№ 10738
гр. ******, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. СТ. В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д. СТ. В Гражданско дело № 20221110120067
по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „*********“ ЕАД сумите, както следва:
Н. С. П.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98,
находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
А. Б. С.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98,
находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
Л. Б. П.: сумата от 597.02 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 98,
находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл. ****, вх. Д, ет. 4, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., сумата от 8.05 лева, представляваща цена на
1
предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 1.84 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „*********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици, респ. наследници на
собствениците на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято
дължимост в полза на топлофикационното дружество била уговорена в приложимите негови
общи условия. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му
задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника Л. Б. П., с който предявените срещу него искове се оспорват поради
погасяване на задълженията, техен предмет, по давност.
В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Н. С. П., с който
исковете се оспорват с твърдения, че макар да е собственик на 1/3 идеална част от
жилището, ответницата не е ползвала същото през исковия период, както и поради
недоказаност начислените за имота суми за топлинна енергия да са съответни на
действително потребеното количество топлинен ресурс. В условията на евентуалност
вземанията се оспорват като погасени по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба е подал и ответникът А. Б. С.,
който заявява, че не е потребител на предоставената до имота топлинна енергия, която била
ползвана от ответника Л. П., който живее в имота. Евентуално задълженията се оспорват
като погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
2
„*********“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/
основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от
ответниците Договор от 17.05.1977г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ, и удостоверение с изх. № БК-30-8/02.02.2010г. по описа на Столична община,
район „*******“, че на 17.05.1977г. Н. Костова П. и В. С. П. са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“, бл.
****, вх. Д, ет. 4, а от удостоверение за наследници изх. № **********2г. по описа на
Столична община, район „*******“- че след смъртта им съответно на 24.01.1981г. и на
22.10.1982г. В. С. П. и Н. Костова П. са наследени съобразно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН при
равни квоти- по 1/3 част за всеки, от своите низходящи по права линия от първа степен-
Лиляна В. С.а, С. В. Пепеляшка и Стефан В.ев П.. След смъртта й на 26.01.2021г.
собствената на Лиляна С.а 1/3 идеална част е преминала към наследника й по закон- нейния
син *** А.ов С., а след неговата смърт на 06.03.2022г.- към неговия син- ответника А. Б. С.,
наследил правото на собственост върху имота, респ. формираните приживе на възходящите
му в правните им сфери задълженията за цената на топлинната енергия. След смъртта й на
05.12.2005г. като вдовица С. В. Пепеляшка е наследена от своя син- ответника Л. Б. П.,
придобил собствената й 1/3 идеална част от процесното жилище. А след като на 02.12.1998г.
е починал и Стефан В.ев П., който към датата на смъртта си е бил разведен, неговата 1/3
идеална част от процесното жилище е преминала към патримониума на ответницата Н. С.
П.- негова дъщеря. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ответниците не оспорват
принадлежността на правото на собственост към правните им сфери, вкл. в сочения от
ищеца обем за всеки от тях, поради което и при изложените вече фактически съображения и
съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че всеки от тях в
качеството си на собственик на по 1/3 идеална част от жилището, респ. на наследник на
собственик със същата квота, е материално легитимиран да отговаря за стойността на
потребената през исковия период топлинната енергия съобразно дела си. С оглед наведените
от ответниците А. С. и Н. П. доводи в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за
ангажиране на отговорността им за заплащане цената на топлинната енергия е
действителното обитаване на имота от всеки от тях, доколкото, както бе изяснено, съгласно
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ от значение е принадлежността на правото на собственост, респ.
на вещното право на ползване към правната сфера на конкретни лица.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор № 4529/30.09.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение
в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази
сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от
третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение,
както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на
чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни
3
и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът
претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „********“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и на третото лице- помагач да извърши услугата
дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период се установяват от
заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от
подпомагащата ищеца страна документи, касаещи извършваното по отношение на имота
дялово разпределение.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период радиаторите в имота са били демонтирани,
поради което на абоната не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот. В обекта
е имало два водомера за топла вода, по чиито показания в края на всеки от включените в
процесния отчетни периоди са начислени съответните количества топлинна енергия за
подгряване на вода, отразени в изготвените главни отчети, които съгласно констатациите на
вещото лице и представените от подпомагащата ищеца страна документи за главен отчет
носят подписи за потребител. Последното по правната си същност съставлява признание на
неизгодни за страната факти с правно значение- че имотът е топлоснабден, че до него е
доставено соченото в отчета количество топлинна енергия, както и че услугата дялово
разпределение е реално извършена. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са
отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за
метрологични проверки експертът е установил, че монтираният в процесната абонатна
станция общ топломер е преминавал редовни периодични метрологични проверки,
приключили с извод за съответствието му с одобрения тип и потвърдили експлоатационната
му годност, въз основа на което е достигнал до извод, че през исковия период общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 1734.98 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за
извършван в сградата главен отчет и издаваните въз основа на него изравнителни сметки.
С оглед на това и при липсата на доводи срещу начина на формиране и стойността на
цената на услугата топлинно счетоводство за исковия период следва да се приеме за
4
установено, че за този период същата възлиза именно на претендираната обща сума от 24.15
лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*********“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. и в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г., през които отношенията
между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „*********“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
5
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "*******".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2018г. до м. 11.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 11.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.03.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 23 дни преди подаване на исковата молба в съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 1305.98 лева, както
и вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период- от м.
03.2019г. до м. 04.2020г., доколкото началният момент на този период следва във времето
установения по делото период, задълженията за който са погасени по давност.
С оглед на така установеното предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 153 ЗЕ, имащи за предмет цената на топлинната енергия, следва да бъдат
уважени за сумата от по 435.33 лева срещу всеки от ответниците съобразно квотата на всеки
от тях в съсобствеността, респ. в общото задължение, а в останалата им част до пълните
предявени размери и периоди следва да бъдат отхвърлени. А исковете с предмет цената на
услугата дялово разпределение следва да бъдат изцяло уважени срещу всеки от
ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
6
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а
реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018г.- 2019г. и за
2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците, респ. техните праводатели, изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от тях.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 308.73 лева (по 1/3 част от всеки от ответниците), представляваща
част от сторените от него разноски за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото
лице, както и от определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от исковете.
В полза на ответниците в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Н.
С. П., ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 435.33
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“,
бл. ****, вх. Д, ет. 4, както и сумата от 8.05 лева, представляваща цена на предоставена в
7
периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 102.91 лева- разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 597.02 лева и за периода от м. 05.2018г. до
м. 11.2018г., както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. С. П.,
ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г.
до 07.04.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ А.
Б. С., ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 435.33
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“,
бл. ****, вх. Д, ет. 4, както и сумата от 8.05 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 102.91 лева- разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 597.02 лева и за периода от м. 05.2018г. до
м. 11.2018г., както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Б. С.,
ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г.
до 07.04.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Л.
Б. П., ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 435.33
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. ******, ж.к. „*******“,
бл. ****, вх. Д, ет. 4, както и сумата от 8.05 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 14.04.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 102.91 лева- разноски за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 597.02 лева и за периода от м. 05.2018г. до
м. 11.2018г., както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. Б. П.,
ЕГН **********, да заплати на „*********“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 121.85 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 07.04.2022г., както и сумата от 1.84 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019г.
до 07.04.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„********“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8