Решение по дело №2091/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           №     /……………2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

           ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Анна Димитрова и при участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 2091 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.М.И. ЕГН ********** от гр.Варна, против Решение № 1173/05.08.2020г., постановено по АНД № 984/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-6252-001830/ 15.01.2020г. на Началник на група към ОДМВР Варна, отдел Охранителна полиция Варна, с което на В.М.И., ЕГН **********, гр. Варна, за нарушение на чл. 140,ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3, предл. 1 ЗДвП,  му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 300 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 7 месеца.

В касационната жалба, депозирана от процесуален представител на жалбоподателя се твърди неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното решение. Навеждат се твърдения за липса на доказателства по отношение на собствеността на автомобила към момента на извършване на проверката. Твърди се също, че за В.И., не съществува задължение за пререгистрация на автомобила. Излага подробни съображения по отношение на наведените твърдения. В условие на евентуалност, счита че нарушението представлява маловажен случай, за което също излага подробни съображения. На изложените основания сезира касационната инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. От същия са депозирани  писмени бележки с.д. № 14404/18.11.2020г.

Ответникът по касационната жалба представя писмени бележки с.д. №13909/09.11.2020г., в които на подробно изложени мотиви оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на В.М.И. против Наказателно постановление №19-6252-001830/ 15.01.2020г. на Началник на група към ОДМВР Варна, отдел Охранителна полиция Варна, с което на В.М.И., ЕГН **********, гр. Варна, за нарушение на чл. 140,ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3, предл. 1 ЗДвП,  му е наложено административно наказание - "Глоба" в размер на 300 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 7 месеца.

За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 23.11.2019 год., около 14,20 часа в с.///, на ул. ”////”, Вл. М. И. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. № ////, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от 22.04.2019 год., във вр. с чл.143,ал.15 от ЗДвП  – нарушение на  чл.140, ал. 1 от ЗДвП. За гореустановеното срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е подписан без възражения. Такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН. Възприемайки изцяло фактите в АУАН, административнонаказващият орган /АНО/ е издал оспореното пред районния съд НП. В хода на съдебното производство съдът разпитал актосъставителя.

За да потвърди санкцията, въззивният съд приел от правна страна, че наказателното постановление и съставения АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; че е спазено от АНО изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение; че вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, както и че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното решение е валидно, постановено в  съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Като несъстоятелно съдът в този състав възприема твърдението, че по делото не се съдържат доказателства, от които по един несъмнен начин да бъде формиран извод, че именно жалбоподателят е собственик на процесия автомобил. На л. 12 от преписката по БП 1523/2019г., по описа на 2-ро РУ при ОДМВР – Варна се съдържа заверено за вярност от В.И., копие на Договор за продажба на МПС №1816/22.02.2019 год. по нот. Акт № 316 на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС180Ц” с рег. № ////, рама № ////, с продавач Д Г В, ЕГН ********** и купувач В.М.И., ЕГН **********. Собствеността на автомобила се потвърждава и от приложеното на л. 31 от АНД №984/2020 по описа на ВРС, писмо  рег. № 819000-27166/18.06.2020г. на ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, с което е представена справка за собственост на МПС с рег. № ////към 23.01.2019г. От същото е видно, че след справка в Автоматизираната информационна система на „КАТ“  е отразен договор за покупко – продажба рег. №1816/22.02.2019 год. по нот. Акт № 316 на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС180Ц” с рег. № ////, рама № ////, като в данните на отчета на превозното средство са въведени данните на новия собственик, именно В.М.И..

Неоснователно е и следващото твърдение, че в приложеното по делото постановление на Районна прокуратура Варна е записано, че лицето, което е закупило автомобила и явяващо се собственик на същия към момента на извършване на проверката е М И.. Действително в абзац 4 и 5 от Постановление №15183/2019 г. е посочен М И., но след запознаване с цитираното постановление става ясно, че е допусната техническа грешка и се има предвид именно В.М.И., както правилно е посочено в абзац 2 от същото.

Не са налице и основанията на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност на дееца. Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая не са налице данни и доказателства, които да сочат, че конкретното нарушение се явява маловажен случай. Действително нарушението е с ниска степен на обществена опасност, но от представената справка за нарушител/водач е видно, че И. трайно не зачита правилата за движение по пътищата, с оглед множеството издадени срещу него и влезли в сила наказателни постановления. Съдът счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение, каквато е единствената възможност по чл. 28 б. "А" от ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълкувателно дело №1/2007г. на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай предпоставките на чл. 28 от ЗАНН не са налице, следователно това не е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със Закона.

Гореизложените доводи обуславят извода на касационния съд, че въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с доказателствата по делото извод. Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.

Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

                       

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1173/05.08.2020г., постановено по АНД № 984/2020г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.

    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                   

    2.