№ 16
гр. Бургас, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600271 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивна
жалба на служебния защитник – адв.М. от АК Бургас на подс. Н. А. Д., против
присъда № 44/07.10.2022 г., постановена по НОХД № 262/2022 г. по описа на
Окръжен съд Бургас.
С присъдата, подс.Д. е признат за виновен в това, че на 03.07.2021 г. в
с. Ново Паничарево, общ. Приморско, област Бургас, в жилищна сграда,
находяща се на ул. „Л.“ № 11, без надлежно разрешително съгласно чл.73,
ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл.2, вр. чл.1 и останалите от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал прекурсори,
материали и съоръжения, необходими за производство на високорисково
наркотично вещество - метамфетамин - с цел разпространение, а именно:
1. Прекурсори по смисъла на чл. 3, ал. 4 от ЗКНВП, вр. Приложение I
на Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и Съвета относно
прекурсорите на наркотичните вещества, както следва: Обект №1/1 – червен
фосфор с нетно тегло 12,230 грама, с наличие на метамфетамин в количество
0,10%; Обект № 1 /2 – солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951
грама) с наличие на метамфетамин в количество 1,60 %; Обект № 2/1 – червен
фосфор с нето тегло 7,120 грама, с наличие на метамфетамин в следови
количества; Обект № 2/2 – червен фосфор с нето тегло 10,208 грама с наличие
1
на метамфетамин в следови количества; Обект № 2/3 – червен фосфор с нето
тегло 28,037 грама с наличие на метамфетамин в следови количества; Обект
№ 5 – солна киселина с нето тегло – 1,500 литра (или 1 673,890 грама); Обект
№ 6/1 – Толуен (толуол, метилбензол, фенилметаин, С6Н6СНЗ) и Ацетон
(диметил кетон, пропанон, СЗН6О) с него тегло – 1,300 литра (или 1098,410
грама); Обект № 6/2 – солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410
грама) с наличие на метамфетамин в следови количества;
2. Материали: 44,060 гр. йод;
3. Съоръжения: 1 бр. котлон и 1 бр. спринцовка,
поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от
НК, вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 20 000
(двадесет хиляди) лева.
С присъдата, подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР Бургас сумата от 451,18 лева за направените разноски по делото.
С присъдата, съдът се е произнесъл и по отношение на веществените
доказателства, а именно: 1. Намиращите се на съхранение в
Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при
Министерството на икономиката-солна киселина с нето тегло-1,500 литра
(или 1 673,890 грама)-обект № 5; Толуен (толуол, метилбензол, фенилметан,
С6Н6СНЗ) и Ацетон (диметил кетон, пропанон, СЗН6О) с нето тегло-1,300
литра (или 1098,410 грама)-обект № 6/1; 2. Намиращите се на съхранение в
Централно митническо управление София-червен фосфор с нетно тегло
12,230 грама, с наличие на метамфетамин в количество 0,10 % - (обект №
1/1); солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 грама) с наличие на
метамфетамин в количество 1,60 % - (обект № 1 /2); червен фосфор с нето
тегло 7,120 грама, с наличие на метамфетамин в следови количества-(обект №
2/1); червен фосфор с него тегло 10,208 грама с наличие на метамфетамин в
следови количества-(обект № 2/2); червен фосфор с нето тегло 28.037 грама с
наличие на метамфетамин в следови количества-(обект № 2/3); солна
киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410 грама), с наличие на
метамфетамин в следови количества-(обект № 6/2), които като предмет на
престъплението на основание чл. 354а, ал.6, вр. чл. 53, ал.1, б.Б от НК ги е
отнел в полза на държавата и разпоредил същите да бъдат унищожени след
влизане в сила на настоящата присъда.
След като се запозна с изложеното в жалбата съдът установи, че с нея
се правят оплаквания за неправилност на присъдата като постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, както и за явна несправедливост на наложените
2
наказания. Жалбата не съдържа аргументи в подкрепа на наведените срещу
присъдата доводи. Такива се съдържат в депозираното от защитника писмено
допълнение към въззивната жалба /наименувано молба/. Там се съдържат
подробни съображения, с които защитникът аргументира релевираните срещу
атакувания съдебен акт доводи. Според защитника, неправилно и в
нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите С. Д. и Ж. Д., дадени от тях в хода на
досъдебното производство, въпреки наличието на данни за депозирането им
под психически натиск, вместо да кредитира с доверие показанията им,
дадени в хода на съдебното следствие след като са били предупредени за
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от ПК и в които
заявяват, че не са купували наркотици от подс.Н. Д.. Неправилно, според
защитника, окръжния съд е кредитирал с доверие и показанията на
свидетелят И. А., като не е взел предвид обстоятелството, че св.А. е
заинтересован и предубеден спрямо подсъдимия, т.к. последният е бил
разпитан в качеството на свидетел по ДП № 47/2017 г. по описа на РУ
Приморско /по което било образувано НОХД № 1474/2017 г. на РС Бургас/,
по което обвиняем е бил свидетелят А., който впоследствие е осъден по
силата на определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД
№ 1474/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, за извършено престъпление
по чл.198 от НК. Изтъква се, че след като в дома на подсъдимият не е открит
ефедрин, без който според вещото лице по физико-химическата експертиза не
може да се произведе метамфетамин по описаната в заключението схема за
синтетичното му получаване, то не може да се приеме, че намерените в дома
му вещества са предназначени за производство на метамфетамин. В подкрепа
на този извод се посочва и становището на вещото лице, според което
толуолът и ацетонът се съдържат във почти всички битови разтворители, а
солната киселина намира широко приложение в битовата химия. Защитникът
преценя като неправилен и изводът на съда, че намереният котлон без
захранващ кабел е само временно неизползваем. Според него котлонът в това
състояние, в което е намерен - без кабел, не може да се използва и не може да
служи като съоръжение по смисъла на чл.354а, ал.1, изр.второ от НПК.
Поради всичко това, счита, че първоинстанционния съд неправилно е
анализирал събраните доказателства, което е довело и до неправилно
приложение на материалния закон като е признал подсъдимия за виновен
както от обективна така от субективна страна в извършване на
престъплението по чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК. От друга
страна счита, че наложените наказания лишаване от свобода и глоба
определени макар и в минималните размери, предвидени в закона, са явно
несправедливи с оглед всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което няма да постигнат целите на наказанието
3
визирани в чл.36 от НК. В резултат, претендира отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за
изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените наказания
лишаване от свобода и глоба.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-
Бургас заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага съображения, че при разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
Изтъква, че всички изложени във въззивната жалба възражения срещу
присъдата, са били вече заявени от защитника и подсъдимия и пред окръжния
съд. Последния в мотивите си е отговорил подробно и аргументирано на
същите, поради което прокурорът изцяло се присъединява към тях. Поддържа
възприетата от решаващия съд правна квалификация на деянието. Дава
становище за неоснователност на възраженията на защитата на подсъдимия за
явна несправедливост на наложеното наказание. Заявява, че съдът правилно е
определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК и
правилно не е приложил института на условното осъждане, като е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Намира, че
окръжният съд е обсъдил всички отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, както и единственото смекчаващо такова - малкото количество
на държаните от подсъдимия прекурсори, материали и съоръжения и
правилно е определил наказанията при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в минималния предвиден в закона размер, а
именно – 3 години лишаване от свобода и 20 000 /двадесет хиляди/ лева
глоба. Изразява становище, че съдът обстойно е мотивирал отказа да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, като споделя изложените от окръжния съд
мотиви и в тази им част. Счита, че наложените наказания са справедливи и
претендира потвърждаване на оспорваната присъда като правилна,
обоснована и справедлива.
Защитникът на подсъдимия Н. А. Д. заявява, че поддържа изцяло
въззивната жалба и допълнението към нея с изложените в тях аргументи за
неправилност на обжалваната присъда и явна несправедливост на наложените
с нея наказания. Намира, че допуснатото от първия съд съществено
процесуално нарушение, свързано с неправилния анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, е довело до нарушение на материалния
закон като подсъдимия е бил признат за виновен и осъден за извършеното
престъпление - предмет на обвинението. В резултат, защитата поддържа
искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
4
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно моли за изменение на присъдата чрез намаляване
размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума заявява, че се присъединява към становището на своя защитник. Моли
съда за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно претендира за
намаляване размера на наложените му наказания под минималния предвиден
в закона размер, като изрично добавя, че размерът на наложената му глоба е
твърде висок/непосилен за него и той няма възможност да я заплати.
Апелативен съд Бургас след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, пледоариите на страните и съгласно правомощията си
по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши проверка на обжалваната присъда и
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество се преценя като неоснователна.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
явява в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства и веществени доказателствени средства.
Апелативният съд като извърши необходимия собствен обективен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства при стриктно
спазване на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, приема за
установено по безспорен и категоричен начин от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Н. А. Д. е роден на 13.07.1989 г. в град Бургас и е
български гражданин. Същият има завършено средно образование. Към 2021
година живеел в с. Ново Паничарево, общ. Приморско, на ул. „Л.“ № 11 и не
работел.
На посочения адрес подсъдимият се настанил да живее 5-6 години
преди 2021 година - или през 2015-2016 г. Къщата на ул. „Л.“ № 11 в с. Ново
Паничарево, общ. Приморско, която подсъдимият обитавал, се състояла от
две стаи, коридор и баня с тоалетна, а в двора имало пристройка, тип барака.
По това време подсъдимият редовно употребявал марихуана и
метамфетамин. След като през месец април 2020 година излязъл от затвора,
подс.Д. се върнал да живее в дома си в село Ново Паничарево. Тогава решил
сам да произвежда метамфетамин. За целта се снабдил по неустановен по
делото начин с необходимите за това прекурсори, материали и съоръжения.
Част от полученото по химичен път наркотично вещество подсъдимият
употребявал сам, а останалата част предоставял понякога срещу заплащане
5
/продавал/ на свидетелите С. Д., Ж. Д. и И. А., които били негови познати
младежи от селото. Неизползваните и/или оставащи след процеса на
произвеждане на наркотичното вещество прекурсори и материали
подсъдимият криел на различни места из къщата.
Във връзка с тази дейност, подс.Д. бил известен на органите на
полицията. На 03.07.2021 г. била получена и събрана оперативна информация,
според която подсъдимият в дома си съхранява наркотични вещества и
прекурсори за производство на наркотични вещества. По повод така
получения оперативен сигнал, на 03.07.2021 г. в обитаваната от подсъдимия
Д. къща в с. Ново Паничарево при условията на неотложност, за да се
обезпечи събирането и запазването на иззетите доказателства, било
извършено процесуално-следствено действие „претърсване и изземване“. В
резултат от претърсването в жилището на подсъдимия - в банята, в тайник
над окачения таван, били открити и иззети следните вещи и вещества: кръгла
кутия с капак, съдържаща червеникавокафява/лилава субстанция във вид на
каша, поставена в салфетка, а под нея – 2 броя тампони от памук (обект № 1);
кръгла кутия с капак, съдържаща червеникаво-кафява/лилава субстанция във
вид на прах, с общо тегло 45,365 гр. (обект № 2); кръгла кутия с капак,
съдържаща сиви топчета (гранули) с различен размер с нето тегло 44,060 гр.
(обект № 3).
В процеса на извършване на претърсването, в една от стаите -
всекидневна, в шкаф разположен под мивка, бил открит и иззет 1 бр. джъмпер
с бели таблетки с общо тегло 34,315 гр. (обект № 4). При претърсването,
извършено в пристройка, находяща се в двора на подсъдимия и ползвана от
него, били открити 1 бр. бяла пластмасова туба с етикет с надпис „Солна
киселина“ (обект № 5), съдържаща 1,500 л. течност (1673,890 гр.),
представляваща солна киселина, както и 1 бр. синя пластмасова туба, без
етикет, предназначена за вода, съдържаща два слоя течност: горен слой,
обозначен като обект 6/1 и долен слой, обозначен като обект 6/2. Двете туби
били открити под монтирана в пристройката мивка, а в чекмедже, в близост
до тази мивка били открити и иззети 1 бр. котлон и 1 бр. спринцовка.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
химическа експертиза Протокол № 480/09.07.2021 г., веществото от обект №
1, поставено в салфетка, е с тегло 12,230 грама и представлява червен фосфор,
като в него е установено наличие на метамфетамин със съдържание на
активното наркотично вещество 0.10%. Така установеният червен фосфор със
съдържание на метамфетамин е обозначен в експертното заключение като
обект № 1/1. Откритите два броя тампони, напоени с течност, са обозначени в
експертизата като обект № 1 /2. Количеството течност в двата тампона е
0,0095 л. (9,951 гр.) и в нея е установено наличие на солна киселина и
6
метамфетамин със съдържание 1,60%; веществото в кутия – обект № 2 е
разпределено на три обекта, както следва: обект 2/1 - част от веществото е
било установено увито в два броя разкъсани, бели хартиени филтри, като
същото е с тегло 7,120 гр. и се определя като червен фосфор с наличие на
метамфетамин в следови количества; обект 2/2 - част от веществото е било
установено полепнало по два броя бели, хартиени филтри, поставени в
прозрачен полиетиленов плик, тип „клипс“, с размери 6,1 см х 8,3 см и
същото е с тегло 10,208 гр. като е определено като червен фосфор, с наличие
на метамфетамин в следови количества; обект 2/3 - част от прахообразното
вещество е било открито в кутията без опаковка, същото е с тегло 28,037 гр. и
е определено като червен фосфор, с наличие на метамфетамин в следови
количества. Веществото от обект № 3, представляващо сиви топчета
(гранули) с различен размер с нето тегло 44,060 гр., е установено като йод.
Таблетките от обект № 4 не са били установени от експерта като вещества,
намиращи се под контрола на ЗКНВП. Експертът е установил, че веществото
от обект № 6 е както следва: количеството на течността в обект № 6/1 е 1,300
л. (1098,410 гр.) и представлява смес от органични разтворители, сред които
ацетон и толуен; количеството на течността в обект № 6/2 е 0,1З0 л.
(/130,2410 гр.) и в същата е налична солна киселина и метамфетамин в
следови количества.
В заключението си експертът изрично посочва, че изброените
вещества – солна киселина, органични разтворители (ацетон и толуен), йод и
червен фосфор могат съвместно да участват в схема за синтетично
получаване на метамфетамин по метода на редукция на хидроксилната група
от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин, чрез нагряване в присъствието на
йодоводородна киселина и фосфор. От показанията на вещото лице, дадени
от него при разпита му, проведен в хода на съдебното следствие пред
окръжния съд се установява, че наличието на следи от метамфетамин в
солната киселина и в червения фосфор, намерени при претърсването в дома
на подсъдимия, се дължи или на факта, че същите се явяват неизразходвана
част, останала при синтеза на метамфетамин или са били съхранявани в
съдове и прибори, вече използвани за синтез на метамфетамин, т.е., имали са
контакт с метамфетамин. Вещото лице е категорично, че червеният фосфор не
може да се използва за битови нужди, освен за направата на домашен кибрит.
Относно толуолът експертът подчертава, че същият не може да бъде закупен
лесно, тъй като е прекурсор и подлежи на санкционен контрол, но почти
всички битови разтворители за алкални и друг вид бои съдържат в себе си
толуол и ацетон. А касателно ефедрина/псевдоефедрина, експертът заявява,
че той е възможно да се набави за нуждите на производството на
метамфетамин от лекарствени средства.
7
От приложената по делото Справка за съдимост рег.№2115/18.05.2022
г. на БС при РС Бургас се установява, че подс.Н. Д. е осъждан многократно
/единадесет пъти/ за извършени различни престъпления, включително и
тежки по смисъл на чл. 93, т.7 от НК. Осъждан е бил и за притежание на
наркотични вещества, както и за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества.
С определение по ЧНД № 154/2020 г. по описа на РС Бургас, влязло в
сила на 28.02.2020 г., на подс.Н. Д. било определено едно общо наказание по
влезли в сила присъди по НОХД №№ 575/2019 г. на РС Царево и 5116/2019 г.
по описа на РС Бургас, в размер на най-тежкото от тях – шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим. На осн.чл.23, ал.3 и ал.2
от НК към общото наказание лишаване от свобода е присъединено
наказанието глоба в размер на 400 лева, както и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от една година. Общото наказание лишаване от
свобода е изтърпяно от Д. 30.04.2020 г.
Последно, подс.Д. бил осъден по силата на определение от 09.10.2020
г., влязло в сила на 09.10.2020 г., постановено по НОХД № 1366/2020 г. по
описа на РС Бургас. С посоченото определение подс.Д. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, като му било
определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при
първоначален общ режим. Впоследствие, с определение по ЧНД № 4356/2020
г., влязло в сила на 22.07.2021 г. /потвърдено с решение на ОС Бургас по
ВЧНД № 154/2021 г./, РС – Бургас определил на подсъдимия Д. едно общо
наказание по НОХД №№ 575/2019 г. на РС – Царево, 5116/2019 г., 3876/2019
г. и 1366/2020 г., трите по описа на РС – Бургас, в размер на най-тежкото от
тях – шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Така
определеното общо наказание лишаване от свобода, на основание чл. 24 от
НК, било увеличено с един месец - на седем месеца. Към това наказание били
присъединени и наказания глоба в размер на 400 лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от една година. Наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от седем месеца било изтърпяно от подсъдимия на
09.10.2021 г.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е
анализирал прецизно и обсъдил подробно цялата доказателствена съвкупност
като коректно е посочил кои доказателства кредитира и кои не, както и
причините за това. Въззивният състав се присъединява изцяло към
извършената от окръжния съд оценка на доказателствената съвкупност, която
намира за хомогенна и непротиворечива в преобладаващата й част, а
следващите от нея фактически изводи се оценяват като логични и обективно
верни. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
8
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му доказателствените материали са обсъдени без тяхното
изопачаване. Доколкото обаче възраженията към анализа и оценката на
доказателствата по делото се поддържат и пред БАС, последният намира за
необходимо отново да ги обсъди и изложи свои съображения.
Правилно при изграждане на фактическите си изводи първият съд е
оценил положително и е кредитирал с доверие част от обясненията на
подсъдимия Н. Д., показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. Д., П.
Д., И. А., Г. Г. и А. Б., дадени от тях в хода на проведеното пред окръжния съд
съдебно следствие, показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д. и
Ж. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, писмените доказателства и доказателствени
средства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК – протокол за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум (лист 10-20 от ДП); справка за съдимост (лист
27-32 от първоинстанционното дело); приемно-предавателни протоколи (лист
48-49 от ДП); характеристична справка за подсъдимия (лист 57-60 от ДП);
декларация за семейно и материално състояние (лист 75 от ДП); справка за
неприключили наказателни производства срещу подсъдимия (лист 34 от
първоинстанционното дело); заверени копия от определение № 134 по НОХД
№ 1474/2017 г. на БРС и обвинителен акт по ДП № 4635 ЗМ-47/2017 г. по
описа на РУ – Приморско при ОД на МВР-Бургас, пор. № 747/2017 г. на РП –
Бургас (лист 89-98 от първоинстанционното дело), заключението по
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, както
и веществените доказателства.
Посочените доказателствени източници са безпротиворечиви,
последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду
си и от тях по несъмнен начин се установява начинът на извършване на
престъплението – предмет на обвинението и участието на подсъдимия в него.
Решаващият съд правилно е кредитирал дадените в хода на
проведеното по делото пред първия съд съдебно следствие показания на
свидетелите - полицейски служители Ж. Д., П. Д. и показанията на
свидетелите – поемни лица Г. Г. и А. Б., т.к. същите са логични,
последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, а и с
останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и взаимовръзка. Конкретно, касателно показанията на свидетелите
полицейски служители следва да се посочи, че единствено обстоятелството,
че същите са служители на полицията, не може автоматично да води до извод
за тяхната пристрастност и заинтересованост от изхода на делото, както и до
9
изключването им от доказателствената съвкупност. За достоверността и
обективността на показанията на такива свидетели винаги следва да бъде
извършен от съда подробен и обстоен анализ на същите както поотделно, така
и във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Видно от
мотивите към присъдата, такъв анализ безспорно е направен от страна на
окръжния съд. Правилно в тази посока е установено от съда от първата
инстанция, че показанията на посочените свидетели са напълно изчерпателни,
логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се по релевантните
обстоятелства, свързани с главния факт на доказване. Поради това и са в
пълна корелация помежду си и с писмените доказателствени източници, като
не се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други.
Като е съобразил тези обстоятелства, съдът внимателно е анализирал
показанията на всеки един от тези свидетели, тяхната логичност, обективност
и съотносимост към събрания по делото доказателствен материал и правилно
е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което
ги е и кредитирал с доверие.
Отчитайки качеството на свидетелите Г. Г. и А. Б. като поемни лица по
осъщественото процесуално действие по претърсване и изземване в дома,
обитаван от подсъдимия, първият съд правилно ги е оценил като логични,
последователни и безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателствени средства, приложени по
делото. Чрез тях по категоричен начин се установява времето, мястото и
начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните
разследващи органи във връзка с осъщественото претърсване и изземване,
респ. извършването на последното съгласно правилата на НПК.
За доказване специалната цел, с която подс.Д. държал предмета на
престъплението – прекурсори, съоръжения и материали, необходими за
производство на метамфетамин, а именно – с цел разпространение, по делото
са разпитани свидетелите С. Д., Ж. Д. и И. А..
Противоречията между показанията на свидетелите С. Д. и Ж. Д.,
дадени от тях на досъдебното производство, с тези, дадени в съдебното
следствие, са били подложени на прецизен анализ и БОС убедително се е
аргументирал защо като достоверни следва да бъдат кредитирани тези,
дадени на досъдебното производство. Доводите на първата инстанция изцяло
се споделят от настоящия състав. Правилно, позитивно и с доверие окръжния
съд е приел показанията на свидетелите С. Д. и Ж. Д., дадени от тях в хода на
досъдебното производство и приобщени към годната за ценене
доказателствена маса чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК, доколкото същите не са противоречиви вътрешно и помежду си и
взаимно се допълват. Освен това, прочетените показания разкриват
10
достоверност в най-голяма степен, предвид момента, към който са били
снети, а именно - непосредствено след инкриминираното деяние, когато
свидетелите са разполагали с ясен и близък по време спомен за случилото се.
Обосновано и правилно, първият съд не е кредитирал показанията на
свидетелите Д. и Д. от съдебното следствие, защото същите са колебливи,
уклончиви и вътрешно противоречиви и съдържат изявен стремеж на
свидетелите да оневинят по възможен според тях начин подс.Н. Д., което пък
се обяснява логично с факта, че същите са близки на подсъдимия, от когото
са закупували необходимите им наркотици във връзка с приема им на
наркотични вещества.
Към горното следва да бъде добавено, че по делото липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на защитата, че показанията на
свидетелите Д. и Д., дадени от тях на досъдебното производство, са били
взети чрез заплаха за лишаването им от свобода чрез задържане, извършено
от полицейски служител. Напротив, посочените показания са събрани по
реда, предвиден в НПК, поради което и не са били налице основания
окръжния съд да ги изключи като негодни от наличната доказателствена
маса.
Кредитираните с доверие показания на свидетелите С. Д. и Ж. Д., се
подкрепят и от показанията на св.И. А.. Настоящият състав на въззивния съд
се солидаризира със становището на окръжния съд за обективност, логичност,
последователност и безпристрастност на показанията на св.А., дадени от него
в хода на проведеното съдебно следствие. Доводът, наведен от защитата за
пристрастност на този свидетел е неоснователен, т.к. фактът, че подсъдимият
е бил свидетел по дело, по което А. е бил обвиняем и впоследствие осъден за
престъпление по чл.198 от НК, сам по себе си е недостатъчен да наведе извод,
че свидетелят е пристрастен и поради това необективен при даване на
показанията си. Данни за това по делото категорично липсват. Отделно,
резонно в мотивите си първият съд е посочил, че наказателното производство
срещу свидетеля е приключило с одобрено от съда споразумение, от което
може да се предположи, че показанията на подсъдимия не са били
единствените доказателства за вината на св.А., което от своя страна да го
настрои негативно и да мотивира у последния желание да даде недостоверни
показания по настоящото дело.
Съдът е подходил с нужното внимание и към годността на
доказателствения източник - обясненията на подсъдимия Н. Д., дадени от него
при проведеното съдебно следствие и правилно е приел, че същият не следва
да бъде изключен от доказателствената маса по делото, т.к. събирането му не
противоречи на изискванията на процесуалния закон. Коректно съдът не е
кредитирал с доверие единствено тази част от обясненията, в която подс.Д.
11
изразява съмнение, че откритите в дома му веществени доказателства, са
били поставени от някой друг и отрича да е продавал произведеното от него
наркотично вещество, а заявява, че го е ползвал за лични нужди. Тази част от
обясненията не намират опора в останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което настоящият съдебен състав намира поведението на
подс.Д., конкретно дадените от него обяснения в некредитираната им част,
като защитна теза, посредством която цели да бъде избегната или смекчена
наказателната отговорност за извършеното.
Правилно и обосновано окръжният съд е кредитирал заключението по
назначената по делото химическа експертиза, като обективна, ясна и
обоснована, а и изготвена в съответствие с изискванията за това. Правилно
първият съд е кредитирал и горепосочените писмени доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, т.к. същите са
изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по
делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Въззивната инстанция намира, че събраните и изброени по-горе
доказателствени източници установяват по безспорен начин относимата
фактическа обстановка, изложена в мотивите към атакувания съдебен акт.
Съображенията, изложени от първоинстанционния съд относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им дават
възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на
вътрешното убеждение на окръжния съд по фактите, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти,
логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата и след
извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е
достигнал до верни изводи от фактическа страна, които въззивният съд
споделя.
С оглед установеното от фактическа страна на базата на анализ на
доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до законосъобразни и
обосновани правни изводи като е приел, че въззивникът-подсъдим Н. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК, т.к. на 03.07.2021 г. в с. Ново
Паничарево, общ. Приморско, област Бургас, в жилищна сграда, находяща се
на ул. „Л.“ № 11, без надлежно разрешително съгласно чл.73, ал.1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.2, вр.
чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал прекурсори, материали и съоръжения,
необходими за производство на високорисково наркотично вещество -
метамфетамин - с цел разпространение, а именно: прекурсори както следва:
12
червен фосфор с нетно тегло 12,230 грама, с наличие на метамфетамин в
количество 0,10%; солна киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 грама)
с наличие на метамфетамин в количество 1,60 %; червен фосфор с нето тегло
7,120 грама, с наличие на метамфетамин в следови количества; червен
фосфор с нето тегло 10,208 грама с наличие на метамфетамин в следови
количества; червен фосфор с нето тегло 28,037 грама с наличие на
метамфетамин в следови количества; солна киселина с нето тегло – 1,500
литра (или 1 673,890 грама); Толуен (толуол, метилбензол, фенилметаин,
С6Н6СНЗ) и Ацетон (диметил кетон, пропанон, СЗН6О) с него тегло – 1,300
литра (или 1098,410 грама); солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или
130,410 грама) с наличие на метамфетамин в следови количества; материали
- 44,060 гр. йод; съоръжения - котлон и спринцовка.
От обективна страна е налице осъществено съставомерно деяние по
посоченият текст от материалния наказателен закон на Република България.
Както правилно е извел окръжният съд, авторството на престъпното деяние се
установява безспорно както от кредитираната от съда част от обясненията на
подсъдимия, така и от кредитираните с доверие и коментирани по-горе гласни
и писмени, както и веществени доказателства.
Не без коментар от страна на първия съд е останал опита на
подсъдимия да оспори авторството на престъпното деяние – предмет на
обвинението, чрез твърдението му, че откритите в дома му веществени
доказателства, са били поставени от някой друг, а не от него самия.
Правилно, на същото е било отговорено, че е неоснователно, доколкото
подсъдимият е живял постоянно в процесната къща, а и мястото, на което са
били поставени част от тях, а именно - в тайник в окачения таван на банята,
трудно може да се обясни с действията на трети лица, особено без знанието на
самия подсъдим. Точно начина им на укрИ.е сочи за фактическо отношение
на подсъдимия към тях, а от друга страна изключва най-общо изразената от
последният вероятност същите да са оставени от други лица.
Предмет на престъплението са: прекурсори - червен фосфор с нетно
тегло 12,230 грама, с наличие на метамфетамин в количество 0,10%; солна
киселина с нето тегло 0,0095 литра (или 9,951 грама) с наличие на
метамфетамин в количество 1,60 %; червен фосфор с нето тегло 7,120 грама, с
наличие на метамфетамин в следови количества; червен фосфор с нето тегло
10,208 грама с наличие на метамфетамин в следови количества; червен
фосфор с нето тегло 28,037 грама с наличие на метамфетамин в следови
количества; солна киселина с нето тегло – 1,500 литра (или 1 673,890 грама);
Толуен (толуол, метилбензол, фенилметаин, С6Н6СНЗ) и Ацетон (диметил
кетон, пропанон, СЗН6О) с него тегло – 1,300 литра (или 1098,410 грама);
солна киселина с нето тегло 0,130 литра (или 130,410 грама) с наличие на
13
метамфетамин в следови количества.
Солната киселина (хлороводород), ацетона и толуена (толуол) са под
контрол съгласно Регламент 273/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно прекурсорите и наркотичните вещества и
фигурират в категория 3 към Приложение 1 на посочения Регламент като
вещества използвани често за производство на наркотични и психотропни
вещества.
Червеният фосфор е вещество под контрол съгласно ДЕЛЕГИРАН
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1737 НА КОМИСИЯТА от 14 юли 2020 година за
изменение на Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета
и Регламент (ЕО) 111/2005 на Съвета, с оглед на добавянето на някои
прекурсори на наркотични вещества в описа на включените в списък
вещества, като същият фигурира в категория 2А към Приложение 1 на
Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета като
вещество използвано често за производство на наркотични и психотропни
вещества.
Предмет на престъплението също са материали - 44,060 гр. йод и
съоръжения - 1 бр. котлон и 1 бр. спринцовка.
Съгласно заключението по назначената химическа експертиза
установените прекурсори и материали участват като изходни вещества в
производството на метамфетамин чрез метода на редукция на хидроксилната
група от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин, чрез нагряване в
присъствието на йодоводородна киселина и фосфор. Метамфетаминът има
забранителен режим за притежание, съхранение и употреба, поставен е под
контрол съгласно Списък ІІ на конвенцията на ООН за психотропните
вещества от 1971 г. и Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прокурсорите, като съгласно цитирания закон въпросното наркотично
вещество е включено в Приложение 1 към чл.3 ал.2 и представлява вещество
с висока степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него.
Намерените при извършеното в дома на подсъдимия претърсване
котлон и спринцовка, правилно са били приети от окръжния съд като
съоръжения за производство на наркотично вещество, т.к. протичането на
самият процес на производство на метамфетамина изисква висока
температура на нагряване, както и отмерване на приложимите и необходими
за този процес вещества. Обстоятелството, че намереният и иззет контлон е
бил без кабел не го прави изцяло негоден за употреба, а само временно
неизползваем, т.к. същият не е с нарушена цялост или повреден до степен да
не е възможно използването му по предназначение. Поради това
възражението на защитата, изложено пред първоинстанциионния съд и
14
впоследствие и пред въззивния такъв, че котлонът без принадлежащия му
кабел не следва да бъде приет за съоръжение по смисъла на закона, се преценя
като неоснователно.
Подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление като на 03.07.2021 г. държал в дома си, в който
живеел посочените прекурсори, материали и съоръжения, с цел производство
и разпространение на високорисково наркотично вещество. Налице е
довършено престъпно деяние, т.к. осъществявайки горепосочената форма на
изпълнителното деяние подс.Д. е установил своя фактическа власт върху
посочените прекурсори, материали и съоръжения, с цел да ги използва и
използвайки ги в производството и за разпространението на високорисково
наркотично вещество – метамфетамин. Всички тези действия е извършил без
да има надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на окръжния съд, че
от субективна страна деянието е извършено от въззивника Д. с пряк умисъл.
Подсъдимият ясно е съзнавал, че държи процесните вещества – прекурсори,
съоръжения и материали, че същите представляват такива, необходими за
производството на високорисково наркотично вещество и че ги държи без
надлежно разрешително и с цел разпространение на произведеното
наркотично вещество, респ. ясно е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Обстоятелството, че в част от откритите в дома на Д. прекурсори са
намерени следови количества метамфетамин доказва, че същите са били
използвани именно за производството на това високорисково наркотично
вещество, което не се и оспорва, а напротив – признава се от подсъдимия.
Твърдението на последния и на защитника, че Д. произвежда метамфетамин
само и единствено за лична употреба, а не с цел разпространение, се
опровергава от кредитираните от съда показания на свидетелите И. А., С. Д. и
Ж. Д., от които става ясно, че подсъдимият е разпространявал като е продавал
на тези свидетели произведения от него метамфетамин. Соченото твърдение
се опровергава и от количеството намерени прекурсори и материали,
разглеждани от експерта по химическата експертиза като остатък от
приключил „производствен“ процес, което от своя страна предполага
наличието на по-голямо изходно количество прекурсори и материали и в
крайна сметка свидетелства за това, че крайният резултат от прилагания
метод за производство на наркотичното вещество би било количество,
надхвърлящо личните нужди на Д.. Оценявайки съвкупно посочените по-горе
данни, въззивният съд, както и първоинстанционния такъв, приема, че
15
подсъдимият е държал процесните прекурсори, материали и съоръжения,
необходими за производство на високорисково наркотично вещество, с цел
разпространение.
Изведеното дотук предпоставя правилността на извода на
първоинстанционния съд за извършено от подс.Д. престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.2, вр. изр.1, предл.4 от НК .
Въззивният съд намери за неоснователен довода изложен в жалбата,
че след като в дома на подсъдимия не е открит ефедрин, без който според
вещото лице по химическата експертиза не може да се произведе
метамфетамин по описаната в заключението схема за синтетично
получаването му, а толуолът, ацетона и солната киселина се прилагат широко
в битовата химия, то не може да се приеме еднозначно, че намерените в дома
на подсъдимия вещества са предназначени за производство на метамфетамин.
Това е така, защото за съставомерността на деянието материалноправната
норма на чл.354, ал.1, изр.2 от НК не изисква едновременното държане на
всички необходими за производството на конкретно наркотично вещество
прекурсори и материали, още повече, че в конкретният случай се касае за
вече приключил „производствен“ процес на високорисковото наркотично
вещество. Отделно, приложението на толуола, ацетона и солната киселина в
битовата химия, не изключва тяхното приложение като изходни вещества в
производството на метамфетамин по метода, описан в химическата
експертиза.
Апелативният съд приема, че наложените на подсъдимия наказания
лишаване от свобода и глоба, не се явяват явно несправедливи.
За да определи наказанието, наложено на въззивника по вид и размер,
решаващият съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства окръжният съд
правилно е взел предвид предходните многобройни осъждания на
подсъдимия /единадесет на брой/ за извършени различни по вид
престъпления, включително и тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Осъждан
е бил и за притежание на наркотични вещества, както и за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества. Тези осъждания свидетелстват
за утвърдени у Д. престъпни навици. Правилна е преценката на
първоинстанционния съд за сравнително завишена степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, спрямо когото наложените по
предходни осъждания наказания, включително и тези свързани с наркотици,
не са оказали своя възпитателен, поправителен и възпиращ ефект.
Едновременно с това, правилно и обосновано е било прието от първия
съд, че извършеното престъпление не се отличава с по-висока от обичайната
16
за неговия вид степен на обществена опасност както поради не особено
голямото количество прекурсори и материали, открити в дома на подсъдимия,
но и с оглед липсата на настъпили общественоопасни последици от
престъплението, доколкото не е бил установен наличен, произведен
метамфетамин, готов за разпространение.
Правилно окръжният съд е приел, че малкото количество на предмета
на престъплението има характер на смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът не е пропуснал да вземе предвид като такива обстоятелства и
частичните самопризнания на подсъдимия, допринасящи за изясняване на
обективната истина, както и тежкото му материално и семейно положение.
При тези данни окръжният съд правилно е приел, че наказанието следва да се
определи при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но не и при условията на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни или изключително значими
по своя брой и тежест, за да направят и най-лекото предвидено в закона
наказание несъразмерно тежко за извършеното. Наложеното наказание е
справедливо и адекватно на характеристиките на деянието и дееца, както и на
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Значимостта на
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не е достатъчна за
допълнително редуциране на санкцията с оглед завишената обществена
опасност на дееца, обусловена от обремененото му съдебно минало.
Предвид изложеното въззивния съд намери, че така определените в
установения в закона минимум наказания лишаване от свобода и глоба в
своята съвкупност са напълно достатъчно за постигане целите както на
специалната, така и на генералната превенция и липсва основание за тяхната
промяна.
Правилно първият съд не е разглеждал възможността за приложение
на разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. не са налице условията за нейното
прилагане поради това, че настоящото престъпление е извършено след като
подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за други престъпления от
общ характер, за които не е реабилитиран.
Режимът на изтърпяване на наложеното с обжалваната присъда
наказание лишаване от свобода е правилно определен на основание чл. 57,
ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС с оглед обстоятелството, че към датата на извършване
на инкриминираното деяние – 03.07.2021 г., не е изтекъл 5-годишният срок по
смисъла на посочената норма, от изтърпяването на 30.04.2020 г. на общото
ефективно наказание лишаване от свобода, предходно определено на подс.Д.
по ЧНД № 154/2020 г. на РС – Бургас.
Правилно и в съответствие с изискването на закона е и произнасянето
17
по направените по делото разноски, които на основание чл.189, ал.3 от НПК
са възложени в тежест на подсъдимия.
Правилно е и произнасянето по веществените доказателства, за които
е постановено отнемането им в полза на държавата и унищожаването им след
влизане на присъдата в сила.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен
акт настоящата инстанция не установи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, които да
налагат изменение или отмяна на обжалваната присъда.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44/07.10.2022 г., постановена по НОХД
№ 262/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от получаване на
писмените съобщения от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18