№ 11848
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110142527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против С. В. С. и В. Г. Г. с искане да бъде
признато за установено, че всеки един от ответниците поотделно дължи на
топлофикационното дружество размер на 1 579,17 лева, представляваща ½ част от
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (адрес) аб. № ******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
208,20 лева, представляваща ½ част от мораторна лихва за върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.05.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата в размер на 13,36 лева,
представляваща ½ част от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2023г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 2,22 лева, представляваща ½ част от
мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от
31.03.2020г. до 06.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 6262/24.02.2023
г. по ч. гр. д. № 4376/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която
длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
1
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск по основание. В
депозирания отговор са изложени твърдения, че макар В. Г. Г. и С. В. С. да се легитимират
като собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 118, том II, нот. дело № 313/2017 г. по описа на нотариус А.Ч. то
праводателят им К.Г.П не им е предал владението върху имота, поради което същите не
притежават качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди. По изложените
доводи е направено искане да не бъде допуснато изслушване на поисканите от ищеца
експертизи доколкото оспорването на претенцията е единствено по основание, но не и по
размер. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена,
като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В открито съдебно заседание от 06.06.2023 г. при съобразяване на становището на
страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че (ФИРМА) е извършвало
за процесния период и имот услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и че за
процесния имот и период количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
е изчислено на база реален отчет на монтиран в жилището 1 бр. водомер за топла вода,
както и че за процесния период са изготвени изравнителни сметки.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
От гореизложената нормативна уредба се извежда заключението, че с разпоредбите
2
на ЗЕ е установена законова презумпция, съобразно която всяко лице, за което се установи,
че е собственик или вещен ползвател на имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна
собственост, се счита по силата на закона клиент на топлинна енергия, съответно страна по
неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с доставчика. Тъй
като се касае за правна норма с изключителен характер, установяваща законова презумпция,
същата следва да бъде тълкувана единствено стриктно, не и разширително, по отношение на
нейните субективни предели на действие. Тоест недопустимо е от текста, уреждащ статута
на вещните ползватели, да се извежда заключение, че ползвателите на имота на
облигационно основание, респ. без правно основание също са включени в обхвата на
презумпцията и следва да се считат страна по договор с доставчика на топлинна енергия.
Поради тази причина настоящият състав намира, че страна по неформалния презумптивен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да бъде единствено
собственикът на имота и титулярът на вещото право на ползване върху него, не и неговият
наемател, респ. лицето, което без правно основание ползва имота.
Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че ответниците се
легитимират като собственици на процесния недвижим имот по силата на покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 118, том II, нот. дело № 313/2017 г. по описа на
нотариус А.Ч. ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството дали продавачът по
сделката е предал на приобратателите владението върху вещта, като отношенията между
собствениците и държателите на имота във връзка с разноските за ползване на вещта следва
да бъдат уредени на плоскостта на неоснователното обогатяване. С доклада по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в процесния период описаният в
исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на доставената до
имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово разпределение и
начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат на посочените от
ищеца суми, поради което предявените обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД се явяват изцяло
основателни, като всеки един от ответниците поотделно на основание чл. 30, ал. 2 ЗС
отговаря за ½ част от задълженията.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца в заповедното производство разноски в
размер общо на 122,12 лева, от които сумата в размер на 72,12 лева, представляваща внесена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и сторените в настоящото производство
разноски в размер общо на 172,12 лева, от които 72,12 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу С. В. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес в гр. (ФИРМА), обективно и субективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
3
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че всеки един от ответниците
поотделно дължи на топлофикационното дружество размер на 1 579,17 лева,
представляваща ½ част от незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) аб. № ******, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2023г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 208,20 лева, представляваща ½ част от мораторна лихва за върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.05.2020 г. до 06.01.2023 г., сумата в размер
на 13,36 лева, представляваща ½ част от цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.01.2023г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,22 лева, представляваща ½
част от мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от
31.03.2020г. до 06.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 6262/24.02.2023
г. по ч. гр. д. № 4376/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес в гр. (ФИРМА), да заплатят на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 122,12
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в
размер общо на 172,12 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (ФИРМА), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 4376/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4