ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 58218.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500304 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 111/18.06.2020 год. по гр.д.№ 1603/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд
-е осъдена Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша"1 № 2, да заплати на С. М. Л. , ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. *** № *, сумата от 25 000 /двадесет и пет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършени
престъпления по чл.321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, за които наказателното производство е прекратено, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.03.2015 год. до окончателното й
изплащане, като в останалата част до предявения размер от 50 000 лв. е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л. , ЕГН **********, е адрес: гр.
С., ул. *** № * против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за присъждане на
законна лихва върху уважения размер на главницата от 25 000 лв. за времето
от 24.10.2014 год. до 21.03.2015 год.
1
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л. , ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул.*** № * против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 68 250 лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.10.2014 г., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от заплатени адвокатски хонорари на различни адвокати
и адвокатски кантори в САЩ.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л. , ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. *** № * против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8 819 лв., ведно със законната лихва, считано
от 24.10.2014 год., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие неосъществена планирана екскурзия, в периода 5-10 март
2011 г., в размер на заплатената от ищеца цена за същата.
-отхвърлена е претенцията на С. М. Л. , ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. *** № 1* против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 352 000 лв., представляваща неполучени в
периода 01.01.2011 г. до 01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска
дейност, от дивиденти и др., със средно годишно изражение в размер на 88
000 лв., определено на база получени в България през периода 2007-2010 г.
нетни доходи, ведно със законната лихва от 24.10.2014 г.
-осъдена е Прокуратурата на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С. М. Л. , ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул. *** № *, разноски по делото съобразно
уважената част от исковете в размер на 104 /сто и четири/ лв.
1.Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България
с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез прокурор в ОП-
Бургас Христина Дамянова, срещу решението в частта, с която
претенцията на ищеца за неимуществени вреди е уважена за размера от
25 000 лв., ведно със законната лихва и в негова полза са присъдени
разноски. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е
необосновано завишен и не съответства на принципа на справедливостта по
2
чл.52 от ЗЗД. Изводите на съда са направени въз основа на непълен анализ и
едностранчиво възприемане на релевантните обстоятелства. Не е взето
предвид, че досъдебното производство е протекло изцяло в отсъствие на
обвиняемото лице и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение или
друга мярка за процесуална принуда, поради което не е упражнена
наказателна репресия с голям интензитет. С процесуалното си поведение
ищецът е допринесъл за предприемане на действия за издаване на европейска
заповед за арест на 5.10.2010 год. и за международното му издирване. Ищецът
е узнал за привличането му като обвиняем още на 26.06.2010 год., но се е
върнал в страната едва през пролетта на 2014 год., поради което действията на
прокуратурата за издирването му са били оправдани. Не е отчетено, че
медийното отразяване на повдигнатото обвинение и разследване изхожда от
органите на МВР, а не от прокуратурата, чиято отговорност не следва да бъде
ангажирана за чужди действия. Оспорено е безкритичното кредитиране на
показанията на съпругата на ищеца с твърдение, че до голяма степен те не се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Твърди се, че претърпените
страдания от ищеца в резултат на повдигнатото обвинение са с по-ниска
интензивност, поради което присъденото обезщетение от 25 000 лв. е
прекомерно. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част
и за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при
съобразяване на чл.52 от ЗЗД, константната съдебна практика и социално-
икономическите условия в страната.
Постъпил е отговор от насрещната страна С. М. Л. , чрез процесуален
представител адв. Я. Д., в който са изложени твърдения за неоснователност на
въззивната жалба подадена от прокуратурата и правилност на решението в
частта за присъденото обезщетение. Сочи се, че по критерия справедливост не
би могла да се формира константна съдебна практика, тъй като той следва да
се прилага конкретно за всеки отделен случай, а претърпените
неимуществени вреди никога не могат да бъдат еднакви. Изложени са
подробни съобразения относно доказаност на исковата претенция и
обоснованост на изводите на съда в тази част. Твърди се, че възраженията по
жалбата са голословни и неоснователни. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваната от прокуратурата част.
2.Подадена е насрещна въззивна жалба от С. М. Л., чрез процесуален
3
представител адв. Я. Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва и са
отхвърлени изцяло претенциите за неимуществени вреди, ведно със
законните лихви. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени твърденията на
ищеца за претърпени вреди в резултат на невъзможността да бъде
възстановено доброто му име и продължаване на професионалната му
кариера, дълбокото накърняване на честта и достойнството му и
необходимостта да обяснява, че не е извършил престъпление, силните
притеснения във връзка с отдръпването на близки, приятели и партньори от
него, изключителното негативно отражение на медийния отзвук от
повдигнатото обвинение. Твърди се, че установените по делото обстоятелства
във връзка с лишаването на ищеца от възможността да пътува свободно,
невъзможността да полага труд в САЩ или на друго място, продължаващите
към момента последици по отношение на доброто име и репутацията на
ищеца, изцяло обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в пълния претендиран размер. Изложени са подробни съображения за
основателност на претенциите за имуществени вреди. Твърди се, че са
ангажирани доказателства за това, че платените в САЩ адвокатски хонорари
са за защита във връзка с производства по повод на повдигнатото обвинение,
поради което представляват имуществена вреда за ищеца, която подлежи на
обезщетяване по този ред. Твърди се, че е доказана и претенцията относно
платеното възнаграждение за планирано пътуване до Сента Луша, което не е
могло да се реализира поради задържането му от органите на полицията в
Сента Луша на основание Заповед за арест издадена от Интерпол-България.
Изложени са съображения за доказаност на претенцията за пропуснати ползи,
с установяване на получаваните доходи по трудови и извънтрудови
правоотношения до момента на повдигнатото обвинение и след това.
Изложени са твърдения, че от събраните по делото доказателства се
установява причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение и
претърпените имуществени вреди, поради което съдът необосновано е
отхвърлил тези искове на ищеца. Направено е искане за отмяна на решението
в отхвърлителната част за неимуществени и имуществени вреди и
4
присъждането им от въззивния съд.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратурата
на РБ, в която е изразено несъгласие с възраженията на въззивника-ищец.
Твърди се, че решението в обжалваната от ищеца част е постановено при
спазване на чл.12 от ГПК като доказателствата са обсъдени в тяхната
съвкупност и те сочат неустановени твърдения за действително претърпени
вреди, за извършени адвокатски услуги срещу платените хонорари, а по
отношение на останалите претенции е възразено, че не е установена
причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Направено е искане
за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част.
3.Подадена е въззивна жалба от С. М. Л. , чрез процесуален
представител адв. Я. Д., срещу решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за неимуществени вреди за размера над 25 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва. Във
въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени твърденията на
ищеца за претърпени вреди в резултат на невъзможността да бъде
възстановено доброто му име и за продължаване на професионалната му
кариера, дълбокото накърняване на честта и достойнството му и
необходимостта да обяснява, че не е извършил престъпление, силните
притеснения във връзка с отдръпването на близки, приятели и партньори от
него, изключителното негативно отражение на медийния отзвук от
повдигнатото обвинение. Установените по делото обстоятелства във връзка с
лишаването на ищеца от възможността да пътува свободно, невъзможността
да полага труд в САЩ или на друго място, продължаващите към момента
последици по отношение на доброто име и репутацията на ищеца, изцяло
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния
претендиран размер. Направено е искане за отмяна на решението в
отхвърлителната за неимуществените вреди част и за цялостно уважаване на
предявения иск.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на
5
страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване
и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският апелативен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА ДОПУСТИМИ въззивните жалби подадени срещу
решение № 111/18.06.2020 год. по гр.д.№ 1603/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.10.2020 год. от
10 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6