О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Попово, 29.01.2021 г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР ТОМОВ
като разгледа докладваното от с
ъ д и я т а ЧНД № 34 по описа за 2021 г. на
ПпРС, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 243,ал.4 и сл. от НПК.
Образувано
е по постъпила в законоустановеният срок жалба от пострадалия Б.С.С. ***, чрез
повереник му адв.Д.П. от ТАК, против постановление от 06.01.2021г. на прокурор
от РП Т., ТО П. от за частично прекратяване на ДП №318/2020 г. по описа на РУП
П. образувано и водено за това, че „******************,
на паркинга пред дискотека „М.“, са отнети чужди движими вещи-мобилен телефон „*****
ръчен часовник и пари в размер на 400 лв., от владението на Б.С.С. ***, без
негово съгласие, с намерение да бъдат противозаконно присвоени“ – престъпление по
чл.194,ал.1 НК. В хода на ДП е бил привлечен като обвиняем Стоян Веселинов
Стоянов от гр.Попово по обвинение за извършени престъпления по чл.198,ал.1 и
чл.293,ал.2,вр. с ал.1 НК. В подробно мотивираната жалба повереника изразява
несъгласие с изводите на прокуратурата, като твърди, че постановлението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка;поддържа, че констатираните съществени
противоречия във показанията на свидетелите
- очевидци не са отстранени. Моли постановлението да бъде отменено и
делото върнато в предходната процесуална фаза за продължаване на разследването.
Съдът,
след запознаване с жалбата и доказателствата, събрани по приложеното в цялост
ДП № 318/2020 г. по описа на РУ МВР Попово, прие за установено следното:
Преди
всичко съдът намира, че жалбата на адв.П.
е процесуално недопустима в частта касаеща обвинението по чл.293,ал.2, вр. с
ал.1 НК и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Това е така,
защото лицето Б.С.С. по
никакъв начин не попада в категорията „пострадал” по смисъла на разпоредбата
чл.74,ал.1 от НПК, дефинираща това понятие като – „лицето, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението”. Съгласно чл.243,ал.4 от НПК право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд
в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението.
В
разглежданият случай жалбата пред съответният първостепенен съд срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от
лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54, във връзка с
чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал по смисъла на чл.74,ал.1 НПК
от престъпление по чл.234в,ал.1 от НК, поради което не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е
процесуално недопустима съгласно чл. 243, ал.4 от НПК.
Обществените
отношения,които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс
определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния
процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни
обвинители и/или граждански ищци в бъдещото съдебно производство по него. Обект
на престъпленията против правосъдието по Глава Осма, раздел III от Особената част на НК, каквото се явява престъплението по
чл.293,ал.2,вр. с ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с нормалното осъществяване на правораздавателната дейност. Този текст има
предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло
и подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини,
което ясно личи от текста, в който се сочи, "който подбужда", а не
"който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на
подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши
престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 от НК,
защото със самото подбуждане осъществява този състав. Именно с оглед
спецификата на този престъпен състав съдът намира, че пострадал
от това престъпление не може да бъде
определено физическо или юридическо лице. При липсата на пострадал от престъплението по чл.293 НК и
съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя от него, за което
срещу обв.Веселинов е било образувано и водено ДП № 318/2020 г. на РУП Попово,
несъмнено жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и доколкото
останалите доводи в нея /т.3/ са по същество, настоящият съдебен състав счита,
че те не следва да бъдат обсъждани. Следва да се приеме, че в частта касаеща
прекратяване на наказателното производство по чл.293,ал.2,вр. с ал.1 НК
постановлението от 06.01.2021 г. е влязло в законна сила.
По отношение престъплението по чл.198,ал.1 НК
съдът намира жалбата за процесуално допустима, поради което я разгледа и
установи следното:
С
постановление от 24.08.2020 г. /л.54/ в качеството на обвиняем е привлечено
лицето Стоян Веселинов Стоянов от гр.Попово за това, че „на 22.08.2020 г. около 02.20 ч., в гр.
Попово, на паркинга пред дискотека „Макао“, са отнети чужди движими
вещи-мобилен телефон „Самсунг S9+“, ръчен часовник
и пари в размер на 400 лв., всичко на обща стойност около 1000 лв.,от
владението на Б.С.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил сила и заплашване“ - престъпление по чл.198,ал.1 НК. В проведения
разпит като обвиняем, а и в хода на цялото ДП обв.Стоянов се е възползвал от
правото си да откаже да дава обяснения.
В хода на проведеното разследване било установено, че на 21.08.2020 г.
пострадалият С. употребил значително количество алкохол – водка и бира, като в
ранните часове на 22.08. 2020 г. в компания на свои приятели-свидетелите Севин
Седат Мехмед и Юзкан Юзлемов Мехмедов заедно отишли в дискотека „Макао“ в
гр.Попово. Около 02.00 ч. пострадалият
започнал да разпитва в дискотеката за човек, от когото да си купи марихуана
/показания на св.Мехмед, л.87/. След
това пострадалият излязъл от дискотеката, а двамата му приятели останали вътре.
Бил в явно нетрезво състояние и продължил да търси възможност да си купи цигара
марихуана /видно и от неговите показания л.61/. В един момент забелязал стоящо
на входа на дискотеката непознато за него лице,
което решил да попита за марихуана. Това всъщност бил обв.Стоянов /с
когото пострадалия се запознал на следващия ден, виж по-долу в мотивите/, който
потвърдил, че може да му продаде марихуана, за която и му поискал 10 лв.
Пострадалият извадил портфейла си от задния джоб и му дал сумата 10 лв., след
което прибрал отново портфейла си на същото място. В този момент обв. Стоянов
му разпоредил да си постави ръцете на тила и да се подпре на една паркирана
кола. Пострадалият се подчинил на разпореждането /наподобяващо действия при полицейски
арест/, след което обв.Стоянов останал зад него. В този момент от дискотеката
излязъл св.Пламен Миленов Русев, който видял, че „…Стоян държеше едно момче, което беше обърнато с лице към джипа. Стоян
като ме видя, каза да извикам охраната, понеже това момче искало да купува
наркотици …“ /показания в разпит пред съдия, л.81/. Св.Пламен Русев отново
в дискотеката и извикал двамата охранители – свидетелите *********************е бъркаше във всички джобове – предни и
задни. Видях, че след като го преджоби,
държеше в ръка телефон и ръчен часовник. Мисля, че държеше и пари, но не
съм сигурен. Видях със сигурност, че
Хасан измъква телефон на момчето от някой от джобовете…дори като го извади
започна да го разглежда и да се чуди каква марка е този телефон. Това се
случваше на десетина метра пред мен…“ и т.н. /в същия разпит, продължаващ с
изключително подробните показания на св.Русев относно продължилата и след това
гавра с пострадалия/. През цялото време пострадалият не могъл да различи
гласовете на хората, които чувал зад гърба си, а след като гаврите с него
приключили, го изхвърлили на тревата и му казали да изчака 2 минути, и да си тръгва.
По-късно с приятелите си св.-*********** пострадалият се прибрал с
такси в гр.Опака, като на следващият ден баща му се свързал със свой познат с
молба за съдействие във връзка с преглед на записи от видеонаблюдението на
дискотеката. Посетили офиса на дискотека „Макао“, където пострадалия описал
случилото се през нощта. Показали му снимки на различни лица, като пострадалият
категорично разпознал на една от тях обв.Стоян Стоянов, като лицето, което
попитал за продажба на марихуана. Собственикът на дискотеката извикал
обв.Стоянов, по прякор „Щуката“, за да обясни какво е станало. След малко „Стоян дойде и каза, че наистина ми е казал
да си вдигна ръцете. Каза, че не се е гаврил повече с мен. Каза, че другите,
които са дошли са го направили. Каза, че телефона бил в гр.Търговище, но не
знае кой ми бил взел парите. Каза, че
двама души са се гаврили с мен. Това били двамата охранители на дискотеката –
Хасан и Любо … Стоян каза, че бил против да се гаврят с мен и дори им казал
да спрат. Тогава се сетих, че той беше извикал по някое време да ме оставят
намира…“ /отново в показания на л.62, изцяло потвърдени от показанията на
св.Али Фикретов Мустафов, л.82-83/. В разпитите си в ДП охранителя – св.Хасан
Дженгизов Юсеинов изцяло отрича горепосоченото и собственото си участие, като
заявява /л.62/, че гаврите спрямо пострадалия са извършени единствено от
обв.Стоянов, който е взел телефона и парите му. По идентичен начин и другият
охранител – св.Любомир Петков /показания л.65/ заявява, че именно обв.Стоянов е
взел часовника и телефона на пострадалия. С протокол за доброволно предаване от
24.08.2020 г. /приложен л.93/ на полицията бил предаден CD със запис от видеокамерите на дискотека „Макао“
от 22.08.2020 г., който бил прегледан от полицейския служител св.*/**********. От записа изцяло било потвърдено изцяло заявеното в показанията на св.Пламен
Русев до момента, в който охранителя
Хасан излиза от заведението, „…подхваща Б. и го дръпва в страни от джипа…в
този момент излизат от обсега на камерата…“ /показания л.91/. С отделни
разпореждания на съдии от ПпРС на осн.чл.159а,ал.4,вр. с ал.1 НПК е разрешен
достъп до данни от оператори, като единствено в отговора на „Теленор“ЕАД
/л.123/ е посочено, че телефон с № ********** е собственост на пострадалия Б.С..
При тези обстоятелства, на 08.12.2020 г. водещият разследването полицай
изготвил постановление съгласно чл.235 НПК съдържащо писмено мнение за спиране
на ДП. След получаване на материалите по делото, с атакуваното от адв.Деян П.
от ТАК постановление от 06.01.2021 г. наблюдаващият прокурор Пламен Трифонов
принципно възприел доводите на разследващия полицай, които допълнил и преценил,
че са налице само косвени и противоречиви доказателства в подкрепа на
обвинението, които според него не били достатъчни, за да се направи единствено
възможния извод за авторството на престъпленията. В тази връзка и без да
изключва възможността за съучастие между обв.Стоянов и св.Х.Юсеинов прокурорът намерил,
че събраните доказателства не подкрепят и такъв извод, с оглед установената
хронология на станалото. При тези обстоятелства, на осн.чл.243,ал.1,т.2 от НПК прокурорът приел,
че обвиненията по чл.198,ал.1 и чл.293,ал.1
НК спрямо обв.Стоянов не са доказани и прекратил частично воденото срещу
него НП, като с друго свое постановление спрял производството до издирване на
извършителя. Това постановление също е атакувано от адв.П., но понастоящем
съдът не дължи произнасяне по него до влизане в сила на първото постановление
за частично прекратяване.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира, че мотивите на наблюдаващия прокурор за частично прекратяване на
наказателното производство не могат да бъдат споделени, тъй като
доказателствата по делото не са обсъдени задълбочено и в тяхната съвкупност, за
което напълно основателно и с конкретни доводи претендира и повереника на пострадалия.
Известно е, че целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК
е да се извърши проверка за правилността, обосноваността и законосъобразността
на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване
на делото по същество. Съдът е длъжен да провери дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, респективно дали е спазен материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина. Съдът обаче няма
правомощия да замести прокуратурата в преценката й кое лице и за какво
престъпление следва да привлече към наказателна отговорност. Упражняваният
специфичен съдебен контрол е за спазването на закона при упражняване
правомощията на прокурора, като господар на процеса на досъдебната фаза и в
частност тези му правомощия да прекрати наказателното производство и по този
начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
Съдът приема, че в случая се касае за неправилната оценка на
доказателствения материал, извършена от наблюдаващия прокурор, която е довела
до съществено нарушение на процесуалния закон, поради следните съображения:
Действително се
касае за усложнена фактическа обстановка, на която е направен изключително
повърхностен анализ, който е довел до невъзможност за нейното цялостно изясняване.
Макар и формално да са разпитани като свидетели /включително и пред съдия/
всички лица присъствали на местопрестъплението, съдът намира, че следва да
бъдат положени допълнителни процесуални усилия от страна на разследването, за
да бъдат изяснени напълно констатираните съществени противоречия. На първо
място и както основателно се претендира в жалбата на пострадалия, следва да
бъдат извършени очни ставки по реда на чл.143,ал.4,вр. с ал.1 НПК между св.*********************С).
Освен това, няма спор за това, че записите от предоставения CD не са направени по реда на НПК и за целите
на наказателното производство. Налице е обаче значителна като обем и
последователна съдебна практика, че такива записи принципно могат да бъдат
годно доказателство в наказателното производство и да се ползват за изясняване
на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. например р**********************
Наред с това и
както вече се посочи по-горе, съдът констатира, че в справка от „Теленор“ЕАД /л.123/ се потвърждава, че телефон с
№ ********** е собственост на пострадалия Б.С.. От приложената детайлна справка
/л.124/ се установява, че ***********************
Поради гореизложеното делото
следва да се върне в предходната процесуална фаза, където наблюдаващият
прокурор в съответствие с дадените
подробни указания на съда да направи нов по- задълбочен анализ на събраните
доказателства, респ. да събере и допълнителни такива и едва след това да направи преценка за
наличието на прекратителното основание по чл.243,ал.1,т.2 НПК. Към настоящият
момент тази преценка е непълна, а поради това, че сам прокурорът се е поставил
в невъзможност да я допълни, и неправилна, с оглед на което атакуваното
постановление следва да бъде отменено и делото бъде върнато на РП Търговище за
изпълнение на дадените задължителни указания. Предвид този резултат от
обжалването, е безпредметно обсъждането на доводите на адв. П. относно
обстоятелствата довели до изготвяне на постановлението от 06.01.2021 г. за
спиране на наказателното производство.
Мотивиран от посоченото, съдът счита, че постановлението на прокурор
Пламен Трифонов от 06.01.2021 г. за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП № 318/2020 г. по описа на РУП Попово е незаконосъобразно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн.чл.243,ал.6,т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на адв.Д.П. в качеството му на повереник на пострадалия Б.С.С.
***, касаеща прекратяване на наказателното производство за престъпление по
чл.293,ал.2,вр. с ал.1 НК, КАТО
НЕДОПУСТИМА.
За
престъплението по чл.293,ал.2,вр. с ал.1 НК прокурорското постановление е влязло
в законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване.
ОТМЕНЯВА по жалба на адв.П. – повереник на пострадалия Б.С.С.- постановление
от 06.01.2021 г. на ******************, за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП 318/2020 г. по описа на РУП П., в частта касаеща престъплението по
чл.198,ал.1 НК, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщаването му на обвиняемия С.,
неговия защитник адв.******************* - чрез неговия повереник адв.Д.П.,***,ТО
П.–пред Окръжен съд Т., по реда на чл.243, ал.7 НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: