№ 239
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500281 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на И.С.А. от с.*** -
ответник по гр.д. № 8623 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 146/25.01.2022 год. ,с което са наложени мерки за защита
на молителката М.А-.Г. от гр.*** –за осъществено спрямо нея от въззивника
И.А. от с.*** домашно насилие на 05.12.2021 г.,като са му наложени мерки
по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗЗДН,както и на осн.чл. 5 ал. 4 ЗЗДН му е наложена
глоба в размер на 200 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната
част , като счита същото за незаконосъобразно и постановено в противоречие
с материалния закон.
Сочи се на първо място ,че всички твърдения на молителката са
неверни и са останали недоказани ,подадената от нея декларация по чл. 9 ал. 1
от ЗЗД е с невярно съдържание.Твърди се ,че никога ответникът не е
отправял към молителката описаните в декларацията думи ,никога не е
помислял да я обиди или нарани .Напротив – отнасял се е с уважение към
нея.Нейните възприятия са погрешни и нейното поведение е обидно за
1
ответника .С поведението си /и ползвайки първоинстанционното решение
/ответницата уронва неговото достойнство и самочувствие.Направеното от
него извинение в съдебната зала е само от уважение ,а не е защото се чувства
виновен.Твърди ,че не е докослав молителката ,нито пък се е карал с нея .Той
живее в *** от години и не е бил в истинско реално съжителство с
молителката ,с която рядко се вижда.Молителката не е представила никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си ,нито ги е потвърдила в съдебно
заседание .Затова се счита ,че твърденията й са останали голословни и
недоказани .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на молбата за
защита. .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –молител по делото не е депозирал писмен отговор по чл.
263 от ГПК .В писмено становище оспорва въззивната жалба и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея
нарушения.Прилага постановление за отказ да се образува наказателно
производство на РП-Бургас като доказателство на твърденията си ,че в
конкретния случай органите на реда са посетили дома й по сигнал на нейни
съседи на тел. 112,в резултат на което ответникът е изведен от жилището й.
Моли за потвърждаване на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.
В подадената от М.А-.Г. от гр.*** молба за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие е
изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено
твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че с ответника е
живяла на семейни начала от 2 години .Излагат се твърдения за системен
психически тормоз от страна на ответника и упражнено психическо насилие
, тормоз чрез унижение и обиди ,закани и заплахи ,особено след злоупотреба
с алкохол от негова страна.Посочва се конкретна дата на извършен спрямо
2
молителката акт на домашно насилие ,като се описват подробно ,че на
05.12.2021 г. ответникът започнал да пие и да се дразни с молителката и да
става вербално все по-агресивен.След като го помолила да не вика толкова
,молителката си легнала и той започнал да идва при нея и да й крещи и да я
заплашва ,да пуска и спира осветлението .Станало й лошо и почнала да
проверява в телефона си какво да си купи от аптеката за състоянието си ,но
ответникът помислил ,че ще се обажда на полицията ,взел и телефона ,хванал
я за врата и започнал да я блъска като я псувал и обиждал,заплашвал ,че ще я
пребие.Хванал я за краката ,взел й завивката и я хвърлил отгоре ,след което тя
започнала да вика.Чувайки скандала /който не бил за първи път/,съседите се
обадили на тел. 112 и дошлите полицаи отвели ответника от дома на
молителката .След това той се върнал няколко пъти и чукал на вратата ,като
не спирал да й звъни по телефона ,но тя не го допуснала .На следващия ден тя
подала жалба в РУ на МВР . Твърди се ,че ответникът системно упражнява
психически тормоз ,употребява алкохол и става агресивен към молителката
и това продължава от доста време .Тъй като ответникът е неконтролируем
,молителката се страхува най-вече за психичното си здраве ,поради което е
отправила искане за защита .
Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е
осъществил спрямо молителката твърдяните актове на домашно насилие ,че
винаги я уважавал и ценял ,има чувства към нея ,когато му е правила
забележки е прецизирал поведението си и не е отправял никога обидни
реплики и изрази към нея .Счита ,че употребата на алкохол не е била
прекомерна ,а в рамките на разумното и никога не е отправял закани и
заплахи към нея ,както се твърди .
За да установи дали има осъществено психическо или физическо
насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот
,личната свобода и личните права по отношение на молителката на
посочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на представената
по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е
посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и
презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по
делото липсват други доказателства .
С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се
3
търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като
представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия
,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно
доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита
срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с
възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от
ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в
производството ,който има възможност и следва да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни
доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест
,но не може да има спор относно придадената от самия закон
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не
може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за
ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни
доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от
ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото
твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за
да бъде постановено издаването на заповед за защита.
Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в разпоредбата на
чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на физическо ,психическо
или сексуално насилие ,както и опитът за такова насилие,принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот ,извършено спрямо
лицата ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка .
В конкретния случай по делото твърденията на молителката се доказват и
4
от данните по приложеното постановление на РП-Бургас за отказ да се
образува наказателно производство -по повод подадена от молителката жалба
,от които става ясно ,че на ответника е бил съставен предупредителен
протокол по ЗМВР,както и че действително на сочената от молителката дата
е имало обаждане на тел. 112 от съсед на молителката за скандал между
страните по делото ,по време на който се чувало ,че ответникът отправя
закани ,псувни и обиди спрямо молителката ,чуувало се блъксане на врати до
късна нощ.В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание на
10.01.2021 г. молителката е заявила ,че психическият тормоз ,на който е
подложена, не е инцидентен и че след употреба на алкохол ответникът става
агресивен спрямо нея и започва да я обижда ,заплашка и да се заканва
.Всичко това е дало основание на първостепенния съд да приеме ,че молбата
за защита е основателна .
Настоящият съдебен състав счита изводите за правилни .В крайна сметка
изнесените в декларацията доказателства са били подкрепени и от
представените от ищцовата страна доказателства –постановлението на РП-
Бургас .От друга страна ответникът не е представил никакви доказателства
,опровергаващи изложените в декларацията твърдения и разколебаващи
нейната доказателствена сила ..Всичко това е дало основание на съда да
приеме ,че с действията си /подробно описани от съда / ответникът е
извършил актове на психическо насилие спрямо молителката ,нанасяйки й
множество обиди ,заплахи .Установени са актовете на психическо насилие
.,което доказва ,че молителката е станала жертва на домашно насилие
,нуждаеща се от специалната закрила и защита .С оглед степента и
интензитета на извършеното от ответника,съдът правилно е е определил
мерките на защита към момента – а именно предвидената мярка в чл. 5 ал. 1
т. 1,т. 1 и т. 3 ЗЗДН .Правилно е бил определен и срокът на мярката по т. 3
на чл. 5 от ЗЗДН
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло ,като
настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния на осн.чл.
272 ГПК .
При този резултат в полза на въззиваемата – молителка следва да бъдат
присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски ,които с оглед
представените доказателства за извършването им-договор за правна защита и
5
съдействия ,възлизат на 450 лв. –платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/25.01.2022 г. постановено по гр.д.
№ 20212120108623 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г
ОСЪЖДА И.С.А. ,ЕГН **********,с адрес –гр.*** ,община ***,кв.***
**, вх.* ет.* ап.** ,да заплати на М.А-.Г. ,ЕГН *********** ,с адрес-гр.***
ж.к.*** бл.** ет.* ап.*,сумата 450/четиристотин и петдесет /лева- разноски по
делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6