Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7604 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.21, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „О.б.“ АД твърди, че ответниците Л.Н.С., Е.Н.Г., В.А.М.,
С.В.М., Д.С.С., П.Е.С., Е.С.Т., Б.П.Т., Р.А.Р. и Д.М.Н. са собственици на урегулиран
поземлен имот І 1-19,22 от кв. 138 по плана на гр. София, ул.“**********, мест.
Зона Б-3, с площ от 825 кв.м., като с нотариален акт № 096/10.10.2006г., том
ІІ, рег.№ 6073, дело № 296/2006г. на нотариус В.П., ответниците взаимно и
безвъзмездно си учредяват право на строеж върху описани обекти, предвидени за
изграждане в пететажна сграда, като учредяват и на „Б.КО“ ЕООД право на строеж
за описаната сграда. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж № 85 от 26.07.2007г., том ІІ, рег.№4486, дело № 270/2007г.,
нотариус В.Б., „Б.Ко“ ЕООД прехвърля правото на строеж на „И.2.“ ООД за
описаните апартаменти № 27,28, 29 и 30 срещу цена в размер на 90990 лв. Сочи
се, че с нот. акт № 16/16.10.2007г. собствениците и „Б.Ко“ ЕООД се споразумяват
сградата да стане седеметажна, а като с нот.акт № 17/16.10.2007г. също са
направени изменения и допълнение, в резултат на които правото на строеж,
учредено между съсобствениците на УПИ е променено. Сочи се, че с нотариален акт
№ 100/23.11.2007г., т.ІІІ, рег.№ 6144, дело № 466/2007г. на нотариус Б.Н.,
правото на строеж на седеметажната сграда се прехвърля от „Б.Ко“ ЕООД на „И.2.“
ООД. Твърди се, че на същия ден – 23.11.2007г. между „И.2.“ ООД и ищецът е
сключен договор за банков кредит № ВИ-16-Д, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя 850 000 евро, като са описани условията
по кредита и сключените анекси. Сочи се, че със заповед № ДК-23-113/26.11.2008г.
на началника на Столична РДНСК е спряно извършването на строителни работи на
процесния имот, поради липса на протокол за откриване на строителна площадка и
за определяне на строителна линия и ниво. Сочи се, че за дружеството – „И.2.“
ООД е открито производство по
несъстоятелност с решение № 209/01.10.2012г. по т.д.№409/2011г. на ОС –
Благоевград, като е определена дата на неплатежоспособността – 31.12.2008г.,
която с решение на САС е изменена на 31.12.2011г. Твърди, че в производството по
несъстоятелност е прието вземане на Б.та в общ размер от 1 930 191,33
лв., включващо описаната главница и лихви по процесния договор за кредит.
Твърди се, че с решение на СГС, І-19 състав от 04.05.2016г., без посочено дело,
по отношение на „И.2.“ ООД било признато, че лицата А.А.Г.и В.Х.Г.са носители
на право на строеж за подробно описания мезонетен апартамент № 19 в процесния
имот, като е прието, че собствениците на имота и праводатели на ответниците са
били учредили с нотар. акт № 70, дело № 25139 право на строеж върху същия имот
на „Д.и Ко“ ЕООД, което от своя страна с нот. Акт № 175, н.д.№18594/1996г. е
прехвърлило правото на строеж на двете горепосочени лица. Твърди се и че след
спиране на строителството е образувано гр.д.№ 2629/2016г. на СГС, І -3 състав с
предмет – установяване, че учреденото в полза на „Б.К.“ ООД право на строеж е
погасено по давност поради неупражняването му. Б.та твърди, че от ответниците
са причинени съвместно вреди, като бил осъществен състава на специалната
деликтна отговорност по чл. 21, ал.2 от ЗЗД, като се твърди, че деянието на
ответниците е извършено чрез съвкупност от действия и бездействия, свързани с
учредяването на правото на строеж, а именно това, че са декларирани, че са
негови носители, а то е било прехвърлено на други лица, с което
кредитополучателят на Б.та – „И.2.“ ООД е било възпрепятствано при
реализирането на правото на строеж. Твърди се, че има подробно описаното
противоречие в архитектурните проекти във връзка с учредяването на правото на
строеж, както и че ответниците, които са си запазили правото на строеж на
отделни обекти, имат качеството на възложители по чл. 161, ал.1 от ЗУТ и имат
редица задължения, включително по чл. 158, ал.1 от ЗУТ да съхраняват протокола
за откриване на строителната площадка и др. Твърди се, че „И.*.“ ООД е
придобило правото на строеж с отпуснатите кредитни средства и издължаването на
кредита било обвързано с довършването на процесната сграда, а незавършването на
същата е вредоносно събитие за Б.та. Сочи се, че от неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя банката е претърпяла вреди в размер на
вземанията по договора за кредит. Твърди се, че сградата не е завършена поради
поведението на ответниците, тъй като и към момента не съществувала яснота
съгласно какъв архитектурен проект следва да бъде изградена сградата, липсвали
документи, необходими да се представят пред органите на строителния надзор,
което е обусловило спирането на строителството, а и ответниците били учредили
право на строеж в полза на трети лица, които могат да противопоставят правата
си на кредитополучателя и да осуетят придобиването на активи, които да послужат
за удовлетворяване на б.та като кредитор. Твърди се, че вредоносното събитие
било настъпило към момента на обявяване в несъстоятелност на кредитополучателя
с решението на Благоевградски окръжен съд от 21.03.2016г., от която дата било
безспорно, че правото на строеж няма да бъде упражнено. Предвид горното се
претендира осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от
100 000 лв. като частичен иск от обща сума в размер на
1 930 191,33 лв., представляваща вреди поради неизпълнение на
сключения договор за кредит. В уточняваща молба от 07.11.2016г. ищeцът е посочил какви са според него действията, от
които са произлезли вредите, както и бездействието, което се състои в това, че ответниците
не били указали необходимото съдействие на „И.****“ ЕООД за изпълнение на
задълженията му като строител на имота. Твърди се, че всички действия са
извършени от ответниците заедно, с изключение на сигнала за спиране на строителството
до Столична РДНСК, който бил подаден единствено от Е.Н.Г.. При условията на
евентуалност, се претендира, ако се приеме, че няма солидарност, всеки от
ответниците да бъде осъден да заплати сумата от 1/10 от общо претендираното
обезщетение. В подадената на 14.12.2016г. допълнителна искова молба ищецът
счита, че възражението на ответниците, че липсва противоправно поведение се
опровергавало от представените с отговора доказателства и конкретно
предварителния договор от 29.09.2006г., сключен с „Б.КО“ ООД, който създавал
задължение за собствениците на имота да оказват съдействие, която клауза
съответства на чл. 4 от окончателния договор. В хода на съдебното производство
поддържа исковите си претенции чрез процесуалните си представители – адв. И.и
адв. Т., като претендират и присъждане на разноски. Излага съображения и в
писмени бележки.
Ответниците Л.Н.С., Е.Н.Г., В.А.М., С.В.М., Д.С.С., П.Е.С.,
Е.С.Т., Б.П.Т., Р.А.Р. и Д.М.Н. са подали писмен отговор от 28.11.2016г. чрез
упълномощения процесуален представител – адв. П.П., с който са направили
възражение за разглеждане на спора по реда на търговските спорове, което е
уважено от съда с изрично определение, като е постановено разглеждане на делото
по общия исков ред. Не се оспорва наличието на описаните в исковата молба
договори, но сочат, че те са в договорна връзка само с „Б.КО“ ЕООД и нямат задължения нито към „И.2.“ ООД, нито
към ищеца „О.Б.“ АД, като твърдят, че не са уведомени от своя съконтрахент за
сключените прехвърлителни сделки. Твърдят, че не са били търсени за съдействие
от страна на „И.2.“ ООД или от когото и да било друг. Твърдят, че през цялото
време са действали добросъвестно и в рамките на закона. Сочат, че не са крили предходното
учредяване на право на строеж на друга фирма – „Д.и Ко“ ЕООД, но са водили
дела, в резултат на които с влязли в сила решения било признато, че правото на
строеж е погасено в полза на собствениците на терена. Оспорват наличието на
предпоставките на фактическия състав на твърдяната отговорност, като се твърди
липса на вреда за б.та, тъй като тя е конституирана като кредитор в
производството по несъстоятелност, твърдяните й вземания са приети и едва при
приключване на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца,
ако остане неудовлетворена част от вземането, тогава би била налице вреда, тъй
като все още не е ясно дали кредиторът няма да получи удовлетворение на
вземанията си в производството по несъстоятелност. Твърди се и че не е налице
противоправно поведение на ответниците, тъй като визираните задължения в ЗУТ са
за строителните фирми, като длъжникът на ищеца – „И.2.“ ООД е можел да се
сдобие с необходимите строителни книжа, които съгласно чл. 158, ал.1 от ЗУТ се
съхраняват безсрочно и в архива на администрацията, издала разрешението за
строеж, респ. от своя праводател – дружеството „Б.“ ЕООД. Твърди се и че няма
вина на ответниците, а са целели реализиране на законовите си права.
Категорично се оспорва и наличието на причинна връзка, като се твърди, че е
абсурдно да се свързва с изпадането в несъстоятелност на дружеството и
невъзможността да върне кредита с поведението на ответниците. В хода на
съдебното производство оспорват претенциите чрез процесуалния си представител –
адв. Я..
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения нотариален
акт № 096/10.10.2006 г., том II, рег.№ 6073, дело № 296/2006 г.
на нотариус В.П., лицата Е.Г., Л.С., В.А.М., С.М., Д.С., П.С., Е.Т., Б.Т., Р.Р.
и Д.Н. в качеството си на собственици на описаното дворно място, находящо се в
гр. София, ул.“**********, подробно описано в акта, взаимно и безвъзмездно си
учредяват право на строеж върху описаните обекти, предвидени за изграждане на
пететажна сграда, като учредяват и в полза на „Б.КО” ЕООД право на строеж за
описаната пететажна сграда. В т.3 от нотариалния акт учредителите са дали на
дружеството изричното си съгласие да продава, дарява, замяна в завършен и
незавършен вид, на когото намери за добре, при цена и условие каквито договори
всички обекти, за които учредителите не са си запазили право на строеж. В т.4
изрично е уговорено, че учредителите упълномощават управителя на строителното
дружество за извършване на необходимите действия по проектирането,
утвърждаването на проектите пред съответните органи и осъществяване на
строителството, както и всичко останало, свързано с гореизложеното. В раздел ІІ
от нотариалния акт са уговорени задълженията на строителната фирма, включително
да осигури започване на строителството в тридесет дневен срок след даване на
строителна линия, а да завърши и предаде обектите на учредителите в седмодневен
срок след окончателното завършване на сградата.
С нотариален акт № 16, т.ІІІ,
рег.№5356, дело № 389/16.10.2007 г., на нотариус Налбантова собствениците и „Б.КО”
ЕООД се споразумяват за описаните промени, като също е поправена техническа
грешка относно етажността на сградата, а именно да е седеметажна, като е
записано, че съгласуван идеен архитектурен проект от 16.05.2007г., скица № 985
и разрешение за строеж №231. Съставен е и нотариален акт № 17, т.ІІІ,
рег.№5357, дело № 390/16.10.2007 г. също от нотариус Налбантова, с който е
направено изменение и допълнение по отношение на обектите за собствениците
–учредители.
С договор за продажба на безсрочно
ограничено вещно право на строеж от 23.11.2007г., обективиран в нотариален акт
№85, том ІІ, рег.№4486, дело №270/26.07.2007г., сключен между „Б.Ко” ЕООД като
продавач и „И.2.” ООД като купувач,
продава правото на строеж на описаните четири апартамента, а именно №27,28,29 и
30 от процесната сграда за сумата от 90990 лв.
С договор за продажба на
безсрочно ограничено вещно право на строеж от 23.11.2007г., обективиран в
нотариален акт №100, том ІІІ, рег.№6144, дело №466/23.11.2007г., сключен между
„Б.Ко” ЕООД като продавач и „И.2.”
ООД като купувач, продавачът на безсрочното ограничено вещно право на строеж
продава на купувача безсрочно ограничено вещно право на строеж на седеметажна
монолитна жилищна сграда с гаражи, магазини, ателиета и офиси, със застроена
площ от
Съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху безсрочно ограничено
вещно право на строеж №101, том ІІІ, рег.№6147, дело №467 от 23.11.2007г.
кредиторът - „О.б.” АД предоставя на „И.2.” ООД средносрочен инвестиционен
кредит в размер на 850 000 евро, като за обезпечаване на отпуснатия кредит
кредитополучателя - „И.2.” ООД учредява в полза на кредитора - „О.б.” АД
договорна ипотека върху безсрочно ограничено вещно право на строеж за
построяването на индивидуални обекти от седеметажна монолитна жилищна сграда с гаражи, магазини, ателиета и
офиси, със застроена площ от
Видно от представения с исковата
молба договор за банков кредит № ВИ-16-Д/23.11.2007 г. „О.Б.” АД предоставя на „И.2.” ООД инвестиционен кредит
в размер на 850 000 евро, предназначен за покупката на право на строеж от
фирма „Б.КО” ЕООД. Съгласно чл. 3 от договора годишната лихва за ползване на кредита
е 9%. Кредитополучателят се задължава да издължи кредита към 23.11.2010 г., в
рамките на 36 месеца, включително и 12 месеца гратисен период за главницата,
съгласно приложен към договора погасителен план Приложение № 1. При просрочие
на погасителната вноска Кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща
договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно./чл.4/3/. При неплащане на
лихвата в този срок се начислява неустойка в размер на 0.05% за всеки
ден просрочие върху просрочената
сума. Уговорено е в чл. 5 от договора, че като обезпечение кредитополучателят
учредява договорна ипотека върху правото на строеж върху описаните обекти в
процесната сграда, както и че издава запис на заповед. Подписан е Анекс № 1, с който крайният срок за
усвояване на кредита става 23.01.2008 г.
Подписан е Анекс № 2, с който крайният срок за усвояване на кредита се
изменя да е до 31.01.2008 г. На
основание Решение на Кредитния съвет на „О.Б.” АД и писмено искане на „И.2.” ООД се подписва
на 23.12.2008 г. Анекс № 3, съгласно
който кредитополучателят ще погасява кредита в рамките на 36 месеца, считано от
датата на сключване на договора, включително с 16 месеца гратисен период за
главницата, като е подписан нов погасителен план с 20 равни месечни вноски в
размер от по 42500 евро от 25.04.2009 г. до 25.04.2010 г. На основание Решение
на Кредитния съвет на „О.Б.” АД и
писмено искане на „И.2.” ООД е подписан на 15.04.2009 г. Анекс № 4, съгласно
койот кредитополучателят ще погасява кредита в рамките на 48 месеца, считано от
датата на сключването му, включително с 28 месеца гратисен период за
главницата, с подписване на нов погасителен план с 20 равни месечни вноски в
размер от 42500 евро от 25.04.2010 г. до 23.11.2011 г. На основание Решение на
Кредитния съвет на „О.Б.” АД и писмено
искане на „И.2.” ООД се подписва на 26.04.2010 г. Анекс № 5, съгласно който кредитополучателят
ще погасява кредита в рамките на 72 месеца, считано от датата на сключване на
договора, включително с 52 месеца гратисен период за главницата, с подписване
на нов погасителен план с 20 равни месечни вноски в размер от 42500 евро от
25.04.2012 г. до 23.11.2013 г. Следователно последно срокът за погасяване на
кредита е до 23.11.2013г.
Представена е
заповед №ДК-23-113/26.11.2008г. на
Началник Столична РДНСК, с която е наредено спиране изпълнението на всички видове СМР на процесния строеж
поради установени нарушения на разпоредби на ЗУТ при изпълнение на
строителството /чл.137, ал.3 и чл.158 ал.2 във връзка с чл.157 ал.1 от ЗУТ/. В
мотивите на заповедта е посочено, че строежът е извършван: без одобрени
инвестиционни проекти; без съставен протокол за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво;без заверена заповедна книга / в нарушение на чл.137,
ал.3 и чл.158, ал.2, във връзка с
чл.157, ал.1 от ЗУТ. Със заповедта е
определен срок до 12.12.2008г. на изпълнителят да опразни строителната площадка
и да вземе мерси за обезопасяване и консервиране на строежа.
Съгласно представеното решение №
209/01.10.2012г. на Окръжен съд – гр. Благоевград по т.д.№ 409/2011г. по молба
на „Б. ДСК“ ЕАД е обявена неплатежоспособността на „И.2.“ ООД, с начална дата – 31.12.2008г., открито е
производство по насъстоятелност и наложена обща възбрана и запор. Основание за
уважаване на молбата е задължение на „И.*.“ ООД към „Б.ДСК“ ЕАД по договор за
кредит № 317/28.05.2007г. с описаните 4 броя анекса към него, както и
останалите пет договора за кредит от 2003г., ****г., 2006г. и последният №
425/24.04.2008г., по които договори се претендира общо задължение в размер на
18 690 748,74 лв. С решението е посочено, че са установени и други
кредитори с описаните вземания. С решение на САС от 13.03.2013г. по т.д.№4760/2012г.
е изменена началната дата на неплатежоспособността и същата е определена на
31.12.2011г. Представено е определение на ОС-Благоевград от 25.04.2013г., с
което съдът по несъстоятелността е разгледал подадените възражения и одобрил
списъците на предявените вземания, като видно от същото няма изменение по
отношение на приетото вземане на „О.Б.“АД. С решение на ОС-Благоевград от
21.03.2006г. длъжникът „И.-****“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, прекратени са
правомощията на органите му и е постановено осребряване на имуществото. Видно
от справка по публичния ТР на 09.01.2013г. са обявени списъци наприетите и
неприети вземания от синдика, а на 25.09.2013г. –определение на съда за
одобряване на списъците. Има данни и че на 30.03.2017г. е обявено съобщение за
изготвена сметка за разпределение, а на 04.05.2017г. – определение на съда за
одобрение на сметката, като видно от представените с молбата от 10.11.2017г. на
стр.681 и следващите от делото документи и специално издаденото съдебно
удостоверение, е одобрена частична сметка за разпределение от продажба на
имущество, представляващо УПИ в район Студентски, като сумата по същата е
разпределена на „Б.ДСК“ ЕАД.
