Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15857 по описа
за 2012 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Д.К.Б.” АД против П.П.А. иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 535 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на
12.01.2009 г. сключил с ответника договор за издаване на кредитна карта „Diners Club Prive“ и отпускане на кредитен лимит, съгласно който му предоставил кредитна
карта с лимит от 20 000 евро за извършване на безналични плащания на стоки
и услуги и теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС.
Непогасените задължения по този договор възлизали на 20 000 евро. На основание
т.29, б.”а” от Общите условия на договора, на 12.01.2009г. ответникът издал
запис на заповед за обезпечение на задълженията си по договора. Записът на
заповед бил издаден за сумата от 20 000 евро. За посочената сума ищецът се
снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по
чгр.д. № 47409/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, срещу
която ответникът възразил, поради което не могла да влезе в сила. Моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 20 000 евро,
ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. до окончателното изплащане.
Ответникът не е подал
отговор на ИМ. В подадено от него възражение по заповедното дело е оспорил
вземането, като е изложил следните доводи: претендираното от ищеца право не
било възникнало; не дължал претендираната сума; не бил подписал записа на
заповед; ценната книга не му била предявена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ: За
да бъде уважен този иск ищецът следва да ангажира доказателства за:
1/съществуването на договор за издаване на кредитна карта и неговото съдържание;
2/за обстоятелството, че е предоставил на ответника кредитната карта; 3/за
размера на усвоените по кредитната карта суми и неизплатените задължения; 4/за
обстоятелството, че записът на заповед е издаден, като обезпечение за
задълженията по договора за кредитна карта; 5/за обстоятелството, че записът на
заповед е подписан от ответника.
Видно от договор от 12.01.2009г. „Д.к.Б.” АД и П.П.А.
са се споразумели ищецът да издаде на ответника по негово искане и на посочено
от него лице кредитна карта „DINERS CLUB Prive“. Издателят е поел задължение да предостави на титуляра кредит
по партидата му в размер на 20 000 евро, който може да бъде усвояван с
използване на вяка от издадените по партидата кредитни карти за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство
/банкомат/ или терминално устройство ПОС/импринтер. Срокът за ползване на
кредита е договорен до 31.01.2011г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в Общите условия на „Д.К.Б.” АД за издаване и
ползване на кредитни карти. Титулярът е поел задължение да погасява кредита в
сроковете и по начина, уговорени в Общите условия. За предоставения кредит титулярът ползва гратисен период със срок до
45 дни. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло задълженията
по партидата, формирани до края на последния отчетен период, издателят не
начислява лихва върху задълженията. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на задълженията по партидата, формирани до края на последния
отчетен период, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми годишна
лихва в размер, съгласно действащата Тарифа на издателя за таксите,
комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти. При
непогасяване до падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска или
на дължими за изтеклия отчетен период такси и комисионни, титулярът заплаща на
издателя върху непогасените суми за дните на просрочие наказателна лихва в
размер, съгласно тарифата. Всички права и задължения на страните във вързка с
издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и погасяване на кредита
се уреждат от Общите условия. За ползване на кредитната капта и предоставяне на
кредит титулярт заплаща такси и комисионни на издателя, съгласно действаща
Тарифа за таксите, комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни
карти.
В общите условия е уточнено кога настъпва падежа - съгласно чл.1, б.“ж“ от
ОУ, за дата на падежа се счита 15-то число на месеца , следващ изтичането на
отчетния период , а ако 15-то число е неработен ден, датата на падежа е първият
следващ работен ден. Според чл.1, б “е“ „отчетен период“ е всеки период от
срока на действие на договора, считано от 01- во число на всеки календарен
месец до последно число на същия месец , за който банката издава на титуляра
извлечение по партидата. Според общите условия – чл.1, б.“и“ минимална
погасителна вноска е сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от
датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа и представляваща
10 % от размера на главницата на задълженията, формирани по партидата към
последния ден на изтеклия отчетен период, плюс всички дължими към датата на
падежа лихви, такси и комисионни. Лихвите, таксите и комисионните са уредени в
раздел VI, т.14-16.1 от ОУ.
Съгласно чл.29 б.”а” от ОУ, за обезпечаване изпълнението на задълженията на
титуляра по договора издателят приема в своя полза запис на заповед за сума,
равна на предоставения кредит, платим на предявяване с уговорка „без протест” и
със срок на валидност, равен на срока на действие на договора, удължен с два
месеца.
Видно от запис на заповед от 12.01.2009г. ответникът е поел задължение безусловно
и неотменимо, при предявяване на записа
на заповед в срок до 31.03.2011г. да плати на „Д.к.Б.”АД сумата от 20 000 евро.
Следователно, издаденият на 12.01.2009г. запис на заповед обезпечава изпълнението
на задълженията по договора от 12.01.2009 г.
По искане на ищеца на 24.11.2011 г. по чгр.д. №
47409/2011 г. на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, е издадена заповед по
чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът П.П.А.
да заплати на „Д.К.Б.“АД сумата от 20 000 евро/главница по запис на заповед от
12.01.2009г./, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. до окончателното
изплащане и сумата от 782.33лв. – разноски за ДТ и 841.17 лв. – разноски за
юрисконсултско възтажрадение.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение в срок е
подадено възражение по чл.414 от ГПК от П.П.А. на 06.06.2012 г.
Спорни въпроси по делото са: дали ответникът е подписал записа на заповед,
дали ценната книга му е била предявена; дали обезпеченото със записа на заповед
право изобщо е възникнало; дали ответникът
дължи претендираната сума.
Неоснователно е възражението на ответника, че ценната книга не била
подписана от него. От заключението на графологическата експертиза, което съдът
приема, се установява, че записът на заповед е подписан лично от ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че записът на заповед не му бил
предявен. Видно от представена по делото нотариална покана от 31.08.2011г.
ищецът е предявил на ответника за плащане записът на заповед от 12.01.2009г.
Предявяването е извършено на 02.09.2011г., когато разписката за връчване на поканата
е подписана лично от ответника.
По отношение възражението, че не е възникнало право за ищеца по каузалното
правоотношение:
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът
приема, се установява, че ответникът през периода от 05.02.2009г. до 01.11.2011г./датата
на последното извлечение по договора/ е
усвоил следните суми от кредитната карта - 18 111.50 евро и 64 492.63 лв. или
общо 96 337.89 лв./т. 1 от констативно-съобразителна част на заключението. През
същия период е погасил общо 83 623. 02 лв. Непогасените от ответника задължения
по договора за издаване на кредитна карта, според вещото лице, са в размер общо
на 11 757.38 лв., както следва: 5 959.64
лв./главница/, 5 757.74 лв./лихви/, 40 лв. – нотариална такса. Тези суми се
дължат и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 04.11.2011г.
След тази дата няма извършени плащания от ответника.
Съдът приема, че от сумата от 11 757.38 лв. следва да се изключи
сумата от 40 лв. за платена от „Д.К.Б.“ АД нотариална такса, тъй като това
задължение не е предвидено в договора от 12.01.2009г., респ. записът на заповед
от 12.01.2009г. не обезпечава неговото изпълнение, при което общият размер на
непогасените задължения по договора възлиза на 11 717.38 лв.
Следователно, съгласно чл.29, б.а“ от ОУ, за ищеца е възникнало право да
предяви записа на заповед, който обезпечава изпълнението по договора, но само
до размера на задължението на ответника от 11 717.38 лв., не и за останалата
част до пълния предявен размер от 20 000 евро.
Дали ответникът има и други задължения към ищеца по предходни договори за
кредитни карти е ирелевантно за настоящия спор, тъй като ищецът не е основал
иска си на такива твърдения. По тези съображения съдът не кредитира основното
заключение на счетоводната експертиза, тъй като при изчисленията вещото лице е
включило и задължения на ответника към ищеца по предходен договор за кредитна
карта от 13.02.2008г., както и е извършило изчисления, основаващи се на
сглешена дата на получаване на кредитната карта по процесния договор – 25.02.2009г.,
вместо 05.02.2009г.
С оглед на изложените доводи, предявеният установителен иск следва да бъде
уважен до размера на 11 717.38 лв., а в останалата част, до пълния предявен
размер от 20 000 евро, трябва да бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че в последното съдебно заседание по делото, в
пренията по съществото на спора процесуалния представител на ответника направи
ново възражение по делото, а именно, че записът на заповед е издаден за
определен срок – до 31.03.2011г., който е изтекъл към датата на неговото
предявяване – 02.09.2011г. това възражение е преклудирано, тъй като е
несвоевременно направено – едва в пренията по съществото на спора, ищецът не е
имал възможност да се защитаа по него, поради което същото не е предмет на делото и не следва да
бъде обсъждано. Същото възражение е било
направено и от назначен особен представител на ответника, но определението за
назначаване на особения представител е отменено на 21.10.2015г./л.62 – гръб/,
поради което подадения от него отговор не може да бъде разглеждан в настоящото
производство. Дори и възражението да бе
своевременно направено, настоящият състав счита, че то не би променило
изхода на спора, тъй като записът на заповед е със срок на валидност, равен на
срока на действие на договора, удължен с два месеца/ чл.29, б.а“ от ОУ, но съгласно
чл.36 от ОУ, срокът за ползване на кредита се удължава автоматично всеки път за
нов двугодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил издателя за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок, респ.
при условие, че издателят не е уведомил титуляра за прекратяване на договора
най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. В този смисъл, при липса на
изрично уведомление за прекратяване на договора преди датата на подаване на ИМ
– 04.11.2011г., срокът на договора следва да се счита автоматично удължен,
поради което записът на заповед не е с изтекъл срок на валидност към датата на
предявяване – 02.09.2011г., нито към датата на подаване на ИМ – 04.11.2011г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените в исковото производство разноски в размер на 488, 26 лв.,
съобразно уважената част от иска.
С определение в съдебно заседание от 18.03.2015 г. съдът е прекратил
производството по делото в частта за разноските, направени в заповедното
производство. Това определение е влязло
в сила. Видно от списък на разноските, представен с молба от 12.07.2017г./л.88
–гръб/, ищецът не е направил отново
искане за присъждане на разноските в заповедното производство, които са
законна последица от уважаването на иска, а е поискал единствено присъждане на
разноски, направени в исковото производство. По тези съображения, при изчисляване
на разноските, съдът определи единствено разноските в исковото производство,
съразмерно на уважената част от иска. При изчисленията съдът изключи разноските
за особен представител от 1230 лв., тъй като определението за назначаване на
особен представител е отменено на 21.10.2015 г. и такива разноски не са
изплатени.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1400.89 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.А., ЕГН **********,***, че дължи на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК*******, съдебен
адрес: ***, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, сумата от 11 717.38 лв. по запис
на заповед от 12.01.2009 г. с падеж 31.03.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.11.2011 г. по чгр.д. №
47409/2011г. на СРС, ГО, 124 състав,
като иска в останалата част, в която „Д.К.Б.“ АД иска да бъде установено по
отношение на П.П.А.,
че дължи сумата над 11 717.38 лв. до 39 116.59 лв., представляваща левовата
равностойност на 20 000 евро, дължима по запис на заповед от 12.01.2009 г.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.П.А. да заплати на „Д.К.Б.“ АД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото производство разноски в размер на 488,
26 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.К.Б.“ АД да заплати на П.П.А., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените в по делото разноски в размер на 1400.89 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: