Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18
гр. Пловдив, 04.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 17.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7191/2018г.
по описа на РС- Пловдив, IV- ти
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А.
А. И., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-6207-000620 от 01.08.2018г.,
издадено от Началника на РУ- с. Труд при
ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на
А. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 / двеста /лв. и за нарушаване състава на чл.
147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя му е
наложена глоба в размер на 50 / петдесет / лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че
органите на реда не са положили усилия да изяснят и отразят в АУАН и НП
действителната фактическа обстановка. Не е взето предвид обстоятелството, че
водачът на МПС марка „Пиаджо“ е предприел изпреварване, въпреки че
жалбоподателят е подал светлинен сигнал за завой наляво в кръстовището. Сочи
се, че както в АУАН, така и в НП не е дадена правилната правна квалификация на
нарушението, описано в т. 1 от атакуваното наказателно постановление- би
следвало поведението на жалбоподателя да бъде подведено под нормата на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП, а не чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Моли се обжалваното НП да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител. Поддържа се депозираната жалба. Излага се становище
по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания досежно съдържанието и по- конкретно на изискванията, разписани в
чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
В АУАН и НП е описана следната
фактическа обстановка: на 20.07.2018г. около 18.00ч. в гр. Съединение на
кръстовището на ул. „Никола Петков“ и ул. „Радецки“ като водач на товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес 312Д Спринтер“, с рег.№ ****, А. А. И.
предприема завой наляво, не пропуска изпреварващия го мотопед „Пиаджо“ и става
причина за ПТП. Посоченото по- горе МПС, управлявано от И., не е преминало
годишен технически преглед.
Описаната по- горе фактическа
обстановка е поднесена съвсем бланкетно, като на практика, както
актосъставителят, така и административнонаказващият орган дават само едно
заключение, без да отразяват всички релевантни за описаните нарушения факти. По
този начин се ограничава както правото на защита на жалбоподателя, така и
възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху
наказателното постановление. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват пълно и точно описание на нарушението и всички обстоятелства, при
които е извършено. В случая това не е сторено. Допълнително, описаното в т. 1
от наказателното постановление поведение на жалбоподателя, не е субсумирано под
пълната и точно правна квалификация. Както актосъставителят, така и АНО
посочват, че е нарушен само чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Същият обаче изобщо не
предписва като съставомерен свой белег настъпването на ПТП. Следвало е като
нарушени разпоредби да бъдат посочени чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП. Чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е посочен
в НП единствено като основание, на което се налага административното наказание
„глоба“. Това е неправилно, доколкото тази разпоредба съдържа, както санкция,
така и правило за поведение. Именно и поради това е следвало изрично да бъде
посочена и при предоставяне на точната правната квалификация на реализираното
от жалбоподателя поведение.
Всъщност, що се касае до
описаното в т. 1 от атакуваното наказателно постановление, то така отразеното
изобщо не осъществява признаците на административно нарушение по ЗДвП. Безспорно установено е, че
процесното ПТП е настъпило на кръстовището на ул. „Никола Петков“ и ул.
„Радецки“
в гр.
Съединение. Безспорно установено е и че жалбоподателят е предприел на
кръстовището позволена маневра- „завой наляво“. При това положение, неправоспособният
водач на мотопед марка „Пиаджо“ ( нерегистриран), изобщо не е следвало да
предприема изпреварване на правомерно завиващия наляво в кръстовището товарен
автомобил. Това поведение, реализирано от водача на мотопеда е в пряко
противоречие с предписанието на нормата на чл. 43, т. 2 ЗДвП, съобразно която изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено на кръстовище на равнозначни пътища. При това положение, за
жалбоподателя изобщо не е възникнало задължение да пропусне неправомерно
изпреварващия го водач на мотопед. (Решение № 391 от 19.02.2016 г. по н. д. №
3155/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Следва да се посочи и че правилото
за поведение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП визира онези водачи и други участници в
движението, които правомерно извършват движение. Поради това онзи, който
извършва правомерно движение, трябва да бъде сигурен, че няма да срещне пречки
и внезапно възникнали опасности от поведението на други водачи. Участниците в
движението, които нарушават установените със Закона правила ( както в случая
водачът на мотопеда ), сами се поставят в опасност да бъдат увредени и когато
това е станало от правомерно движещ се участник, не могат да се възползват от
горепосоченото правило, защото именно те са, които са застрашили безопасността
на движението. Когато нарушителят на едно правило поставя друг участник в
невъзможност да вземе мерки да не бъде увреден, не е налице нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП ( в тази насока Решение № 549 от 07.01.2011 г. по нак. д. №
629/2010 г. на Върховен касационен съд).
По
отношение нарушението на състава на чл. 147, ал. 1 ЗДвП: както бе посочено и
по- горе, както актосъставителят, така и наказващият орган единствено са дали бланкетното
заключение, че ППС с рег. № **** не е преминало годишен технически преглед, без
да целта да са отразили релевантните факти, наложили този им извод. Съобразно
разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП, се наказва с глоба от 50 лева собственик
или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед. Предвид това, моментът на
изтичане на въпросния определен срок, в който превозното средство е следвало да
се представи за технически преглед, е съставомерно обстоятелство по твърдяното
нарушение, посочването на което от една страна позволява да се стори заключение
осъществено ли е деяние по смисъла на чл.181, т.1 от ЗДвП, вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП, а от друга – ако такова е осъществено, спазен ли срокът по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. След като
нито в АУАН, нито в атакуваното НП е посочена дата, на която е изтекъл срокът
на валидност на техническия преглед на МПС, то е невъзможно съдът да упражни
какъвто и да било контрол за материална законосъобразност. По този начин се
засяга и правото на защита на жалбоподателя, доколкото не са му представени
всички съставомерни за нарушението факти.
Предвид гореизложеното,
атакуваното НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-6207-000620 от
01.08.2018г., издадено от Началника на
РУ- с. Труд при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, на А. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 / двеста /лв. и за нарушаване
състава на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП, на
жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 50 / петдесет / лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на основанията, предвидени
в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.