Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 19.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Светлана Влахова, като разгледа търг. дело № 2665 по
описа за 2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „Щ.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище ***, предявена срещу „К.О.БГ“ ЕООД (след вписана на 07.06.2019 г.
промяна във фирменото му наименование), ЕИК *****, със седалище ***, за
заплащане на сумата 586749 лева – усвоена без правно основание банкова
гаранция, сумата 394382,70 лева – пропусната полза от неоснователно предсрочно
прекратяване на договор за проектиране и строеж на фабрика за ламинирани табли за
сервиране и пластмасови съдове и сумата 250189,35 лева – претърпени загуби,
представляващи извършени разходи с оглед изпълнението на договора.
В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника „К.О.БГ“
ЕООД на 13.02.2017 г. бил сключен договор за проектиране и строителство на
обект фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови
съдове в гр. Шумен, към който се прилагали условията на нова жълта книга Фидик
1999 (типов договор на Международната федерация на инжинерите-консултанти).
Ищецът следвало да изгради обекта до степен на завършеност акт образец 15 в
срок до 31.10.2017 г., което би резултирало в допълнителен бонус от 75000 евро
към договорената обща цена от 6000000 евро. В анекс № 1 към договора страните
постигнали съгласие за продължаване на срока за изпълнение до 31.08.2018 г..
В хода на изпълнението на договора по искане на възложителя,
действащ и чрез своя представител „Д.“ ЕООД – инженер по смисъла на договора,
се наложило изменение на някои СМР и били разработени нови проекти за индустриална
подова настилка в зона „Бъдещо разширение“ на сградата, променена била
локацията на трафопоста за захранване на сградата и площадковата електрическа
инсталация. До изтичане на срока за изпълнение на договора възложителят не
предоставил необходимата информация за преработката на проектите по отношение
на тези дейности и затова към крайния срок за изпълнение, ищецът изпълнил само
онези дейности, които били възможни без преработването на проектите.
Изпълнителят предоставил банкова гаранция за изпълнение в
размер на 586749 лева, подновена след подписването на анекс № 1 и банкова
гаранция в размер на 435044,39 лева, увеличена до сумата 606011,31 лева в
изпълнение на условията по т. 4 и т. 6 от анекса.
Ищецът „Щ.“ ЕАД предоставило на възложителя проект за
индустриална подова настилка без канали, съгласно договореното в анекса, но
проектите били върнати от инженера на възложителя със забележки, извън
уговорения 5-дневен срок. Предоставен бил ревизиран проект на 23.05.2018 г., по
който до 25.06.2018 г. не били предприети никакви действия от страна на
възложителя, поради което изпълнителят поискал продължаване на срока за
изпълнение на договора и възстановяване на допълнителните разходи.
Неодобряването на проекта, който съответствал на всички технически изисквания
на договора било неоснователно, представлявало виновно неизпълнение на
задълженията на възложителя и довело до невъзможност за ищеца да изпълни
последващите СМР.
Виновно неизпълнение на „К.О.БГ“ ЕООД било налице и по
отношение одобряването на проекта по част „Електро“ за вътрешно площадковата
инсталация, тъй като същият не предоставил необходимата строителна документация
(виза за проектиране и предварителен договор за присъединяване към
електрическата мрежа), въз основа на които изпълнителят да изготви
инвестиционните проекти за трафопоста, т. е. за проектиране и изграждане на външна
електрическа връзка на обекта, без която същият не би могъл да бъде въведен в
експлоатация.
Въпреки собственото си виновно неизпълнение, възложителят
„К.О.БГ“ ЕООД, считано от 17.08.2018 г. прекратил едностранно договора поради
неизпълнението на ищеца, което последният твърди да било несъществено. В
допълнение на прекратяването ответникът усвоил и предоставената му гаранция от
586749 лева поради неотстраняване в рамките на 42 дни на констатирани
недостатъци и неизпълнение на строителните работи в съответствие с установения
график. Изпълнителят твърди да не е получавал от възложителя указания с
конкретен срок за отстраняване на недостатъци. От всички 112 доклада на
инженера за несъответствие на извършените СМР само 29 представлявали реални несъответствия
в качеството на изпълнените СМР. Работите по 17 от тези доклади били поправени
към прекратяване на договора, а недостатъците по 12 от докладите останали
неотстранени именно поради едностранното прекратяване на договора от
възложителя, но при всички случаи тези некачествено изпълнени работи били
несъществени и не водели до негодност на извършената работа за ползването й по
предназначение.
Предсрочното неправомерно прекратяване на договора
причинило вреди на изпълнителя под формата на пропуснати ползи в размер на
неполучената печалба в размер на 10 % от стойността на неизвършените работи или
394382,70 лева и загуби - направени разходи с оглед цялостното изпълнение на
договора в размер на 203654,76 лева, представляващи разходи за заплащане на
работници и служители, включително заплащане на хотелското им настаняване, наем
на строителна техника и разходи за поддръжката й, разходи за разчистване на
строителната площадка при прекратяване на договора.
При тези твърдения предявява обективно кумулативно съединени
искове за обезщетяване на вредите от неоснователното прекратяване на
договорната връзка в общ размер на 1231321,05 лева.
В отговора на исковата молба ответникът „К.О.БГ“ ЕООД я
счита за неясна, съдържаща противоречиви твърдения, което затруднявало
упражняването на правото му на защита. Възражението е неоснователно – в
исковата молба са изложени фактите (действително излишно подробно), които
според ищеца пораждат предявените субективни права на вземания, като правната им
квалификация е дължима от съда. Ответникът следва да изложи становището си по
фактите и изведените от тях права на вземания, което няма как да се счита
препятствано от неясната им правна квалификация.
По същество оспорва предявените искове по основание и
размер. Съгласно приложимите към правоотношението специфични общи условия
изпълнителят нямал право да се отклонява от изискванията на възложителя без
негово писмено съгласие. Издаването на всички разрешения без това за строеж
били възложени в задължение на изпълнителя. При констатирани дефекти
изпълнителят носел задължението да ги поправи незабавно или в разумен срок, но
не по-късно от 28 дни. С подписания анекс № 1 към договора в резултат на
забавата на изпълнителя му бил предоставен допълнителен срок за неговото
изпълнение, но забавата продължила изцяло по вина на „Щ.“ ЕАД, включително и
във връзка с проекта за индустриалния под. Изпълнителят не представил годен
преработен проект за част „Електро“, който да предвижда промяна в позицията на
трафопоста, която възложителят да одобри. Договорът бил прекратен (развален)
поради неспазването на договорните процедури, неотстраняване на констатираните
дефекти в рамките на уговорения разумен срок от съобщаването им, изоставянето
на строителната площадка, липсата на квалифицирани работници. Ответникът
твърди, че по отношение на съществена част от работите изпълнение изобщо не
било започнало и затова не следвало да се разглежда въпросът със
същественост/несъщественост на непоправените некачествени работи.
Банковата гаранция била предоставена и покривала
хипотезите на пропуск на изпълнителя да отстрани дефект в рамките на 42-дневен
срок след получаването на съобщение за отстраняването му и при осъществяването
на обстоятелства, които представляват основание за прекратяване на договора от
страна на възложителя, затова била правомерно усвоена. Договорът бил развален
на основанията, посочени в писмо от 02.08.2018 г. на инженера до ищеца,
съответно за ищеца не били настъпили никакви вреди, а независимо от това, счита
претендирания им размер за формиран напълно произволно.
Ищецът „Щ.“ ЕАД в
допълнителната искова молба оспорва депозирания от „К.О.БГ“ ЕООД отговор като
твърди, че за да се пристъпи към строителство възложителят следва да одобри
проектите, а ако не е съгласен с професионалното мнение на проектантите да
осигури други проектанти, което ответникът не бил сторил. Общите фрази, че
проектите не съответствали на изискванията, не представлявали обосновани
възражения за професионални различия. Това бездействие на възложителя препятствало
осъществяването на строителството и забавянето му не било по вина на
изпълнителя. Дори да са били налице некачествено изпълнени работи (по 12
протокола), то същите били на незначителна стойност съобразно общата стойност
на договора и не давали право на възложителя да развали договора. След
сключването на анекс № 1 изпълнителят не бил получил нито едно предупреждение
от възложителя за отстраняване на некачествено изпълнени СМР. Възложителят не
предал на изпълнителя виза за проектиране на трансформаторната станция, като
изпълнителят оспорва да е отговорен за получаване на всички разрешения и
одобрения от експлоатационните дружества. В допълнителната искова молба са
уточнени предварително извършените разходи във връзка с цялостното изпълнение
на договора по пера.
В допълнителния отговор „К.О.БГ“ ЕООД поддържа вече
изложените възражения срещу предявените искове. Оспорва възложителят да е имал
задължение да ангажира друг проектант при несъгласие с разработени от
изпълнителя проекти. Счита, че с подписването на анекс № 1 генерираната забава
и некачествено изпълнени СМР не били санирани, което съставлявало част от
основанието за прекратяване на договорната връзка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 03.05.2019 г. за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им е отделен
фактът, че помежду им на 13.02.2017 г. е сключен договор за проектиране и
строителство, изменен с анекс № 1 от 21.02.2018 г., който на 17.08.2018 г. бил
развален от възложителя „К.О.БГ“ ЕООД.
Спорен в настоящото производство и обуславящ изводите на
съда по отношение основателността на предявените искове, е въпросът възникнало
ли е в патримониума на възложителя по договора „К.О.БГ“ ЕООД
потестативното право с едностранно волеизявление да
развали процесния договор за проектиране и
строителство, поради неизпълнение от страна на „Щ.“ ЕАД.
Сключеният между страните договор с оглед предметното му
съдържание е такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни
облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация –
изпълнителя „Щ.“ ЕАД, а именно да извърши качествено и в срок уговорената
работа съобразно възложеното и да предаде овеществения й резултат на
възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената съгласно договора работа
и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел (основанието)
на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху
овеществения работен резултат (фабрика), а неговото изработване в съответствие
с изискванията на възложителя, специфицирани в сключения договор, част от съдържанието
на който са и типовите правила на жълта книга ФИДИК.
Видно от съдържанието на договора – т. 3 изпълнителят „Щ.“
ЕАД е поело задължението да проектира, изпълни и завърши обекта и да отстрани
всички дефекти в него във всяко едно отношение, съгласно разпоредбите на
договора, срещу което има право да получи сума в размер на 6000000 евро, която
е фиксирана договорна цена (§ 14.1). При подписване на акт 15 без закъснения до
31.10.2017 г. към фиксираната сума по договора се дължи еднократен бонус от 75000
евро. В § 5.1 от приложение № 3 към договора страните се съгласили, че
изпълнителят няма право да се отклонява от изискванията на възложителя по
какъвто и да било начин без предварително писмено искане за промяна, отправено
до възложителя или инженера, в което да са посочени причините, поради които се
налага промяната, включително с обосновка на детайли за ползите за възложителя.
В § 5.2 е уточнено, че изпълнителят е единствено отговорен за осигуряване
съответствието на проекта със съответните български или европейски стандарти,
като при появили се противоречия или отклонения от тези стандарти, в задължение
на изпълнителя е поставено поправянето им без риск, разход или забавяне от
страна на възложителя.
Съгласно приложимите ФИДИК правила възложителят има право
да прекрати (съгласно използваната от страните терминология) договора, ако
изпълнителят не се съобрази с предупреждение, дадено му от инженера да поправи
допуснат пропуск да изпълни което и да е задължение в рамките на точно
определен разумен срок – т. 15. 2, б. „а“ от приложимите ФИДИК правила, така
както са изменени в специалните условия към договора. Правото на прекратяване
се упражнява след даване на 14-дневно предизвестие. След прекратяването
възложителят има право да завърши обекта като ползва всички стоки, документи на
изпълнителя и друга проектна документация, изработена от него или от негово
име.
В анекс № 1, сключен на 21.02.2018 г. страните постигнали
съгласие времето за завършване на обекта до етап акт образец 15 да е 31.08.2018
г., съгласно нов план за изпълнение, представляващ част от анекса, като в т. 8
на анекса изпълнителят поел задължението в срок от 21 календарни дни от
подписването на анекса да предостави за одобрение проект за индустриална
бетонна настилка без канали. Възложителят следвало да одобри проектът не
по-късно от 5 дни от получаването му, в случай, че е доказана
носимоспособността на настилката спрямо производственото оборудване.
С писмо от 02.08.2018 г. възложителят „К.О.БГ“
ЕООД отправило едностранно изявление за разваляне на сключения договор поради
ясно манифестирано от страна на изпълнителя намерение да не продължи
изпълнението на задълженията си по договора и поради това, че без основателна
причина не успява да продължи с работите, да отстрани в рамките на 28 дни
констатирани техни несъответствия (некачествено изпълнени СМР), което
прекратяване да настъпи след изтичане на 14-дневен срок. На 16.08.2018 г.
страните подписали акт образец № 10 за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството, но при наличие на изрично изложени от всяка от тях забележки.
Поради
неизпълнение на задълженията на „Щ.“
ЕАД по договора за проектиране и строителство – неотстраняване на (обективирано)
неизпълнение в рамките на 42 дни след получаване известието на възложителя и
поради невъзможност за извършване на строителните работи в рамките на
одобрената строителна програма, „К.О.БГ“ ЕООД
отправило искане, вх. № 001-64791/13.08.2018 г. до „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД за плащане на банкова гаранция в размер на 586749 лева, сумата по която
банката-издател превела на 20.08.2018 г., видно от представеното извлечение по
сметка с титуляр „Щ.“ ЕАД.
Договорът е сключен между търговци по повод
осъществяваната от тях търговска дейност и се подчинява на постигнатите между
страните уговорки, тъй като принципно уредбата на търговските и
гражданскоправните сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и
стават съдържание на правоотношението, само доколкото липсва постигнато между
страните общо съгласие. Единствено императивните нормативни правила обвързват
страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че
свободната воля на страните (и по-конкретно - на волеизявяващите им органи),
изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както
предметното съдържание на дължимата престация и поставените към качеството й
изисквания, така и при настъпването на какви конкретни факти, възникналата от
договора правна връзка може да бъде прекратена, включително кои форми на
неизпълнение пораждат потестативното право на разваляне на сключения договор.
Според
създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл.
87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на
двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по
договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин
на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното
действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след
изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно
правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния
длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването
на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната
връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната
страна се освобождава от собственото си задължение. Необходимо е да се прави
разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право
едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на
насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно
волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на
развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на
разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки
може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
урежда правните последици на развалянето.
В
настоящото производство не е спорен факта на отправено от страната възложител „К.О.БГ“
ЕООД едностранно изявление за разваляне на договора в хипотезата на чл. 15.2 от
договора, което е получено от изпълнителя „Щ.“ ЕАД на 02.08.2018 г. и след изтичането
на 14-дневен срок от получаването му, считано от 17.08.2018 г. правната връзка
между страните е прекратена.
Съгласно
общата воля на страните, изразена в договора потестативното право на разваляне
се поражда за страната възложител при осъществяване на някоя от следните форми
на неизпълнение от страна на изпълнителя: несъобразяване с дадено му
предупреждение от страна на инженера да поправи допуснат пропуск в работата в
рамките на 28 дни (чл. 15.2, б. „с“, втора хипотеза), ако изостави обекта или
демонстрира намерение да не изпълнява задълженията си по договора или ако не
изпълнява обекта в съответствие с клауза 8, в която в задължение на „Щ.“ ЕАД е
поставено изпълнението на обекта с подходяща бързина и без забава.
Договорното
съдържание на сключената между „Щ.“ ЕАД и „К.О.БГ“ ЕООД правна сделка относно
потестативното право на разваляне, което се поражда за възложителя в резултат от
неизпълнението на изпълнителя, съответства и на нормативната разпоредба на чл.
262, ал. 1 ЗЗД, която предвижда възложителят да има право да развали договора,
ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че
няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т. е. престираното
е явно, че няма да съответства на уговореното в количествено и/или качествено
отношение.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. При сключване на
договора срокът за изпълнение на обекта е 31.10.2017 г., т. е. изпълнителят
като разполагащ със специални знания и необходимата професионална квалификация
в областта на строителството се е съгласил да изпълни възложеното за точно
определен времеви период, спазването на
който му носи допълнително възнаграждение, над уговореното. Няма никакъв спор,
че този срок за престиране не е спазен и страните постигнали съгласие за
продължаването му до 31.08.2018 г. (с 10 календарни месеца), към който момент
възложителят „К.О.БГ“ ЕООД е имал облигационното
право да получи във фактическа власт завършен строителен обект и то с качество,
съответно на заложения в договора стандарт, спазването на които се осигурява и чрез
предвидената фигура на инженера.
С
оглед заключението на приетата тричленна съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещи лица Р., Г. и С., което съдът кредитира като компетентно
изготвено и съответно на останалите събрани в производството доказателства, се
установява, че с писмо, изх. № STR-DRT-TM-410/09.08.2018 г. „Щ.“ ЕАД е представило
за одобрение на инженера „Д.“ ООД междинен отчет за плащане № 14 за периода
10.07.2018 г. - 02.08.2018 г., който включва и стойности с натрупване от
началото на изпълнението на инвестиционните мероприятия на обекта и съобразно
който отчет реализираното проектиране и строителство е на обща стойност 3986096,51
евро, представляващи 66,43 % от
фиксираната договорна цена от 6000000,00 евро. На база този междинен отчет
следва да се приеме, че ищецът е признал извънсъдебно неблагоприятния за него
факт, че към момента на отправяне изявлението за разваляне на договора - 02.08.2018
г. неизпълнените и/или некачествено изпълнени СМР, неподлежащи на заплащане
(тъй като самият ищец не претендира заплащането им), представляват 33,57 % от
договорно предвидените и отразени в количествено-стойностната сметка (КСС) на
обекта – общо на стойност 6000000,00 евро, т. е. неизпълнените СМР към момента
на отправяне на изявлението за разваляне от страна на „К.О.БГ“ ЕООД
са на стойност 2013903,49 евро. Тези
неизпълнени СМР е било обективно невъзможно да бъдат изпълнени до изтичане уговорения
с анекс № 1 краен срок - 31.08.2018 г.. Всъщност, съгласно линейния график срокът за
приключване изпълнението на СМР е бил 20.08.2018 г., след което е предвидено
провеждане на 72-часови проби и провеждане на процедура за подписване на акт
образец 15.
Според
разчетите на инженера „Д.“ ООД, към 02.08.2018 г. неизпълнените и/или
некачествено изпълнени СМР, неподлежащи на заплащане, представляват 44,64 % от
договорно предвидените и отразени в количествено-стойностната сметка (КСС) на
обекта, т. е. имат стойност в размер на 2678615,51 евро.
За
настоящото производство спорът между страните относно конкретния обем
неизпълнени СМР към 02.08.2018 г., не е от съществено значение, след като
самият изпълнител „Щ.“
ЕАД признава факта на неизпълнение от 33,57 %, при падеж
на задължението за предаване на строежа с акт образец 15 31.08.2018 г., т. е.
за период от 29 дни е следвало да се изпълнят 1/3 от възложените строителни работи,
2/3 от които са изпълнени за период от около 15 месеца (07.04.2017 г. – 02.08.2018
г.), което представлява реализиране именно на хипотезата „явно демонстриране на
намерението да не бъде изпълнено“ основното задължение на „Щ.“ ЕАД
по договора (предаване на завършен строителен обект), заради което възложителят
е встъпил в правоотношението изобщо, която хипотеза поражда потестативното
право на разваляне на договора в полза на възложителя. Тази хипотеза напълно
съответства и на нормативната разпоредба на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, която също
предвижда право на възложителя да развали договора ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни
по уговорения начин.
В
решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
е разяснено, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен
времеви интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат
и уговорки за срок, т. е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от
съдържанието (предмета) на сделката и съответно неспазването на срока за
изпълнение само по себе си поражда право на разваляне, което се упражнява без
да се предоставя допълнителен срок за изпълнение – така решение № 175 от
31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ Г.О. на ВКС.
И
наистина, в хипотезата на разваляне поради явна невъзможност да бъде престирано в уговорения срок, предоставянето на
допълнителен срок за изпълнение е напълно безпредметно – задължението на
длъжника е възникнало като срочно, срокът е елемент от съдържанието на правоотношението
и съответно спазването му е от съществен интерес за кредитора, съответно при очевидната
невъзможност този срок да бъде спазен, законът предоставя възможност на
неудовлетворения кредитор да се освободи от правната връзка, която няма да
удовлетвори позитивния му интерес, който го е мотивирал да встъпи в договора.
За възложителя интересът е да получи овеществения
продукт от възложената работа в определения (уговорения) срок, а не принципно в
неопределен (или определяем по волята на длъжника) бъдещ момент. При явна
невъзможност длъжникът да изпълни в срока, който страните са определили по
взаимно съгласие, в полза на кредитора законът урежда потестативното
право да прекрати правната връзка, съответно предоставянето на допълнителен
срок за изпълнение е напълно излишно и би означавало в резултат на длъжниковото неизпълнение да се достигне до изменение на
съществен елемент от договора, което не може да е целта на разпоредбата.
Независимо от това, че възложителят в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД категорично
не дължи предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, в сключения между
страните договор е предвидено ефектът на развалянето да настъпва след отправено
14-дневно предизвестие, което обаче не следва да се разглежда като предоставяне
на допълнителен срок за изпълнение и съответно не се налага преценка дали този
срок е бил достатъчен за длъжника да преодолее значителната си забава.
Предизвестието е форма на отложено настъпване на последиците от развалянето,
което с оглед спецификата на договора е необходимо за съставянето на
съответните нормативно и договорно установени актове в строителството, но не
представлява допълнителен срок за изпълнение.
Възраженията
на ищеца „Щ.“ ЕАД
забавеното му неизпълнение да се дължи на неоказано му от възложителя съдействие
за одобряване проект на индустриален под и препроектиране
на част „Електро“, са неоснователни.
Съгласно
писмо, реф. № STR-DRT-TM-095/05.10.2017 г., проектът
за индустриален под е бил представен от изпълнителя „Щ.“ ЕАД и одобрен от
възложителя на 12.07.2017 г, съответно в заповедната книга на строежа вещите
лица Г., Р. и Стойчев са констатирали, че няма вписана заповед за неизпълнение
на разработения и одобрен към м. юли 2017 г. проект за индустриален под, затова
и не би могло да се приеме, че е налице в техническо отношение „липса на проект
за индустриален под“, поради това и изпълнението на никаква част от възложените
СМР не е било препятствано.
По същия начин се поставя и въпросът с
наложилото се препроектиране на част от проектните
разработки за обекта по част „Електро“, което обаче не е в резултат на някаква промяна в
инвестиционните намерения на „К.О.БГ“
ЕООД, а се е наложило тъй като първоначалните
предвиждания били помещението за трафопоста да е „залепено“ за производствената
сграда, а съобразно изискванията на електроразпределителното дружество негово
разположение следвало да бъде на имотната граница, в съответствие с чл. 21 от
Наредба № 6/04.04.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Последното изискване произтича от нормативната
уредба и ищецът е бил длъжен да го съобрази още с първоначалния проек, което явно не е сторил.
С
писмо, реф. № DRT-STB-TM-0088/20.07.2017 г. инженерът
по договора „Д.“
ЕООД е предоставил на участващите в
строителството схема на новоопределеното
местоположение за трансформаторните станции и на 29.03.2018 г. „Щ.“
ЕАД е представил за одобрение с писмо, реф. № STR-DRT-TM-260/29.03.2018 г. чертежи по част „Електро“
и преизчислени електрически товари по преработен проект на новата локация на трансформаторната
станция. Тази преработка не е препятствала изпълнението на СМР, а само ги е
забавила с около 5 дни, което не е съществено както по време, тъй като се е
случила повече от 22 седмици преди договорения краен срок за цялостно
приключване на строителното изпълнение, съгласно предвижданията в анекс № 1,
така и с оглед незначителната стойност на неизпълнените СМР във връзка с
преработката. Проектната
разработка (преработка) по част „Електро“, в която трафопостът е предвиден за
изграждане на имотната граница, отговаря на договорно заложеното изискване за
съответствие и съгласуване на планираното строителство с одобряващите органи.
Вещите лица са категорични, че трафопостът
представлява самостоятелен обект на границата на имота, несвързан технологично
с други обекти от гледна точка изпълнението на СМР, поради което не би могъл да
повлияе на извършването им, съответно не може да се приеме, че е оказал влияние
върху срочността на изпълнените СМР. Съвсем отделен е
въпросът дали изобщо може да се говори в случая за неоказано от възложителя
съдействие, доколкото в тежест на изпълнителя „Щ.“ ЕАД е било да съобрази действащите нормативни
изисквания.
С подписването на анекс № 1, страните постигнали
съгласие в срок от 21 календарни дни (т. е. до
15.03.2018 г.) изпълнителят да предостави на възложителя за преглед и одобрение
проект за индустриална бетонна настилка без канали, което задължение е
изпълнено със забава - корекцията,
която е договорено да бъде осъществена спрямо първоначалните проекти, е изразена
единствено в премахването на заложени кабелни канали в бетоновата настилка до
планирани места за монтиране на технологично производствено оборудване, поради
което и не засяга същностно (по
натоварвания и тяхно разположение) проектните предвиждания.
Ищецът
„Щ.“ ЕАД, според вещите лица, е изпълнил възложената му преработка по т. 8 от анекс
№ 1 към договора в необходимия обем и съдържание, в съответствие с възложеното
му, но едва след отстраняване на констатираните от инженера забележки, което
изпълнение само по себе си е обективирано със забава,
тъй като преработката е предадена на 03.05.2018 г.. Въпреки това, вещите лица настояват, че с оглед липсата на запис
в заповедната книга на обекта за спиране изпълнението на първоначално одобрения
проект за индустриален под, то преработката не би могла да препятства никакъв
етап от строителството, тъй като индустриалният под не е носещ елемент от
строителната конструкция на производствената и складова сграда. По тази причина
болшинството от другите СМР, касаещи този подобект, е могло да бъдат завършени
при съответната организация на изпълнение. Единствено е не е било възможно да
се осъществи монтажа на технологичното
производствено оборудване и да се проведат негови изпитания (или това би било
свързано със значителни трудности), но това по същество не съставлявало част от
строителния процес.
Дори хипотетично да
се допусне, че възложителят „К.О.БГ“ ЕООД не е дал дължимото съдействие
по отношение на одобряването на проекта за индустриален под, (което съдът прие
да не е така), то липсата на такъв проект е препятствало, съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. Д.,
извършването на СМР на стойност 243210,05 евро без ДДС, което означава, че
признатото неизпълнение от страна на ищеца, което се дължи само и единствено на
собственото му противоправно поведение, остава
значително с оглед интереса на кредитора – 1770693,44 евро (29,51 %) и не
засяга възникването в полза на „К.О.БГ“ ЕООД на потестативно
право да развали сключения договор.
В допълнение е
необходимо да се отбележи, че в производството се установи осъществяването и на
другата алтернатива, пораждаща право на разваляне – некачествено изпълнени СМР,
които не са поправени в срок от 28 дни, като този извод се налага само на база
извънсъдебните признания на ищеца „Щ.“ ЕАД, който в свое писмо, рег. № STR-CMR-TM-403/31.07.2018 г. признава
за основателни 29 декларации за
несъответствия на инженера „Д.“ ЕООД (от общо 112 такива) и които
представлявали действителни дефекти на качеството, като твърди, че част от тях
са били отстранени, но в производството не са представени доказателства
поправянето на тези дефекти да е било представено за одобрение или да са приети
от „К.О.БГ“ ЕООД или инженера, още повече това да е станало в срока по договора
от 28 дни, както посочват вещите лица от тричленната съдебно-техническа
експертиза.
Необходимо
е да се отбележи, че след прекратяването на правоотношението между страните, с
писмо, рег. № DRT-STB-TM-0630/11.09.2018 г., и позовавайки се на писмо, рег. №
CMR-DRT-TM-0625/16.08.2018 г., инженерът „Д.“ ООД, информира страните по
договора, че са установени несъответствия – незавършени проекти, строителни
дейности с лошо качество в резултат от некоординирани проекти, дефектни работи,
незавършени работи, такива, които не съответстват на местните изисквания към
строителството, на българските и на европейските стандарти, неотговарящи на
договора и на изискванията на възложителя и които възлизат на обща стойност 285151,34 евро, което подкрепя извода, че признатите от
самия ищец несъответствия в изпълнението на строителния обект не са били
отстранени, включително приемане от страна на възложителя на поправени СМР не е
установено. Приемането на извършена работа, включително и на поправена
такава, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1). фактическото
получаване на изработеното от поръчващия (овеществен резултат на СМР) и 2).
признанието, че изработеното съответства на възложеното. Следователно, приемане
има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично
изразено, с оглед клаузите на договора, волеизявление на поръчващия
(възложителя), действащ чрез инженера „Д.“ ЕООД, че счита работата за съответна
на договора. А такова признание не е обективирано.
В обобщение: страната-изпълнител „Щ.“ ЕАД, по собствените
й твърдения, е утвърден професионалист в изпълнението на значими строителни обекти,
съответно разполага с необходимите специални знания и опитност, при
съобразяване на производствения капацитет, с който разполага да прецени какъв конкретен
период от време е необходим за изпълнение на строителството на конкретния
производствен обект и с оглед това да поеме правното задължение за извършване
на строителството в рамките на точно този срок. Изпълнението на работата е
забавено по причини, за които ищецът не е ангажирал доказателства да се дължат
на обективни фактори, което означава, че забавата е резултат на виновно
неизпълнение, като 29 дни преди изтичане срока на договора неизпълнените работи
надхвърлят 33 %, налице са съществени недостатъци по 29 декларации за
несъответствия на „Д.“ ЕООД, като тези неизгодни факти са признати от самия
ищец. При това положение предстоящото неизпълнение на договора е било вън от
всякакво съмнение, т. е. изпълнителят ясно е манифестирал, че няма да предаде
обекта с акт образец 15 на 31.08.2018 г. и за възложителя е възникнало правото
да развали договора, което право е упражнил в съответствие с клаузата на т. 15
от приложимите Фидик условия.
Виновното неизпълнение на „Щ.“ ЕАД и развалянето на
договора е породило и правото на възложителя да усвои предоставената банкова
гаранция в размер на 586749 лева. В тази връзка се налага маркиране на
основните характеристики на банковата гаранция, разяснени в решение № 22 от
02.08.2016 г. по търг. дело № 3349/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК. Съгласно чл. 442 ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава
да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно
условията, предвидени в нея. Доколкото липсва друга нормативна уредба,
регулираща отношенията по банковата гаранция, с оглед препращащата норма на чл.
288 ТЗ, за издадените на територията на страната гаранции намират приложение
Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска
камара в Париж като търговски обичаи (ЕПГП).
Банковата гаранция по чл. 442 ТЗ като едностранно
волеизявление на банката-гарант с адресат бенефициент, е едностранна формална
правна сделка, достигнала до адресата й, при надлежно упражняване на правата по
която, за бенефициента („К.О.БГ“ ЕООД) възниква парично вземане до размера на
гаранционната сума. Гаранцията може да бъде издадена като абстрактна или
каузална. Видът на гаранцията (абстрактна или каузална) се определя от това,
дали правата и задълженията по гарантираното правоотношение са от значение за
тези по гарантиращото, т. е. дали на тях могат да се основават възраженията по
гаранцията.
В случая „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставило
банкова гаранция, референтен № TFSLGISS004017VV,
при поето задължение да заплати на бенефициента сумата по гаранцията въз основа
на декларация, че „Щ.“ ЕАД нарушава задълженията си по основния договор,
каквато декларация е постъпила от „К.О.БГ“ ЕООД на 07.08.2018 г., в която са
посочени формите на неизпълнение – неотстранени недостатъци и неизпълнение на
строителните работи в рамките на уговорената строителна програма (неспазване срока
на договора), като декларацията на възложителя е била единственото и достатъчно
условие за плащане на гаранцията по посочената от бенефициента банкова сметка, ***.08.2018
г..
За да подлежи на връщане усвоената
гаранция е необходимо да не са били осъществени посочените в декларацията на „К.О.БГ“
ЕООД условия за това: неотстраняване на недостатъци и неизпълнение на
строителството в договорените срокове, което означава, че в доказателствена
тежест на ищеца е установяването и то при пълно и главно доказване на срочно и
качествено изпълнение на поетите с договора от 13.02.2017 г. задължения. По
вече изложените съображения, тази доказателствена
тежест не е изпълнена, напротив. Гаранцията е усвоена поради осъществяването на
същите факти, които са и правопораждащи правото на
разваляне на договора, а това право в правната сфера на „К.О.БГ“ ЕООД безспорно
е възникнало. Следователно усвояването на банковата гаранция е правна последица
на обективираното от изпълнителя „Щ.“ ЕАД неизпълнение
на задълженията да престира качествено и в уговорения
срок и няма как да подлежи на връщане, а предявения с такъв петитум
иск е неоснователен и се налага да бъде отхвърлен.
Неоснователни са и исковете за
възмездяване на причинените в резултат на прекратяване на правната връзка, чрез
разваляне, имуществени вреди в двете им форми – пропуснати ползи и претърпени
загуби. Този извод следва от общия принцип гражданска отговорност за обезщетяване
на причинените вреди да възниква при неизпълнение на дължимия облигационен
резултат, като кредитор на отговорността е изправната в правоотношението страна.
При неизправност на изпълнителя „Щ.“ ЕАД ясно е, че дружеството е длъжник на
отговорността, а не неин кредитор. Имуществените вреди, настъпили в резултат
развалянето на договора и дефинирани в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като
"претърпяна загуба" - фактическо влошаване състоянието на засегнатото
имущество и "пропуснати ползи" - неосъществено сигурно увеличаване на
имуществото, пропусната печалба, подлежат на обезщетяване, но от неизправния
длъжник, а това е ищецът „Щ.“ ЕАД. Все в тази връзка развалянето на двустранен
договор поради неизпълнение не може да се разглежда като противоправно
поведение, а от упражняването на валидно породени права не възниква гражданска
отговорност за репариране на причинени вреди.
Печалба в размер на 10 % от стойността
на неизпълнените към разваляне на договора СМР, възлизаща на сума в размер на
394382,70 лева, не е получена в резултат на собственото поведение на ищеца,
който именно е в неизпълнение на договора. Тази пропусната сигурна възможност
да получи престиране на пълния размер на договореното
възнаграждение за изпълнение на възложеното строителството, е резултат
единствено и само на собственото му поведение. При качествено и срочно
изпълнение на договора, възнаграждение, включващо съответната печалба, би било
дължимо от възложителя „Щ.“ ЕАД, ето защо е ясно, че получаването му е
препятствано само от собственото му неизпълнение, закономерната последица на
което е и прекратяването на правната връзка в резултат на упражненото право на
разваляне.
По същия начин се поставя и
разрешаването на въпроса с дължимостта на обезщетение
за претърпени загуби, представляващи извършени с оглед изпълнението на договора
разходи от ищеца в размер на сумата 250189,35 лева. Претенцията за
възстановяването им е неоснователна, тъй като договорът е развален поради
неизпълнението на ищеца. Без значение за този извод е какъв е точният размер на
тези разходи, съответно дали същите са действително сторени, затова и не се
налага обсъждането на изслушаните заключения на вещи лица в тази насока. Изпълнителят
има право да му бъдат възстановени извършените с оглед цялостното изпълнение на
договора разноски само в хипотезата на отказ на възложителя от договора, който отказ
не се дължи на обективирано неизпълнение от страна на
изпълнителя – чл. 268 ЗЗД, а на други и то основателни причини. В случая ответникът
„К.О.БГ“ ЕООД не се е отказало от договора, а е развалило същия единствено
поради липсващо качествено и срочно изпълнение от страна на „Щ.“ ЕАД. Затова и
всички разходи, извършени с оглед пълното изпълнение на договора остават за
сметка на неизправния длъжник. Обратен извод би бил в противоречие с принципа,
че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноските за настоящото производство се поражда само за
ответника „К.О.БГ“ ЕООД, тъй като предявените искове са отхвърлени, който
доказва извършени разноски в размер на 54850 лева, от които 46800 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. Ищецът прави основателно
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Процесуалното
представителство от страна на адвокат, за разлика от договора за поръчка,
уреден в ЗЗД, не е безплатно (чл. 36, ал. 1 ЗАдв.),
освен в изрично предвидените в специалния ЗАдв.
хипотези, каквато настоящата не е. Упълномощаването на адвокат е едностранна
правна сделка, която единствено поражда права за овластения,
но от същата не възниква никакво правно задължение за упражняване на тези
права. Това задължение се възлага по силата на договор, който е двустранна
правна сделка и поражда задължение за упълномощения адвокат да осъществи
правната помощ като упражни правата по пълномощното, а за упълномощителя
възниква задължението да престира насрещно за
предоставената му правна помощ. Следователно за упълномощителя
по силата на каузалния договор за правна помощ, който не е необходимо да е
сключен в писмена форма, се поражда задължението да заплати възнаграждение на
упълномощения адвокат. Това възнаграждение се уговоря при проявление принципа
на свобода на договарянето – чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
предвижда размерът на възнаграждението
да се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер обаче трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
В определение № 374 от 20.11.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., ГК, е прието, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е равностойно на труда, когато съответства на
фактическата и правна сложност на съответното производство, а разликата в
повече остава в тежест на страната, която го е договорила. Страната, която с
неоснователното си поведение е предизвикала правния спор е длъжна да понесе
само онези разноски, които насрещната е била принудена да направи, но точно
(само) тях. Чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда и ограничение в дейността на съда по
установяване на причинно-следствената връзка между направения по делото разход
и положените от адвоката усилия по конкретното дело. Упражнявайки своето
правомощие по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да слезе под минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет в законовата
делегация от чл. 36 ЗА Наредба № 1/9.07.2004 г. До него законодателят фингира наличието на причинно-следствената връзка. В
случая, приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата установява при
интерес от 1000000 лева до 10000000 лева, минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение да е 21530 плюс 1 % за горницата над 1000000 лева или
23843,21 лева без ДДС или 28611,85 лева с ДДС. Производството обаче има
значителна правна и фактическа стойност – документите по същото съставляват 39
тома, събрани са множество доказателства, проведени са 11 открити съдебни
заседания, поради което съдът намира за адекватно на правната и фактическа
сложност на спора възнаграждение от 38000 лева, с включен ДДС (30400 лева без
ДДС). В определение № 25 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2018 г., IV
г. о., ГК, пък е указано на съдилищата, че когато намалява на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 36 ЗАдв
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от страна по делото на
адвокат, регистриран по ЗДДС, съдът трябва да вземе предвид това обстоятелство
и следва да начисли ДДС, включително когато намалява размера до минималния
такъв, установен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Следователно в тежест на ищеца следва да се възложат
разноски в общ размер от 46050 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Щ.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище ***, срещу „К.О.БГ“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за
заплащане на сумата 586749 лева, представляваща размер на усвоена без правно
основание банкова гаранция, референтен № TFSLGISS004017VV, издадена от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, сумата 394382,70 лева, левова равностойност на 201390 евро –
пропуснати ползи от неоснователно предсрочно прекратяване на договор за
проектиране и строеж на фабрика за ламинирани табли
за сервиране и пластмасови съдове от 13.02.2017 г. и сумата 250189,35 лева –
претърпени загуби, представляващи извършени разходи с оглед изпълнението на
договора.
ОСЪЖДА
„Щ.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище ***, да заплати на „К.О.БГ“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 46050 лева (четиридесет
и шест хиляди и петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: