№ 864
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330200388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, №5442600 , издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на З.А.А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 ,00 /петдесет / лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ
и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и
законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 10.11.2021г., в
11.53 часа, в Пловдив ,Хисаря,с.Красново ул.2-ра №50 посока на движение
с.Кръстевич към село Красново , при въведено ограничение 40 км/ч. с пътен
знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 511 и отчетен толеранс от минус 3 км/
ч в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 58 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 18 км/ час.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ –
Пловдив към АПИ , л. 22 и приложената към него / участък от
републикански път-/І-64/ Копривцища –Кръстевич-Красново-Строево-/ІІ-64
/попада в границите на населено място.Пътен знак В26/40км.ч/ е поставен на
табела Д11 за начало на с .Красново в посока от с.Кръстевич.
В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.
1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто
текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди
участъка от пътя, за който се отнася забраната“.А ,съгласно чл.61ал.3 (Изм. –
ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Въведена забрана
с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище.“
Предвид обаче начина ,по който е описано мястото на нарушението-
Пловдив ,Хисаря,с.Красново ул.2-ра №50 посока на движение с.Кръстевич
към село Красново/не става ясно изначално кое е точно мястото на
извършване на нарушението и дали до това място действа въпросното
ограничение на скоростта.Както е залегнало в жалбата и се поддържа и в
съдебно заседание не става ясно при това изреждане на населени места кое от
тях е водещото .Очевидно ,действително целта е била да се опише
област,община и след това конкретното населено място,но по този начин по-
скоро е налице неяснота и объркване относно посочване на мястото на
нарушението.Същото е от съществено значение при описание на
2
нарушението и е изискване посочено в чл.189 ал.4 от ЗДвП.Като според
настоящия съд процесния електронен фиш не отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП.В сочената норма са посочени една част от необходимите
реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението,датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.Като в конкретния електронен фиш
серия К №5442600 липсва яснота относно мястото на извършване на
нарушението .Ето,защо изводът е,че не са налице именно всички изискуеми
реквизити описани в чл.189ал.4 от ЗДВП гарантиращи точното и ясно
изписване на съставомерните белези на нарушението.Според настоящия съд
административно наказващия орган не е успял максимално точно досежно
мястото да опише в ЕФ мястото на извършване на нарушението .В този
смисъл описанието ,което е дадено за мястото на нарушението буди
съмнение и затруднение жалбоподателя да разбере съществен елемент от
състава на нарушението и да се защити по този факт.Това в достатъчна степен
опорочава процедурата по издаването на този ЕФ.Като лишава в същото
време както жалбоподателя от яснота ,така и съда от възможност за преценка.
По отношение на другите доводи за негодност на техническото
средство и негодност на протокола по чл.10 от Наредбата ,съдът намира ,че
същите не страдат от така изтъкнатите пропуски.На първо място протокола
по чл.10 от Наредбата е попълнен надлежно и не страда от
пороци.Техническото средство ,което е заснело нарушението е с приложено
както удостоверение за одобрен тип,така и е съпроводено с протокол №1-33-
21 за последваща проверка,като същите дават гаранции за неговата годност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да
предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската
пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е
зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
3
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Тоест налице е поставен знак В-26 /40 км/ч/ на табелата на с.Красново в
посока от с.Кръстевич,но няма яснота относно това къде е мястото на
описаното в ЕФ нарушение.
На последно място за пълнота при произнасянето според настоящия съд
обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че "за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш". Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
"над" води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват
административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки
4
случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС,
отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява
специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл.
182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не
превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени
следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и
размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от
ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на
извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената
максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността –
чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване
на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от
ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к. а. н. д. №
783/2017г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си
наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред
издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени
за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се
достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е
5
изрично изключено от действащото законодателство.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция.Прието е ,че: "нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална
спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му".
Правният извод,който се налага е,че процесния фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК,
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева,/съгласно договор за правна помощ/, което и било изплатено изцяло и в
брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза
жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №5442600 , издаден от ОД на МВР
- Пловдив, с който на З.А.А. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 ,00 /петдесет / лева
за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на З.А.А. ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
6
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7