Р Е Ш Е Н
И Е № 260395
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Пловдив, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
199 по описа за 2020 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, постъпила в съда на 13.03.2020 год., с която „УниКредит
Булбанк“ АД е предявило конститутивен иск срещу Д.В.П. и Л.В.П..
Исковата претенция се основава на
следните фактически обстоятелства:
Изложено е твърдение, че на
30.11.2007 год. между „УниКредит Булбанк“ АД и Д.В.П. е сключен договор за
банков ипотечен кредит № 436/201, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя П. кредит в размер на 190 000 евро със срок на
погасяването на дълга – до 20.11.2026 год. Впоследствие, през 2010 год. и през
2011 год. договорът бил изменен с два анекса. Дължимите месечни вноски за
периода от 20.12.2014 год. до 20.06.2015 год. не били платени в срок, поради
което, считано от 23.06.2015 год. дългът бил обявен за предсрочно изискуем,
като на кредитополучателя била връчена нотариална покана, с която е известен за
предсрочната изискуемост. Банката се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 833/2016 год. по
описа на РС – Пловдив. Въз основа на изпълнителния лист образувала изп. дело №
285/2016 год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с район на действие ОС – Смолян
/по подсъдността на учредената в полза на банката ипотека върху недвижими имоти
в к.к. ****/. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение и
банката предявила иск по чл. 422 ГПК за установяване на правата си по исков
ред. С влязло в сила на 06.11.2018 год. решение № 215 / 19.04.2018 год. по т.д.
№ 386/2016 год. по описа на ОС – Пловдив било признато за установено, че Д.П.
дължи на „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: сумата 154 425,01 евро главница,
ведно със законната лихва от 22.01.2016 год. до окончателното плащане; сумата
19 220,93 евро договорна лихва за периода от 20.12.2014 год. до 21.01.2016
год., както и разноски в размер на 20 034,83
лв., сторени в исковия процес и в размер на 13 541,64 лв. разноски в
заповедното производство.
Към настоящия момент изп. дело
№ 285/2016 год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски все още било висящо, тъй
като дългът не бил погасен. В хода на принудителното изпълнение били продадени
ипотекирани в полза на банката имоти, с което вземането на банката било
частично удовлетворено. Към датата на подаването на исковата молба непогасеният
размер на вземането на банката по изпълнително дело бил 478 638,49 лв.
С изложеното е обосновано твърдението
на ищеца, че е кредитор на първия ответник – Д.В.П..
При справка в имотния регистър ищецът
установил, че длъжникът му Д.В.П. е отчуждил собствените си ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда – апартамент, ведно с ½ ид.ч. от
самостоятелен обект – хангар, гараж и 1/8 ид.ч. от поземления имот, в който са
построени посочените обекти, находящи се в гр. ****. Имотите били отчуждени на
13.03.2015 год. с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 23, том първи,
рег. № 290, дело 18 от 2015 год. на нотариус Дияна Георгиева. По силата на
договора Д.П. дарил на сестра си Л.В.П. собствените си идеални части от имота,
придобити по наследство и покупко-продажба. С отчуждаване на своите недвижими
имоти чрез дарение, Д.В.П. умишлено се лишил от имуществото си и увредил
кредитора си „УниКредит Булбанк“ АД, като го поставил в невъзможност да събере
своите вземания.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде обявено за относително недействителен спрямо „УниКредит Булбанк“ АД
извършеното от Д.П. отчуждаване на собствените ½ ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда – апартамент, с ½ ид.ч. от самостоятелен обект – хангар, гараж и 1/8
ид.ч. от поземлен имот, находящи се в гр. ****, чрез даряване на същите на
сестра му Л.В.П..
Претендират се сторените по делото
разноски.
По делото са постъпили отговори на исковата молба от двамата
ответници:
-
Исковата
молба, ведно със съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на Л.П. чрез нейния
брат Д.П. на 26.08.2020 год. Отговорът от П. е постъпил в регистратурата на
съда на 30.09.2020 год., изпратен по пощата на 28.09.2020 год.
-
Исковата
молба, ведно със съобщението по чл. 367 ГПК, са връчени на Д.П. на 24.09.2020
год. Отговорът е постъпил на 02.11.2020 год., изпратен по пощата на 30.10.2020
год.
Така и двата отговора са
постъпили след изтичането на законовия двуседмичен срок. Делото е образувано
като търговско и в съобщенията по чл. 367 ГПК на ответниците са дадени ясни
указания за възможността да подадат писмен отговор в двуседмичен срок от
връчването на съобщението.
По същество и двамата
ответници заявяват, че оспорват иска. Липсвали доказателства за качеството на
ищеца на кредитор на ответника П.. Липсвало намерение за увреждане. В полза на
банката били ипотекирани три имота, които били на стойност, значително
по-висока от размера на дълга.
Към датата на сделката П.
не е дължал цялата сума по кредита, а единствено месечна вноска, към този
момент предсрочната изискуемост не е била обявена. Задължението му е станало
ликвидно едва впоследствие, след изповядването на сделката. Наличното имущество
на длъжника, което останало след дарението, било на значително по-голяма
стойност и кредиторът можел да се удовлетвори от него.
Наред с това имотът бил
придобит от Л.П. още през 2005 год. след смъртта на бащата на страните, в
резултат на покупко-продажба, когато тя изкупила частта на брат си, за което
двамата ответници сключили предварителен договор, по който Л.П. заплатила на
брат си сумата 40 000 лв. Само формално имотът бил прехвърлен през 2015 год. и
оформен като дарение. П. счита себе си за добросъвестен купувач на имота, не е
знаела за задълженията на брат си и не е извършила действия, с които да увреди
ищеца. Ответниците не контактували често помежду си, П. първоначално живеел в
чужбина, а впоследствие в друг град. П. нямала представа за задълженията на
брат си, той не ѝ е споделял за финансови проблеми. Имотът се владеел
само от П..
Според чл. 370 ГПК, когато
в установения срок /двуседмичният срок по чл. 367 ГПК/ ответникът не подаде
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства,
той губи възможността да направи това
по-късно.
Както се спомена, двата
отговора, постъпили от ответниците, са подадени след изтичането на срока за
отговор. Поради това с доклада по делото съдът е приел постъпилите отговори от
ответниците единствено като становище по исковете, с което същите се оспорват
по същество, доколкото становище по исковете и изявление за оспорването им може
да се направи в хода на цялото съдебно производство. В тази връзка, като
изявления по същество, за допустими са приети възраженията за недоказаност на
качеството на ищеца на кредитор на първия ответник, за ненастъпила предсрочна
изискуемост на дълга по кредита към датата на процесната сделка, за липса на
увреждащ характер на сделката. Тези възражения касаят факти и обстоятелства,
чието установяване така или иначе е в тежест на кредитора/ищеца.
Твърденията, че между
ответниците е сключен предварителен договор през 2005 год. за покупко-продажба
на процесния имот, както и че процесният договор само формално е изповядан като
договор за дарение, но в действителност страните са целели последиците на
договор за покупко-продажба, с доклада по делото са възприети и оповестени като
преклудирани възражения, които не
могат да бъдат валидно въведени след срока за отговор на исковата молба. Това
са възражения, които имплицитно в себе си съдържат доводи за симулативен
характер на договора за дарение, които се преклудират със срока за отговор. Във
възраженията се съдържат и твърдения за факти, настъпили преди изтичането на
срока за отговор, навеждането на каквито е преклудирано. Поради това изложените
твърдения за действителния характер на договора и за основанието за придобиване
на право на собственост от П. попадат извън предмета на спора и предмета на
доказване.
На ищеца са връчени за
сведение постъпилите отговори и той е подал молба, наименована допълнителна искова молба.
Счита за неоснователни
възраженията на ответната страна за недоказаност на качеството на ищеца на
кредитор на П.. Във връзка с оспорването на увреждащия характер на сделката
ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС и счита, че с факта на
отчуждаване на свое имущество, длъжникът намалява възможностите на кредитора да
се удовлетвори, което е достатъчно за установяване на увреждането и за
основателност на Павловия иск. Акцентира се, че към датата на сключването на
атакуваната сделка кредиторът е имал действително вземане и счита, че за основателността на иска не е необходимо то
да е ликвидно и изискуемо.
Във връзка с възраженията
за липса на знание за увреждане ищецът счита, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникването на
вземането на кредитора. Когато разпореждането е безвъзмездно, както е в случая,
достатъчно е кредиторът да установи, че длъжникът му е знаел за съществуването
на вземането спрямо него, а знанието за увреждане на надарената не е елемент от
фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като оспорената сделка е
безвъзмездна. Оспорват се твърденията за наличие на отношения по предварителен
договор за продажба от 2005 год. като голословни, а и като неотносими към
спора. Твърденията за придобиването на имота по давност от П. също се определят
от ищеца като неотносими към спора, тъй като ако П. бе владяла имота за себе
си, тя не би приела дарението от брат си на вещни права, които вече е придобила
по давност.
Допълнителни отговори не са постъпили в
срока за това. Такива са подадени след насрочването на делото за открито
съдебно заседание. С влязло в сила определение /потвърдено от въззивния съд и
недопуснато до касационно обжалване/ молбата на ответниците за възстановяване
на срока за подаване на допълнителни отговори е оставена без уважение.
Предявеният конститутивен иск е
процесуално допустим. Събрани са доказателства за цената му, която обосновава
подсъдност пред ОС като първа инстанция. Внесена дължимата за производството държавна
такса. Исковата молба е вписана. Оспорената сделка има за предмет недвижим
имот, който попада в района на ОС – Пловдив, поради което е обоснована местната
подсъдност на делото пред сезирания съд. Искът е предявен срещу двете страни по
оспорената сделка. Искът е с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Като безспорно между страните с доклада по делото е оповестено обстоятелството,
че е сключен в нотариална форма договор за дарение от 13.03.2015 год., по
силата на който Д.П. е дарил на сестра си Л.П. описаните в исковата молба
недвижими имоти.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, която е правното основание на предявения иск,
кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да възникне правото на
кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника, е необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.
На първо място е необходимо да се установи, че
ищецът има вземане по отношение на
един от ответниците, че е негов кредитор. Лице, което няма качеството на
кредитор не е активно материалноправно легитимирано да предяви Павлов иск.
Вземането следва да бъде действително, без да е необходимо да е изискуемо.
Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда
кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното
отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.
Третата предпоставка за възникване
на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен
характер. Доколкото оспорваното в настоящото производство действие е безвъзмездно /договор за дарение/, то
законът изисква да се установи единствено, че длъжникът на ищеца е знаел за
увреждането; той не придава правно значение на знанието за увреждане у
лицето, с което длъжникът е договарял, тъй като то е придобило права, без това
да е било срещу извършена от него насрещна престация.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в
тежест на ищцовата страна е да установи всички елементи от фактическия състав,
пораждащ правото да се иска отмяна на извършените от длъжника действия.
При
така очертаната от правна страна проблематика и обстоятелствата, които следва
да бъдат установени от страна на ищеца, съдът изследва какво се доказа по
делото.
Досежно първия
елемент от фактическия състав, а именно качеството на ищцовата страна на
кредитор, се установи следното:
На
30.11.2007 год. между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, в качеството на
кредитор и Д.В.П., от друга страна, в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за банков кредит, по силата на който банката е приела да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 190 000 евро, подлежащ на погасяване на
вноски, съобразно погасителен план. Някои от клаузите на договора са изменени
посредством подписаните през 2010 год. и 2011 год. анекси с номера 1 и 2.
Вземанията на кредитора са обезпечени с ипотека върху три недвижими имота –
къщи в к.к. ****. Крайният срок за погасяването на дълга според чл. 7 от Анекс
№ 2 е 20.09.2026 год.
През
2015 год. банката е предприела действия по трансформирането на дълга в
предсрочно изискеум поради неплащане в срок на договорените анюитетни вноски,
като е връчила изявлението си в тази насока на кредитополучателя чрез
нотариална покана. След това е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. По ч.гр.д. № 833/2016 год. по описана РС – Пловдив е
издадена заповед за изпълнение, като е постановено незабавното й изпълнение. В
полза на банката е издаден изпълнителен лист за сумата 154 425,01 евро
главница; 19 220,93 евро договорна лихва, дължима за периода от 20.12.2014 год.
до 21.01.2016 год.; законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2016
год. до окончателното плащане.
Въз
основа на издадения в полза на „УниКредит Булбанк“ АД изпълнителен лист е било
образувано изпълнително дело № 20168810400285 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски с
район на действие района на ОС – Смолян.
След
връчването на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител, същата е била
оспорена от длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК. Това е наложило
банката да предяви иск за установяване на вземанията си по исков ред. По
предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е било образувано т.д. №
386/2016 год. по описа на ОС – Пловдив. С решение № 215 / 19.04.2018 год. по
посоченото дело са признати за установени всички вземания на банката по
отношение на Д.В.П., залегнали в заповедта за изпълнение. Присъдени в полза на
ищеца са разноските, сторени в исковото и заповедното производство.
Служебно
известно на съда въз основа на справка в деловодната програма на ОС - Пловдив
е, че решението на първоинстанционния съд по т.д. № 386/2016 год. е било
обжалвано от П., но жалбата му е страдала от нередовности, които не са били
отстранени /не е била внесена дължимата държавна такса/ и въззивната жалба е
била върната. Към 04.12.2018 год. решението по установителния иск е влязло в
сила. Влязлото в сила решение е послужило като основание по чл. 404, т. 1 ГПК
за исковия съд за издаване в полза на „УниКредит Булбанк“ АД на изпълнителен
лист за присъдените разноски по исковото дело в размер на 20 034,83 лв., ведно
с разноските, сторени от заявителя в заповедното производство, в размер на 13 541,64
лв. Тези вземания са присъединени към вече образуваното изп. дело № 285/2016
год.
Така,
качеството на ищеца по настоящото дело на кредитор
по отношение на Д.П. е установено със сила
на пресъдено нещо. Поради това и според правилата на чл. 297 и чл. 298, ал.
1 ГПК липсва възможност за ответника, който е страна по т.д. № 386/2016 год.,
за оспорване на вземането, установено с влязло в сила решение.
Въпреки
провежданото в продължение на пет години принудително изпълнение и извършената
публична продан на имотите, върху които длъжниците по договора за кредит са
учредили ипотека, към настоящия момент дългът не е погасен. Според удостоверение
изх. № 1887 / 02.03.2021 год., издадено от ЧСИ Петко Мачкърски,
неудовлетвореният остатък от дълга по изп. дело № 285/2016 год. към датата на
издаването на удостоверението е 843296,66 лв., като в частност
неудовлетвореното вземане на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД е в размер на
457 469,08 лв.
Така,
доказан по несъмнен начин е първия елемент от фактическия състав на иска по чл.
135 ЗЗД.
Досежно втория елемент от фактическия състав на Павловия
иск -извършването на действие, което
уврежда кредитора.
Както се спомена, страните не спорят, че на 13.03.2015
год. между длъжника на банката Д.В.П. и Л.В.П. е сключен договор за дарение, изповядан
с нотариален акт № 23, том първи, рег. №
290, дело 18 от 2015 год. на нотариус Дияна Георгиева. По силата на договора Д.В.П. е дарил на сестра си Л.В.П. собствените си
придобити по наследство и покупко-продажба недвижими имоти, както следва: 1.) ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.511.271.1.2, находящ се в гр. Пловдив, с адрес на обекта гр. ****, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, с площ по документ 115 кв.м., ведно
с прилежащите към обекта две избени помещения – 58 кв.м.; ½ ид.ч. от
таван – 58 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземления имот; 2.) ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 56784.511.271.2, находяща се на
същия адрес, със застроена площ от 21 кв.м., с предназначение хангар, депо,
гараж, брой етажи 1; 3.) 1/8 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 56784.511.271, находящ се на същия адрес, с площ от 460
кв.м., с трайно предназначение на урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – ниско застрояване.
Твърденията
на ответниците, че договорът за дарение е привиден и прикрива договор за покупко-продажба
и основаните на тях доводи и възражения са преклудирани и не са включени в
предмета на спора и предмета на доказване, което изрично е обосновано в доклада
по делото.
Договорът
за дарение е отчуждителна сделка, която е намалила обема на вещните права,
притежавани от Д.П.. Вещните права, както и цялото имущество на длъжника,
служат за общо обезпечение на неговите кредитори, съобразно нормата на чл. 133 ЗЗД. Според теорията и трайната съдебна практика, в т.ч. решение №
93/28.07.2017 год. на ВКС по т.д. № 638/2016 год. на ТК, второ т.о., на което
се позовава ищеца, както и решение № 18
от 14.02.2015 год. по гр.д. № 3396/2014 на четвърто г.о.; решение № 639 от
06.10.2010 год. по гр.д. № 754/2009 год. на четвърто г.о., всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите на
кредитора за неговото удовлетворяване. В тази връзка е без правно значение
за извода дали една сделка е увреждаща, обстоятелството, че за обезпечаване на
дълга са учредени вещни обезпечения, респ. че длъжникът е разполагал и с друго
имущество, принципно достатъчно за да покрие размера на паричния му дълг. Право
на кредитора е да прецени кое имущество на длъжника, включено в общото
обезпечение по чл. 133 ЗЗД, най-бързо и ефективно ще удовлетвори правата му.
Досежно третата предпоставка за възникване на правото
по чл. 135 ЗЗД, която има субективен характер: знанието на длъжникът за
увреждането.
Несъмнено
е, че Д.П. е знаел за увреждащия характер на сключената от него сделка.
За
да се установи знанието за увреждане според трайната съдебна практика е
достатъчно длъжникът да е съзнавал, че
има дълг, като не е необходимо правните му познания да са оформили
съзнание, конкретна мисъл, че разпореждането с негов имот ще създаде
затруднения за кредитора му при удовлетворяването на притезанието му.
П.
е страна по договора за кредит, подписал е същия и това е достатъчно, за да се
приеме наличие на знание, че от тази сделка за него са произтекли парични
задължения към „УниКредит Булбанк“ АД.
Знанието
на лицето, с което П. е договарял, е без правно значение предвид безвъзмездния
характер на сделката. Законът дава предпочитание на интереса на увредения
кредитор пред интереса на лицето, придобило права от сделка, без да е дало
насрещна престация.
Доводите
на ответниците, че договорът за дарение прикрива договор за покупко-продажба,
са преклудирани, поради което въз основа на тях не се въвежда в предмета на
доказване знанието за увреждане у приобретателя по сделката.
За
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД не е необходимо паричните задължения да са
изискуеми, достатъчно е те да са възникнали. В случая, паричните задължения на П.
към банката са възникнали още при сключването на договора през 2007 год. и
усвояването на заемната сума. От този момент кредитополучателят има задължение
да върне заема в пълния размер на отпуснатата главница, ведно с начислените възнаградителни
лихви, респ. да понесе отговорност при допускане на просрочие, като заплаща и
неустойки за забава. Поради това е без правно значение дали до деня на разпоредителната
сделка дългът е обслужван редовно според договореностите по анюитетния план;
дали е имало изискуеми вноски, респ. дали и колко просрочени вноски са били
налице към датата на дарението. Достатъчно е, че към 13.03.2015 год. П. е имал
валиден паричен дълг към „УниКредит Булбанк“ АД.
За
прецизност следва да се посочи, че наличието на намерение за увреждане не е
елемент от фактическия състав на предявения иск. То е от значение само при иск,
основан на чл. 135, ал. 3 ЗЗД – когато увреждащото действие е извършено преди
възникването на вземането. Само в този случай следва да се установи, че действието
е следвало да бъде предназначено да увреди кредиторите. В настоящия случай
вземанията на банката са възникнали през 2007 год., а увреждащото действие е
извършено години по-късно, през 2015 год. Поради това доводите на ответниците,
че кредитополучателят не е целял да увреди банката със сключването на процесния
договор, респ. твърденията в исковата молба, че П. умишлено се е лишил от свое
имущество, за да увреди своя кредитор, са без значение за изводите по спора
дали са налице елементите от фактическия състав на Павловия иск.
По
изложените съображения, установен по делото е и субективния елемент от състава
на предявения конститутивен иск.
В
обобщение, въз основа на изложените съображения, съдът приема за установени
всички елементи от фактическия състав на Павловия иск:
1./
ищецът е кредитор на ответника Д.П. по силата на договор за кредит от 2007 год.
и вземанията му са установени с влязло в сила решение; паричните вземания на
банката не са удовлетворени;
2./
П. е сключил разпоредителна сделка със свои вещни права, като ги е прехвърлил
безвъзмездно на трето лице, което действие уврежда кредитора му, тъй като
ограничава възможностите за неговото удовлетворение;
3./
длъжникът П. е знаел за увреждащия характер на сделката, тъй като е имал
съзнание, че има паричен дълг към „УниКредит Булбанк“ АД.
Ето защо, искът по чл. 135 е основателен и
доказан. Сключеният договор за дарение следва да бъде прогласен за
недействителен по отношение на неговия кредитор „УниКредит Булбанк“ АД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. За разноските си ищецът представя списък. Според него
същите са в размер на 580,57 лв. внесена държавна такса; 2726,06 лв. с ДДС
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение; 58,06 лв. държавна такса за
вписване на исковата молба в имотния регистър и 8 лв. за преписи от исковата
молба.
Държавната такса е реално внесена по
сметка на съда /л. 5 от делото/. Внесена е и таксата за преписи от исковата
молба в размер на 8 лв., необходими за вписването й. Видно от данните по делото
за вписването на исковата молба е заплатена такса в размер на 58,06 лв. с
платежен документ от 13.07.2020 год. /л. 64 от делото/.
Ищецът е представляван от адвокат,
предоставил правна помощ по договор за защита. Според представената фактура
възнаграждението е в размер на 2 271,72 лв. без ДДС, а с ДДС – 2 726,06 лв. От
представеното банково извлечение се установява, че сумата е платена по банков
път на 24.07.2020 год. Следователно, налице са доказателства, че разноските на
ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение са реално сторени. Ответната
страна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК. В тази връзка съдът отчете, че цената на иска е 49 485,75
лв., както е посочена тя от ищеца. Минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за дело с този материален интерес според чл. 7, ал. 2 от
Наредбата МРАВ е 2 014,57 лв. без ДДС. Договореното възнаграждение надвишава
минимума с 257 лв., т.е. с около 10%. Съдът приема, че то не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото, по което освен основното
производство, по което искът се оспорва, се е развило и производство по частна
жалба пред три инстанции. Според пар. 2а от Наредбата минимумът на адвокатските
възнаграждения е без ДДС, а в случай че лицето, в чиято полза е изплатено е
регистрирано по ЗДДС, данъкът се начислява върху договореното възнаграждение,
което не следва да е под минимума. Т.е. от значение за договореното
възнаграждение при възражение за прекомерност е възнаграждението преди
начисляването на ДДС. Ето защо съдът приема възражението за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
В полза на ищеца следва да се присъдят всички
сторени разноски, които са в общ размер на 3 372,69 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
О Б Я В Я В А за недействителен по отношение на кредитора „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на идеални части от
недвижими имоти, изповядан на
13.03.2015 год. с нотариален акт № 23, том I, рег. № 290, нот. дело № 18 / 2015 год.
на нотариус Дияна Георгиева – нотариус с район на действие района на Пловдивски
районен съд, вписан в регистъра на НК под № 132, сключен между Д.В.П., ЕГН **********, от една страна, в
качеството на дарител и Л.В.П., ЕГН **********, от друга страна, в качеството
на надарен, по силата на който дарителят е дарил на сестра си и съсобственик Л.В.П. собствените си, придобити по наследство и покупко-продажба идеални части от следните
недвижими имоти: 1.) ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.511.271.1.2, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48
от 03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Пловдив,
с адрес на обекта гр. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.511.271, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ по документ 115 кв.м., ведно с
прилежащите към обекта две избени помещения – 58 кв.м.; ½ ид.ч. от таван
– 58 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху поземления имот; 2.) ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 56784.511.271.2, находяща се на
същия административен адрес, със застроена площ от 21 кв.м., с предназначение
хангар, депо, гараж, брой етажи:1; 3.) 1/8 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 56784.511.271, находящ се на същия административен
адрес, с площ от 460 кв.м., с трайно предназначение на урбанизирана територия,
начин на трайно ползване – ниско застрояване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.В.П., ЕГН **********,***
и настоящ адрес *** и Л.В.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата 3 372,69 лева
разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………