Решение по дело №146/2020 на Районен съд - Раднево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260011

 

град Раднево, 15.10 .2020 год.

 

         РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.

 

при секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията В. АНХ дело № 146 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от В.Т. П. ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 20-0327-000314 от 03.07.2020 г., издадено от Началник РУ Раднево към ОДМВР Стара Загора, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 900 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилно, несправедливо и незаконосъобразно издадено НП. Навеждат се доводи за не посочване на точен административен адрес на извършеното нарушение. Оспорва се техническата годност на автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението. Същите възражения се поддържат и в съдебно заседание. Моли се да бъде отменено.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него адв. Ж., който поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено. В съдебно заседание адв. Ж. прави изменение на диспозитива на жалбата

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Районна прокуратура Стара Загора – Териториално отделение Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.04.2020 г. в 09:50 часа в гр. Раднево, на ул. "Заводска", - Ремотекс, до пресечката за бетонов център в посока гр., Нова Загора жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил марка "БМВ 520", с рег. №****, като се е движел със скорост от 124 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място – 50 км/ч. След отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, наказуемата скорост е 120 км/ч. Нарушението е установено с TFR1 М ,с РАДАР TR4D №640 и фиксирано в снимков материал № 3497.

Поради изложеното свидетелят Д.Д. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 60704217/06.06.2020 г., с който му вменил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Д. Д.Д..

 Съдът кредитира същите показания като логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

 Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

 С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.  

Неоснователно е възражението, че не е посочен точен административен адрес (номер на улица) или точно на кой километър от път ул.”Заводска” е извършено нарушението, тъй като посоченото място, на което е извършено административното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано за което е изискана и приложена по делото справка от община Раднево относно административният адрес (л.43 от делото.)

От правна страна съдът намира следното:

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, по автомагистрала – 140 км/ч.

В настоящия случай, от приобщените по делото доказателства и изложената фактическа обстановка съдът прие, че от страна на жалбоподателя В.Т. П. е налице осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по смисъла на горецитираната разпоредба от ЗДвП, тъй като на 18.04.2020 г. в 09:50 часа в гр. Раднево, на ул. "Заводска", - Ремотекс, до пресечката за бетонов център в посока гр., Нова Загора жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил марка "БМВ 520", с рег. №****, като се е движел със скорост от 124 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място – 50 км/ч. След отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, наказуемата скорост е 120 км/ч. Нарушението е установено с TFR1 М ,с РАДАР TR4D №640 и фиксирано в снимков материал № 3497, въпреки забраната за това.

В случая нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство - TFR1 М ,с РАДАР TR4D №640, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 640 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г., като същевременно съгласно разпоредбите на Закона за измерванията дори и след изтичане на срока за валидност, АТСС се счита за такова стига да е в режим на употреба. Същото е минало първоначална техническа проверка на 31.10.2019 г. (л.46 от делото).

Правилно административнонаказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на  чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а колкото до наложените наказания и размерът им – глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съдът прие, че размерът на наказанието глоба е определен правилно, а другото наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца е с конкретно определен размер, съответен на законово предвидения. Съгласно нормата на  чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Жалбоподателят П. е заснет да управлява лек автомобил с рег. № **** със скорост в населеното място от 124 км/ч, но и в АУАН, и в НП е отчетен толеранс от 3 % и е вписана наказуемата скорост от 120 км/ч. При такава скорост на движение в населено място – с 70 км/ч над максимално разрешената от 50 км/ч, полагащата се за дееца нарушител глоба следва да бъде в размер на правилно изчислената и наложена от административнонаказващият орган 900 лв.

По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.

Липсва основание за приложението на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно наказателноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и последицата от това – да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0327-000314 от 03.07.2020 г., издаден от Началник на РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора  с което на В.Т. П. ЕГН: **********, с адрес: ***,на основание  чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Стара Загора.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: