О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен
състав на Административен съд – Русе, командирован на основание чл.94, ал.1 вр.
чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч
съгласно заповед № РД-08-270/07.07.2023 г. на председателя на Върховния
административен съд, като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.д. № 55 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл.229 и сл. от АПК
вр. § 4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС.
Образувано
е по частна жалба на Г.В.В., понастоящем в Затвора гр.Ловеч, с вх.№
2850/09.09.2022 г. по описа на Административен съд – Враца, против определение
№ 469/26.08.2022 г., постановено по адм.д. № 228/2022 г. по описа на АдмС-Враца,
с което жалбата му срещу отказ за предоставяне на информация от главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е оставена без разглеждане като
производството по делото е прекратено, молбата му за освобождаването му от
държавна такса и за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение като
жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на АдмС-Враца държавна такса в
размер на 10 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него
от друг състав.
За да остави жалбата без разглеждане и
да прекрати производството по нея първоинстанционен състав на АдмС-Враца е
приел, че искането на В., основаващо се на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, не касае
издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
поради което е счел жалбата за недопустима и на основание чл.159, т.1 от АПК е
прекратил производството по нея.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.76, ал.1, т.1-т.3
от ЗИНЗС урежда правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси,
свързани с изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на
наказанието и възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на
наказанието, както и предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Тази
информация не е обществена и поради това позоваването в жалбата на ЗДОИ е
изцяло лишено от основание. Не се касае и до административна услуга, към която
да е приложима нормата на § 8 от ПЗР на АПК. Този текст предвижда, че уредените
в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и
тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
За да бъде издаден обаче
административен акт по чл.21 от АПК, под формата на предоставяне на исканата
административна услуга, не е достатъчно да издаването на такъв акт да е било
поискано, както явно счита частният жалбоподател. Необходимо е издаването му да
е предвидено в закона – чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4,
предложение второ от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който
орган на затворническата администрация е длъжен да се произнесе по искан за
предоставяне на информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител,
претендира. Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт
при предоставяне на информацията по чл.76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се
формира и мълчалив отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е
предвидено и по повод на така поисканата информация някакъв орган, посочен в
разпоредбите на Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от
жалбоподателя административна услуга. Следователно предоставянето на
информацията не може да бъде приравнено на извършването на административна
услуга по смисъла на § 1, т.2, б.“г“ от ДР на ЗА (в този смисъл вж. определение
№ 5424 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2019 г., III о.).
С оглед недопустимостта на
производството по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че на В. не
следва да бъде предоставяна правна помощ. Според чл.24, т.2 от ЗПП правна помощ
не се предоставя и когато претенцията е недопустима.
Предвид събраните доказателства за
имущественото състояние на жалбоподателя към релевантния момент (подаване на
жалбата в съда) и получаваните от него средства в размер на 150 лева месечно
правилно е прието, че жалбоподателят не следва да бъде освобождаван от държавна
такса, а дължимата такава от 10 лева е възложена с определението в негова
тежест. Това следва и от текста на чл.77 от ГПК, според който ако страната
остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното
им събиране.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 469/26.08.2022 г., постановено по адм.д. № 228/2022 г. по описа
на Административен съд – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: