаващи обстоятелства, въззивният съд приема, че
районният съд правилно е приложил чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Наложеното на подсъдимия К.
наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1
НПК и като такова е справедливо. Като е достигнал до извод, че за поправянето на дееца не
е необходимо той ефективно да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода,
районният съд правилно е отложил изпълнението му по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Кумулативно предвиденото в закона наказание – по чл. 37, ал.1, т.7 от НК – е
определено при спазване изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК. Срокът на лишаване от права –
шест месеца – е определен в съответствие с извършените нарушения, поради което
въззивният съд прие, че не се налага да бъде намаляван. Въззивният съд не споделя
становището на защитата за изключителна несъразмерност на това наказание спрямо
наказанието лишаване от свобода. Съдът намира, че и двете наложени на подсъдимия
наказания са съответни на обстоятелствата по делото и може да се очаква, че чрез така
определените наказания биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от
от НПК Съдът
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 47/19.09.2022 г., постановена по нох дело № 570/2021 г. по описа
на Районен съд - Разград, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА, в която подсъдимият С. Х. К., ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че е извършил престъплението по 343, ал. 3, предл. последно,
б.“а“, предл. 2 вр. с ал. 1, б. “б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и чрез
нарушаване на правилата за движение, визирани в:
-чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението…“;
-чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: “При приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост и да спре“;
-чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: “При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Х. К., ЕГН **********, с посочена в присъдата
самоличност, за НЕВИНОВЕН в това да е извършил престъплението по 343, ал. 3, предл.
последно, б.“а“, предл. 2 вр. с ал. 1, б. “б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК и чрез
нарушаване на правилата за движение, визирани в:
-чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението…“;
-чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП: “При приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост и да спре“;
-чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: “При заобикаляне на спряло пред пътна пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се
движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци“, поради което го ОПРАВДАВА по ТАЗИ ЧАСТ от
обвинението.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11