№ 894
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501752 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. П. К. и И. П. К.
като наследници на първоначалния ищец Н. И. Х. срещу решение № 260785/
04.03.2022г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 6938/19г. в
частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата над 60 000 лв. до 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди
общо за двамата.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, в която предявеният иск е уважен за
сумата над 30000 лв. до 60 000 лв.
Жалбоподателите – ищци твърдят, че в атакуваната от тях част
първоинстанционното решение е постановено в противоречие на
материалния закон, процесуалните правила и на съдебната практика.
Съдът правилно е приел, че е осъществен деликт и е уважил иска, но
неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД и регламентирания в него принцип за
справедливост. Определеното обезщетение не отразява действителната тежест
на вредите и търпените от Н. Х. болки и страдания. В съдебния акт са
изредени, но без да се анализира, аргументира и да се направи цялостна
1
преценка на всички релевантни обстоятелства, които се отразяват на размера
на обезщетението. Съдът не е взел предвид, че Х. при ПТП е получила
сериозни увреждания на мозъка. Възстановителния период е бил около
година и половина, като черепно- мозъчната травма в значителна степен е
ускорила процеса на атрофия на мозъчната тъкан, както и на
атеросклеротични промени, което води до 20% намаляване на кръвотока на
мозъка. Поради това тя е имала нужда от чужда помощ. При нея има трайни
последици, изразяващи се в долна лява монопареза. Съдът не е взел предвид
свидетелските показания при определяне на обезщетението. То не е
съобразено със социално- икономическите условия в страната и нивата на
застрахователни обезщетения.
Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от тях част и да постанови друго, с което да уважи иска над сумата от 60 000
лв. до 120 000 лв. общо за двамата.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на СГС е неправилно поради нарушение на материалния закон и
поради необоснованост на присъденото обезщетение над 30000лв. Счита за
завишен присъденото такова от 60 000лв., тъй като е нарушен критерият на
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Заявява, че е заплатил на ищците 30 000лв.
след постановяване на първоинстанционното решение. Установената
черепно-мозъчна травма е със средна тежест без да е предизвикала
компресия или дислокация на срединно разположените структури на мозъка,
както и други травми, които не обосновават по- висок размер от 30 000лв.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над
сумата от 30 000 лв. до уважения размер от 60 000 лв.
Застрахователят в депозиран писмен отговор и в писмена молба чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците.
Б. К. и И. К. в депозиран писмен отговор и в писмено становище чрез
процесуалния им представител оспорват въззивната жалба, подадена от
ответника.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба
първоначалният ищец Н. Х. твърди, че на 09.11.2018г. на републикански
път I-4 в района на км.24+050, водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №
*** В. В., движейки се в посока от гр. София към гр. Варна след дясна крива,
на прав участък с наклон, е загубила контрол над автомобила и е навлязла
странично в лентата за насрещно движение. Реализирала е удар с насрещно
движещият се в своя лента за движение лек автомобил „Тойота Авенсис“ с
рег. № ***, управляван от Б. И. Д.. Ищецът е била пътник в лек автомобил
„Пежо“ на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. За пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.12.2018г. и е образувано досъдебно производство № 261/2018г. по описа на
РУ- Угърчин. След инцидента Н. Х. е била настанена в МБАЛ „ Проф. д-р П.
С.“ АД- гр. Ловеч, но поради тежкото й състояние е приета в УМБАЛ „ д-р Г.
Странски“ ЕАД- гр. Плевен. Там е била от 09.11.2018г. до 16.11.2018г. След
поведени прегледи е установено, че е получила следните телесни увреди:
контузия на главата и тялото; контузионно огнище в обратно развитие вляво,
темпоро-окципитално; контузионни огнища в мозъчния паренхим; двустранен
хидроторакс;, травматичен пулмонит и малки изливи; емфизема пулонум и
фрактура на лява ключица. На 09.11.2018г. чрез оперативна интервенция е
зашита на разкъсно – контузна рана, получена при ПТП. На 16.11.2018г. е
изписана от лечебното заведение. След това е продължила лечението си в
домашни условия като е била в изключително тежко състояние, обездвижена,
страдаща от нарушена координация и баланс, липса на ориентация, без
възможност да задоволява сама ежедневните си нужди. Било е необходимо да
й се оказва помощ от близките й. Изпитвала е интензивни болки в
травмираните области, което е налагало да взема обезболяващи. Виновният
водач за ПТП е този на лек автомобил „Пежо 206“, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника за периода 10.06.2018г. до
09.06.2019г. С молба от 21.02.2019г. е предявила пред застрахователя искане
за обезщетение за неимуществени вреди като е представила и допълнителни
доказателства. С писмо от 21.05.2019г. той е отказал изплащането му.
Затова първоначалния ищец Х., заместен в хода на процеса от законните й
наследници, молят съда да осъди ответното дружество да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един
3
от тях, в едно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** за
периода 10.06.2018г. до 09.06.2019г. Счита, че виновен за настъпване на
пътния инцидент е водач на друг автомобил, предприел неправомерно
изпреварване на МПС, управлявано от В. В., след което е избягал. Ако в хода
на процеса се установи, че тя е виновна, то следна да се намали значително
дължимото обезщетение с оглед нейния принос за настъпване на ПТП,
съотнесен към приноса на другия водач. Прави възражение за
съпричиняване на вредата, тъй като ищецът е била без поставен предпазен
колан. Оспорва настъпването на вредите, твърдени от ищеца Н. Х.. По-
голяма част от твърдените болки и страдания са свързани с претърпян в
миналото мозъчен инсулт, който не е във връзка с ПТП. Сочената в исковата
молба операция е само зашИ.е на рана на главата, което представлява
медицинска манипулация. Поддържа, че В. В. не е нарушила правилата за
движение по пътищата, защото е била „засечена“ от друг автомобил и е била
поставена в ситуация, в която, за да избегне удара, е трябвало да промени
посоката си на движение. За нея ПТП е случайно събитие. Ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване отстрана на водача на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег. № ***, който се е движел с превишена скорост, което
е довело до вреди, много по- тежки от тези, които биха настъпили , ако той се
е движел със законосъобразна скорост. Счита претендираното обезщетение
за завишено по размер.
Безспорно е, че 09.11.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.12.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2018г. и
фотоалбум.
Не се спори и е прието за ненуждаещо от доказване обстоятелството,
че за лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за периода 10.06.2018г. до 09.06.2019г. при
ответника.
Безспорно е, че ищецът Х. е отправил извънсъдебна претенция за
4
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 21.02.2019г. и не й е
изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- епикриза от УМБАЛ „ д-р Г. Странски“ ЕАД- гр.
Плевен, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент от
09.11.2018г., история на заболяването от УМБАЛ „д-р Г. Странски“ ЕАД- гр.
Плевен, епикриза от „МБАЛ- Луковит“ ЕООД за болничен престой на ищеца
Х. от 12.10.2019г. до 13.10.2019г. и история на заболяването от същото
лечебно заведение, като последните две доказателства са неотносими към
спора.
Не се спори, че по отношение на водача В. В. е имало образувано
наказателно производство, което е завършило с влязла в сила осъдителна
присъда № 24/ 06.07.2020г., постановена по нохд № 294/20г. на РС- гр.
Ловеч.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
По делото е представена справка за извършени прегледи по отношение
на Н. Х. от НЗОК.
Не се спори, че Н. Х. е починала в хода на процеса на 13.10.2019г. и е
оставила като законни наследници Б. К. и И. К., нейни синове,
конституирани по делото.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар - неврохирург, която е установила
травматичните увреждания, получени от Н. Х.: черепно-мозъчна травма със
следните компоненти: контузия на мозъка средна степен на тежест;
контузионно- кръвоизливни огнища с диаметър до 9 мм. двустранно в
теменните /париетални/ дялове на мозъка; контузионно- кръвоизливно
огнище в ляво слепоочно-тилно; без компютъртомографски данни за
компресионно – дислокационен синдром; разкъсно- контузна рана в дясната
слепоочно-тилна област на главата, хирургично обработена. Травма на
гръдния кош и белия дроб, изразяваща се в травматичен
пулмонит/възпаление на белия дроб/ и травматични течно- еквивалентни
колекции в плевралната кухина двустранно с ширина до 19 мм-хидроторакс.
Травма на опорно- двигателния апарат, състояща се от счупване на медиалния
5
край на лявата/дясна/ ключица без разместване на фрагменти. Множество
насинявания по долните крайници. Вещото лице е посочило как е протекло
болничното лечение, възстановителния период, трайните последици от
травмите- пареза на левия долен крайник и зони на енцефаломалация/
мозъчно размекчение/.В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си чрез допълнителни пояснения.
Изготвената автотехническа експертиза е дала заключение за мястото,
където е настъпило ПТП, неговия механизъм, скоростта преди удара,
опасната зона на спиране на двата автомобила и предотвратимостта на
удара, причините за настъпване на инцидента.
Допусната е комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице- неврохирург и вещо лице ортопед- травматолог, в която са посочени
травмите, получени от Н. Х. .
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. е съпруга на ищеца Б. К. и желае да свидетелства. Тя
депозира показания за болките и страданията на Н. Х. за състоянието й в
болничното заведение и в домашни условия, както и за здравословното й
състояние преди инцидента.
Свидетелят В. е съставил констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, който му е предявен и е заявил, че по това време е работил като младши
автоконтрольор към РУ- Угърчин. Посетили са ПТП значително по- късно
поради служебна ангажираност. В началото са били само колегите му от
„Пътна полиция“ . Когато е отишъл на мястото са били само двамата водачи
и не е имало пострадала жена. Посочил е , че Н. Х. е била с поставен
предпазен колан, защото така му е било казано от двамата водачи.
Свидетелят възпроизвежда спомени за маркировката на пътя и за
местоположението на МПС.
Свидетелят Б. Д. е участник в пътния инцидент като водач на лек
автомобил „Тойота Авенсис“. Той възпроизвежда своите възприятия относно
настъпилия удар, за скоростта, с която се е движел, за това, че е пострадала
жена, седяща на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо 206“. Според
6
него и двете жени са били с предпазни колани.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото
родство между нея и ищците, но ги счита за достоверни и убедителни. Не
дава вяра на показанията й в частта, в която твърди, че преди инцидента Н.
Х. не е има здравословни проблеми и заболявания, тъй като противоречат на
събраните писмени доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
Искът е отхвърлен до пълния предявен размер. Решението е влязло в сила, в
частта, в която искът е уважен за сумата от 30 000, както и в частта, в която е
отхвърлен над 120 000лв. до 200 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
7
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че първоначалният ищец е отправила писмена претенция към
въззивника- застраховател. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и той
е отказал плащане. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на В. В. е била
застрахована при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото не се
спори относно механизма му. С оглед на това, постановената присъда за
виновния водач В. В. и на изяснените причини за настъпване на ПТП, следва
да се приеме, че са се осъществили предпоставките от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования, поради което
застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
8
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е единична и комплексна медицинска експертиза,
които са посочили получените от ищеца травми: черепно-мозъчна травма
със следните компоненти: контузия на мозъка лека към средна степен на
тежест; контузионно- кръвоизливни огнища с диаметър до 9 мм. двустранно в
теменните /париетални/ дялове на мозъка; контузионно- кръвоизливно
огнище в ляво слепоочно-тилно; без компютъртомографски данни за
компресионно – дислокационен синдром; разкъсно- контузна рана в дясната
слепоочно-тилна област на главата, хирургично обработена. Травма на
гръдния кош и белия дроб, изразяваща се в травматичен
пулмонит/възпаление на белия дроб/ и травматични течно- еквивалентни
колекции в плевралната кухина двустранно с ширина до 19 мм-хидроторакс.
Травма на опорно- двигателния апарат, състояща се от счупване на медиалния
край на лявата/дясна/ ключица без разместване на фрагменти. Множество
насинявания по долните крайници. Видно от влязлата в сила присъда,
обвързваща на основание чл.300 от ГПК, съдът, разглеждащ гражданските
последици от деянието, а именно, дали е извършено, извършителят и
виновността му, в нея е посочено, че Н. Х. е получила следна телесна
повреда. Когато като елемент от фактическият състав на деянието са и
установените травми от пострадалия при пътния инцидент и те са посочени в
присъдата, то тя е задължителна за съда и в тази част. Постановената
присъда не изключва установяването и на друг вид, претърпени от същото
ПТП вреди, само защото същите не са установени и съобразени при
постановяването й. В този смисъл, установяването на останалите травми от
пострадалата подлежат на доказване в производството по чл. 432, ал. 1 КЗ. /
Р № 50009/13.03.2023г. по т.д. № 2214/21г., ВКС, I т.о./ Според влезлия в
сила съдебен акт на наказателния съд Н. Х. е получила средна телесна
повреда, изразяваща се в травма на главата с категорични данни за сътресение
9
на мозъка със загуба на съзнание, повреда обуславяща разстройство на
здравето, временно опасно за живота; контузия на мозъка, повреда
обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота и
травматично счупване на медиалния край на лявата ключица, повреда трайно
затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни. Въззивният съд
приема, че установеното в медицинската документация, приетото по делото и
от двете медицински експертизи, конкретизират травмата на главата като
посочват конкретните й параметри. Събраните доказателства установяват и
наличието на травма на гръдния кош и белия дроб, които са доказани
независимо, че не са отразени в присъдата. Възстановителния период от
черепно- мозъчната травма е от 2 до 6 месеца и повече, в зависимост от
тежестта й. При Н. Х. той е бил по- дълъг от обичайния, поради възрастта й
към момента на ПТП- 86 години и поради наличието на предшестващи
заболявания. От показанията на свидетеля П. се установява, че Н. Х., след
изписване от болничното заведение, е била на легло и се е нуждаела от чужда
помощ за всички битови нужди. От черепно- мозъчната травма при
пострадалата са се наблюдавали трайни последици- монопареза на долен ляв
крайник и зони на енцефаломалация/мозъчно размекчение/, останали на
местата на контузионно-кръвоизливните огнища. Те водят до локална
мозъчна атрофия и за изявата на отпаднала неврологична симптоматика-
монопарезата на левия долен крайник и предпоставка за генериране на
епилептиформени разряди. По делото няма данни и не се установява Н. Х. да
е имала посттравматична епилепсия. Останалите травми по своя
медикобиологичен характер са й причинили на временно разстройство на
здравето неопасно за живота, болки и страдания с временни затруднения в
движението на горния ляв крайник. Възстановителният период при тях е бил
обичайният. Съдът като взе предвид събраните доказателства, като направи
оценка на травматичните увреди, получени от Н. Х., счита, че справедлив
размер на дължимото обезщетение е 60 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
10
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения на стандарт в страната към
праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД се дължат разноски за производството пред САС в размер на
400лв.
Жалбоподателите- ищци са направил искане за присъждане на
разноски, изразяващо се в платено адвокатско възнаграждение. Според
представените договори за правна защита и съдействие те са договорили
3 050лв. за подаване на въззивна жалба и 1 750 лв. за подаване на отговор на
въззивната жалба на насрещната страна. Въззивният съд счита, че поради
неоснователност на жалбата им не следва да им се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждението от 3 050 лв. На К.и следва да им се присъди
само разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на
въззивната жалба на ответника в размер общо на 3500 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260785/ 04.03.2022г. на СГС, ГО, 20
състав, постановено по гр.д. № 6938/19г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Б. П. К., ЕГН ********** и
И. П. К., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Кадемлия“ № 1 чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“ по 1750 лв. / хиляда
седемстотин и петдесет лева/ на всеки един от тях разноски пред САС.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1 чрез Адвокатско
11
дружество „Д. и Х.“ да заплатят на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 сумата от 400 лв. /
четиристотин лева/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът
за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди по чл.432, ал.1 от КЗ
над т 120 000лв. до 200000лв. общо за двамата ищци и е уважен за сумата от
30 000лв. общо за двамата ищци.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12