С исковата молба е представено
решение на СГС, І г.о., 19 състав по гр.д.№ 1611/2007г. е уважен иска на А.А.Г.и
В.Г.срещу „И.****“ ЕООД и е прието, че те са носители на правото на строеж на
апартамент № 19 в процесната сграда, като няма данни решението да е влязло в
сила.
С отговора на исковата молба е
представено решение на СРС, І г.о., 32 състав по гр.д.№ 28268/2006г., с което
по предявените от ответниците по настоящото дело искове срещу А.А.Г.и В.Г., е
признато за установено, че правото за строеж на мезонетен апартамент № 19 от
процесната сграда, което е било учредено в полза на „Джонев и ко“ ООД с нот.
акт № 70, н.д.№25139/1994г., е погасено по давност. С решение на СГС от
19.03.2008г. по гр.д.№ 96/2008г. това решение е обезсилено и делото върнато за
ново разглеждане, като с определение на ВКС, ІІІ г.о. от 19.01.2009г. не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С постановеното решение
на СРС, 44 състав при новото разглеждане на делото е признато, че А.А.Г.и В.Г.не
са носители на правото за строеж на мезонетен апартамент № 19 от процесната
сграда, като съгласно отбелязването решението е влязло в сила на 17.04.2013г.
На 13.12.2013г. е издаден изпълнителен лист за присъдените по това решение
разноски, като е посочено, че същото е влязло в сила.
Представено е решение на СРС от
15.01.2001г., 28 състав по гр.д.№6269/2000г., с което е прието за установено по
иска на посочените физически лица- ответниците, че правото на строеж, учредено
на фирма „Д.и ко“ е погасено поради неупражняването му в срок, като решението е
влязло в сила на 09.07.2003г. В преписката, постъпила от НАГ, намираща се в том
ІІ от делото, са приложени и потвърждаващите първоинстанционното решения на СГС
и ВКС.
На стр. 243 и следващите от
делото е представен сключения между ответниците и „Б.К.“ ЕООД предварителен
договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на
жилища и други обекти в сграда, в чл.4 от същия е уговорено, както и в
нотариалния акт, че придобилият право на строеж може да се разпорежда със
същото по отношение на обектите, което не са за учредителите. В чл.11 от
договора е уговорено, че приемателят - „Б.К.“ ЕООД се задължава да извърши
всички необходими проектни проучвания и да изготви съответния проект, който да
бъде съгласуван и одобрен от компетентния орган, а след това да изготви работен
проект, да се снабди със строително разрешение, както и по чл. 14 – да
осъществи и завърши строителството на сградата в един разумен срок, не по-малък
от 24 месеца от датата на издаване на протокола за строителна линия и ниво. В
чл. 16 е поето задължение за започване на фактическо строителство не по-късно
от 1 месец, считано от датата на протокола за строителна линия и ниво. В чл. 17
също е уговорен 24-месечен срок за завършване на сградата. В раздел ІІ са
уговорени задълженията на учредителя, които са описани в чл.5-9, включително и
по чл.7 – да оказват съдействие за изпълнението на договорните задължения на
приемателя, свързано с оформянето и подписване на документи по проектирането,
строителството и предаване на сградата.
На стр. 327 и следващите е
представена от СО, НАГ преписката по издаване на виза за инвестиционно
проектиране на процесната жилищна сграда,като документите в същата са обсъдени
при заключението на вещото лице по СТЕ.
Установява се от представените с
молба от 19.05.2017г. на стр. 416 и следващите от том първи на делото искова
молба, разпореждане и определение, че по гр.д.№ 2629/2016г. на СГС, І г.о., 3
състав, ищците, които са ответници по настоящото производство са предявили срещу
посочените лица, включително и „О.Б.“ АД и „И.2.“ ООД иск за признаване за
установено, че учреденото от тях право на строеж върху процесния имот е
погасено по давност. Не се спори, че производството по горецитираното дело не е
приключило и е висящо.
От ищеца е представено подадено
от Е.Н.Г. заявление до СО, кмета на район „Възраждане“ и до ДНСК, с което той
ги сезира, че въпреки заповедта на Столична РДНСК от 26.11.2008г., с която е
наредено спиране на всички видове СМР на процесния обект, към 10.12.2008г.
същите продължават, като на строежа има работници. В отговор с представеното
писмо от 22.12.2008г. главния директор на описаната дирекция в ДНСК е уведомил
адресатите, включително и управителя на „И.2.“ ООД и г-н Г., че е разпоредено
извършването на проверка на място относно изпълнението на горецитираната
заповед.
С писмо от 21.08.2017г. от НАГ са
представили в цялост преписката относно процесния строеж, включително и
проектите, които са на стр. 482 и следващите от том втори на делото. От
документите в преписката се установява, че по молба от Л.Т.Я., в качеството му
на управител на „Б.Ко“ ЕООЗ до Съдията по вписванията при СРС, е посочено, че
поради неосъществяване на учреденото му право на строеж върху процесния УПИ, а
именно имота, находящ се в гр. София, ул.“*******, иска да се впише отказ от
правото му, учредено по описания договор с нот. акт № 96, т.ІІ, рег.№ 6073,
като горното е вписано в Службата по вписванията под № ХХХ63 от 2008г. За
горното е представено уведомително писмо от г-н Я.до кмета на СО от
18.09.2008г.
На стр. 597 и следващите от
делото в том ІІ е постъпила с писмо от 09.10.2017г. преписката от РНДСК –
Югозападен район във връзка с процесната заповед № 23-113/26.11.2008г.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 20.02.2017г. и изготвено от вещото
лице Р.Г., която се кредитира от съда като дадена обективно, безпристрастно и
компетентно се установява, че е сключен от банката описания договор за кредит с
анекси към него. Според вещото лице от предоставените извлечения от
счетоводните регистри на банката е видно, че кредитополучателя не е погасявал
определените с последния погасителен план месечни вноски и същите са отнесени в
просрочие в размер на 850 000 евро./ Приложение № 2 към експертизата/, от които 222 807.39 лв. лихва, левова
равностойност на 113 919.61 евро при обменен курс 1.95583 лева за евро,
като на основание чл.3, /1/ кредитополучателят заплаща на кредитора годишна
лихва в размер на 9%. В Приложение № 1,
Таблица № 1 в колона 5 са отразени начислените договорени лихви, в колона 5 са
отразени платените от Кредитополучателя лихви, в колона 7 е показан размера на
неплатените договорени лихви в размер на 98599.54 евро. На основание чл. 4/3/
от договора при просрочие на погасителната вноска, неиздължената изискуема част
от кредита се олихвява с лихва за просрочие, включваща договорения в чл.3, ал.1
лихвен процент 9% плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, до
окончателно изплащане просрочената сума. В Приложение № 1, Таблица № 2 е
изчислен размера на просрочената лихва върху просрочената главница 16127,57
евро. В счетоводните регистри на банката, размерът на просрочената лихва върху
просрочената главница е 15320,06 евро. Общо
размерът на непогасените лихви е 113919,60 евро. Според вещото лице дължима е и
сумата от 24 147,75 лева неустойка за забавено изпълнение, левова
равностойност на 12 346.55 евро, при обменен курс 1.95583 лева за евро,
като на основание чл. 4,ал.4, т.2 от подписания договор при неплащането на
лихвите в срок се начислява неустойка в размер на 0.05% за всеки ден просрочие
върху просрочената сума. В Приложение № 1 колона 9 е отразен размера на
просрочените лихви, в колона 9 са отразени дните на забава и в колона 10 е
отразен размера на неустойката в размер на 13608.66 лв. В счетоводните регистри
на банката, осчетоводената неустойка е в размер на 12235.25 евро отразени в
Приложение № 3. Вещото лице сочи, че са начислени дължим и 20 780.69 лева такси
и комисионни във връзка със сключен Анекс № 2/23.01.2008 г. с „О.Б.” АД към договор за банков кредит, левова
равностойност на 10 625 евро при обменен курс 1.95583 лева за евро. На
26.04.2010 г. страните сключват Анекс № 5 към договор за банков кредит договарят с т. 2 Такси и комисионни, както
следва: 2.1. такса за проучване и анализ и изготвяне становище по искане за
предоговаряне на условията на кредитна сделка -2 125 евро съгласно т.8.2.3
от Специфични комисионни по кредитни сделки – 0.25 % върху размера на дълга. /850000
евро х 0.25% = 2125 евро/; 2.2. комисионна за управление и обработка, в размер
на 0.5% върху оставащия дълг по
кредитната сделка за всяка следваща година от срока за издължаване, съгласно т.
8.2.1.2, буква „б” от Специфични комисионни по кредитни сделки. Общо размерът
на начислените и неплатени такси възлизат на
10625 евро//2125 + 4250 + 4250 = 10625/Приложение № 4. От предоставеното
от Общинска б. движение по разплащателната сметка на „И.2.” ООД в несъстоятелност за периода от 23.11.2007 г. до 31.01.2017 г.
е видно, че усвоената главница в размер на 850000 евро на 30.01.2008 г., на
същата дата е трансферирана към получател „Б.И КО” ООД с основание нотариален
акт за продажба № 100, том 3, рег.№ 6144, дело 466 от 23.11.2007г. Вещото лице сочи,
че не е успяло да осъществи контакт със счетоводството на „И.2.” ООД в
несъстоятелност за установяване на
получени приходи от продажба на обекти
при реализиране на придобитото право на строеж от „Б.КО” ООД. В заключение
съдебно-счетоводната експертиза сочи, че задълженията на „И.2.” ООД
по договор за кредит № ВИ- 16- Д/23.11.2007 г. и анексите към него не са погасени и са както следва: главница 850 000 евро; лихви - 113 919.6 евро; неустойки -12 346.55 евро; такси и
комисионни 10 625.00 евро, или
общо сумата 986 891.15 евро. Плащанията от кредитополучателя по размер и
дати са отразени в колона 6 в размер на 160 701,54 евро договорена лихва и колона 8 –
102 561.95 евро просрочена договорена лихва на Таблица 1 от Приложение № 1 към
експертизата. В Приложение № 1.1. в колона 5 са отразени платените суми от
кредитополучателя за управление на кредита, такси за предоговаряне, разноски на
обща стойност 51841.24 евро. В заключителната част е посочено, че общо
загубата, т.е. невърнатите суми по процесния договор за кредит са в размер на
986 891,15 евро.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Т.Т., като е изготвено основно
заключение от 03.07.2017г., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че при при извършените справки в НАГ-СО, СО
район „Възраждане” и Столична РДНСК е установил, че строителството на сградата е
започнало на основание архитектурен работен проект на седем етажна жилищна сграда на ул.”*******, Зона Б-3- 4, кв.138, парцели І-
19 и 22, с инвеститор “Д.и КО” ООД, одобрен от УАГ на
14.11.1995г., разрешение за строеж
№231/05.08.1996г. на жилищна сграда на ул.”Отец Паисий” № 84 - 86, кв. № 138, Зона Б-3- 4, гр.София и протокол за определяне на
строителна линия и нива на строеж №44/13.08.1996г.. Със Заповед
№РД-03-036/10.03.1997г. на Кмета на СО район “Възраждане” за обект: Жилищна
сграда на ул.”*******, е наредено незабавно спиране на всякакви строителни
дейности, на основание – чл.159, ал.1 от ЗТСУ. Експертът сочи, че строителните
дейности са били спрени на 10.03.1997г. и обекта е бил замразен като груб
строеж, изпълнен до кота +
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният от ищеца иск е с правно
основание чл. 21, ал.2 от ЗЗД, който е специален деликтен състав за отговорност за
вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на
договор. Като проява на извъндоговорна отговорност, той включва всички нейни
елементи - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като е необходИ.установяване и съществуването
на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице,
чуждо на облигационната връзка. С поведението си третото лице - делинквент следва
противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по
договора. Следователно ищецът следва да установи противоправно поведение на
ответниците, което да е в пряка причинна връзка с неизпълнение на договора за
кредит от страна на неговия длъжник, както и да установи, че това е извършено
недобросъвестно от третите лица- собствениците на имота, а именно при умисъл, и
да установи надлежно настъпването на вреди, както му е и указано при доклада по
делото. За
проявлението на квалифицирания състав е необходИ.съществуването на договор,
спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на
облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие, като с поведението
си третото лице - делинквент следва противоправно да възпрепятства или
затруднява изпълнението на задължение по договора, като неизпълнението на
задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми - пълно
неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно
отношение/, както се приема изрично в решение на ВКС 35/22.08.2014г. по т.д.№
1916/2013г. на І т.о. В конкретния случай се твърди от страна на ищеца
неизпълнение на задълженията на неговия съконтрахент – „И.*005“ ЕООД по договор
за кредит от 23.11.2017г., което се изразява в непогасяване на задълженията по
договора за кредит, като се твърди, че в случая е налице недобросъвестно
поведение на всички ответници, изразяващо се в това, че в качеството си на
суперфициари и възложители, те имали задължение да съхраняват протокола за
откриване на строителната площадка, за определяне на ниво и линия и да осигурят
изпълнението на строителството с одобрени строителни книжа, а именно твърди се
противоправното им бездействие, изразяващо се в неоказване на необходимото
съдействие на „И.****“ ЕООД в качеството му на строител на процесната сграда.
Твърди се също така в учредителната молба, че поведението на ответниците се
изразява и в това, че през 1994г. учредили право на строеж на „Д.и Ко“ ЕООД,
който пък го прехвърлил на А.Г.и В.Г.и технита права били противопоставими на „И.*005“
ЕООД, като именно от тези лица бил подаден сигнал до РДНСК, а такъв бил подаден
и от Е.Г., като двата сигнала били в причинна връзка със спиране на
строителството. Твърди се и че не били уведомили „Б.Ко“ ЕООД за предходното
учредено право на строеж.
Съдът при цялостна
преценка на събраните по делото доказателства намира, че не се установява
умишлено противоправно поведение на ответниците, които се явяват учредители на
право на строеж върху процесния УПИ. На първо място следва да се отбележи, че
доводите на ищеца, свързани с предходното им поведение от 1994г., изразяващо се
в учредяване на право на строеж на „Д.и Ко“ ЕООД не може да бъде обозначено
като противоправно. Самото учредяване на право на строеж на една фирма не е
правонарушение, а и след като същото е погасено поради неизпълнение, ищците са
релевирали този си довод и с влязло в сила решение, а именно решение на СРС, І
г.о., 32 състав по гр.д.№ 28268/2006г., спрямо лицата Г.е признато, че не са
носители на право на строеж върху процесния апартамент. Обстоятелството, че
решението е влязло в сила след повторното учредяване на правото на строеж, не
променя факта, че самото погасяване на правото на строеж, учредено на фирма „Д.и
Ко“ ЕООД е настъпило като юридически факт преди това, тъй като съдебният акт
само констатира вече настъпилото погасяване. Решението, на което се позовава
ищеца, и с което се твърди, че се установявали права на трети лица,
противопоставими на неговия кредитополучател, на първо място не е влязло в сила
и освен това, обстоятелството че в производството по същото ответникът „И.*.“ ООД
не е осъществил надлежна правна защита, не може да бъде вменено във вина на
ответниците. Спрямо лицата Г.има влязло в сила решение, с което са отречени
правата им, но това, че „И.*.“ ООД не се е позовал на същото и не е установил
надлежно фактите в своя защита в производството по спора пред СГС, І-19 състав
е единствено и само негов пропуск, който първо не е по вина на ответниците, а и
освен това може да бъде саниран при разглеждането на спора по реда на
инстанционния контрол. Преди учредяване на правото на строеж на дружеството „Б.Ко“
ЕООД ответниците са направили всичко необходимо, за да заличат предходно
учреденото право на строеж, което не е упражнено от „Д.и Ко“ ЕООД, като са
провели успешно и исков процес срещу това дружество, а именно с влязло в сила
решение от 15.01.2001г., на СРС, 28 състав, по гр.д.№6269/2000г., по предявен
от тях иск е прието за установено, че правото на строеж, учредено на фирма „Д.и
ко“ е погасено поради неупражняването му в срок, като решението е влязло в сила
на 09.07.2003г., което е преди учредяването на правото на строеж на „Б.Ко“
ЕООД. Следователно тези доводи на ищеца, че горното представлявало
недобросъвестно поведение на ответниците са изцяло неоснователни.
По отношение на
твърдението, че е налице неправомерно поведение на ответниците, изразяващо се в
неоказване на съдействие на строителя „И.****“ ЕООД, съдът също намира, че
доводите на ищеца са изцяло неоснователни. Следва да се има предвид, че законът
визира противоправно поведение спрямо съконтрахента по договора, а такова,
когато между третите лица и това лице няма договор, би могло да бъде само
нарушаване на императивна законова норма. Такова поведение от страна на
ответниците не се твърди и не се сочи от страна на ищеца, което да е довело до
неосъществяване на строителството от фирмата-кредитополучател. Следва да се има
предвид, че няма сключен договор, по силата на който ответниците да са се
задължили да съдействат на строителя - кредитополучател „И.*.“ ООД. Ответниците
са учредили право на строеж на техния съконтрахент – „Б.Ко“ ЕООД, като при
учредяването му с нотариалния акт от 10.10.2006г. изрично е уговорено в т. 4 на
раздел І, че те упълномощават управителя на това дружество да извършва всякакви
необходими действия по проектиране, утвърждаване на проектите пред съответните
органи и всичко, свързано със строителството. Следователно задължение за
съдействие спрямо строителя те не са поемали, а са го упълномощили той да се
занимава с всички строителни книжа относно процесната сграда. Дори и да се
приеме, че такова задължение те са имали по сключения с „Б.К.“ ЕООД
предварителен договор от 29.09.2006г. и по специално по чл. 7 от същия, то
следва да се има предвид, че това задължение е поето именно и спрямо този
съконтрахент, а не спрямо съконтрахента на банката – дружеството „И.*005“ ЕООД.
Няма никакви данни да е налице цесия на правата на „Б.К.“ ЕООД по
предварителния договор от 29.09.2006г. в полза на „И.****“ ЕООД, а с
нотариалния акт, с който той е продал
правото на строеж на обекти от процесната сграда на „И.****“ ЕООД, с който
както се сочи и от ищеца не са прехвърлени правоотношенията по договора с
ответниците, а само описаните обекти, като изрично е уточнено, че не се продава
вещното право за построяване на обектите на ответниците. Следва да се отбележи,
че прехвърлянето на правото на строеж за построяване на обектите на ответниците
е в противоречие с клаузата на сключения от тях и „Б.Ко“ ЕООД договор, в който
изрично се забранява това. Предвид горното, освен че правоотношението по
договора между ответниците и „Б.Ко“ ЕООД в цялост, като включващо права и
задължения и на ответниците, не е прехвърлено на „И.2.“ ООД, то и да бе
прехврълено, горното не е породило действие, тъй като по никакъв начин не се
установява ответниците да са уведомени от прехвърлителя, техния съконтрахент –
„Б.К.“ ЕООД, а съгласно чл.99 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от
неговото уведомяване от цедента. Такова уведомяване не се твърди и липсва
отправено до ответниците. Следователно облигационно правоотношение между
ответниците като учредители на правото на строеж на процесната сграда и
дружеството – „И.****“ ЕООД не съществува надлежно установено, тъй като липсва
цесия и уведомяване на ответниците за евентуалното прехвърляне на техни
задължения по договора им с „Б.Ко“ ЕООД към „И.*005“ ЕООД. Ето защо оказване на
съдействие на „И.****“ ЕООД те не дължат нито по договорно правоотношение, нито
по силата на закона, тъй като те не са учредявали на това дружество право на
строеж, а то е правоприемник на учреденото право на „Б.Ко“ ЕООД но само
частично, без да се установява да е правоприемник на праводателя си по
отношение на правата му към съконтрахентите –учредители на право на строеж, тъй
като такова изявление няма никъде по сключените договори. След като ответниците
са упълномощили с нотариалния акт за учредяване на право на строеж управителят
на „Б.К.“ ЕООД да се занимава с всички необходими действия и книжа, свързани
със строителството, то не може по никакъв начин спирането на строителството
поради непредставяне на необходимите строителни книжа да се вмени в тяхна вина.
Дали и следва ли да носи отговорност за това прехвърлителят на правото на
строеж в полза на „И.****“ ЕООД, който е следвало да му предаде и всички
строителни книжа и материали за процесния обект, което не се установява по
делото, а същият само е получил облагодетелстваща го престация от 850 000
евро, е ирелевантен за делото въпрос, тъй като „Б.Ко“ ЕООД не е страна по
настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че няма договор
или друг акт, на основание на който ответниците като собственици на обектите,
за които взаимно са си учредели право на строеж в процесната сграда, да са
поели задължение да участват при съставяне на техническата документация или при
извършване на видовете СМР на сградата като съдействат на съконтрахента на
ищеца – „И.2.“ ООД. Отделно от това следва да се отбележи, че такова задължение
ответниците нямат и на основание действащите нормативни актове - ЗУТ и
подзаконовите Наредби, регламентиращи условията и реда за извършването на
строителството. Предвид горното съдът намира, че липсва основната предпоставка
за ангажиране отговорността на ответниците, а именно тяхно противоправно
поведение, което следва да е умишлено, с което те да са попречили на „И.2.“ ООД
да извърши строителството и от там да изпълни задълженията си спрямо ищцовата Б.по
договора за кредит. Нещо повече, по делото по никакъв начин не се установи, че
ответниците са знаели за сключения от „И.*.“ ООД с ищцовата Б.договор за кредит
и вероятността от неизпълнението му, за да се приеме, че са целели и осуетили
умишлено и противоправно неизпълнението му. Не могат да бъдат споделени
доводите на ищеца, че след като нотариалния акт за прехвърляне на правото на
строеж и за учредяване на ипотеката били вписани в Службата по вписванията, то
следва, че ответниците са уведомени за прехвърляне на правата на строителя към
„И.*.“ ООД и за задълженията на същото като кредитополучател. Следва да се има
предвид, че партидите в Службата по вписванията към процесния период – 2007г.
са изцяло персонални, а не по имоти и няма как ответниците, които не са
представители и упълномощени от „Б.Ко“ ЕООД да установят какви вписвания има по
неговата партида. Наред с горното не е прехвърляно нито дворното място, нито
учреденото взаимно между самите ответници право на строеж върху процесния имот,
за да има вписване по техните партиди и следователно тези доводи са
неоснователни. Обстоятелството, че впоследствие били предявили иск за
установяване, че правото на строеж е погасено, което е осъществено с искова
молба от 01.03.2016г., доказва само, че към тази дата вече са уведомени, че
правото на строеж е прехвърлено на „И.*005“ ЕООД, но към тази дата дружеството
вече е в несъстоятелност и не може по никакъв начин да се обвърже поведението
им с това, че е налице недовършване на сградата и непогасяване на кредита към „О.Б.“
АД. Следва да се има предвид и че съдът намира, че дори и да бе установено по
делото, че ответниците не са оказвали на съдействие на строителя, като не са
представили строителните книжа и документи, за които по никакъв начин не са
установи да са притежавани или съставяни от тях, тъй като това те са възложили
на своя съконтрахент, то не се установява пряка причинна връзка и че горното е
умишлено и с цел неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Спирането
на строителството на процесната сграда е въз основа на актове на РДНСК, които
ако са били незаконосъобразни, строителят „И.*.“ ООД е можел да атакува и да
иска отмяната им, а също така не е била налице пречка да отстрани
нередовностите, във връзка с които строежът е спрян. Липсват каквито и да било
доказателства по делото, че това се дължи на някакво поведение – действие или
бездействие на ответниците. Цитираната молба-сигнал от Е.Г. е последваща
заповедта за спирането на строежа и с нея само се сочи, че въпреки заповедта от
26.11.2008г., към 10.12.2008г. продължават строителни действия. Това, че едно
лице е упражнило правото си да сезира компетентните органи за извършвано от
страна на строителя нарушение, изразяващо се в продължаване на строителните
дейности при наличие на заповед за спирането на СМР, не е и не може да бъде
прието за противоправно поведение. Следва да се има предвид, че липсва пряка
причинна връзка както се твърди от ищеца между случилото се в края на 2008г.
спиране на строителството и вредите, които банката твърди, че е понесла,
изразяващи се в неизпълнение на задълженията по договора за кредит, тъй като
както се установи от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че въпреки
това, че още към онзи момент строителството е било спряно, банката не само не е
предприела действия по събиране на вземанията си, а с многобройни анекси е
давала гратисен срок на своя съконтрахент и кредитополучател за изпълнение на
задълженията му по договора за кредит. Следва да се има предвид, че заявеното
от процесуалните представители на б.та в писмените бележки, че уговореното
между страните по договора за кредит обезпечение не покривало цялата отпусната
сума, съставлява бездействие от страна на служители на банката при сключване на
договора и по никакъв начин не може да се вмени във вина на ответниците. Б.та
като търговец, който по занятие сключва договори за предоставяне на кредит, е
следвало да положи всички необходими грижи на добрия търговец да обезпечи
надлежно вземанията си, можела е да проучи самия строеж и неговото състояние,
преди кредитирането, като видно от самите условия по договора за кредит и
договора за ипотека тя е била уведомена, че съконтрахент на нейния
кредитополучател е „Б.Ко“ ЕООД, на което дружество е преведена сумата по
кредита. Това собствено бездействие, което има за резултат неудовлетворяването
на б.та в качеството й на кредитодател, не би могло да бъде вменено във вина на
третите лица-ответниците, тъй като не се установи те на първо място да са
знаели за сключения договор за кредит и да са целели умишлено, както изисква
законът, да осуетят изпълнението му, а също така предвид липсата на договорна
връзка между тях и кредитополучателя „И.*.“ ООД да имат каквото и да било
противоправно поведение, което да е довело до неизпълнение на договора за
кредит. Както сочи ищецът в писмените си бележки изпадането в
неплатежоспособност на неговия кредитополучател се дължи не само и единствено
на недовършването на процесната сграда, а и на липсата на други ликвидни
активи, което отново показва, че ищецът при отпускане на кредита, и най-вече
при неговото анексиране с удължаване на гратисния период, не е положил
необходимата грижа да проучи финансовото състояние и активи на своя
кредитополучател. Предвид горното не може да се приеме, че е налице вреда,
която се изразява в непогасяване на задълженията по договора за кредит, която
да е в причинна връзка както се твърди с поведението на ответниците. Следва да
се има предвид, че вземанията на б.та, с изключение на това за лихва, са приети
в производството по несъстоятелност и липсват доказателства, че няма да бъдат
удовлетворени там. Освен това от данните по производството по несъстоятелност се
установява, че изпадането на ответника в неплатежоспособност се дължи не само и
единствено на неизпълнение на задълженията му по процесния договор за кредит,
напротив „И.*.“ ООД, както е установил съда по несъстоятелност в първа фаза и
видно от списъците, има много други задължения към съконтрахенти и други банкови институции по договори за
кредит, голяма част от които са сключени преди процесния договор за кредит с
ищеца – „О.Б.“ АД. Следователно още при кредитирането му, ищецът е могъл и е
следвало да извърши надлежна проверка относно кредитното досие на своя
съконтрахент и вероятността за точно и надлежно изпълнение на задълженията му
по процесния договор за кредит, което не е сторил. Следва да се отбележи, че
изобщо не могат да бъдат споделени изводите на вещото лице по СТЕ, че
задълженията на ищеца биха били покрити със стойността на имотите в процесната
сграда към 2010г., тъй като в полза на ищеца е учредено обезпечение – ипотека,
но не върху изградените имоти, а върху правото на строеж за същите и дори и да
бе надлежно реализирано, това не означава, че следва щетите да се съизмеряват и
съпоставят с цената на евентуално завършените обекти, а на само на правото на
строеж върху същите. Оценка на правото на строеж към процесната дата не е направена,
за да се приеме, че е съотносима с неизпълните задължения по договора за
кредит, още повече, че поради сключването на анексите, което е по изрично
волеизявление на банката, към сочената дата – август 2010г., то задълженията на
кредитополучателя не са с настъпила изискуемост, тъй като последно срокът за
погасяване на кредита е уговорено да е към 23.11.2013г.
С оглед
гореизложените доводи съдът намира, че предявеният при условията на пасивно
субективно съединяване иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на
спора на ищеца не се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на
ответниците, които са представили списък и същите възлизат общо на сумата от
5000лв., представляващо заплатено общо от десетте ответника адвокатско
възнаграждение съгласно представената разписка.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 21, ал.2 от ЗЗД, предявен като
частичен от „О.Б.“ АД, ЕИК *********,със съдебен адрес *** – АД „Д.и Л.“, срещу
ответниците Л.Н.С., ЕГН **********, Е.Н.Г., ЕГН **********, В.А.М., ЕГН **********, С.В.М., ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН **********, П.Е.С., ЕГН **********, Е.С.Т., ЕГН **********, Б.П.Т., ЕГН **********, Р.А.Р., ЕГН **********, и Д.М.Н., ЕГН **********, всички чрез адв. Я., с адрес ***, за
сумата от 100 000 лв. / сто хиляди лева/, явяваща се част от обща сума от
1 930 191,33 лв., представляваща вреди, претърпени поради
неизпълнение на договор за средносрочен инвестиционен кредит № ВИ-16-Д от
23.11.2007г. между „О.Б.“ АД и „И.*.“ ООД / в несъстоятелност/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „О.Б.“ АД, ЕИК *********,със съдебен адрес *** – АД „Д.и Л.“,
да заплати на ответниците Л.Н.С., ЕГН **********, Е.Н.Г., ЕГН **********, В.А.М., ЕГН **********, С.В.М., ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН **********, П.Е.С., ЕГН **********, Е.С.Т., ЕГН **********, Б.П.Т., ЕГН **********, Р.А.Р., ЕГН **********, и Д.М.Н., ЕГН **********, всички чрез адв. Я., с адрес ***,
сумата от 5000 лв. / пет хиляди лева/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: