Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……..2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 6837/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 14431 /2019 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявените от Г.С.С., ЕГН ********** срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********искове
е правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 9000 лв. -
частичен иск от сумата в размер на 15000 лв. (след допуснато увеличение на
размера на иска в о.с.з. на 09.10.2019 г.), ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск - кражба на МПС -
лек автомобил „Субару Легаси“ с peг. № ********,
реализирал се на 08.12.2017 г. за времето от 07:20 ч. до 07:30 ч. и покрит по
силата на имуществена застраховка „Каско”, сключена с ответника; сумата в
размер на 1000 лв. - частичен иск от сумата в размер на 3000 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 08.12.2017 г. до
12.03.2019 г. С оглед изхода на правния спор е разпределил и разноските
между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който в
законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която обосновава
становище за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска същото да бъде
отменено и въззивният съд да уважи изцяло предявените от него искове.
В срок е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба от страна на ответника в първоинстанционното
производство, с който се излага становище за правилност и законосъобразност на
обжалваното съдебно решение. Навеждат се подробно доводи.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е между страните, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“
противозаконно е било отнето владението на въззивника върху процесното МПС.
Спорен въпрос както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд е дали посоченото събитие представлява покрит застрахователен риск
и дали застрахованият собственик на МПС е изпълнил вменените му от договора за
застраховка задължения.
По повдигнатия според въпрос въззивният съд се
солидаризира с изводите, направени от първоинстанционния съд. От изслушаните по
делото свидетелски показания се
установява, че след като въззивникът е извадил процесното МПС от гаража е
оставил същото отключено и с включен двигател и е отишъл да затвори гаража. В
този момент МПС е било открадното. Тези
свидетелски показания са правилно кредитирани с оглед факта, че свидетелят е
получил информацията си директно от въззивника и за него изхода на правния спор
не представлява никакъв интерес. От друга страна правилно първоинстанционният
съд е дал превес на свидетелските показания вместо на представените писмени
изявления на въззивника до застрахователя, доколкото същите представляват
частни документи, които обективират изгодни за въззивника факти и съответно са
оборени чрез приетите по делото свидетелски показания.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително е оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Съгласно раздел
IX, т. 2 от общите условия към процесния застрахователен договор,
застрахователят е длъжен да не оставя МПС незаключено, с ключ на запалването.
При неизпълнение на посочените задължения, на основание раздел X, т. 1.19 от
общите условия, при кражба на МПС застрахователят не дължи на застрахования
заплащането на застрахователно обезщетение и реализиралият се риск е изключен.
С оглед установеното поведение на въззивника е видно, че
същият не е изпълнил задължението си да полага грижа да опази застрахованото
имущество, което задължение е значимо с оглед интереса на застрахователя, тъй
като води до многократно увеличаване на опасността МПС да бъде открадното и
съответно да се наложи да се изплаща обезщетението по договора за имуществено
застраховане. Това негово поведение определя настъпилото събитие като такова,
което не се покрива от сключения договор за застраховка по смисъла на раздел X,
т. 1.19 от общите условия и съответно предявените искове са неоснователни, а
постановеното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор, въззиваемият има право на
направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 14431 /2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3
вр. ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Г.С.С., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съставляващо разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.