Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 05.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, II-ри граждански състав в публично
съдебно заседание на 29-ти юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 5790 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
от Й.П.Р. *** срещу Гаранционен фонд-гр.София за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000.00лв., ведно със законната лихва, считано от
14.10.2020г.-обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни физически болки и
душевни страдания, свързани
с получени от ищеца травми от ПТП, настъпило на 05.07.2020г.Претендират
се разноски.
Ищецът твърди,
че посочените вреди са
последица от настъпило на 05.07.2020г. около 22.15ч.
ПТП, в гр.Русе, при което при пресичане на кръстовище с кръгово движение
между ул.“Ч.“ и ул.“Ш.“, Р. не бил пропуснат от неустановен до момента извършител, водач на
неустановено МПС,
което го блъснало. Твърди още, че в резултат на удара е губил съзнание, имал
напрежение в областта на главата, екскориации на лявата скула и ляво око.
Поставена му била диагноза травма на глава, мозъчно сътресение, травми в
областта на лява лакетна става, двете коленни стави и дясна петна кост. Заявява,
че травмата довела до значителни болки, продължили около 1 месец след ПТП, чувствал
се дезориентиран, объркан, унил. Страдал от постоянно главоболие и гадене,
изгубил съня си. Разчитал на близки за справяне с ежедневните си нужди. Тъй
като извършителят на инцидента и автомобила са неидентифицирани и до настоящия
момент, претендира отговорността на Гаранционен фонд.
Твърди също, че
с нарочна молба-претенция, входирана при ответника на 21.07.2020г. поискал от
ответника да му бъде изплатено обезщетение за гореописания случай, но с писмо
от 14.10.2020 г. било отказано това от ответника, поради непредставяне на
изискани допълнителни за случая документи.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът Гаранционен фонд-гр.София депозира писмен отговор, с
който оспорва изцяло по основание и размер, като в тази връзка навежда доводи,
обобщени в следния смисъл: 1./недоказан фактически състав на правото по чл. 519 КЗ, 2./липса на акт по чл.300 ГПК, който да е обвързащ гражданския съд, 3./недоказани
и оспорени механизъм на ПТП и причини за настъпването му, 4./липса на причинна
връзка между инцидента и твърдените увреждания на ищеца, 5./непредставени по
извънсъдебен път на всички необходими документи за случая, 6./ прекомерност и
несъобразеност с чл.52 ЗЗД на размера на претендираното обезщетение. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Моли
иска да се отхвърли, претендира разноски.
По делото са
ангажирани писмени доказателства,назначена и изслушана е съдебно-медицинска
експертиза.
От фактическа страна:
От представения
като писмено доказателство протокол за ПТП № 472/116/05.07.2020г./л.32/, издаден от служител на МВР след
посещение на мястото на ПТП в 23.45ч. на 05.07.2020г. е видно,
че на с.д. , в 22.15ч. ищецът е бил ударен при пресичане на кръстовище с
кръгово движение на ул.“Чипровци“ и
ул.“Шипка“ от неустановен
извършител, водач на неустановено МПС. В протокола са описани данните на място,
които са възприети от служителя на МВР по сведения на Р., включително състоянието на пострадалия-контузия на лява лакетна
става, две колена, дясна пета.
Във връзка с
процесния случай, ищецът е подал на 21.07.2020г. пред Гаранционен фонд претенция
за неимуществени вреди, по което е образувана щета № 20210177/21.07.2020г.С
решение от 14.10.2020г., ответникът е отказал плащане поради непредставяне на
изискани допълнителни за случая документи.
Заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза съдът цени като обективно и основано на представената
по делото медицинска документация. От него се установява, че от представената
мед.документация е видно, че Р. е получил мозъчно сътресение, охлузвания по
лицето в ляво, оток на лява лакетна става, охлузвания на двете колена. Вещото
лице посочва, че диагнозата-контузия на дясна пета е поставена единствено на
база оплаквания на ищеца. Експертът уточнява, че така установените увреждания са
в резултат на действието на твърди тъпи предмети и са характерни за падане от
собствен ръст, каквото падане може да настъпи и във връзка с ПТП. В
представената медицинска документация няма описани увреждания, които да са
характерни за директно съприкосновение на лек автомобил с пешеходец.
В.о.с.з. на
18.05.2021г., вещото лице уточнява, че при епилепсия/заболяване, от което ищеца
страда/ е възможно да се получи припадък, който лицето да не помни. Посочва и
че не е извършено съдебно-медицинско освидетелстване на пострадалия, а в
различните консулти са описани различни травми.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.519,
ал.1,т.1,предл.1 КЗ.
Съдът намира
предявения иск за процесуално допустим по см. на чл.558, ал.5 КЗ, предвид
наличния отказ на ГФ да изплати претенцията на ищеца.
Съгласно чл.519,
ал.1,т.1 ответника извършва плащания в полза на увредените лица за вреди,
причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. В същия смисъл е и нормата на чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ, според която Гаранционен фонд изплаща в полза на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБългария
от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
МПС/. А за определянето и изплащането на обезщетенията съответно се прилагат
глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма /чл. 558, ал. 2 КЗ/ –
тоест правилата на гражданската отговорност на автомобилистите. Съобразно чл.
493а КЗ в случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди – в
действителния им размер /чл. 499 КЗ/. Съгласно 497, ал. 1 КЗ отговорното за
вредите лице, което според случая е или застрахователя по ГО или Гаранционен
фонд при липсата на ГО или при неизвестен извършител дължи още и законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на необходимите доказателства за
събитието; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило необходимите доказателства пред
застрахователя.
За правната същност на тази отговорност по
чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ в съдебната практика се приема, че се касае до
особен вид отговорност, която в случаите срещу Гаранционен фонд би могла да се
третира като функционална, с оглед специфичните предназначение и качество на
това юридическо лице на бюджетна издръжка, но която по правило следва елементите
на деликтната по чл. 45 ЗЗД, при отчитане на специфичните за случая
обстоятелства. И с оглед на последното в хипотезите на вреди от МПС с
неустановена идентификация на превозното средство и водача, за достатъчно ще
следва да се приеме установяването на обективните деликтни предпоставки, като
субективните остават презюмирани.
Представеният
протокол за ПТП по делото е издаден при спазване на съдържателните изискания за
него, освен това е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и
по установените законови форма и ред с оглед на което притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното /чл. 189, ал. 2 ЗДвП/, относно
факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по пострадалите
участници, местоположението им спрямо елементите на пътното платно и датата и
часа на посочените факти.
Насрещно доказване обаче бе проведено от
ответника. В приетата медицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира,
като обективно и компетентно дадено, изрично е посочено, че в представената
медицинска документация няма описани увреждания, които да са характерни за
директно съприкосновение на лек автомобил с пешеходец, като същите могат да се
получат при случайно падане от собствен ръст. Вещото лице е уточнило и че при
епилепсия/заболяване, от което ищеца страда/ е възможно да се получи припадък,
който лицето да не помни.
Освен горното по
делото не са представени никакви доказателства относно претърпените
неумуществени вреди от страна на ищеца, каквито указания са му дадени чрез
изготвения в о.с.з. на 13.04.2021г. доклад по делото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск като
неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
Ответникът не е
доказал разноски и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Й.П.Р., ЕГН:********** *** против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев”№2, иск за заплащане на сумата от 10000.00лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.10.2020г.-обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни физически болки и душевни страдания, свързани с получени от
ищеца травми от
ПТП, настъпило на 05.07.2020г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: