№ 9791
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110101953 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
28.05.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 1953/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТП“ АД срещу „ПГ“ ЕООД, като се твърди, че страните
се намирали в облигационни отношения по силата на множество договори за покупко-
продажба на строителни материали. Поддържа, че ответника му дължал сумата от сумата от
17335,93 лева, представляващи незаплатена цена за закупени стоки и услуги по отделни
сделки обективирани във фактури, както следва: Фактура № **********/20.02.2024 г.,
Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/21.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/22.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/27.02.2024 г., Фактура №
1
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/28.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/01.03.2024 г., Фактура № **********/06.03.2024 г., Фактура №
**********/22.03.2024 г., Фактура № **********/22.03.2024 г., Фактура №
**********/29.03.2024 г. Навежда доводи, че с оглед неизпълнението от страна на ответника
последният дължал и мораторна лихва върху главниците в размер на 292,32 лева за периода
от 21.04.2024 г. до 20.06.2024 г. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от
предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Твърди, че фактурата се издавала едностранно от едната страна, като в случая
фактурите не били двустранно подписани, поради което представените фактури от ищеца
имало само счетоводно, но не и доказателствено значение. Инвокира доводи, че едностранно
подписаните фактури не били достатъчни, за да се обоснове извод, че насрещната страна е
изпълнила задълженията си по договора, като е извършила доставка на стоките, като сочи,
че оспорва наличието на доставки. Излага съображения, че в случая договорите следвало да
се установят с писмен документ, въпреки неформалната им природа, а такъв не бил
съставян. Твърди, че процесните фактури били двустранно осчетоводени, поради грешка.
Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) да е налице валидно сключен договор за търговско
покупко-продажба на твърдените от ищеца вещи; 2) ищецът да е изпълнил задължението си
да прехвърли правото на собственост и да предаде вещите на ответника; 3) вземането да е
станало изискуемо.
Представени са Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура №
**********/20.02.2024 г., Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/21.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/22.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/27.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/28.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/01.03.2024 г., Фактура № **********/06.03.2024 г., Фактура №
**********/22.03.2024 г., Фактура № **********/22.03.2024 г., Фактура №
**********/29.03.2024 г.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като се установява, че издадените
фактури са надлежно осчетоводени от ищеца, като неговото счетоводство е водено редовно
2
и счетоводните записвания на сделките, предмет на настоящата искова молба, са извършени
в съответствие със закона. Фактурите са осчетоводени в деня на издаването им по
съответните счетоводни сметки, вкл. като задължение на ответното дружество като негов
клиент. В своето заключение вещото лице не може да даде отговор за редовното водене на
счетоводството и съответните счетоводни записвания на процесните фактури от ответника,
тъй като въпреки осъществено свързване с представител на ответника, който уверява вещото
лице, че ще го свърже със счетоводството, то до настоящия момент такова не последвало.
Ответното дружество не е представило счетоводните документи на вещото лице за
изготвянето на заключението по ССчЕ, което е заявено в о. с. з. от 08.05.2025 г.
Заключението по ССчЕ констатира, че размерът на задължението на ответника към ищеца е
17335,93 лв.
Съдът при извършена преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото не се установява, че последното е недобросъвестно или
заинтересовано от изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав констатира, че в отговора на исковата молба ответникът е
направил съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК, като е посочил, че
въпросните фактури са двустранно осчетоводени, макар и поради грешка. А съдебното
признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският
процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до
изясняване на действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК. Отделно от това може да се спомене и факта, че довода за грешка в
осчетоводяването не е подкрепен с никакви факти, а представлява само твърдение. В случая
самият ответник се поставя в положение, което не може да доведе до извод за добросъвестно
процесуално поведение, като правилото на чл. 161 ГПК не се прилага a proprio само защото
страната не е предупредена, но то е достатъчно, за да се възприеме, че признанието на факт
по смисъла на чл. 175 ГПК е достатъчно, за да се направи извод, че действително
обективираните във фактурите сделки са действително изпълнени.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема, че след като фактурата,
независимо дали носи или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при
ответника, той не само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки
(търговски продажби) веднага след тяхното узнаване, но и този първичен счетоводен
документ е бил надлежно осчетоводен. В този смисъл, като е осчетоводил процесните
фактури, в които са обективирани всички съществени елементи на търговската продажба –
страни, обект и цена, ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба, по
който в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на тези
продажбени правоотношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
За пълнота трябва да се посочи, че доводите за наличието на грешка при
осчетоводяването са бланкетни. Нито може да се установи дали се касае за грешка в
правото, във факта, в лицето и пр. Тоест, за да може да се говори изобщо за грешка, респ. да
се изследват евентуалните правни последици и релевантност би следвало да се касае за
конкретни съображения от които съда да може да изведе вида грешка, респ. да направи
правен извод за последици от същата. Отделен е въпросът, че доводът е касае особена
последица – злоупотреба с право, под формата на т. нар. „inconsistent behavior“, - в
сравнителноправен план в англо-американското право. Логиката на това разрешение стъпва
върху правилата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД (обективната злоупотреба с право) и чл. 289 ТЗ
(субективната злоупотреба с право), доколкото би могло логично да се приеме, че една или
3
две фактури принципно могат да имат грешно осчетоводяване, но при конкретни доводи и
причини. В случая се касае за над двадесет фактури и бланкетен довод, при зададен
критерии за грижа за търговските дела по-висок от нормално изискуемият (чл. 302 ТЗ).
Тоест, доводите на ответника, че фактурите са грешно осчетоводени са правно и житейски
несъстоятелни и не следва да се обсъждат, включително предвид факта, че оспорването е
бланкетно.
Правното действие на сключените договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учредените по тях договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 327 ТЗ, във вр. чл. 318,
ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца са породени
две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху
описаните във фактурата стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника –
да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на
вещите, предмет на договора, и заплащането на уговорената цена не се включват в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
При предаването на процесните вещи (с осчетоводяването на процесните Фактура №
**********/20.02.2024 г., Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура №
**********/20.02.2024 г., Фактура № **********/21.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/21.02.2024 г., Фактура №
**********/22.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/27.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/27.02.2024 г., Фактура №
**********/28.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/28.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/01.03.2024 г., Фактура №
**********/06.03.2024 г., Фактура № **********/22.03.2024 г., Фактура №
**********/22.03.2024 г., Фактура № **********/29.03.2024 г. ответникът е признал, че
стоките, предмет на процесния договор за търговска продажба, са му предадени – арг.
чл.175 ГПК) продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от
договорите за търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила
концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнение на насрещната престация
за предаване на стоките, предмет на договорите, правното задължение на купувача-ответник
за заплащане на цената е станало изискуемо.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за търговска продажба
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да
поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
4
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. До края на съдебното
дирене и пред настоящата инстанция купувачът не установи този правнорелевантен факт,
поради което и съдът, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно предявените обективни, кумулативно съединени главни
искове са основателни за сумата в размер от 17335,93 лева.
Съгласно правилото на чл. 303а, ал. 1 ТЗ страните по търговска сделка могат да
договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение
може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или
услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса
на кредитора и не накърнява добрите нрави. В случая, доколкото не е налице уговорка в
противен смисъл, а и с оглед липсата на доказателства за плащане, то ex lege, ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по главния (обуславящ) иск. В
случая при аритметическото пресмятане на дължимата сума и при приложението на чл. 162
ГПК, съдът счита, че претенцията следва да се уважи в цялост, като следва да се отчете
досежно размера на претенцията и действителния такъв за сумата от 405,08 лева, но съдът е
длъжен да се произнесе и да осигури защита санкция в размера заявен от ищеца – арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК, във вр. чл. 2 ГПК. Тоест, касае се за основен принцип в гражданскопроцесуалното
право – за диспозитивното начало, който принцип следва да се спази от съда.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски, разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 5590,35 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************, че дължи на „ТП“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *************, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 17335,93 лева, представляващи незаплатена цена за закупени стоки и услуги по отделни
сделки обективирани във фактури, както следва: Фактура № **********/20.02.2024 г.,
Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура № **********/20.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/21.02.2024 г., Фактура №
**********/21.02.2024 г., Фактура № **********/22.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/23.02.2024 г., Фактура № **********/23.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/27.02.2024 г., Фактура №
**********/27.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/28.02.2024 г., Фактура № **********/28.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/29.02.2024 г., Фактура № **********/29.02.2024 г., Фактура №
**********/01.03.2024 г., Фактура № **********/06.03.2024 г., Фактура №
**********/22.03.2024 г., Фактура № **********/22.03.2024 г., Фактура №
**********/29.03.2024 г., ведно със законната лихва от 21.06.2024 г. (датата на подаването
5
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното
плащане, както и сумата от 292,32 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата
за периода от 21.04.2024 г. до 20.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 21.10.2024 г. по ч. гр. д. № 38214/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПГ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на „ТП“ АД, ЕИК: *********, сумата от 5590,35 лева, представляващи деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6