№ 106
гр. гр. Лом, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200186 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят К. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Лом, у*** обжалва
издаденото от Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000410 от 29.04.2024 г., с което на осн. чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 100 лв. /сто лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв. В. И. от МАК, който поддържа жалбата и моли да се
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не е извършено твърдяното нарушение, с оглед на събраните
доказателства, че Ф. не е възприел подадения сигнал за спиране от полицейски
служител със стоп-палка.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
1
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 24-0294-000410 от 29.04.2024 г. на
Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом на жалбоподателят К. Ф. на осн.
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ от 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец
за това, че на 10.04.2024 г. в гр. Лом, на ул. „Софийска“, управлява собствения
си лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като при подаден ясен
сигнал от контролен орган със стоп-палка не спира плавно най-вдясно на
платното за движение или на посоченото от представителите на службата за
контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а продължава
движението си.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо
правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.
По същество жалбата се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:
На 10.04.2024 г. около 22,26 ч. св. М. Г., С. Л. и И. И. /починал/ -
служители в РУ Лом извършвали контрол на пътното движение в гр. Лом, на
ул. „Софийска“, в района на бензиностанция „Лукойл“. Виждайки движещ се
автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, св. Г. застанал на пътното платно, подал
знак за спиране със Стоп-палка обозначена с фенер, като палката била на
нивото на фаровете. Автомобилът намалил, но не спрял и продължил
движението си по ул. „Софийска“. Затова полицейските служители веднага се
качили в патрулния автомобил и го последвали, като го установили малко по-
нагоре на ул. „Юнак“ /пресечна на ул. „Софийска“/. Водач бил именно К. Ф..
Полицейският служител М. Г., в присъствието на свидетелите Л. и И. му
съставил АУАН № 1129088, в който описал установеното нарушение на чл.
103 от ЗДвП, а именно, че на 10.04.2024 г. в гр. Лом, на ул. „Софийска“,
управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като
при подаден ясен сигнал от контролен орган със стоп-палка не спира плавно
най-вдясно на платното за движение или на посоченото от представителите на
службата за контрол място, като не изпълнява дадените му указания, а
продължава движението си.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО издал атакуваното
2
НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
съответните административни наказания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН „административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред“.
Следователно деянието, обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случаи.
На жалбоподателя му е вменено извършено нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, съгласно която норма „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания“. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден
от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез
които може да бъде подаден сигнала за спиране, са лимитативно изброени в
нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагането му
/ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС,
служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-
палка.
От събраните доказателства по делото се установява по безспорен
начин, че на 10.04.2024 г. около 22:26 ч. жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, като се движел в гр. Лом по ул.
„Софийска“. Установено е също така, че от св. Г. му е бил подаден ясен и
своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп-палка, осветена с фенер и
при липсващо МПС пред това на жалбоподателя, той е възприел сигнала, но
не е спрял на посоченото място, не е изпълнил даденото му указание, а вместо
това е продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на
полицейските служители М. Г. и С. Л., които са преки очевидци на
поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката.
Посочените свидетели в съдебно заседание потвърждават, че подадения на
жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от него.
3
Същото се потвърждава и от св. Т. Т., който също се е намирал на
бензиностанция „Лукойл“ и е пряк очевидец на случващото се – подаване на
сигнал с осветена стоп-палка и неспирането на водача.
Що се отнася до показанията на свидетелите *** Ф.а и *** Ф., те не
разколебават административното обвинение по никакъв начин, тъй като не са
присъствали при подаването на сигнала и неспирането на жалбоподателя. ***
Ф. е негов баща и е дошъл едва впоследствие, при съставянето на акта, като от
показанията му става ясно само, че синът му е бил „разтревожен“ и му се е
обадил. *** Ф.а е сестра на жалбоподателя и поддържа буквално неговата
защитна позиция, но излага твърдения за ситуацията след като е отишъл да я
вземe и се е качила в автомобила. Тя не е била с жалбоподателя в момента на
подадения му от полицейския служител сигнал и няма как да знае какво се е
случило и дали сигналът е бил ясен или не, и дали е възприет от брат й. Затова
преповтаря изразеното от него в обясненията му – че е казал, че не е възприел
ясен сигнал. В тази връзка – в обясненията си самият жалбоподател си
противоречи, като твърди, че полицаят е държал стоп-палка, но той не я бил
възприел като сигнал, защото не била „вдигната ясно“. Тази защитна позиция
е в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и с
показанията на св. Г., Л. и Т., които потвърждават, че стоп-палката е била
осветена с фенер и е била на нивото на фаровете на автомобила, така че да
бъде ясно видяна. Вярно, жалбоподателят не се е опитвал да избяга или да
осуети впоследствие извършената полицейска проверка, също така не са
констатирани и други нарушения на ЗДвП. От значение за реализирането на
административнонаказателната му отговорност в случая обаче е единствено,
че Ф. не е спрял на подадения му сигнал със стоп-палка МВР по образец от
контролен орган, въпреки че същият е възприел сигнала - факти, които както
беше посочено - безспорно се установяват от показанията на свидетелите,
снети при разпита им в съдебно заседание.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на
органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за
спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
4
Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
предвиждат наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. В случая на жалбоподателя Ф. са му наложени кумулативно
предвидените за това нарушение две наказания, като лишаването от
правоуправление е в минимален размер, а глобата – в близък до минималния.
Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за
нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя
неговата законосъобразност /в този смисъл са и Решение № 126/15.03.2021 г.
по КАНД № 74/2021 г. на АС – Монтана; Решение № 45/01.11.2021 г. по
КАНД № 441/2021 г. на АС – Монтана; Решение № 38/30.01.2023 г. по КАНД
№ 36/2023 г. на АС – Монтана и Решение № 449/11.07.2023 г. по КАНД №
367/2023 г. на АС – Монтана/.
При служебно извършената проверка съдът намира, че НП не е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащи отмяната му,
в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено
от него нарушение по чл. 103 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, като наложените наказания съответстват на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Те са наложени в минимален
размер, респ. близък до минималния такъв, поради което се явяват напълно
справедливи.
Водим от горното, съдът намира, че депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за
това и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-
5
000410 от 29.04.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ
Лом, с което на жалбоподателя К. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. Лом, у*** на
осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 100 лв. /сто лева/ и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на
Началник сектор в ОДМВР Монтана, РУ Лом за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6