№142
гр. Силистра,20.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в закритото заседание
проведено на пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя гр. д. № 213 /2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано въз основа на предявена от И.Р.Х. чрез процесуален представител, искова молба срещу К.Н.К. с искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият и дължи сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева по Договор за паричен заем от 08.05.2014 г., с падеж 08.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 332/2019 г. по описа на Районен съд-Дулово. Претендира и направените по делото разноски в настоящото и заповeдното производство. С молба вх.№2570 от 03.09.2019г., ищецът, чрез процесуален представител е заявил втори иск , в условията на евентуалност спрямо първия, като претендира съдът да осъди ответника да заплати сумата в размер на 30 000 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем от 08.05.2014г., с падеж 08.08.2014г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. С протоколно определение от с.з., проведено на 05.11.2019 г. по настоящото дело, изменението на иска е прието за разглеждане.
С отговора по чл .131 ГПК ответникът К.Н.К. с е заявил, че счита искът за неоснователен, моли да бъде отхвърлен.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Според изложените в исковата молба основания, на 08.05.2014 г. ищцата сключила с ответника договор за паричен заем, според който същият получил сумата в размер на 30 000 лв., която трябвало да върне в срок до 08.08.2014г. За задължението по договора, заемателят издал като обезпечение запис на заповед. И тъй като до момента задължението не е погасено, ищцата предприела процедура по чл.410 от ГПК пред Дуловски районен съд. По образуваното ч.гр.д.№ 332/2019 г. по описа на съда и със заповед съдът уважил искането и и разпоредил ответникът да и заплати дължимата сума. Тъй като ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Междувременно, с Определение №304 от 02.09.2019г., , постановено по ВЧГрДело №232/2019г., по описа на Окръжен съд – Силистра е обезсилена заповедта за изпълнение, която е била основание за завеждане на настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК, което прави производството по първоначално заведения иск по настоящото дело недопустимо и обуславя правния интерес от завеждане на евентуалния осъдителен иск със същите фактически основания.
Ответникът, в депозирания от него отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва твърдението на ищцата, че положените подписи на приложените към исковата молба договор за паричен заем от 08.05.2014г. и запис на заповед от 08.08.2014г. са негови. Твърди, че не е сключвал договор за заем на посочената дата с ищцата и подписът в приложения договор не е негов. Не е получавал посочената сума от 30000 /тридесет хиляди/ лева от ищцата И.Х. и не е подписвал и приложения запис на заповед, в който нито подписът, нито почеркът е негов. Признава, че с ищцата се познават, но никога до сега не е искала от него да и върне пари, нито е посещавал нейния адрес, където се предполага, че е би трябвало да се подпише договора. С оглед на факта, че липсват доказателства за предаването на самата сума и тъй като посочената сума е голяма и е трудно да се предаде в брой, заявява, че никога по банковите му сметки не е постъпвала подобна сума 30000 /тридесет хиляди/ лева от ищцата. Именно затова заявява, че не дължи посочената сума от 30000 /тридесет хиляди/ лева на ищцата и счита, че искът е изцяло неоснователен.
По искане на ответника, на основание чл. 193 от ГПК е открито производство за оспорване истинността на представените с исковата молба писмени доказателства - договор за паричен заем от 08.05.2014г. и запис на заповед от 08.08.2014г. Ответникът е направил следните доказателствени искания на основание 131, ал.3 ГПК – да бъде назначена съдебно-графологична експертиза, със следната задача: да даде заключение дали трите подписа, както и изписаните имена на три места в договора за паричен заем от 08.05.2014г. и в записа на заповед от 08.08.2014г. са изпълнени от него. В указания от съда едноседмичен срок от получаване на определение № 311/18.09.2019 г., постановено по настоящото дело и съдържащо проекто – доклад по чл. 146 ГПК, същият не мнася сумата за възнаграждение на вещото лице, нито пък се явява в с.з. да се възползва от дадената му от съда със същото определение възможност да сочи други доказателства.
ОС счита, че с оглед така представения договор за паричен заем и запис на заповед и предвид липсата на доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че положените на тях подписи са на друго лице , въпреки дадената му възможност да ангажира доказателства в тази насока, следва да се приеме, че по делото е доказана както каузалната сделка между страните- заемно правоотношение, така и фактът, че ответникът не е заплатил задължението си по договора.
Предвид обстоятелството, че с Определение №304 от 02.09.2019г., , постановено по ВЧГрДело №232/2019г., по описа на Окръжен съд – Силистра е обезсилена заповедта за изпълнение, която е била основание за завеждане на установителния иск по реда на чл .422 ГПк, то същият е недопустим, поради коетто производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.
Осъдителният иск, заведен в условия на евентуалност е основателен и доказан както по основание, така и по размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата исковата сума, както и разноски по делото пред тази инстанция в размер на 3200 лв.
Водим от горното ОС
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото дело в частта, с която е предявен установителен иск по чл .422
ГПК от И.Р.Х. чрез процесуален представител, срещу К.Н.К. с искане съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че същият и дължи сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лева по Договор за паричен заем от 08.05.2014 г., с падеж
08.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 332/2019 г.
по описа на Районен съд-Дулово, поради НЕДОПУСТИМОСТ
НА ИСКА.
ОСЪЖДА К.Н.К. да заплати на И.Р.Х., сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща задължение по договор за паричен заем от 08.05.2014г., с падеж 08.08.2014г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.09.2019 г., както и сумата от 3200 / три хиляди и двеста/ лева, представляваща направени от последната разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото в частта, която има характер на определение, пред Варненския апелативен съд и в двуседмичен срок от получаването му от страните по делото, в останалата му част, пред Варненския апелативен съд.
.
СЪДИЯ :