Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.04.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 219 по описа за 2019 г.
и като обсъди:
Искове с правно
основание чл.127 и чл.143 от СК.
Постъпила
е искова молба от Жени Й.К. против Е.А.Р., в която твърди, че двамата с
ответника са живели на семейни начала около 7 години. По време на съвместното
им съжителство е родено детето: А.Е.Р., а от 2014 г. двамата живеят разделени.
От тогава майката и детето живеят в дома на нейните родители в град Асеновград,
която единствено се грижи за детето. Ищцата твърди, че с ответника не могат да
постигнат съгласие относно упражняване на родителските права, режима на лични
отношения, издръжката на детето. Заявява, че детето посещава детска градина.
Ответникът доброволно плаща издръжка за детето, но въпреки това ищцата трудно
се справя с големите месечни разходи. Ето защо моли да бъде постановено решение,
с което се предостави на нея упражняване на родителските права по отношение на
детето А., местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес, да се
определи предложения режим на лични отношения между детето и ответника, същия
да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв. месено –
считано от датата на подаване на ИМ в съда, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва. Ангажира
доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Е.А.Р., които оспорва размера на претендираната издръжка. Оспорва
част от обстоятелствата, посочени в ИМ. Моли да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето А. на майката, при която се определи
и местоживеенето на детето. Моли да се определи предложения от него режим на
лични отношения с детето, както да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на 140 лв. месечно. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че същите са родители
на детето А.Е.Р., родено на *** г., както и че не живеят заедно от пет години. Не
се спори също така, че от този момент грижите за него се полагат изцяло от
майката и поради това местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
Като естествена последица от това на ищцата следва да се предостави и
упражняването на родителските права, а за бащата/ответника следва да се
определи режим на лични отношения, по отношение на който страните не могат да
постигнат съгласие.
Оспорва се размера
на претендираната издръжка за детето и предложения режим на лични отношения
между бащата и детето.
От представените
доказателства се установява, че ищцата работи и получава минималната работна
заплаща, а ответника в момента е безработен.
От представената
служебна бележка на ДГ „Н.Вапцаров“ Асеновград се установява, че детето А.Р.
редовно посещава детската градина.
От представените 9
бр. вносни бележки е видно, че ответника Е.Р. доброволно и редовно е привеждал
издръжка на детето, по банков път /по банкова сметка ***/ до м.февруари 2019 г.
включително, първоначално по 130 лв., а през м.февруари 2019 г. 140 лв.
От изготвения по
делото социален доклад се установява, че преди образуване на делото бащата се е
срещал с детето всяка седмица, за около осем часа. В последните седмици майката
не позволявала да се осъществи контакт на детето с бащата. Майката от своя
страна споделила, че винаги е позволявала
и е оказвала съдействие на бащата да поддържа контакт с детето си.
Потвърдила е, че през последните седмици не е позволила на бащата да се среща с
сина си, но това е било по настояване на адвоката й. Ж.К. е консултирана, че
двамата родители са с равни родителски права, като не следва никои от тях да
ограничава контактите на детето с другия родител. Детето е споделило, че негов
баща е Симо Кюрпеков – брат на майката, с които си играят, излизат на разходка.
За баща си Е.Р. детето е споделило, че го познава като негов приятел и познат.
Детето А. е нормално развито, съобразно възрастта си. Двамата родители нямат
спор относно упражняване на родителските права, спора е за контактите с детето
и времетраене на същите. Двамата родители не поддържат нормална/ адекватна
родителска връзка. В жилището на майката са осигурени нужните условия за
нормалното отглеждане на детето. Майката демонстрира адекватно поведение и
разбиране за нуждите и потребностите на А.. В интерес на детето е да бъде
определен режим на свиждане с бащата, в насока създаване и поддържане на
адекватна връзка между тях.
От показанията на
свидетелите Симо Йорданов Кюрпеков и Елена Георгиева Несторово-Червенлиева
/съответно брат и началник на ищцата/, които съдът кредитира се установява, че Ж.
и детето живеят в жилището на родителите и. От раждане на детето за него се
грижи Ж., детето посещава детска градина. Никои не е възпрепятствал бащата да
взима детето, но е имало периоди от няколко месеца когато той не е виждал
детето. Ж. работи, грижи се добре за детето – подпомагана от близките си,
условията в дома им са много добри. Ж. е добър работник, всеотдайна майка, ходи
с детето на почивка, грижи се отлично за него – съобразява се изцяло с детето,
за да организира ежедневието си. Бащата
на детето - Е. проявявал агресия при общуването си с Ж..
От показанията на свидетелите Ани Димитрова
Рахова и Иван Стоилов /съответно майка и приятел на ответника/, които съдът
кредитира се установява, че страните живеят разделени от 2014 г., а Ж. и детето
живеят в дома на нейните родители. Е. редовно плаща минималната издръжка за
детето, той няма проблем да взема детето или да се среща с него, но той иска по
често да е с детето, А. да пренощува в дома му, а Ж. не му дава. В дома на Е.
има условия за отглеждане на детето, в същата къща живее и майка му – която е
пенсионерка и му помага.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, въпреки близката родствена връзка на двама от тях,
тъй като са основани на непосредствени впечатления и изцяло са подкрепени от
показанията на останалите свидетели, твърденията на страните и ангажираните
доказателства. От така събраните доказателства категорично се установява, че
негативното и агресивно отношение на
ответника в миналото е било насочено изцяло към майката, а не към детето. Двамата
родители притежават необходимия родителски капацитет, детето е много привързано
към майката, има изградена емоционална връзка с нея, но не бива да се прекъсва
връзката на бащата с детето. Напротив трябва да се даде възможност на двамата
да се опознаят, да общуват по-дълго време заедно, детето да пренощува в дома
му, както да общува и с бабата по бащина линия – която живее в същата къща.
Ето защо съдът намира, че е удачно
първоначално режимът на лични отношения между бащата и детето да се осъществява
без пренощуване в дома на бащата, за период от около година до опознаване на
двамата. А след това детето следва да пренощува при бащата, тъй като А. вече е
голям на 6 години, а от друга бащата има желание и притежава необходимите
качества да упражнява родителските си права и задължения и не създава опасност
за физическото и психическото развитие на детето. По така изложените
съображения настоящият състав намира, че не са налице обстоятелства, които
налагат контактите между двамата да се осъществяват без пренощуване при бащата,
дори напротив – това не е в интерес на А., тъй като той познава вуйчо си като
баща, а баща си като приятел. Все пак, при определяне на времето, през което
бащата ще има право да го взема, следва да се отчете, че от раждането на
детето, то не е живяло с него, както и дневния режим, съобразен с възрастта на А..
Поради това според съда е подходящо бащата да има право на лични отношения с
детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца за от 09.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя без преспиване при бащата – през първата година, а след
това с преспиване при бащата, както първата половина от дните на зимната и
пролетната ваканция през нечетна година и втората поливана на зимната и
пролетната ваканция през четна година, един
месец през лятото, които период не съвпада с отпускът на майката. Съдът счита също, че бащата би могъл през
това време да осигури необходимите за детето грижи като подходяща храна, нужда
от сън, разходка и т.н.
Ответникът дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Страните спорят относно
размера на същата, претендираната е 150 лв., а ответника заявява готовност за
заплащане на 140 лв. месечно. Детето е на 6 години, посещава детска
градина, за задоволяване на нуждите му са необходими около 250-300 лева на
месец. Доходите на майката са минималната работна заплата, същата се грижи
изцяло на детето, подпомагана от близките си, като бащата е давал доброволно
минималната издръжка за детето. Бащата в момента е безработен, не дължи
издръжка на други деца, но същия не страда от заболявания, които му пречат да
работи и реализира поне средния за страната доход. Поради това съдът намира, че
той би могъл да осигурява по-голяма част от необходимите средства за отглеждане
на А., което се налага и с оглед на това, че майката полага непосредствените
грижи за детето. По изложените съображения съдът намира, че ищецът следва да
бъде осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 150 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване.
На осн.чл.78 ал.1
от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, направените от
нея разноски в размер на 430 лв., от които 30 лв. внесена ДТ и 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6
от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград,
държавна такса в/у определената за в бъдеще издръжка в размер на 216 лева.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на А.Е.Р.,
ЕГН ********** при неговата майка Ж.Й.К., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху А.Е.Р., ЕГН ********** на неговата майка Ж.Й.К., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между бащата Е. Александов Р., ЕГН ********** ***, и детето А.Е.Р.,
ЕГН **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, през първата година от влизане на решението в
сила без преспиване при бащата, а след това
с преспиване при бащата, първата
половина от дните на зимната и пролетната ваканция през нечетна година и
втората поливана на зимната и пролетната ваканция през четна година, както и
един месец през лятото, който период не съвпада с отпускът на майката.
ОСЪЖДА Е. Александов Р., ЕГН ********** ***, да заплаща на
детето си А.Е.Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж.Й.К.,
ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 150 лева (сто и петдесет), считано от 01.02.2019 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Е. Александов Р., ЕГН ********** ***, да заплати на Ж.Й.К.,
ЕГН ********** ***, сумата 430 лева
(четиристотин и тридесет лева), направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Е. Александов Р., ЕГН ********** ***, да заплати по
сметка на РС Асеновград, държавна такса в/у определената издръжка в размер на 216 лева (двеста и шестнадесет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: