Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
гр.Плевен, 11.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1101 по описа на Административен
съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от В.М.М. с ЕТ „Проект-В.М.“ с адрес ***, с ЕГН **********,
ЕИК *********, чрез адв.О.Б. *** с адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул „Кирил
и Методий“ №11, против Ревизионен акт
№Р-04001518007370-091-001/4.06.2019 год., потвърден с Решение
№119/26.08.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. РА се
обжалва в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ /данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/ за
2015 год. в размер на 1048,00 лева и съответна лихва 329,00 лева, за 2016 год.
в размер на 418,00 лева и съответна лихва 91,32 лева и за 2017 год. в размер на
298,00 лева и съответна лихва 33,11 лева.
В жалбата се твърди, че не са определени
правилно паричните потоци, влизащи в семейната имуществена общност на съпрузите
В.М. и Г. М.. Твърди, че с РА№Р-04001518007311-091-001/4.06.2019 год. е
приключило ревизионно производство по определяне на данъчните задължения по
ЗДДФЛ на Г. М. за данъчни периоди 1.01.2012-31.12.2017 год.. Г. М. е съпруга на
жалбоподателя, двамата нямат регистрирани в АВ брачни договори, поради което
придобиват имуществото си при режим на семейна имуществена общност. Позовава се
на чл.21 от СК, според който вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството и се предполага до доказване на противното.
На това основание сочи, че законът е приел, че всичко, придобито по време на
брака е общо, то влиза в семейната имуществена общност и е неделимо, докато не
се прекрати брака или не се сключи брачен договор. Твърди, че в разрез с тези
разпоредби е въведена практиката при ревизия на съпрузи да се извършва отделна
ревизия на всеки съпруг, като имуществото се приема за всеки, че е ½ от
придобитото. Сочи, че при анализ на
двата потока рядко се извършва компенсация на паричните средства, които са останали
налични за съответната година на единия съпруг, с недостига на средствата на
другия съпруг. В настоящия случай се твърди, че е налице този проблем., който е
довел до неправилно определяне на данъчните задължения. Позовава се на РА,
издаден на Г. М., съгласно който ревизиращият екип е установил, че в края на
2012 год. тя има превишение на приходите над разходите с 3557 лева, за 2013
год. превишението е с 2158,94 лева, за 2014 год. превишението е с 3747,83.
Видно е от изготвения паричен поток, че тези превишения на приходите над разходите не са прехвърляни като начални
салда за следващата година. Счита, че на това основание следва да се отнесат в
паричния поток на съпруга й В.М., тъй като те са общи средства. С обжалвания РА
на М. е направен анализ на паричните му
потоци, като е установено, че 2015 год. е налице недостиг на средства с оглед
извършените от лицето разходи в размер на 11246,89 лева, през 2016 год.
недостигът е с 4186,35 лева, а през 2017
год.-2984,37 лева. Счита, че незаконосъобразно не е направена компенсация на
превишението на приходите, установени при съпругата, с недостига на средства
при съпруга, който придобива тези средства на основание закона и не е
необходимо да се доказва, че тези средства са му дарени от съпругата. Моли съда
да приеме, че са налице парични средства, останали от съпругата Г. М. и да бъде
установен по години резултатът от
паричните потоци, като бъде извършена съпоставка между приходите и разходите на
М. за всяка година, за да може да се установи дали към 2015, 2016 и 2017 год. ще са налице
недостиг на средства за покриване на разходите и съответно какъв ще е размерът
на дължимите данъци.
На следващо място счита, че неправилно в
паричния поток на жалбоподателя не са
взети предвид превишението на приходите над разходите, установени от органите
по приходите с РД, издаден на Н. М.-майка на жалбоподателя, която е живяла в
едно домакинство с двамата съпрузи. Разходите са правени съвместно. От
извършената ревизия на Н. М. по ЗДДС за периода 1.01.2015 год.-31.12.2017 год.
е установено, че през 2015 год. има превишение на приходите над разходите с
1184,04 лева, през 2016 год. превишението е 1360,21 лева и през 2017 год. - 8764,51
лева. От извършения анализ органите по приходите са установили, че към
31.12.2017 год. по банкови сметки на Н. М. са налични 12 217,81 лева, т.е. спестяванията си тя
е депозирала в банковата си сметка. Поради факта, че лицата имат едно
домакинство и Н. М. е пенсионер, то е житейски логично тя да помага на децата
си, в случая на В.М.. Счита, че на това основание органите по приходите е
следвало да вземат като приход в паричния поток на В.М. сумите, с които
приходите са превишили разходите на Н. М. за отделните години. Твърди, че
майката Н. М. е подпомагала сина си включително като е извършила плащане на
кафе-автомат, закупен от В.М. с фактура №**********/31.10.2013 год. на стойност
1950 лева. Така закупената кафе машина е отнесена за 2013 год. в паричния поток
на В.М., но същата е платена от майка му Н. М., видно от вносна бележка от
14.11.2013 год., издадена от Про кредит банк. Счита, че на това основание
следва да се намали разходът в паричния поток на В.М. за 2013 год. с 1950 лева,
тъй като тези пари не са платени от М. в брой. В заключение моли съда да отмени
ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и се представлява от адв.О.Б. с пълномощно на л.13 от делото, която
поддържа жалбата на заявените в нея основания, представила е писмени бележки, в
които излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени
ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директор на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.с
пълномощно на л.1080 от делото оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания Ревизионен акт като
законосъобразен и правилен. Позовава се на изложените мотиви в решение № 119 от
26.08.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП. Счита, че в съдебното производство
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят изводите на органа
по приходите за наличието на предпоставките, при които ревизията се извършва по
особения ред на чл.122 от ДОПК, а именно тези, визирани в ал.1 т.2, т.5 и т.7,
поради което основата за облагане е определена по реда на ал.2 от същия член. Счита,
че приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза не допринася за изясняване на спорните факти и
обстоятелства. Изчисленията на вещото лице за установяване на имущественото
състояние на жалбоподателя не могат да
се приемат за обективни и верни, т.к. не кореспондират с намиращите се по
делото доказателства. В този смисъл изчисленията на вещото лице на данъчната
основа, съответно на данъка, са хипотетични и в изпълнение на така поставените
му задачи. Счита, че е неприемливо да се
приема за доход на жалбоподателя установените излишъци за 2012 г., 2013 г. и
2014 г. в ревизионното производство на неговата съпруга, т.к. такава
компенсация между установения излишък на единия съпруг може да бъде извършена
при положение, че на другия съпруг е установено несъответствие между получените
доходи и направените разходи. В конкретния случай, в ревизионното производство на жалбоподателя
за тези периоди не е установено превишение на разходите спрямо получените
доходи, поради което на лицето не са определени допълнително данъчни
задължения. В тази част Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила. При
извършването на съпоставката между себестойността на имуществото на задълженото
лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи,
органът по приходите взима предвид и декларираните парични средства в началото
и в края на всеки ревизиран период, които лицето притежава в брой и в банковите
си сметки. Това е необходимо, за да се прецени какво е имущественото състояние
на лицето към края на периода в съответствие с получените доходи и извършените
разходи. Затова за всеки от ревизираните периоди крайното салдо на паричните
средства в брой и по банкови сметки, посочени на първите два реда от
сравнителните таблици, е началното салдо на следващия ревизиран период. Счита
за недопустимо и неприемливо да се
извършва компенсация между установения излишък в ревизионното производство на
майката на ревизираното лице, за покриването на неговия недостиг през 2017 г.
Такава компенсация може да се направи само между съпрузи, но не и между членове
на едно домакинство, т.к. в домакинството не се прилага имуществената общност
на разходи и доходи, както е между съпрузите. Претендира присъждане в полза на дирекция ОДОП на разноски
в размер на 385,22 лв., за които прилага списък, съобразно материалния интерес.
Участващият в делото прокурор, встъпил на основание чл.159, ал.1, изр.второ от ДОПК , дава
заключение за основателност на жалбата и предлага съдът да я уважи.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол.
Ревизионния акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение
№119/26.08.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С оглед
на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен акт №Р-**********7370-091-001/4.06.2019 год. е
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад
№Р-04001518007370-092-001/25.04.2019 год., връчен на ревизираното лице по електронен път на 6.06.2019 год., който е
издаден в резултат на извършена ревизия на В.М.М. за установяване на задължения
по ЗДДФЛ в размер на 1840 лева и лихви в
размер на 477,29 лева, представляващи данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периодите 2015 год., 2016 год. и 2017 год. Ревизията е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001518007370-020-001/3.12.2018 год.,
връчена по електронен път на 10.12.2018 год. и изменена със Заповед за
изменение на ЗВР №Р-04001518007370-020-002/7.03.2019 год.
Ревизионен акт №Р-**********7370-091-001/4.06.2019 год. е издаден от компетентните за това органи
съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.
120 от ДОПК и при постановяването му е
спазена процедурата по Глава ХV, чл. 113
– чл. 120 от ДОПК.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е РА в частта , с която са установени допълнителни
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ /данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/ за 2015 год. в размер на 1048,00 лева и съответна лихва
329,00 лева, за 2016 год. в размер на 418,00 лева и съответна лихва 91,32 лева
и за 2017 год. в размер на 298,00 лева и съответна лихва 33,11 лева, потвърден
с Решение №119/26.08.2019 год. на
Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. РА се обжалва в частта
За да потвърди РА в оспорената част,
решаващият орган е приел за установено следното: С
обжалвания РА № Р-04001518007370-091-001/04.06.2019
г. на жалбоподателя са
определени допълнителни задължения (положителна разлика между установените при
ревизията и декларираните от ревизирания субект задължения) за данък по чл. 48.
ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г.,
2016г. и 2017 г. общо в размер на 1840.00 лв. и лихви в размер на 477,29 лв.,
които са обжалвани пред решаващия орган.
В останалата част РА не е обжалван и е влязъл в сила. Органите по приходите са
установили, че жалбоподателят е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал.
1 от ЗДДФЛ, което е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за всеки един от ревизираните периоди 2012 г. - 2017 г. Декларирани са
получени доходи от трудови и извънтрудови правоотношения. За ревизираните
периоди лицето е регистрирано и като едноличен търговец с фирма „ПРОТЕКТ- В.М.
’, който е извършвал търговска дейност в павилион и чрез вендинг автомати в гр.
Плевен, която дейност също е декларирана в подадените ГДД. ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” не
е регистрирано по ЗДДС лице.
За
установяване на фактическата обстановка, в хода на ревизията на ревизираното
лице са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04001518007370-040-001 /14.12.2018 г,- №
Р-04001518007370-040-002/14.12.2018 г.; № Р-04001518007370-040-003/14.12.2018
г.- ИПДПОЗЛ № Р-04001518007370-040-004/04.02.2019 г.; № Р-04001518007370-040-
005/07.02.2019 г. и № Р-04001518007370-040-006/18.03.2019 г. С първото ИПДПОЗЛ
№ Р-04001518007370-040-001/14.12.2018 г. органите по приходите са изискали
данни и документи за имущественото и финансово състояние на В.М., получени
доходи и направени разходи за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2017 год. и други.
Изискани са данни относно размера на
наличните парични средства в брой в началото и в края на всеки един от
ревизираните периоди. С
писмо вх. № 1302/16.01.2019 г. на органите по приходите са представени:
декларация за домакинство; декларации-съпоставки между приходи и разходи в брой
на В.М. и неговата съпруга Г. М. за периодите 2012 г. - 2017 г.; Договор за
покупко-продажба от 27.05.2014 г., по който В.М. продава свое имущество на
„Обрешкова ТИ“ ЕООД; копия на извлечения от сметки за ел. енергия и вода;
декларация за обичаен размер на разходите за издръжка и живот, в която е
посочен размер на разходите по 1500,00 лв. на година. С второто ИПДПОЗЛ №
Р-04001518007370-040-002/14.12.2018 г. са изискани копия на: първични и
вторични счетоводни документи, както и счетоводни регистри на ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.”
за ревизираните периоди, договори, лицензни и разрешителни и други документи,
конкретно посочени в искането, справки и декларации. С писмо вх. №
1305/16.01.2019 г. е представена декларация, съгласно която основен предмет на
дейност на ЕТ е продажба на кафе и закуски в павилион в гр. Плевен в двора на
„Мизия 96“АД, като ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” не притежава МПС, недвижими имоти, няма
открита банкова сметка. ***истрация на търговски обект с храни № 282/29.03.2012
г., Договор за наем на имот от 07.02.2013 г., сключен с „Мизия 96“АД като
наемодател и Анекс към него от 29.04.2014 г. С третото ИПДПОЗЛ №
Р-04001518007370-040-003/14.12.2018 г. от ревизираното лице е изискано да
представи декларация за разкриване на банкова тайна, каквато попълнена
декларация е представена с вх. № 159/03.01.2019 г. С четвъртото ИПДПОЗЛ №
Р-04001518007370-040-004/04.02.2019 г. на В.М. са изпратени файлове с
установени покупки от него като физическо лице за периода 1.01.2012 г. -
31.12.2017 г. и от лицето са изискани документи и вземане на отношение по всяка
една извършена покупка, във връзка с вече декларираните разходи за издръжка на
живот в размер на 1500,00 лв. В отговор отново са представени
декларации-съпоставки между приходи и разходи в брой на В.М. и Г. М. за
периодите 2012 г. - 2017 г. с пояснения. В представените декларации-съпоставки
разходите за телефонни услуги са посочени на отделен ред, което е мотивирало
органите по приходите да приемат, че те не са включени в декларираните от
лицето разходи за издръжка и живот. С ИПДПОЗЛ №
Р-04001518007370-040-005/07.02.2019 г. са изискани: справка как са
осъществявани доставките на стоки в стопанисвания от ЕТ обект, начин на плащане
и документиране на доставките; справка и документи за платени парични средства
от ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” към В.М. и обратно - предоставени средства от физическото
лице на ЕТ; справка за надценката по години при извършваната търговска дейност
и др. Към това ИПДПОЗЛ са приложени файлове за установени покупки от ЕТ
„ПРОТЕКТ-В.М.”, като е изискано да се вземе отношение по покупките, кои са за
стопанската дейност и кои за лично ползване. В отговор на ревизиращите органи
са представени писмени обяснения от В.М., че при ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” по-голяма
част от доставките се извършвали от самите доставчици, като са заплащани в
брой. За 2015 г., 2016 год., 2017 год. не била извършвана търговска дейност и
направените разходи за тези периоди следвало да се отнесат към паричните потоци
и плащания на физическите лица В. и Г. М.. Разходите за наеми и услуги на ЕТ
„ПРОТЕКТ-В.М.” за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са декларирани като разходи на
физическите лица, което е взето предвид от органите по приходите. От
ревизираното лице са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирано, че
за 2017 г. е извършвана стопанска дейност, като са получени приходи от продажби
в размер на 2282,50 лв. и са извършени разходи в размер на 720,00 лв. За 2015
г. не са декларирани приходи, но са декларирани разходи в размер на 627,00 лв.,
за 2016 г. също не са декларирани приходи, но са декларирани разходи в размер
на 360,00 лв. С ИПДПОЗЛ № Р-04001518007370-040-006/18.03.2019 г. са изискани
документи във връзка с декларираното от ревизираното лице, че е получило доходи
от ЕТ „ПРОТЕКТ- В.М.” през 2012 г„ 2013 г., 2014 г. и 2017 г. Получен е писмен
отговор, че такива документи не са запазени.
С
Протокол № Р-04001518007370-ППД-001/14.12.2018 г. са приобщени доказателства,
събрани в хода на предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства,
свързани с ревизираното лице В.М., завършила с Протокол №
П-04001518063923-073-001/31.10.2018 г.
От
органите по приходите е съставен и Протокол cep.
АА № 1178406/05.04.2019 г. за извършена проверка в
информационната система на НАП, при която са установени покупки от физическото
лице В.М. и от ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” за ревизираните периоди, фактурите за които са
отразени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС търговци.
Предвид
така установеното, органите по приходите са направили извод, че са налице
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, а именно: налице са
данни за укрити приходи или доходи и липсват документи, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци.
Приели
са, че в случая е налице и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК -
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизираните периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
Предвид
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, при което основата за
облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, жалбоподателят е
уведомен писмено, в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-
0400151^007370-113-001/07.02.2019 г. Връчено му е и Уведомление по чл. 17, ал.
1, т. 2 от ДОПК№ Р-04001518007370-139-001/07.02.2019 г. С ИПДПОЗЛ № Р-04001518007370-
040-005/07.02.2019 г. от ревизираното лице е изискано попълването на декларация
по чл. 124. ал. 3 от ДОПК, като такава е представена от лицето. В тази
декларация са декларирани разходи за издръжка и за телефони, съответно в размер
на 3500 лв. за 2015 г., 3500,00 лв. за 2016 г. и 3720,00 лв. за 2017 г.
Направен е извод в решението на директора на ДОДОП, че при гореописаната
фактическа обстановка, органите по приходите правилно са приложили разпоредбата
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са определили основата за облагане по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за обжалваните ревизирани периоди, след извършен анализ по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Органите по приходите са определили основата за
облагане след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1,2, 3,4, 5,6, 7,
8, 9, 10, 11, 14 и 16 от ДОПК.
Органите
по приходите са формирали годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ
и са определили данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на В.М., както следва:
|
|
|
Видно от таблицата,
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ включва: годишна данъчна основа по
чл. 25 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения, декларирани и от В.М.; годишна
данъчна основа по чл. 30 от ЗДДФЛ, а именно декларирани и от ревизираното лице
доходи от друга стопанска дейност, които на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ са намалени с 25 на сто разходи за дейността (нормативно признати
разходи); годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ. Така определената при
ревизията основа по чл. 36 от ЗДДФЛ представлява сума от установено превишение
на разходите при извършената от органите по приходите съпоставка на стойността
на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи в горепосочените размери, съответно
в размер на 11246,89 лв. за 2015 г., 4186,35 лв. за 2016 г. и 2984,37 лв. за
2017 г. Превишението на направените от ревизираното лице разходи през
посочените периоди над получените от него доходи е прието, че-представлява
недеклариран доход с недоказан произход.
В
случая органите по приходите са изследвали дейността на В.М. като едноличен
търговец. От ревизираното лице са изискани доказателства за платени парични
средства от касата на ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” към физическото лице В.М., но такива не
са представени.
При
тази съпоставка в РА органите по приходите са установили, че за обжалваните
периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В.М.М. е имал налични парични средства в
брой само на 1.01.2015 г. в размер на 6892,82 лв., което е резултат от
извършената съпоставка за предходната година, а за всяка следваща година - 0,00
лв.
Решаващият
орган е направил извод, че установяването по този начин на наличните парични
средства в брой към началото на 2015 г. е неправилно, но по аргумент на чл.
155, ал. 8 от ДОПК, РА в тази част не може да бъде отменен. Извършването на
съпоставка не представлява изследване на паричните потоци, а сравнение между
стойността на имуществото на лицето и направените разходи с размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този смисъл получения при
съпоставката резултат не представлява налични парични средства (в брой) или
липса на такива, а отразява изменението на имуществото на лицето (в това число
на паричните средства) за съответната година. Органите
по приходите са установили, че към
началото и края на всеки от ревизираните периоди В.М. не е имал налични парични
средства в банкови сметки, като към 1.01.2015 г. сумата дори е в размер на
минус 0,15 лв., а към 31.12.2015 г. в размер на минус 3,25 лв.
При
извършената съпоставка органите по приходите са приели, че ревизираното лице е
имало следните източници на доходи и финансирания:
1. Доходи
от трудови правоотношения, съответно в размер на 534,63 лв. за 2015 г.,
2138.52
лв. за 2016 г. и
2127,72 лв. за 2017 г., съгласно данни от наличната по преписка служебна
бележка, издадена от работодателя „Плевен инженеринг“ АД;
2.
Други облагаеми
Доходи (възнаграждения по извънтрудови правоотношения от ЕТ „Паро-А. И.“,
„Димекс“ ООД, „Витекс-Агро“ ЕООД), съответно в размер на
360.0
лв. за 2015 г. и
101,66 лв. за 2017 г. Доходите са декларирани от ревизираното лице в подадените
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за посочените периоди;
3.
Други източници на средства - дарения,
наследство и др., съответно в размер на
11525.0
лв. за 2015 г.,
1000,00 лв. за 2016 г. и 2200,00 лв. за 2017 г. Тези суми са получени средства
от М. М. (баща на ревизираното лице), Драго Добрев (дядо на лицето) и суми,
съгласно Декларации по чл. 49. ал. 3 от ЗМДТ № 42/05.04.2019 г. и 44/05.04.2019г.
Същевременно, при съпоставката на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи, органите но приходите са приели, че В.М.М. е
имал следните разходи:
1. Разходи
за издръжка и живот в размер на 1500,00 лв. за всеки един от ревизираните
периоди, съгласно представена от самото ревизирано-лице декларация;
2.
Комунални
разходи по фактури от доставчиците „Мобилтел“ ЕАД и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД (по една фактура от 2017 г.), съответно в размер на 1321,52 лв.
за 2015 г., 1289,17 лв. за 2016 г. и 1464,79 лв. за 2017 г. От органите по
приходите е съставен Протокол cep. АА
№ 1178406/05.04.2019 г. за извършена проверка в информационната система на НАП,
при която са установени покупки на ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.”, отразени в дневниците за
продажби на регистрирани по ЗДДС търговци;
3.
Разходи в размер на
22442,88 лв. за 2015 г., в т.ч. 20680,00 свързани с придобиването на апартамент
в гр. Плевен, ул. „Мир“ №19 за сумата в размер на 40250,00 лв., такси.
платени на ЧСИ в размер на
615.75 лв. и платен данък при придобиване на имуществото в размер на 1147,13
лв.;
4. Разходи
за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други, съответно в размер на
1300,32 лв. за 2015 г., 1652,45 лв. за 2016 г. и 1568,96 лв. за 2017 г. Взети
са предвид данните за платени местни данъци и такси, предоставени от Община
Плевен, и осигурителни
вноски за ДОО. ДЗПО-УПФ
и 30 от ревизираното
лице, съгласно данните за
платени осигурителни вноски от информационната система на НАП;
5.
Разходи за
застраховки - гражданска отговорност в размер на 320,00 лв. за 2015 г.; 2880
лева, Други разходи, съответно в размер на 3677,72 лв. за 2015 г., 2880,00 лв.
за 2016 г. и 2880,00 лв. за 2017 г. Взети са предвид установени данни за
фактури с предмет наем, издадени на ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” от „Мизия-96“ АД и
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД (2160,00 лв.
към първия
доставчик и 720,00 лв.
към втория, за всеки от периодите), и за стоки, издадени от „Екстра-пласт“ ЕООД
(797,72 лв. за 2015 г). Тези констатации на органите по приходите са в
съответствие с писмените обяснения на ревизираното лице във връзка с ИПДПОЗЛ №
Р-04001518007370-040-005/07.02.2019 г., че през 2015 г„ 2016 г„ 2017 г. от ЕТ
„ПРОТЕКТ-В.М.” не е извършвана търговска дейност и направените разходи за наеми
и услуги за тези периоди следва да се отнесат като разходи на физическото лице В.М..
Решаващият
орган е приел за неоснователни направените от жалбоподателя възражения. Първото
възражение е, че в разходната част на извършената съпоставка на В.М.М., на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи, са отразени разходи за платени осигурителни
вноски, съответно в размер на 1300,32 лв. за 2015 г., 1300,32 лв. за 2016 г. и
1464,79 лв. за 2017 г. Органът е приел, че по смисъла на КСО жалбоподателят е
самоосигуряващо се лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за
своя сметка. Съгласно разпоредбата на чл, 6, ал. 8 от КСО (предишна ал. 7, бр.
61 от 2015 г.), самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1,2, и 4 от КСО
правят осигурителни вноски за своя сметка и
ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход. На основание чл. 6, ал. 9
от КСО (предишна ал. 8, изм. бр. 61 от 2015 г., изм. бр. 98 от 2015 г.),
окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7,
респективно ал. 8, се определя за периода, през който е упражнявана трудова
дейност през предходната година. В този смисъл, въпросните осигурителни вноски
правилно са отразени като разходи при физическото лице. При формиране на
облагаемия доход за дейността като ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.”, органите по приходите не
са отнесли като разходи на предприятието внесените от лицето задължителни
осигурителни вноски (стр. 42-44 на РД). Сумите са взети предвид при определяне
на годишната данъчна основа на физическото лице.
Във
връзка с възражението в жалбата, че получаващи се печалби при ЕТ „ПРОТЕКТ- В.М.”
следвало да се признаят като доходи при извършената съпоставка на физическото
лице, органът е приел, че по принцип формирана счетоводна печалба от дейността
на лицето като едноличен търговец не следва да намери отражение като източник
на доход при извършване на тази съпоставка, тъй като печалбата не представлява
реален паричен доход, получен от физическото лице. При ревизията жалбоподателят
не е представил доказателства, че е получил направените през 2015 г. от него
разходи и декларираните и/или получени от него доходи, същите следва да бъдат
коригирани.
При
преглед на доказателствата по преписката, а именно Постановление на ЧСИ за
възлагане на недвижим имот от 31.03.2015 г. е установено, че на В.М. е възложен
недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Мир“ №19 за сумата от 40250,00 лв.
Сумата за покупката, касаеща В.М. е в размер
на 20125.00 лв. (1/2
от сумата 40250,00 лв.), тъй като имотът е в режим на СИО. както е прието и от
органите по приходите (стр. 7 от РД). В този смисъл разходите, свързани с
придобиването на апартамент в гр. Плевен, ул. „Мир“ №19, според решаващия орган
следва да бъдат в размер на 20125,00 лв., а не както е прието от органите по
приходите в размер на 20680,00 лв.
С разликата в размер на 555,00 лв. следва да бъдат намалени разходите за
придобиване на недвижимо имущество за 2015 г. Разходите за застраховки -
гражданска отговорност в размер на 320.00 лв. за 2015 г. също следва да бъдат
намалени със сумата в размер на 55,00 лв., тъй като лицето е декларирало такива
разходи в по-малък размер на 265,00 лв., а доказателства за по-голям размер на
разходи за застраховки не са налице;
Относно
доходите на В.М. , като други облагаеми доходи за 2015 г. (възнаграждения по
извънтрудови правоотношения) като приход при съпоставката от органите по
приходите неправилно според решаващия орган е посочена сумата в размер на
360,00 лв. От ревизираното лице, в подадената от него годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за този период, е деклариран придобит доход в
размер на 600,00 лв. След приспадане на задължителни осигурителни вноски 49,95
лв, и удържан данък в размер на 40,00 лв., се получава сумата в размер на
510,05 лв. С разликата в размер на 150,05 лв. (510,05 лв. минус 360,00 лв.)
според решаващия орган следва да бъде увеличен размерът на другите облагаеми
доходи на ревизираното лице за 2015 г., отразени в приходната част на
извършената с РА съпоставка между доходите и разходите на ревизираното лице.
В резултат на това,
данъчните основи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за горепосочените години са
определени съответно в размер на 6809,12 лв. за2015 г., 1306,35 лв. за 2016 г.
и 104,37 лв. за 2017 г., като цитираните величини представляват размера на
установеното несъответствие, изразяващо се в превишение на разходите спрямо
доходите на ревизираното лице. Конкретните изчисления по години са онагледени в
таблица на л.28-29.
Годишната
данъчна основа за 2015 г., която освен данъчната основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 10486,84 лв., включва и данъчната основа по чл. 25 от ЗДДФЛ в
размер на 594,03 лв. и по чл. 30 от ЗДДФЛ в размер на 400,05 лв., след
приспадане на —задължителните
осигурителни
вноски, е определена общо в размер
на 11480.92
лв
Съответно
данъка по чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г., е определен в размер на 1148,09
лв. За невнесеното в срок данъчно задължение в размер на 1048,00 лв., като се
вземе предвид внесеният данък за 2015 г. в размер на 99,40 лв., се дължат и
лихви за просрочие в размер на 329,00 лв., за периода от 01.05.2016 г. до
04.06.2019 г.
В
резултат на това задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихвите за довнасяне
за 2015 год., определени при ревизията в по-голям размер от дължимия, са отменени, както следва: данък по
РА-1124,00 лева, дължими 1048 лева, разлика за отмяна-76 лева, лихви по
РА-352,86 рлева, дължими-329,00 лева, разлика за отмяна-23,86 лева.
За останалите периоди 2016
г. и 2017 г. са потвърдени задълженията, които са установени с обжалвания РА.
Възражението на жалбоподателя, относно фактура №
**********/31.10.2013 г., издадена от „ЕСПРЕСО ВЕНДИНГ“ ООД, че покупката на
кафе-автомат била предназначена за ЕТ „ПРОТЕКТ-В.М.” е прието, че касае част на
РА, която не е обжалвана, тъй като за 2013 г. при ревизията не са определени
допълнителни задължения. Независимо от горното е прието, че тъй като фактурата
е издадена на физическото лице В.М., няма доказателства закупеният кафе-автомат
да е включен в имуществото на едноличния търговец, съгласно разпоредбите на чл.
27 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 8 от Закона за счетоводството, погрешно съставени
първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови, а няма
доказателства такива действия да са извършени от издателя на фактурата „ЕСПРЕСО
ВЕНДИНГ“ ООД, и да е издадена нова фактура, с получател ЕТ „ПРОТЕКТ- В.М.”.
С
оглед на изложените мотиви Ревизионен акт №
Р-04001518007370-091- 001/04.06.2019 г., в частта, в която на
жалбоподателя В.М.М. за 2015 г. са установени допълнително задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗЛЛФЛ (данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) в размер на 76,00 лв. и съответна лихва 23,86 лв., е отменен. Ревизионен акт № Р-04001518007370-091- 001/04.06.2019
г. в останалата
обжалваната част, в която са
установени допълнителни задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ (данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) за 2015 г. в размер на 1048,00 лв. и
съответна лихва 329,00 лв.. за 2016 г. в размер на 418,00 лв. и съответна лихва
91,32 лв. и за 2017 г. в размер на 298,00 лв. и съответна лихва 33,11 лв., е
потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Велико Търново.
В
съдебното производство по обжалване на потвърдения с горното решение РА се
правят оплаквания,
че не са определени правилно паричните потоци, влизащи в семейната имуществена
общност на съпрузите В.М. и Г. М.. Твърди, че с
РА№Р-04001518007311-091-001/4.06.2019 год. е приключило ревизионно производство
по определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ на Г. М. за данъчни периоди
1.01.2012-31.12.2017 год.. Г. М. е съпруга на жалбоподателя, двамата нямат
регистрирани в АВ брачни договори, поради което придобиват имуществото си при
режим на семейна имуществена общност. Жалбоподателят се позовава на чл.21 от СК, според който вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос
може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството и се предполага
до доказване на противното. На това основание сочи, че законът е приел, че
всичко, придобито по време на брака е общо, то влиза в семейната имуществена
общност и е неделимо, докато не се прекрати брака или не се сключи брачен
договор. Твърди, че в разрез с тези разпоредби е въведена практиката при
ревизия на съпрузи да се извършва отделна ревизия на всеки съпруг, като
имуществото се приема за всеки, че е ½ от придобитото. Сочи, че при
анализ на двата потока рядко се извършва
компенсация на паричните средства, които са останали налични за съответната
година на единия съпруг, с недостига на средствата на другия съпруг. В
настоящия случай се твърди, че е налице този проблем., който е довел до
неправилно определяне на данъчните задължения. Позовава се на РА, издаден на Г.
М., съгласно който ревизиращият екип е установил, че в края на 2012 год. тя има
превишение на приходите над разходите с 3557 лева, за 2013 год. превишението е
с 2158,94 лева, за 2014 год. превишението е с 3747,83. Видно е от изготвения
паричен поток, че тези превишения на приходите
над разходите не са прехвърляни като начални салда за следващата година.
Счита, че на това основание следва да се отнесат в паричния поток на съпруга й В.М.,
тъй като те са общи средства. С обжалвания РА на М. е направен анализ на паричните му потоци,
като е установено, че 2015 год. е налице недостиг на средства с оглед
извършените от лицето разходи в размер на 11246,89 лева, през 2016 год.
недостигът е с 4186,35 лева, а през 2017
год.-2984,37 лева. Счита, че незаконосъобразно не е направена компенсация на
превишението на приходите, установени при съпругата, с недостига на средства
при съпруга, който придобива тези средства на основание закона и не е
необходимо да се доказва, че тези средства са му дарени от съпругата. Моли съда
да приеме, че са налице парични средства, останали от съпругата Г. М. и да бъде
установен по години резултатът от
паричните потоци, като бъде извършена съпоставка между приходите и разходите на
М. за всяка година, за да може да се установи дали към 2015, 2016 и 2017 год. ще са налице
недостиг на средства за покриване на разходите и съответно какъв ще е размерът
на дължимите данъци.
Не се спори, и се установява от справка
от НБД „Население“ , че жалбоподателят и Г. К.а М. са съпрузи. За жалбоподателя
към 22.10.2019 год. не е регистриран
режим на имуществени отношения на съпрузите, което се установява от
Удостоверение №20191022112633/22.10.2019 год. Не се спори още и е видно от
приложения на л.1011 и сл. от делото
Ревизионен акт №Р-04001518007311-091-001/4.06.2019 год., че на Г. К. М.-съпруга
на жалбоподателя е извършена ревизия с
обхват данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от
1.01.2012 год. до 31.12.2017 год. В табличен вид на гърба на л.1012 и на л.1013
е установен размерът на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие
към тях, изчислени към 4.06.2019 год.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира с доверие като компетентна и
обективна, която е изследвала хипотезата, ако се приеме излишъка, установен в ревизионното
производство на Г. М. за приход на В.М., какъв ще бъде резултатът от анализа на
паричния поток на В.М. за 2015г., 2016г. и 2017г. и при наличие на недостиг на
средства за някоя от трите години да определи размера на дължимия данък по ЗДДФЛ
и дължимите лихви. С приобщения по
делото РД №Р-04001518007311-092-001 /25.04.2019г. и
РА №Р- 04001518007311-091-001/04.06.2019г. издадени на Г. К. М. са установени
следните превишения на приходите в сравнение с разходите /излишъци/ за
ревизирания период: за 2012г,- 3 557,04 лв.;
за 201 Зг. -2 158,94 лв. и за
2014г.-3 747,83 лв. В ревизионният доклад и акт няма посочено, че тези излишъци
се прехвърлят към паричния поток на ревизираното в същото време ФЛ В.М., съпруг
на Г. М.. При сравнение на паричният поток на В.М. за 2015г., 2016г. и 2017г.,
между установен в Ревизионен акт №Р-04001518007370-091-001/04.06.2019г. и
изменен в Решение №119/26.08.2019г. и образуван след прибавяне на излишъците на
съпругата му Г. М., разлика в резултата се наблюдава само в паричния поток за
2015г. При преобразувания паричен поток за 2015г. на В.М. - след прибавяне на
излишъците на съпругата му Г. М., в потока към 31.12.2015г. се получава
несъответствие между получените приходи и извършените разходи - превишение на
разходите спрямо приходите в размер на 950,93 лв. Това превишение на
извършените разходи спрямо получените приходи, експертизата е определила като
доходи, придобити през данъчната 2015г. от други източници, които не са изрично
посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон и
на ЗКПО - доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Видно от приложена по делото годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и приложенията към нея с вх.№
154391600073462 / 29.02.16г., през данъчната 2015г. В.М. е декларирал доходи от
трудови правоотношения и от друга стопанска дейност /по граждански договори/. В
Приложение 2 към декларацията, В.М. не е декларирал приходи от стопанска
дейност като ЕТ. ВЛ е определило дължим данък по ЗДДФЛ за 2015г. за довнасяне в размер
на 93,00 лв., дължима лихва за невнесен
в срок данък за 2015г. за периода от 01.05.2016г. до 4.06.2019г. в размер на 29,19 лв. При тези констатации ВЛ
е определило размерът на дължимият годишен данък за довнасяне по ЗДДФЛ : за2015г.
- 93,00 лв., за 2016г. - 418,00 лв., за 2017г. - 298,00 лв. Дължимата лихва за
невнесеният данък по ЗДДФЛ: за 2015г. -
29,19 лв. - за периода от 01.05.2016г. до 04.06.2019г.; за 2016г. - 91,32 лв. -
за периода от 01.05.2017г. до 04.06.2019г.; за 2017г. - 33,11 лв. - за периода
от 01.05.2018г. до 04.06.2019г..
Настоящият състав на съда намира, че ревизиращите
органи правилно са определили паричните потоци, влизащи в семейната имуществена
общност на съпрузите В.М. и Г. М. и не следва
излишъците на съпругата да се прехвърлят към паричния поток на
ревизираното в същото време ФЛ В.М., поради следните съображения:
Българското данъчно законодателство не познава и не регламентира
режим на семейно подоходно облагане.
В случая, когато се ревизира физическо лице, което през
данъчните периоди, предмет на възложената ревизия, има сключен граждански брак,
очевидно е, че за нуждите на правилното определяне на неговите задължения е
необходимо да се изследва имущественото състояние на семейството като цяло с
оглед режимът на съпружеска имуществена общност, респ. общността в разходите
на съпрузите за задоволяване нуждите на семейството.
Съгласно чл.21 ал.1 от Семейния кодекс,
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити”.
Съобразно презумпцията на чл.21 ал.3 от СК, съвместният принос при съпрузите се
предполага до доказване на противното, което по същество не изключва възможността паричните разходи
фактически да са поети единствено от единия съпруг, респективно от двамата – но
в различно съотношение.
В този смисъл са и разпоредбите на чл.21
ал.2 и чл.32 ал.1 от същия СК, съответно “Съвместният принос може да се изрази
във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството”, и “Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат
от двамата съпрузи”. Т.е. и задължението за осигуряване на средствата за благополучието
на семейството и за неговата издръжка,
като цяло е взаимно и на двамата съпрузи, и всеки един от тях е длъжен да участва съобразно своите възможности, които
не във всички случаи се свеждат до
предоставяне на парични средства, а приносът може да се изразяват включително и
в грижи за децата и прочие.
Изследването на съотношението между
приходите и разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на
чл.123 т.2 от ДОПК във вр. с § 1, т.3 б.“а” от ДР на ДПОК, за да се
обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и
съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над
декларираните получени средства, но когато лицата са в едно домакинство напълно
оправдано и житейски логично е доходите и на двамата да се използват за
покриване на сторените разходи. Необходимостта данъчното задължение да има
конкретен субект предполага определянето на данъчната основа по критериите на
чл. 122 ал.2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на
задължението, но това не изключва възможността същият да е подпомогнат от своя
партньор при покриване на разходите.
Или иначе казано т.нар. “компенсиране” е
принципно правилно в отношенията между съпрузите, при разбира се изрични
изявления в този смисъл от двамата, каквито изявления обаче не са направени нито при провеждане на ревизионното
производство относно Г. М., нито при
това на жалбоподателя. Такава компенсация е
заявена едва за пръв път в жалбата
против РА, подадена пред настоящия съд, като не е имало изявление за
компенсиране при провеждане нито на ревизионното производство на жалбоподателя,
нито на съпругата му.
От друга страна на националната
позитивна правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане.
Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за
подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност в
рамките на законовия режим на общност по правилата на СК. Както беше посочено, съгласно чл.21 ал.1 от СК, СИО
като съпритежаване на права, се разпростира само върху правото на
собственост и другите вещни права, ако са придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен, ако не се
трансформират в права по чл.21 ал.1 от СК (а по делото не се твърди и не са
представени доказателства доходите на съпрузите да се трансформират в права),
не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по
чл.21 ал.3 от СК. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите
за съвместния принос и той не се презюмира.
Както при действието на СК от 1985 год.,
така и при режима на сега действащия СК, е установен режим на разделност по
отношение на определени вещи и права, между които паричните влогове и парите в
брой. Така чл.20 от СК от 1985 год. предвижда, че вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат
на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи,
придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се
насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и
права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Промените в новия СК
от 2009 год в тази насока още по-кардинално и категорично установяват
разделност на имуществото на съпрузите с изключение на изрично регламентираната в чл.21, ал.1
общност върху вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос.Т.е. от режима на СИО изрично са изключени вещите (каквито са и парите в брой), правата
върху вещи и паричните влогове, с изключение единствено на вещните права.
Ето защо неоснователно е оплакването, че
всичко, придобито по време на брака влиза в семейната имуществена общност и е
неделимо до прекратяване на брака или до сключване на брачен договор. На това
основание придобитите от всеки един от
съпрузите парични средства по време на брака им под формата на парични влогове
и/или пари в брой, не съставлява СИО и е недопустимо автоматично, по силата на
брачната връзка между съпрузите да се извършва
компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с недостига
на средствата на другия съпруг. За да може законосъобразно да се извърши такава
компенсация, следва се установи, че единият съпруг е предоставил наличните си
парични средства или влогове на другия съпруг , както и да е направено такова
изявление/съгласие от съпруга по време на ревизионното производство, провеждано
на него и да се представят доказателства в тази насока, които факти не са доказани в настоящото производство. Установява
се, че при извършената на съпругата Г. М. ревизия, за което е издаден РА
№Р-04001518007311-091-001/4.06.2019 год, при съпоставка на направените от нея
разходи и декларираните приходи и/или получени доходи, ревизиращите органи не
са установили, нито пред тях са декларирани разходи за направени дарения в
полза на В.М. и в този смисъл съдът не цени и приложените в тази насока
декларации за направени дарения на л.35-37 от делото. Не без значение е факта,
че по делото не са представени доказателства за реално получаване от жалбоподателя
на описаните в декларациите като дарение от съпругата му парични суми. Следва
да се има предвид още, че превишение на
приходите над разходите са установени на съпругата Г. М. за периодите 2012
год., 2013 год. и 2014 год., в която част РА, издаден на нея, е влязъл в сила, а недостигът на средствата при жалбоподателя е установен за периодите 2015 год., 2016 год.
и 2017 год., като следва да се вземе предвид, че за 2015 год.относно Г. М. също е установено с РА превишение на разходите
над приходите в размер на 2590,59 лева, квалифициран от ревизиращите органи
като доход с неустановен произход. От друга страна констатациите в РА, издаден
на жалбоподателя за 2012 год., 2013 год. и 20014 год., за които години на
съпругата му са установени превишения на приходите с издадения на нея РА, не е
обжалван от жалбоподателя и за тези периоди по отношение на него не са
констатирани дарения като приход от съпругата му.
Следва да се има предвид от друга
страна, че при действието на СК разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат общо от съпрузите, а отговорността за поетите задължения
за удовлетворяване на такива нужди е солидарна – чл.32 ал.2 от СК. Не
съществува нормативен източник на материалното право за разделянето поравно на
разходите, дори да са за нуждите на семейството. Съгласно съдебната практика не
правото, а моралът, е регулатор на обществените отношения по издържането на
семейството. Общото изследване на съотношението между приходите и разходите на
съпрузите е допустимо в контекста на
правилото на чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК във връзка с §1 т.3 б.“а” от ДР на ДОПК,
за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при
явно и съществено превишаване на разходите на лицето, и свързаните с него над
декларираните получени средства, когато лицата са в едно домакинство. Но тези
обстоятелства във всички случаи следва да са установени по отношение на всяко
от лицата поотделно и то въз основа на събрани по надлежния за това ред
доказателства и едва след това и съобразно декларираното от самите лица при
нужда да се стигне до т.нар. “компенсиране”. Такова деклариране/изявление както
от страна на жалбоподателя, така и относно неговата съпруга няма данни в проведените
две ревизионни производства да е правено, поради което правилно такова
изследване отделно и съвкупно не е правено. Изявлението едва в съдебната фаза
на процеса на обстоятелства от такова естество съставлява защитна теза и не е
от естество да обори констатациите на ревизиращите органи.
На следващо място жалбоподателят счита,
че неправилно в паричния поток на жалбоподателя
не са взети предвид превишението на приходите над разходите, установени
от органите по приходите с РД, издаден на Н. М.-майка на жалбоподателя, която е
живяла в едно домакинство с двамата съпрузи и разходите са правени съвместно.
От извършената ревизия на Н. М. по ЗДДС за периода 1.01.2015 год.-31.12.2017
год. е установено, че за 2015 год., 2016 год. и 2017 год. е налице превишение
на приходите над разходите. От извършения анализ органите по приходите са
установили още, че към 31.12.2017 год. по банкови сметки на Н. М. са
налични 12 217,81 лева, т.е.
спестяванията си тя е депозирала в банковата си сметка. Поради факта, че лицата
имат едно домакинство и Н. М. е пенсионер, жалбоподателят счита за житейски логично тя да помага на децата си, в
случая на В.М.. Счита, че на това основание органите по приходите е следвало да
вземат като приход в паричния поток на В.М. сумите, с които приходите са
превишили разходите на Н. М. за отделните години.
С оглед тези наведени оплаквания, по
делото са приобщени РА №Р- 04001518007310-091-001/05.06.2019г. издаден на
ревизираното лице Н.А.М. и РА №Р- 04001518007308-091 -001 /05.06.2019г.,
издаден на ревизираното лице М. Д. М. /съпруг на Н.А.М./. Установено е, че
констатираните в ревизионното
производство излишъци в паричния поток за 2015г., 2016г. и 2017г. на Н.А.М.
покриват недостига в паричния поток за 2015, 2016г. и 2017г. на съпруга М. Д. М..
В съдебно заседание при разпита си ВЛ е съобщило, че като се съпостави
излишъкът на Н.А.и прехвърли и недостига на М. М., остава сума като остатък в
размер на 3527,94 лв. за 2017 г. При тази констатация, и с оглед
установеното превишаване на разходите на В.М. в размер на 2984,37 лв.,
ако се прехвърли тази установена разлика от майката в размер на 3527,94 лв.на сина-жалбоподателя, тя би
покрила този недостиг. Следователно за 2017 г. В.М. не дължи данък. В
останалата си част – за 2015 г., той би дължал данък 93 лв. и лихва 29,19 лв.
за периода от 1.05.2016 г. до 4.06.2019 г.; за 2016 г. дължи 416 лв. данък и
лихва 91,32 лв. за периода от 1.05.2017 г. до 4.06.2019 г. и за 2017 г. не
дължи данък.
По делото е разпитана и свидетелката Н.А.М.-майка
на жалбоподателя в хипотезата на чл.158 във връзка с чл.57,ал.2, т.3 от ДОПК,
която съобщава, че от раждането на сина й В.М. до месец юни 2018 год. е живяла
в едно домакинство със сина си и неговото семейство, разходите не са били
разделяни, а са се посрещали общо-за храна, лекарства, занимания на децата.
Когато на семейството на сина й не са достигали средства, семейството на майката
е помагало. Твърди, че през 2017 год. е дала като подарък за рожден ден на сина
си сума от 4500-4600 лева , за да го
подпомогне в ремонта на новозакупеното жилище. Тези пари е съхранявала вкъщи, в банка не ги е внасяла.
Твърди, че има доходи, тъй като е пенсионерка и продължава да работи.
Съдът кредитира с доверие заключението
на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, доколкото тя е основана на
хипотеза, в която част от паричния поток, установен като излишък при майката на
жалбоподателя се признае и добави за компенсиране на разходите на
жалбоподателя. Настоящият състав на съда намира обаче, че такава компенсация
не би могла да се извърши, при съобразяване на изложените съображения
относно разделността на имуществото на
ревизираните лица. В този случай, на още по-голямо основание от изложеното
относно СИО, всички вещи, в т.ч. пари в брой или в банкови сметки и права върху
вещи принадлежат на лицето, което ги е
придобило. Между родители и деца не
съществува общност върху придобитото имущество и права, независимо от това дали
живеят или не в едно домакинство. И в настоящия случай изследването на
съотношението между приходите и разходите на жалбоподателя и неговата майка се
налага с оглед правилото на чл.123 т.2 от ДОПК във вр. с § 1, т.3
б.“а” от ДР на ДПОК, за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ
на облагане доход при явно и съществено превишаване на разходите на лицето и
свързаните с него над декларираните получени средства. Както обаче вече беше
изложено от съда, т.нар. “компенсиране” е принципно правилно в отношенията
между роднини по права линия, включени в общо домакинство, при наличие на изрични изявления в този смисъл от двамата,
което обаче не е сторено нито при провеждане на ревизионното производство
относно Н. М., нито при това на жалбоподателя. Такава
компенсация е заявена едва за пръв път в жалбата против РА,
подадена пред настоящия съд.
Съдът не
кредитира с доверие показанията на майката на жалбоподателя Н. М. относно
направеното на сина й дарение на парична сума на стойност 4500-4600 лева през
2017 год. За действителността на договора
за дарение не се изисква писмена форма съгласно чл.225 от ЗЗД,
включително за дарение на парични средства. Но за да се приеме дарението за
осъществено, от значение е да се установи реалното предаване на сумите, което
от своя страна включва и установяване на обстоятелството, че дарителят е
притежавал дарените суми, към твърдяната дата. Тежестта за установяване на тези
обстоятелства пада върху жалбоподателя. Видно е обаче от приложения ревизионен
акт на Н. М., че в таблицата за съпоставка между приходи и разходи на л.181 от
делото е установено, както следва: налични парични средства в брой в началото и
в края на данъчния период 0,00 лева, налични парични средства в банкови сметки
в началото на данъчния период 10498,62 лева, в края на периода-12217,81 лева.
Нулевата наличност на средствата в брой за 2017 год. е установена поради факта,
че М. е декларирала налични средства в брой в размер на 5631,00 лева, но поради
установения недостиг за предходен период при съпруга й М. М., установеният
излишък при Н. М. за 2016 год. в размер
на 1360,21 лева участва за покриване на недостига на съпруга й М. М., при което
ревизиращият екип е приел нулева наличност в брой към 1.01.2017 год. Налага се
извод, че е недопустимо и нелогично едни и същи средства в брой , налични към
определен период, да са послужили едновременно и за покриване на недостига на
съпруга на Н. М., и като дарение за сина й по повод на неговия рожден ден. И
след като е безспорно установено по делото, че с тези налични парични средства
в брой в началото на данъчния период е компенсиран недостига на съпруга й,
същите не са могли обективно да бъдат предоставени като дарение на сина й. От
друга страна, при извършената на Н. М. ревизия, за което е издаден РА
№Р-04001518007310-091-001/4.06.2019 год, при съпоставка на направените от нея
разходи и декларираните приходи и/или получени доходи, ревизиращите органи не
са установили, нито пред тях са декларирани разходи за направени дарения в
полза на В.М. и в този смисъл съдът не цени и приложената в тази насока
декларация за направено дарение на л.38 от делото. С оглед на тези
обстоятелства свидетелските показания на Н. М. се преценяват от настоящия
състав на съда в светлината на чл.57, ал.4 от ДОПК като заинтересовани,
необективни и несъответни на събраните писмени доказателства. Ето защо се явява
недоказани обстоятелствата от една страна на направено компенсиране на недостига
на средствата на жалбоподателя с превишението на средствата на неговата майка,
и от друга страна направеното дарение на парични средства на сина й.
Последното оплакване в жалбата е
свързано с твърдението, че майката Н. М.
е извършила плащане на кафе-автомат, закупен от В.М. с фактура
№**********/31.10.2013 год. на стойност 1950 лева. Оплакването не следва да се
обсъжда поради неотносимостта му към правния спор, предвид, че РА е обжалван
единствено в частта на установените задължения за 2015 год., 2016 год. и 2017
год., а закупената кафе машина е
отнесена за 2013 год. в паричния поток на В.М., в която част РА не е обжалван и
е влязъл в сила.
При констатиране
на наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване
принципите на добросъвестност и служебно начало ревизиращият орган е определил
основата за облагане с пряк данък по предвидения начин в ДОПК. За да създаде
възможност така определената облагаема основа да е най-близко до обективната
истина, законодателят в общия процесуален закон /в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК/ е посочил
различни критерии, по които това може да се извърши. В закона няма изискване
при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите да
установи конкретно съдържание на всички, визирани в ал. 2 критерии, а и с оглед
на тяхната разностранност това би било невъзможно. Достатъчно е да приложат
онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по
възможно най-достоверния начин. В случая е налице регламентираният от кодекса анализ,
който е необходимата предпоставка за определяне на основата за облагане с преки
данъци, като резултатите от същия са взети предвид от ревизиращия орган при
определяне на основата за облагане. В резултат на гореизложеното и предвид
констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т.5 и т.7 от ДОПК
органът по приходите законосъобразно е определил основата за облагане, след
анализ на обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид
горното следва да се приеме, че след като за процесните данъчни периоди е установено по категоричен начин отрицателно
годишно салдо, то са били налице предпоставките за преминаване
към особения ред на ревизия по чл.122 от ДОПК. Предвид
и неоснователността на заявените в жалбата оплаквания за наличие на
предпоставки за компенсиране на парични средства-превишение на приходи на
съпругата и майката на жалбоподателя с недостиг на средства на жалбоподателя, РА
в оспорената част, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“
следва да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди
такива по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно
размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 569,46 лв.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.М.М. с ЕТ „Проект-В.М.“ с адрес ***, с ЕГН **********, ЕИК *********,
чрез адв.О.Б. *** с адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул „Кирил и Методий“
№11, против Ревизионен акт
№Р-04001518007370-091-001/4.06.2019 год., издаден от М. И.а Д.-началник
сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Т. Д. Ч.-главен инспектор по приходите
в ТД на НАП-Велико Търново, ръководител на ревизията, в частта, с която са
установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ /данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/ за 2015 год. в размер на 1048,00
лева и съответна лихва 329,00 лева, за 2016 год. в размер на 418,00 лева и
съответна лихва 91,32 лева и за 2017 год. в размер на 298,00 лева и съответна
лихва 33,11 лева, потвърден с Решение №119/26.08.2019 год. на Директора на
Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕТ „Проект-В.М.“ с адрес
***, с ЕГН **********, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново
към ЦУ на НАП на основание чл.161 от ДОПК
вр. чл.8, ал.1, т.2 ат Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 385,22 лв.(триста осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ : /П/