Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 364, 02.07.2018 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести
състав в публично заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя
гр.д. № 1947 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата от 3000 лв., с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Ищецът, действащ със съгласието
на своята майка и законен представител твърди в исковата си молба, че на 12.08.2017 год. около 19 часа
той заедно с приятели бил на третия етаж на строеж в района на бл.72 в кв.З.,
гр.Търговище, където към него се приближило куче, порода Питбул без каишка и
намордник, което без да бъде провокирано се нахвърлило върху него и го захапало
за левия крак над коляното, а после го захапало и за десния крак. Твърди, че
кучето било издърпано от негов познат Валентин, а в последствие се появил
собственика на кучето-ответник по делото и го отвел. Твърди, че с помощта на
свой приятел и двама от братята си ищеца стигнал до болницата в гр.Търговище
където му била оказана спешна помощ и раните му били обработени и превързани,
като от там бил насочен към Инфекциозно отделение на болницата и там в
продължение на пет дни му поставяли инжекции, била му поставена и ваксина, а на
15.08.2017 год. ищеца бил освидетелстван от съдебен лекар. В молбата се твърди,
че освен физическите наранявания в следствие на ухапването ищеца е претърпял и
други вреди – получил нарушения в съня, сънувал кошмари с кучета, близките му
го чували как вика и стене насън, започнал да заеква и това наложило да потърси
специализирана помощ от детски психиатър, бил лекуван в болнични условия в
продължение на 10 дни, като лекуващия му лекар го осведомил че състоянието му
се дължи на преживения стрес от ухапването. Твърди се в молбата, че братята на
ищеца още докато той е бил в спешния център се свързали с ответника, като са го
приканили да заплати обезщетение за вредите причинени от кучето, както и да заплати
лечението на ищеца, като пред тях ответника поел такъв ангажимент, но в
последствие нито се е интересувал от състоянието на ищеца, нито е заплатил
лечението. Тъй като претърпените болки, страдания и преживяната
уплаха не били възмездени, ищеца моли съда да постанови решение с което да
осъди ответника, като собственик на животното, причинило вредите да
заплати сумата от 3000 лв., обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,както и направените по делото разноски. В
съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуален представител.
В
дадения месечен срок ответника е упражнил правото си на отговор. В
отговора ответника е оспорил иска
изцяло, като твърди, че кучето е било провокирано, тъй като ищеца и неговите
приятели са пристигнали на строежа и са започнали сбиване с приятел на
ответника, което е довело и до нападението на кучето. Ответника не оспорва, че
кучето е нападнало ищеца, но твърди, че след подадена команда незабавно е
преустановило нападението и раните на ищеца не са причинени от кучето.
Ответника твърди в отговора , че ищеца и придружаващите го лица са си тръгнали
необезпокоявано от строежа, а в последствие братята на ищеца са се свързали с
него и със сила и заплахи са искали да им даде пари. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа доводите, изложени в
отговора и моли иска да се отхвърли, алтернативно е изразил становище, че
размера на обезщетението е завишен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното : От показанията на св.В.А. се
установи, че на 12.08.2017 год. / датата се установява от приложената
медицинска документация/ ищеца, свидетеля и още едно момче са отишли на
изоставен строеж в кв.“З.-3“ , на ливадите, като отпред на поляната видели
куче, порода питбул, което се разхождало свободно, без каишка и намордник и
което куче свидетеля е виждал и друг път, като знае и кой е собственик на
същото. От показанията на св.а. се установи, че кучето е на ответника, който
също е бил наоколо. Установи се от показанията на същия свидетел, че ищеца
поискал да се качат на третия етаж на изоставената сграда, тъй като изпитвал
страх от кучета, който страх в конкретния случай бил предизвикан от свободно
движещия се питбул. Заедно със свидетеля и ищеца имало и други момчета, като
след като се качили свидетеля, ищеца и друго момче, което било заедно с тях
започнали да се закачат и боричкат и в този момент при тях се качило кучето,
което започнало да лае и се нахвърлило върху ищеца, захапвайки го за лявото
бедро. От показанията на свидетеля се установи, че ищеца е започнал да вика, а
свидетеля хванал кучето, което обаче отказвало да пусне крака на ищеца дори и
след като свидетеля го ударил, след известно време кучето пуснало крака на
ищеца и тогава се появил ответника, който сложил каишка на кучето и го отвел
със себе си, но преди това попитал ищеца как се чувства, на което ищеца
отговорил че не се чувства добре, но въпреки това ответника не предложил
никаква помощ. От показания на св.а. се установи, че на бедрото на ищеца е
имало рана , която е кървяла, той е можел да върви, но е изпитвал болки от
ухапването, поради което други две момчета са му помогнали да слезе и са го
повели към болницата, като са го придържали от двете страни. От показанията на
св.Х. Г.- брат на ищеца се установи, че след случая му се е обадил негов
приятел и той заедно с другия им брат са тръгнали да търсят ищеца с кола,
намерили са го по пътя, с разкъсани дрехи и куцащ, като след това са го качили
в колата и са го закарали в болницата. От показанията на св.Г. се установи, че
ищеца е бил видимо уплашен, имал е рана и се е виждала кръв, както и че в
болницата са му поставили инжекции, ваксини. От показанията на същия свидетел
се установи, че на 12.08.2017 год. след като е откарал ищеца в болницата е
успял да се свърже с ответника, който дошъл заедно със своята майка, като
именно ответника е обяснил на свидетеля какво е кучето, което е ухапало ищеца,
не е отрекъл че това куче е негово и тогава е поел ангажимент да заплати
разходите по лечението на ищеца, но в последствие е спрял да отговаря на
телефоните позвънявания и не е спазил поетия ангажимент. По делото е приложено
медицинско направление издадено на 12.08.2017 год. от ИО при МБАЛ Търговище, видно от което
раната на ищеца е била обработена от личния лекар, насочен е към ИО и там му е
приложено лечение, което е продължило до 12.09.2017 год. Видно от приложеното
по делото съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 15.08.2017 год. при
прегледа на ищеца са установени рани и охлузвания в следствие ухапване от куче
на лявата тазобедрена става-малка линейна рана с широко охлузване на околната
кожа, както и други охлузвания, като това е причинило временно разстройство на
здравето не опасно за живота. От показанията на св.С. Й. – баба на ищеца се
установи, че ищеца е изпитвал страх дълго време след инцидента с кучето, било
го е страх да стои сам в стаята, не можел да спи сам, затова спял със
свидетелката, бълнувал на сън, започнал да заеква, не искал да излиза около
месец след случая, поради страха да не го ухапе куче. Установи се от
показанията на свидетелката Й., че поради тези прояви на страх и стрес се
наложило да търсят специализирана помощ, ищеца посещавал психолог и се наложило
да пие лекарства. Установи се също така, че дори и една година след случая
ищеца изпитва страх и притеснение когато се наложи да излиза сам от дома си. От
приложената по делото Епикриза от Психиатрично
отделение при МБАЛ Търговище № 1438/2017 год. се установи, че ищеца е постъпил
на лечение в отделението на 12.09.2017 год. и е изписан на 21.09.2017 год.,
като му е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и му е
било назначено медикаментозно лечение, а от
отразеното в епикризата е видно, че това
стресово разстройство е в следствие на преживения стрес при ухапването от
кучето през август 2017 год., което е довело до нарушение на емоциите и
чувствата както и до нарушение в темпоритмичността на
речта му. По делото е приложена преписка № 1088/2017 год. на ТРПр, която съдът счита, че е неотносима
към предмета на делото, доколкото касае отношения между един от свидетелите и
ответника, поради което не следва да я обсъжда.
При така установеното съдът прави
следните изводи : От изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено, че на 12.08.2017 год. ищеца е претърпял вреди, изразяващи
се в болки и страдания, в следствие на ухапване от куче, порода питбул, собственост
на ответника. Факта, че кучето е било собственост на ответника и под негов надзор към момента на настъпване
на вредите се установи от показанията на св.Г. и св.а., кото
пред първия ответника е заявил, че кучето е негово, а втория в показанията си
заяви, че не за първи път вижда ответника с това куче, както и че не за първи
път кучето е пуснато свободно. Установи се от показанията на св. а., че кучето
е било пуснато свободно, било е без повод и без намордник, като едва след като
е нахапало ищеца ответника се е появил, закачил е кучето на повод и го е отвел.
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите причинени от животно отговарят собственика и
лицето, под чийто надзор се намира същото, като в настоящия случай отговорност
за вредите носи ответника, за който дори
и да се приеме, че не е категорично доказано , че е собственик на животното,
което е причинило вредите, то е безспорно установено, че към момента на
настъпване на деликта именно той е упражнявал надзор
върху същото. Съгласно чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД е забранено извеждане на
кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник, като в конкретния
случай ответника е нарушил тази законова забрана, тъй като е установено, че
кучето се е движило свободно, то не е било вързано на повод, поради което и
ответника не е можел да упражнява контрол върху същото и това е позволило на
кучето да се качи в сградата, където се е намирал ищеца и да го нападне. Установи се от събраните писмени и гласни
доказателства, че в следствие на уврежданията, причинени от кучето ищеца е
търпял физически болки и страдания не само непосредствено след инцидента, но и
в период от около месец след него, период необходим да се приложи необходимото
лечение, чрез поставяне на ваксини и инжекции в ИО на МБАЛ. Освен това от
показанията на св.а. и най вече от показанията на св.Й. се установи, че ищеца
не е търпял само болки и страдания от физическото увреждано, но е бил силно разстроен
от случилото се, изживял е силна уплаха и е продължил да се страхува от кучета,
страхувал се е да стои и излиза сам, започнал е да заеква, имал е нарушения в
съня до степен близките му да потърсят съдействие от специалист за преодоляване
на тези психични смущения, като видно от медицинската документация, приложена
по делото на ищеца е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“
и това е наложило провеждане на медикаментозно лечение, като от показанията на
св.Й. се установи, че близо една година след случая ищеца все още не е
преодолял напълно преживения ужас и страх. С оглед доказателствата по делото,
съдът счита, че посочените по-горе страдания от психическо естество също се
явява пряка и непоследствена последица от деликта, причинен от кучето, за който ответника отговаря.
Съгласно чл.52 от ЗЗД основния критерий при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди е справедливостта. При спазване на този
критерий, с оглед изложените по-горе фактически обстоятелства и правните
изводи, като отчете тежестта на полученото от ищеца увреждане, времето
необходимо за лечението му и претърпените физически и психически болки и
страдания, липсата на съпричиняване от негова страна,
съдът приема,че обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде
определено в размер на 2500 лв.
Съобразявайки изложеното, съдът счита,че
предявения иск е основателен и доказан до размер от 2500 лв., като в останалата
част и до пълния размер от 3000 следва да бъде отхвърлен. Ответникът
следва бъде осъден да заплати на ищеца
тази сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 12.08.2017год, като в останалата
част и до пълния размер иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
На осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 420 лв.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН ********** ***,
действащ чрез пълномощник а..Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 14 да
заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Ю.С.Й., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, ул.”М.А.” № .., вх…, ет…, ап… сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, на осн. чл.50 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
12.08.2017 год. до окончателното изплащане на главницата, като отхвърля иска в
останалата му част и до пълния му размер от 3000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.К.К.,
ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник а..Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес
***, офис 14 да заплати на Г.Х.Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Ю.С.Й., ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, ул.”М.А.” № .., вх… ет…, ап… направените по
делото разноски в размер на 420лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: