ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10078
Пловдив, 14.11.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЙОРДАН РУСЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20257180702438 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Постъпила е жалба от Л. В. М., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** на началник сектор, при ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“.
С писмо вх. № *** от страна на ответника е представено искане от настоящия жалбоподател за спиране на предварителното изпълнението на приложената административна мярка, тъй като се счита, че при това положение, евентуалното и неоснователно лишаване от възможността жалбоподателят да управлява моторни превозни средства, за които има правоспособност, би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Ответникът, редовно уведомен за искането, със становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва същото. Моли да се остави без уважение.
Съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство, образувано по жалба на Л. М. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ.
Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*** на началник сектор, при ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДВП-отнемане на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗдвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя и е обжалвана, чрез административния орган, предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът намира следното от правна страна:
В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК, разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Доколкото специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, намира приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението.
В искането се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни затруднения и съществени вреди, с оглед невъзможността жалбоподателят да управлява МПС.
При тези данни съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителни и труднопоправими вреди, които да се противопоставят по тежест и значимост на презумирания интерес, в чиято защита е допуснато предварителното изпълнение на акта.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009г. на ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Според правната теория за значителност се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като труднопоправими вреди, които касаят ценности като живот и здраве. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на трудова дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществени и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Освен това, евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен акт, подлежат на репарация по реда на ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК.
В настоящото производство молителят следва да докаже вероятното настъпване на значителни или труднопоправими вреди в патримониума си, което не беше направено. Не се сочат и нови обстоятелства, съгласно чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК.
В случая запазване живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, е особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.
Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК за постановяване спиране изпълнението на обжалвания акт.
С оглед изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 и ал.5 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. В. М., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** от *** на Началник сектор, при ОДМВР-[област], сектор „Пътна полиция“, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |