Решение по дело №977/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Брита - Бург“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 41/09.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001338/26.04.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас.

Жалбоподателят оспорва решението и ПНПОМ като незаконосъобразни, необосновани, постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че липсват конкретни мотиви от публичния изпълнител, доводите на ревизиращия екип са неоснователни, тъй като ревизията е в начален етап и не са събрани всички доказателства. Възразява, че на дружеството вече са наложени предходни предварителни обезпечителни мерки чрез възбрана на недвижими имоти с висока стойност. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК и не са спазени изискванията на закона наложената мярка да не затруднява значително длъжника. Иска се отмяна на оспореното решението и потвърденото с него ПНПОМ. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Брита - Бург“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Х. М., поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и излага допълнителни доводи за отмяна.

Ответникът по жалбата – директора на ТД на НАП – Бургас, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Г. А., който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000224000059-039-001/22.04.2024 г. от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] е поискано да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията възложена на „Брита - Бург“ ЕООД, със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000224000059-020-001/05.01.2024 г.

В мотивите на искането е посочено, че в хода на ревизията е установено неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици, за които е безспорно установено, че не са извършили доставки на ревизираното лице. Отбелязано е, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне е, както следва: 135 616,67 лева – главница и 25 078,72- лихви към 22.04.2024г.

Посочено е, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено.

С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001338/26.04.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху следните МПС:

- лек автомобил марка FORD, модел ТРАНЗИТ, peг. № [рег. номер], рама № WF0PXXBDFP3J15533, година на производство 2004г,, мощност 74kw, със застрахователна оценка 6000,00 лв, (съгласно удостоверение № 00002027 / 25.04,2024г.);

- товарен автомобил марка CITROEN, модел БЕРЛИНГО, рег.№ [рег. номер], рама № VF7MBRHYF65524804, двигател № RHY10DYGF3001075, година на производство 2000г., мощност 66kw, със застрахователна оценка 3800,00 лв. (съгласно удостоверение 00002028 / 25.04.2024г.).

Общата стойност на активите по наложената обезпечителна мярка е 9 800,00 лв.

Постановление е обжалвано по административен ред с жалба вх. [рег. номер]-000-0229432/02.05.2024 г. (л. 12 от делото), като с решение № 41/09.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [населено място], тя е оставена без уважение. В мотивите на решението е прието, че постановлението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа всички изискуеми реквизити. В него са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Необходимостта е мотивирана с установения размер на бъдещото публично вземане, вида и стойността на имуществото на длъжника, служещо за обезпечаването му, чието съотношение създава възможност при събиране на вземанията да възникнат затруднения, поради недостатъчно имущество на лицето, гарантиращо безпрепятственото погасяване на задълженията. Изложени са доводи, че очакваният размер на публичното задължение, предмет на обезпечаване е 160 695,39 лв. респ. общата стойност на наложените с две ПНПОМ е в размер на 154 638,64лв. Посочено е и че върху част от възбранените с Постановление № [рег. номер]-023-0001337/26.04.2024г. имоти има наложени тежести респ. наложената от НАП възбрана е втора по ред.

Решението е връчено на жалбоподателя на 21.05.2024 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 11).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 197, ал. 1 ДОПК. Издадено е в съответната форма. Спазени са процесуалните разпоредби по издаването му и не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на нищожност. Същото се отнася и до контролирания с обжалваното решение акт – потвърденото постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Контролът на съда върху наложени обезпечителни мерки в производство по чл. 197, ал. 3 от ДОПК обхваща три хипотези на отмяна на обезпечителната мярка: 1. Когато длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, в която не попада случая, тъй като жалбоподателят не представя такова обезпечение; 2. Ако не съществува изпълнително основание, в случая също неприложимо, доколкото предстои издаване на ревизионния акт, мярката е предварителна или 3. Ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, в която хипотеза попада разглеждания случай.

Ето защо съдът преценява дали при налагане на предварителните обезпечителни мерки са спазени изискванията по чл. 121 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК предвижда, че в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Допълнително изискване на чл. 121, ал. 3 от ДОПК вече не към основанието, а към вида на конкретните мерки, е да се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, като ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

В конкретния случай безспорно се установява, че публичният изпълнител е поискал мерките в хода на ревизия спрямо дружеството жалбоподател. Изложените в жалбата доводи, че ревизионното производство е на ранен етап не са основание за отмяна на наложените обезпечителни мерки. В случая е без значение на какъв етап е ревизионното производство, като самото му наличие е една от предпоставките за налагане на ПОМ.

Налице е и мотивирано искане на публичния изпълнител, в което той е обосновал основанието, а именно: неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици, за които е безспорно установено, че не са извършили доставки на ревизираното лице респ. допълнително установени с ревизионния акт задължения за внасяне в конкретно посочен размер.

Предвид изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с това, че ревизионното производство е висящо и установяванията по него не са безспорни. Дали предполагаемите задължения са законосъобразно установявани в размера и основанието, сочени от ревизиращите органи, не е предмет на преценка при налагане на ПОМ от публичния изпълнител. При налагане на обезпечителните мерки публичният изпълнител не преценява по същество мотивите на ревизиращия орган относно основанието и предполагаемия размер на задълженията. В случая установените задължения са обосновани с констатация за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици, за които е безспорно установено, че не са извършили доставки на ревизираното лице. Преценката за законосъобразност на установяваните задължения по ЗДДС е въпрос, който ще се реши в производството по обжалване на РА, ако такъв бъде издаден. Ето защо преценката за условията да се предприеме предварително обезпечение в хода на ревизия не включва преценка за законосъобразно определяне на обезпечаваното задължение, а само неговото обосновано предполагане като основание и размер и неговото съответствие на обезпечителната нужда. Видно от установеното по делото предположението на ревизиращия орган в искането му е било обосновано с първоначалните данни на ревизията и в този смисъл към момента на отправянето му до публичния изпълнител, съответно издаването на ПОМ това искане е било мотивирано и е изпълвало предпоставката на чл. 121, ал. 1 от ДОПК към предварителното обезпечаване на задължения в хода на ревизия. Ето защо неоснователно е оплакването за немотивираност и липсата на основание за налагане на ОМ. По отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. В настоящия случай, след като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от органа по приходите, публичният изпълнител е постановил оспорената обезпечителна мярка, като наложеният запор върху процесните МПС е далеч под предполагаемия размер на бъдещите публични задължения. Дори да се разгледа в съвкупност с второто ПНОМ върху недвижими имоти на дружеството, то размерът на обезпечението по двете ПНОМ отново съответства на предполагаемия размер на бъдещите публични задължения.

Наличните по делото доказателства потвърждават, че е спазена предвидената от чл. 121, ал. 1 от ДОПК цел – да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението на едно публично задължение ще е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или вследствие на отчуждаване, не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът им или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване. В конкретния случай по първоначални данни на публичния изпълнител жалбоподателят няма друго имущество, което да покрие задълженията в пълния им предполагаем размер. Тази констатация подлежи на оборване в производство по чл. 199 и чл. 208 от ДОПК. Включително и в настоящото производство не се представиха доказателства, че дружеството разполага с активи и имущество, които да обезпечат предполагаемото задължение вместо запорираните с процесното ПНОМ, запорът на които е наложен като единствено възможно обезпечение в хода на ревизията. Следователно не е оборена констатацията на органите по приходите за липса към съответния момент на данни за годно за обезпечение имущество, което да обоснове други обезпечителни мерки.

Процесните обезпечителни мерки са наложени в хода на ревизия, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно чл. 121, ал. 3 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ДОПК следва да се тълкува съобразно систематичното / място, като се държи сметка на засиления държавен интерес, деклариран в чл. 121, ал. 1 ДОПК - охрана на събирането на публични държавни вземания. Всяко обезпечение неминуемо води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което при наличието на съответно имущество, нормата на чл. 121, ал. 3 ДОПК предвижда налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не препятстват, или не водят до спиране на дейността на лицето. При липсата на имущество или при неговата недостатъчност, обаче, се налага балансиране между публичния интерес от събиране на евентуалните бъдещи публични задължения и накърнения частен интерес от наложените ограничителни мерки. В случая, доколкото липсват доказателства за наличието на други активи, наложените запори се явяват единствената подходяща обезпечителна мярка.

Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК вр. чл. 195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Така законът изисква съпоставимост на двете величини. В случая не се доказва поддържаната от жалбоподателя непропорционалност. Същият, въпреки носената доказателствена тежест в производството, не ангажира никакви доказателства, че вследствие наложените запори дейността му е спряла, както и не ангажира доказателства, установяващи неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.

При този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такова на основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, А. съд- [населено място], XXV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брита - Бург“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 41/09.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001338/26.04.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас.

ОСЪЖДА „Брита - Бург“ ЕООД, ЕИК 203006131да заплати на ТД на НАП - Бургас, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК.