Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 882
16.03.2015
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
XIV граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7428 по описа на съда за 2014г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Правната
квалификация на предявените субективно съединени искове е чл. 108 ЗС.
Производството е
образувано по искова молба на Н.И.А. срещу В.П.К., А.Д.К. и Т.В.К., с която се
предявяват субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 от
ЗС. Ищецът твърди, че е собственик по наследствено правоприемство на 11/54
идеални части от поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр. П., с
адрес на имота гр. П., ул. „Р.” № ..., с площ 246 кв. м., ведно с построената в
имота жилищна двуетажна сграда с идентификатор ... със застроена площ 60 кв.м.
Твърди, че е наследил имота от б. си И. Н. А., който от своя страна го е
наследил от своята м. В. К. А., легитимираща се като собственик въз основа на
решение за делба по гр.д. № 7697/1994 г. на ПРС. Твърди, че ответниците владеят
имота, поради което иска съдът да ги осъди да му предадат владението върху
11/54 ид. части от описания недвижим имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В.К., с който
оспорва предявения иск. На първо място излага
съображения за недопустимост на предявения иск тъй като не се изяснявало какво
е правното основание, от което се твърди да произтичат правата на ищеца.
Посочва, че решението за делба няма сила спрямо нея тъй като не е била страна в
производството. Изтъква, че не се установява как точно е изчислена ид. ч. от
собствеността върху имотите. Освен това намира иска за недопустим спрямо
ответниците А. и Т. К., тъй като самият ищец твърди, че между страните е налице
решение, с което със сила на присъдено нещо им е отречено правото на
собственост. На следващо място намира искът за неоснователен. Твърди, че не е
обвързана от постановено по делото решение за делба. Позовава се на
придобиването на имота по силата на договор за дарение от ...г. сключен между
нея и А. и Т. К., за който е съставен нотариален акт № ..., т. ..., дело №
.../...г. по описа на СВ. На следващо място се позовава на изтекла в нейна
полза кратка и дълга придобивна давност.
Твърди, че за времето когато тя, нейните праводатели и техните праводатели са
владели имотите никой не е предявявал каквито и да било претенции спрямо него.
Твърди, че имотът се владее от нея явно, като тя се познава и в разбирателство
с целия квартал. Изтъква, че 10 годишната давност е започнала да тече още при
праводателя С. С. през ... г. Последният след смъртта си е бил наследен от своя
с. Д. С., а той от с. си М. Х., която пък от своя страна се явявала праводател
на А. и Т. К. Твърди, че към момента, в който тя е придобила имота по силата на
правната сделка (10 години преди завеждането на този иск) ищецът не е обезпокоявал
владението й. Относно придобиването на имота по силата на кратката придобивна
давност- в периода от сключването на договора на ....г. до ...г., изтъква, че е
установила владението си по силата на посочения сделка, т.е. на годно правно
основание, като към момента на сключването й твърди, че нито тя нито
праводателите й са знаели за претенциите на трети лица върху имота. Посочва, че
дори към настоящия момент тя не е установила да е налице вписване на съдебните
решения, на които се позовава ищецът. Посочва, че единствено тя владее имота, а
останалите ответници упражняват ограничено вещно право на ползване.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от другите ответници А.К. и Т.К., с който оспорват
предявения иск, за което излагат подробни съображения. Твърдят, че те не
владеят имота, а само са държатели на същия, тъй като живеят заедно с първия
ответник.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
С решение от
28.06.2002г., постановено по гр.д. № 2503 от 1999г. по описа на ПОС е допусната
делба на дворно място, представляващо
имот с пл. № ... в кв. ..., находящ се в гр. П., ул. „Р.” № ..., ведно
с построената в него двуетажна жилищна сграда, между М. Н. П., П. К. С., В. К.
А. и Д. чрез МРРБ, при дялове: 6 дяла за първата, 3 дяла за втория, 3 дяла за
третата, 2 дяла общо за първите трима и 4 дяла за д. Със същия съдебен акт
искът за делба е отхвърлен по отношение на А.К.
и Т.К.. Въззивното дело е образувано по жалби на страните по него срещу
решение, постановено по гр.д. № 7697/1994г. по описана ПРС. Решението по въззивното производство е било
окончателно, като от представеното решение № 525 от 09.10.2003г., постановено
по гр.д. 48/2003г. по описа на ВКС е видно, че молбата на А.К.
и Т.К. за преглед по реда на надзора на посочения съдебен акт е оставена
без уважение.
Идентичността на
процесните имоти с описаните в решението на ПОС се доказва от представените
удостоверение за идентичност на лист 33 и 81 по делото.
От представеното по
делото удостоверение за наследници изх. № ... от ...г. е видно, че съделителят
В. А. след смъртта си е оставила за свой наследник единствения си с.- И. Н. А..
Той след смъртта си е бил наследен от своя единствен с.- ищецът Н.И.А..
Предвид на това съдът
намира, че в действителност ищецът се легитимира като собственик на 11/54
идеални части от процесните имоти, като непряк наследник по закон на съделител
по делбеното дело. Правото на собственост върху точно 11/54 ид. части се
установява, чрез изчисляването на дяловете посочени във влязлото в сила решение
от 28.06.2002г., постановено по гр.д. № 2503 от 1999г. по описа на ПОС. На В.
А. е признато правото на собственост върху 3 дяла от общо 18, или на 3/18
идеални части от имотите. Също така на съделителите М. Н. П., П. К. С. и В. К.
А. са признати още 2 дяла или 2/18 идеални части от имотите. Последните дялове
се разпределят между тримата съделители по равно, като всеки от тях притежава
по 1/3 част от 2/18 дяла (ид.ч.). Всички дробни числа подведени под общ
знаменател 54 дават резултат 9/54 ид.ч. (или 3/18) и 2/54 ид.ч. (или 1/3 от
6/54). Сборът на посочените идеални части е 11/54, каквато и част от
собствеността върху имотите се претендира.
Възраженията на
ответниците за недопустимост на производството не могат да бъдат споделени. В
настоящото производство са предявени субективно съединени осъдителни искове за
предаването на владението на 11/54 ид.ч. от процесните имоти. Собственикът
винаги има интерес да иска връщането на негова вещ, когато твърди, че тя се
владее без основание от трети лице. Обстоятелството, че между страните има
влязло в сила решение, с което се установява, съответно отрича правото на
собственост на всеки от тях (формално без В.К.) върху процесните имоти не
променя този извод, тъй като делбеното решение няма изпълнителна сила.
Предвид изложеното по-
горе следва да се направи преценка за основателност на възраженията на
ответницата В.К. за придобиването на процесните имоти по силата на посочения
договор за дарение и придобивна давност.
Относно придобиването на
имота по силата на договор за дарение:
Правната сделка като
производен способ за придобиване на вещни права, за да породи транслативния си
ефект е необходимо, праводателят да притежава такива върху прехвърляното
имущество. В настоящия случай между
дарителите по договора (праводатели на ответницата В.К.) и
наследодателят на ищеца е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което
със сила на присъдено нещо е отречено да притежават вещни права върху
процесните имоти. Предвид на това прехвърлянето на чужда вещ както и
последващите разпоредителни действия с нея се явяват непротивопоставими на
действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без
оглед на това кога е вписана исковата молба или е отбелязано решението по нея.
Като се има предвид, че ответницата В.К. не е посочила конкретните придобивни
способи на нейните праводателите следва изводът, че А. и Т. К. не са
притежавали право на собственост върху процените имоти и не са могли валидно да
й го прехвърлят. Правната сделка от ...г. е валидна и обвързва страните, но
няма целения транслативен ефект и вещните права са останали в патримониума на
техните реални притежатели.
Относно придобиването на
имота по силата на десетгодишно давностно владение:
Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право и след изтичане на определен в закона период от време. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да
се държи вещта като своя.
За да обоснове правото си
на собственост въз основа на този оригинерен придобивен способ ответницата В.К.
се позовава на упражнявана фактическа власт върху имота и на своите праводатели
още от ...г. Направеното възражение няма как да бъде възприето, тъй като между
наследодателя на ищеца и дарителите й А. и Т. К. през ... г. е било образувано
делбено производство, което е прекъснало тази давност. След това правата на
двамата ответници са отречени с влязло в сила решение. Предвид на това всички
възражения за придобиването на имота по силата на давностно владение
упражнявано от нейните праводатели и техните праводатели се явяват
преклудирани. Те е следвало да бъдат направени от тях в делбеното производство,
като предвид неговия изход това явно не е било сторено. Както беше посочено по-
горе решението има действие и спрямо отвтеницата В.К., а предвид на това, че тя
е правоприемник на А. и Т. К. не би могла да се позове на давносттно владение,
което те самите не биха могли да използват.
След предявяването на
иска за делба придобивната давност е била прекъсната и същата не е текла по
времето на производството, при протичането му в двете негови нормативно уредени
фази, до решаването на спора с влязло в сила решение. Договорът за дарение е
бил сключен на ...г. след влизането в сила на решението по допускането на
делбата и след оставянето без уважение на молбата на ответниците А. и Т. К. за
прегледа му по реда на надзора. С оглед на това в случая се е осъществило
приемство в процеса, за което следва да намерят приложение правилата на чл. 226 ГПК (т. 3 ТР 3/2013 от 19.12.2013г. на ОСГК на ВКС). Съгласно разпоредбата на
ал. 1 от тази норма след като спорното право бъде прехвърлено върху другиго,
делото следва своя ход между първоначалните страни. В случая тъй като правата
на праводателите й са били вече отречени, във втората фаза на делбата те са
участвали като трети лица помагачи. Тя предвид сключената сделка също е има
интерес да направи искане да бъде конституирана в такова качество на страната
на Д. Това обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като
процесуален субституент на приобретателя. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.
3 ГПК постановеното решение във всички случай ще съставлява сила на пресъдено
нещо, както за съделителите, така и за приобретателя относно въпросите дали
имотите са съсобствени и какви са делбените им права, като признатите на
прехвърлителя права ще се считат права на приобретателя.
Възраженията на
ответницата, че никога не е знаела за споровете за собственост и конкретно за
делбеното производство, тъй като не е била вписана исковата молба са
неоснователни. По принцип прехвърлянето на идеална част или на целия делбен
имот представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като по времето
на самото производство съделителите не губят правото си да се разпореждат с
притежаваните от тях вещни права. Изискването за вписване на исковата молба и
отбелязването на решението по делото има единствено оповестително действие и
целта му е да се даде гласност на правния спор. В тази връзка, действително по
делото от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, въпреки изричното
оспорване, направено в отговора на исковата молба. Това обаче не означава, че
ответницата В.К. не е обвързана от решението по делото, тъй като тя се явява
правоприемник на две от страните по него и от разпитаните по делото с. (И. и К.
К.) се доказва, че е знаела за прозиводството и е присъствала на провежданите по
него заседания още през 2001г.-2002г. Освен това следва да се има предвид, че
делото за делба е образувано през ...г. и към онзи период не се е изисквало
вписване на подадените искови молби за делба, съответно за отбелязването на
решенията по него.
Всичко изложено до момета
води до извода, че ответницата В.К., като правоприемник на А. и Т. К. е
обвързана от воденото производство за делба. Придобивната давност, на която се
позовава, е била прекъсната с предявяването на иска за делба на процесните имоти
и не е текла до неговото приключване с влязло в сила решение. Това е станало на
...г. след като с решение № 33, постановено по гр.д. № 4173/2008г. по описа на
ВКС е оставено в сила въззивното решение, с което е било потвърдено решението
на ПРС по втората фаза от делбата. След тази дата в нейна полза е започнал да
тече нов давностен срок, но до предявяването на настоящия ревандикационен иск
не е изминал предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен период,
през който тя необезпокоявано да е упражнявала фактическа власт върху имота.
Относно придобиването на
имота по силата на петгодишно давностно владение в периода
01.06.2004г.-02.06.2009г.
Съгласно
чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала към възникването на правното основание. В
настоящия случай ищцата твърди, че не е знаела за водените дела и за това, че
правата на дарителите А. и Т. К. са били отречени.
Предвид
извода, до който достигна съда, за обвързаност на ответницата В.К. от решенията
по делбеното производство то възражението за придобиването на имота по силата на
давностно
владение в периода 01.06.2004г.-02.06.2009г. е неоснователно. Както бе посочено по- горе давността е била прекъсната
с предявяването на иска за делба и не е текла до неговото приключване с влязло
в сила съдебно решение. Втората фаза на делбата е приключила на 12.02.2009г. с
постановяването на решение № 33 по гр.д. 4173/2008г. по описа на ВКС. От тази
дата до края на посочения от ответницата период не са изтекли пет години,
съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Предвид
всичко изложено до момента предявената претенция срещу В.К. се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Ответниците А. и Т. К. не претендират собствени
права върху имота, тъй като твърдят да са ги прехвърлили на В.К.. Не оспорват,
че към настоящия момент се намират в имота, но възразяват, че искът срещу тях е
неоснователен, тъй като те не упражняват владение върху недвижимата вещ, а
единствено живеят в него заедно с другия ответник. Съдът намира възражението им
за неоснователно. Видно от представения по делото нотариален акт за дарение от
...г. те са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имотите. Макар обективираната в нотариалния акт сделка да не поражда целения
транслативен ефект, от това тяхно изявление се установява, че те ползват имота
и го държат от името на В.К.. Съгласно
чл. 108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение
или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.
Всички тези обстоятелства се установяват по делото, като правата на ответниците
А. и Т. К. върху имотите са отречени с влязло в сила решение и те не биха могли
да запазят за себе си реално право на ползване.
Предвид
изложено до момента предявената претенция срещу А. и Т. К. също се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените в производството разноски в размер на 100 лева за държавна такса,
600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.П.К., ЕГН **********, А.Д.К., ЕГН ********** и Т.В.К., ЕГН **********, че Н.И.А., ЕГН ********** е собственик на основание наследяване по
закон на 11/54 идеални части от поземлен имот с идентификатор ..., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед №
.../...г. на и. д. на АГКК; с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „Р.” № ...;
с площ 246 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; с номер на поземления имот по
предходен план: ..., квартал ..., парцел ...; при съседи: имоти с
идентификатори ..., ..., ..., ..., ..., ..., ведно с 11/54 идеални части от построената в поземления имот сграда с
идентификатор ..., със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи: 2;
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна,
като ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН
**********, А.Д.К., ЕГН ********** и Т.В.К., ЕГН **********, да предадат на Н.И.А., ЕГН **********, владението върху посочените 11/54
идеални части от описаните по- горе недвижими имоти.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********, А.Д.К., ЕГН ********** и
Т.В.К., ЕГН **********, да заплатят на
Н.И.А., ЕГН **********, сумата от 700
/седемстотин/ лева разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ИЧ