№ 245
гр. Сливен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500295 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №14/21.04.2022г. по гр.д.
№455/2021г. на Котелски районен съд, с което по иск по чл.58, ал.1 от ЗК, предявен от
С. Й. Д. против ПК „Сакар” – в ликвидация, с. Т., общ. Котел са отменени три
решения, взети от Общото събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2021г.,
обективирани в протокол, съставен на същата дата, поради противоречие с чл.16, ал.1,
изр.1 от ЗК и чл.20, ал.1 и ал.3 от Устава, както следва: 1. Решение №1 за прекратяване
на дейността на ПК „Сакар”, с. Т.; Решение №2 за избор на Х. Х. Х. за ликвидатор на
ПК „Сакар”, с. Т.; 3. Решение №3 за определяне на едногодишен срок за ликвидация на
ПК „Сакар”, с. Т. и за определяне на хонорар 200лв. С решението са присъдени
разноски на ищеца в размер на 736лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
ПК „Сакар” – в ликвидация, чрез пълномощника адв. Д. и с нея се обжалва посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
Въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради несъответствие на правните и
фактически изводи със събраните по делото доказателства, постановено в нарушение
1
на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че ищецът сам се е поставил в
невъзможност да бъде уведомен чрез връчване на пощенската пратка, като не е
уведомил органите на кооперацията за сменения си настоящ адрес от с. Т. в гр. В.Т.. В
Устава било предвидено подобно задължение – в чл.9, ал.2, т.2 било записано, че в
книгата на член кооператорите се вписва постоянен и настоящ адрес. Поканата била
разгласена по предвидения ред чрез поставянето й на общодостъпни места и
информацията за събранието следвало да е достигнало до знанието на ищеца, който
посочил в с.з., че по време на събранието си бил в с. Т.. Съдът не обсъдил заявеното от
ищеца, наред със свидетелските показания. Анализирайки същите, въззивната
кооперация счита за необосновано и нелогично заявеното от свидетелите, че ищецът
узнал за събранието едва на 30.09.2021г. Счита, че от показанията и обясненията на
ищеца може да се направи логичен извод, че срещата между тримата и узнаването за
събранието е била едва 4-5 дни след същото, тъй като по това време ищецът е бил в
село Т.. Допусната до разпит свидетелка- пощенски служител, не била разпитана,
поради неявяването й и това не се събрали доказателства относно осъществяване
връчването на поканата на ищеца. На следващо място развива съображения относно
действието на вписването в ТР и счита, че от момента на вписване на взетите от
кооперацията решения, то по законова презумпция, същите са узнати от ищеца от този
момент – 17.09.2021г. Поради това счита, че исковата молба е подадена извън срока по
чл.58, ал.3 от ЗК. Решението се явявало недопустимо и следвало да се обезсили, а
производството по делото да се прекрати, за каквото произнасяне моли въззивната
инстанция. Направено е и искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което иска се отхвърли.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Й. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият С. Й. Д. чрез пълномощника адв.
П. Н., оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда
да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната
жалба. Посочва, че безспорно се установило, че той не е бил надлежно уведомен за
провеждане на общото събрание. От събраните доказателства се установило, че по
време на събранието е бил на постоянния си адрес в с. Т., но не му била връчена
покана. Освен това управителното тяло на кооперацията разполагали с неговия
телефонен номер. В чл.9, ал.2, т.2 от Устава се съдържало указание какви данни да се
вписват в книгата на член-кооператорите, но не и задължение за самите член-
2
кооператори за деклариране на постоянен и настоящ адрес, още по-малко последици от
неговото неизпълнение. Счита, че датата на узнаване от негова страна за взетите
решения е установена от непротиворечивите и неопровергани свидетелски показания,
които правилно били кредитирани от съда. Нелогично намира становището, че следва
да следи ежедневно в ТР за решения на органите на кооперацията, при положение, че
на него покана за ОС не му е връчвана и не е узнавал по никакъв начин за взетите от
ОС решения. Посочва, че дневния ред в поканата се различава от този на проведеното
ОС, като ОС не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата. В поканата
не било посочено и мястото на провеждане на общото събрание, което е задължителен
реквизит – чл.16, ал.1 от ЗК и чл.201 ал.1 от Устава. Въззиваемият посочва, че е бил
лишен от правото му да участва в работата на ОС на кооперацията и при приемането на
несъмнено важни решения.
С определението по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение
доказателственото искане, направено във въззивната жалба за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетел, като неоснователно. Доказателства пред
въззивната инстанция не са събирани.
В с.з. въззивникът ПК „Сакар” – в ликвидация, с. Т., редовно призован, се
представлява от процесуален представител по закон – ликвидатора Х. Х. и процесуален
представител по пълномощие адв. Л. Д.а, която поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
подадената въззивна жалба. Развива доводи, аналогични с изложените във въззивната
жалба. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В с.з. въззиваемият С. Й. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. П. Н., който оспорва въззивната жалба
и поддържа изложените в отговора на същата съображения за нейната
неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло и при проверката за
неговата допустимост настоящата инстанция констатира, че същото е недопустимо.
Съображенията за това са следните:
3
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна
процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение,
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако
съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
Котелският районен съд е бил сезиран с предявен от С. Й. Д. против ПК „Сакар“,
с.Т., общ.К. иск за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията, проведено
на 26.08.2021г., с правно основание чл.58, ал.1 от ЗКооп. Исковата молба е подадена на
08.10.2021г.
Не се спори между страните, че ищецът в първоинстанционното производство С.
Й. Д. не е присъствал на проведеното на 26.08.2021г. Общо събрание на ПК „Сакар”, с
.Т..
Съгласно разпоредбите на чл.58, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКооп., решенията и
действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава,
могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й, като искът
може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от
кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Членът на
кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако
не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му.
Съгласно чл.58, ал.5 от ЗКооп, във всеки отделен случай искът може да се предяви не
по-късно от 3 месеца от приемане на решението или извършване на действието.
В случая се иска отмяна на решение на Общото събрание на кооперацията от
член на кооперацията, който не е присъствал при приемане на решението. В този
случай преклузивният двуседмичен срок тече от деня на узнаването му или
уведомяването му.
Въпросните решения, предмет на иска, са за прекратяване дейността и
ликвидация на кооперацията, избор на ликвидатор и определяне срок за ликвидацията.
Съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1 и ал.2 от Закона за кооперациите,
решението за прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация се вписва
в търговския регистър. Прекратяването и обявяването в ликвидация на кооперацията
имат действие от момента на вписване на решението.
Съгласно чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни
търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни
юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е
предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Вписването в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с
4
нестопанска цел има оповестително и защитно действие, а в определени от закона
случаи - и конститутивно действие.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда необорима презумпция за
знание относно вписаните обстоятелства - вписаното обстоятелство се смята, че е
станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Ако в
търговския регистър са вписани обстоятелствата съгласно взетите от съответния орган
на кооперацията решения, то презумпцията за знание на тези обстоятелства е налице.
/Арг. Решение № 162 от 15.03.2016г. на ВКС по т. д. № 1855/2014 г., II т. о./
В случая, районният съд с доклада си по чл.146 от ГПК е приел за установено и
безспорно обстоятелството, че вписването на решенията на Общото събрание от
26.08.2021г. в Търговския регистър е извършено на 17.09.2021г. Видно и от
извършената от настоящия състав справка в Търговския регистър по партидата на ПК
„Сакар” – в ликвидация, обстоятелствата относно атакуваните решения, взети от ОС са
вписани в актуалното състояние на кооперацията в основните данни, като изрично е
посочено, че кооперацията е в ликвидация, в т.26 е посочено прекратяването на
търговската й дейност, в т.11, вр. с т.502 е посочено представляването й от ликвидатора
Х. Х. Х., а в т. 501 е посочен срока на ликвидацията, определен от ОС – 1 година. Към
всяко обстоятелство е посочен деня на вписването – 17.09.2021г.
Както бе посочено, съгласно чл.42 от ЗКооп въпросните решения, предмет на
настоящия иск, са именно такива, подлежащи на задължително вписване в Търговския
регистър, като изрично и императивно законодателят е предвидил и действието им от
момента на вписването /чл.42, ал.2 от ЗК/. Установи се безспорно, че приетите с
решенията обстоятелства са вписани по партидата на ответната кооперация.
В случая не е налице хипотезата на чл.7, ал.1, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Поради това съдът приема, че ищецът е узнал за приетите и атакувани от него
решения на 17.09.2021г., т.е. от деня на вписването на обстоятелствата по тези
решения в Търговския регистър. Двуседмичният преклузивен срок за предявяване на
иска за отмяната им е започнал да тече на 17.09.2021г. и е изтекъл 01.10.2021г.
Исковата молба е подадена на 08.10.2021г., т.е. след изТ.не на преклузивния срок.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неотносими цитираните от районния
съд определения при обсъждане на възраженията за недопустимост на иска, поради
неспазване на срока по чл.58, ал.3 от ЗКооп. Същите касаят различни хипотези и
правни субекти. Определение №42/04.02.2022г. по ч.т. д. №2314/2021г. на І т.о. на ВКС
е относно правното положение на Прокуратурата като орган, следящ за законност и
действащ в защита на обществения интерес, респ. прокурорът, на когото законът
предоставя правото на иск по чл.15, ал.7 ЗНЧ и е неприложим в настоящата хипотеза.
Определение №783/30.12.2009г. по ч.т.д. №761/2009г. на І т.о. на ВКС се отнася също
да напълно различна хипотеза и в него няма трактовка по отношение на това кое е
5
трето добросъвестно лице, още по-малко, че е такова, което не е обвързано с
членствено правоотношение. Подобни правни изводи в акта на ВКС не са направени.
Съдът намира, че за ищеца, както и за всяко друго лице /естествено при
положение, че е добросъвестно, в противен случай узнаването е в по-ранен момент от
вписването/ важи посочената в чл.7, ал.1, изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ презумпция за знание.
Следователно, с подаване на исковата молба на 08.10.2021г., след като
двуседмичният срок по чл.58, ал.3 от ЗКооп. е изтекъл на 01.10.2021г., предявеният иск
за отмяна се явява недопустим, като просрочен и следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по него да се прекрати, като недопустимо.
Като го е приел да допустим и го е разгледал по същество, районният съд е
постановил едно недопустимо решение /произнесъл се е по недопустим иск/.
Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна
проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на
недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК.
Тъй като констатираната недопустимост на постановеното първоинстанционно
решение в случая се изразява в разглеждане на недопустим иск, то въззивният съд
следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение, да остави без
разглеждане недопустимия иск по чл.58, ал.1 от ЗКооп и да прекрати производството
по делото.
При този изход на спора, разноските по делото пред двете инстанции следва да се
възложат на ищеца, като поеме своите и заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК
разноските на ответната кооперация в доказания общ размер от 1365лв. /650лв. за
първа инстанция и 715лв. за въззивна инстанция/.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, изр. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно Решение №14/21.04.2022г.,
постановено по гр.д.№455/2021г. по описа на Котелски районен съд, като
НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С. Й. Д. с ЕГН ********** от с.
Т., общ. К. ул. „Г. Д.“ №** против ПК „Сакар“ – ликвидация, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Т., общ. К. представлявана от ликвидатора Х. Х. Х.
иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗКооп за отмяна на решения, взети от Общото
събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2021г., както следва: 1. Решение №1 за
прекратяване на дейността на ПК „Сакар”, с. Т.; Решение №2 за избор на Х. Х. Х. за
6
ликвидатор на ПК „Сакар”, с. Т.; 3. Решение №3 за определяне на едногодишен срок за
ликвидация на ПК „Сакар”, с. Т. и за определяне на хонорар 200лв., като недопустим,
поради подаването му след изТ.не на срока по чл.58, ал.3 от ЗКооп.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА С. Й. Д. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К. ул. „Г. Д.“ №** да
заплати на ПК „Сакар“ – ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Т., общ. К. представлявана от ликвидатора Х. Х. Х., на основание чл.78,
ал.4 от ГПК, сумата от 1365лв., представляваща разноски, направени по делото пред
двете съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7