№ 1024
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110210450 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Б.Е.Д.” ЕООД, ЕИК
**** срещу наказателно постановление № 22 – 006044/04.12.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се твърди, че посочената в наказателното постановление дата
на съставяне е недостоверна, като се застъпва тезата, че НП е издадено на по -
късна дата и при неспазване на разпоредбата на чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Претендира се нарушение на чл. 57, ал.1 т.5 НП, тъй като в НП не са били
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го потвърждават. Поддържа се, че имуществената
санкция е неправилно определена. Твърди се, че нарушение не е извършено,
тъй като жалбоподателят е поискал от работника трудовата книжка, но
последният не я е представил. Иска се нарушението да бъде
преквалифицирано в такова по чл. 415в, ал. 1 КТ или като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
1
В съдебното заседание редовно призованият жалбоподател не се
представлява. В постъпила писмена молба от процесуалния му представител –
адв. Георгиева отново се моли за отмяна на наказателното постановление по
аргументи, идентични с изложените в жалбата. Претендират се разноски.
Редовно призованата въззиваема страна Дирекция „Инспекция по
труда” – София се представлява от юрисконсулт Христова, надлежно
упълномощена. Същата пледира за потвърждаване на наказателното
постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
В периода 30.01.2019 г. до 16.05.2019 г., служители на ДИТ – София
сред които и свидетелят СТ. В. Д. в качеството си на контролни органи
извършили проверка на дружеството- жалбоподател, в хода на която на
проверяваното дружество били дадени задължителни предписания по
спазване на трудовото законодателства, вкл. и това, „Б.Е.Д.” ЕООД в
качеството на работодател да поиска в 5- дневен срок трудовата книжка на
Д.С.С., за да впише данните, свързани с прекратяване на трудовото му
правоотношение, съгласно чл. 2, ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. Посоченото предписание било вписано под № 8 в съставения
протокол № ПР1843562/16.05.2019 г. Срокът за изпълнение на предписанието
бил до 31.05.2019 г.
Протоколът бил връчен на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател на 16.05.2019 г. Дадените предписания не били оспорени.
Впоследствие на 04.06.2019 г. била извършена последваща проверка
относно изпълнение на предписанията, при която на свидетеля СТ. В. Д. не
били представени от страна на работодателя „Б.Е.Д.” ЕООД документи,
удостоверяващи изпълнение на даденото предписание, вписано под № 8 в
протокола от 16.05.2019 г. , а именно дружеството – жалбоподател в
качеството си на работодател да поиска в 5- дневен срок трудовата книжка на
Д.С.С., за да впише данните, свързани с прекратяване на трудовото му
правоотношение, съгласно чл. 2, ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. До дружеството била изпратена покана за явяване за
съставяне на АУАН, която била получена от Ивон Юлиянова Башева,
надлежно упълномощена да представлява дружеството. Тъй като на
посочената в поканата датата не се явил представител на дружеството на
05.06.2019 г.свидетелят Д. съставил срещу „Б.Е.Д.” ЕООД и в отсъствие на
представител на дружеството акт за установяване на административно
нарушение № 22-006044/05.06.2019 г. Освен процесния АУАН срещу
2
дружеството били съставени и други актове за установяване на
административни нарушения. Съставените актове, вкл. и процесния били
изпратени до адреса на дружеството – жалбоподател с писмо изх. №
19062880/02.07.2019г., но същите не били връчени. Предвид горното на
таблото за обявления в ДИТ - София на 18.09.2019г. било поставено
съобщение за съставянето им. Съобщението било свалено от таблото в
сградата на ДИТ - София на 24.09.2019г. По същия начин на 18.09.2019г. на
таблото за съобщения в сградата на ДИТ - София било поставено и
съобщение на основание чл. 61 ал. 3 АПК за издаването на протокол за
извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на „Б.Е.Д.“ ЕООД изх. № ПР1918581/04.06.2019г. Срещу АУАН № 22-
006044/05.06.2019г. не постъпили възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 04.12.2019 г. директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София издал обжалваното наказателно
постановление, с което на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 415 ал. 1
КТ. Препис от него бил връчен на представител на дружеството на 20.01.2020
г., а на 24.01.2020 г. по пощата била депозирана жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля СТ. В. Д., протокол за извършена проверка №
ПР1843562/16.05.2019 г. и протокол за извършена проверка №
ПР1918581/04.06.2019 г., заповед № ЧР – 56/05.02.2016 г. и заповед № З –
0058/11.02.2014 г. и двете на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда”, длъжностна характеристика,
пълномощно, призовка за явяване за представяне на документи, покана за
съставяне на АУАН, констативен протокол от 05.06.2019 г., писма до ИД на
ИА ГИТ, съобщение по чл. 416, ал.3 КТ и съобщение по чл. 61, ал.3 АПК,
копие от плик, НП № 22-006006/06.12.2019 г., издадено от директора на ДИТ
– София, трудов договор, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение,
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля С.Д., тъй като
същите са последователни, информативни и кореспондират с писмените
доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира показания за
факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел или в
осъществяването на които лично е участвал. От показанията на свидетеля се
установява, че лично е извършил проверка на дружеството-жалбоподател,
като е констатирал, че срокът за изпълнение на дадено предписание, а именно
3
работодателят да поиска в 5- дневен срок трудовата книжка на Д.С.С., за да
впише данните, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение,
съгласно чл. 2, ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е
изтекъл, като предписанието не е било изпълнено от страна на адресата му.
От приетия протокол за извършена проверка № ПР1843562/16.05.2019 г. се
установява точното съдържание на дадените на жалбоподателя предписания и
техния срок за изпълнение. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на дружеството – работодател да е изпълнил
предписанието, в т.ч. не е представен регистър на трудовите книжки по чл. 1,
ал.5 от цитираната Наредба, нито са представени писмени доказателства,
същият да е отправял покана до работника да предостави книжката. Следва да
се отбележи, че дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило
предписанието „да поиска” трудовата книжка, а не за това, че в този срок не е
вписало данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение.
От представените заповеди съдът извлече информация относно
компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – аргумент от
чл. 314, ал.1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление са издадени
от компетентни за това административни органи. Законът възлага
съставянето на актове за установяване на административни нарушения на
трудовото законодателство на държавните контролни органи, какъвто е и
старши инспекторът към Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда” – аргумент от чл. 416, ал. 1, чл. 399, ал. 1 от КТ и чл. 5, ал. 2, т. 1 от
Закона за инспектиране на труда. Компетентният административнонаказващ
4
орган поначало е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда”, като в случая същият законосъобразно е
оправомощил със заповед №З – 0058/11.02.2014 г. директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София да издава наказателни постановления. На
следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно
в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението
съответства на дадената му правна квалификация.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения
на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като направеното възражение в
жалбата в тази насока е неоснователно. За да аргументира довода си, че
посочената в НП дата на издаване – 04.12.2019 г. е недостоверна,
жалбоподателят е представил копие от НП с предходен номер – 22-006006,
което е издадено на по – късна дата – 06.12.2019 г. Неправилно обаче
жалбоподателят обвързва поредните номера на наказателните постановления
с поредността на издаването им. Номерът на наказателното постановление
всъщност е идентичен с номера на АУАН, въз основа на който е издадено.
Така обжалваното НП № 22- 006044 от 04.12.2019 г. е издадено въз основа на
АУАН със същият номер - 22-006044, съставен на 05.06.2019 г., а НП № 22-
006006 от 06.12.2019 г. е издадено въз основа на АУАН с № 22-006006,
съставен на 05.06.2019 г. Ето защо е напълно възможно НП с предходен
номер да е издадено след НП с последващ номер, като това обстоятелство не
обуславя недостоверност на отразената в НП дата.
Съдът не констатира процесуални нарушения при съставяне на АУАН –
покана за явяване за съставяне на АУАН е връчена на надлежно
упълномощен представител на дружеството, видно от представеното
пълномощно. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели, един от
които – Емил Крумов - е присъствал и при установяване на нарушението.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя обаче не изключва
задължението за връчване на съставения АУАН, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Съдът намира, че именно в процедурата
по връчване на АУАН се допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 416 ал. 3 КТ актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
5
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.
399, 400 и 401. Актът се счита връчен след изтичане на 7 – дневен срок от
поставяне на съобщението /чл. 416, ал.4 КТ/. Законосъобразното връчване по
реда на чл. 416, ал.3 КТ чрез поставяне на съобщение изисква да се установи,
че е налице невъзможност актът да се връчи лично на лицето, сочено за
нарушител, както и невъзможност актът да бъде връчен по пощата чрез
изпращането му с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая не се
доказа да е било невъзможно връчване на акта за установяване на
нарушението на адреса на дружеството - жалбоподател.В материалите по
преписката не се съдържат доказателства законният или упълномощеният
представител на дружеството да се били търсени, за да им бъде връчен лично
съставеният акт за установяване на административно нарушение, като следва
да се отбележи, че поканата за съставяне на АУАН е била връчена лично на
упълномощен представител на дружеството – Ивон Башева, като на същото
лице е връчено и обжалваното НП. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства от въззиваемата страна дали, колко пъти, кога /в работни
или почивни дни/ и с какъв резултат е търсено дружеството на известния
адрес на управление. На следващо място по делото не е представено
обратната разписка към препоръчаното писмо, с което АУАН е изпратен на
дружеството, като така съдът е в невъзможността да провери причините,
поради които писмото не е получено. Данни за неуспешното връчване с
писмо с обратна разписка се съдържат единствено в писмо изх. №
19081081/18.09.2019 г. до ИД на ИАГИТ, като в него е отразено единствено,
че „екземпляри от състевените АУАН-и са изпратени за връчване с писмо с
обратна разписка № PS 1040 0820G 4, което не е връчено на нарушителя по
надлежния ред”. Какви са причините за това невръчване обаче не се
установиха по делото – дали защото на адреса няма офис, дали защото
дружеството е търсено в неприсъствен ден, дали защото упълномощеното
лице да приема книжа временно не е било на адреса не става ясно. Така
описаната фактология не позволява да се направи извод, че контролните
органи законосъборазно са пристъпили към връчване по реда на чл. 416, ал.3
изр.2 КТ. В допълнение по делото не беше установено, съобщението да е
било обявено и на интернет страницата на ИАГИТ, съобразно изискването на
цитираната норма. Изложеното неспазване на процесуалните правила,
касаещи връчването на АУАН съществено е нарушило правото на
жалбоподателя да се запознае с акта за установяване на нарушението, със
съставянето на който се образува административнонаказателното
производство, да депозира възражения, да представи доказателства още в
този най-ранен етап от административнонаказателното производство. Това
нарушение не може да бъде отстранено на настоящия етап от производството,
тъй като законът изисква гарантиране и осигуряване правото на защита на
сочения за нарушител още в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство и то още от момента на
образуването му със съставяне на АУАН, което право в случая е било
6
нарушено. Коментираното нарушение на процесуалните правила, като
съществено и неотстранимо, налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление, макар и съдът да счита, че от доказателствата по делото се
установява, че дружеството - жалбоподател е осъществил нарушението, за
което е ангажирана отговорността му, а именно нарушение по чл. 415 ал. 1
КТ.
Съгласно чл. 415 от КТ който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лв. Съгласно чл. 404, ал.1 т.1 КТ ПАМ са и
задължителните предписания, давани на работодателите за отстраняване на
нарушения на трудовото законодателство. В този смисъл изменението на чл.
415 КТ след извършване на нарушението от страна на дружеството не
представлява по – благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН. По
делото безспорно беше установено, че с протокол за извършена проверка №
ПР1843562/16.05.2019 г. на дружеството – жалбоподател в качеството му на
работодател е било дадено задължително предписание, а именно да поиска в
5- дневен срок трудовата книжка на Д.С.С., за да впише данните, свързани с
прекратяване на трудовото му правоотношение, съгласно чл. 2, ал.4 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Посоченият протокол е бил
връчен на представител на дружеството – адресат на предписанието – „Б.Е.Д.”
ЕООД на 16.05.2019 г., видно от самия протокол. По делото не са
представени доказателства даденото предписание да е било оспорено от
адресата му в законоустановения срок и същото да е било отменено. Тук е
мястото да се посочи, че съгласно чл.405 вр. чл. 404, ал. 1 от КТ обжалването
на принудителните административни мерки, каквито са и задължителните
предписания не спира тяхното изпълнение. Срокът за изпълнение на
предписанието е изтекъл на 31.05.2019 г., като не само до изтичане на
посочения срок, но и до съставяне на АУАН – на 05.06.2019 г., а и до
провеждане на последното по делото съдебно заседание 12.10.2021 г. не се
доказа изпълнение на процесното предписание. Ето защо съдът намери, че от
обективна страна дружеството-жалбоподател „„Б.Е.Д.” ЕООД е осъществило
от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ.
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, то въпросът за вината не може да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна
7
и безвиновна.
Нарушението не е маловажно по см. на чл. 415в КТ, а освен това не е и
отстранено - и към момента на приключване на съдебното следствие не са
представени доказателства работодателят да е изпълнил даденото
предписание.
Независимо от гореизложеното обаче предвид допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила при връчване на АУАН наказателното
постановление следва да се отмени.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
делото и своевременното направено искане от процесуалния представител на
жалбоподателя съдът следва да присъди в полза „Б.Е.Д.” ЕООД разноски за
възнаграждение за адвокат. Съдът отчете, че настоящото разглеждане на
делото се явява второ по ред, след обезсилване на решението по НАХД №
1625/2020 г. по описа на СРС, НО, 21 състав от четвърти касационен състав на
АССГ по кнад № 4119/2021 г. По делото са налице доказателства – три броя
договори за правна помощ /два от които в кориците на касационното дело/,
видно от които жалбоподателят е сторил разноски в размер на по 405 лева за
всяка от инстанциите или в общ размер от 1215 лева, поради което и предвид
отмяната на наказателното постановление искането за присъждане на
разноски на жалбоподателя следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, пр. 3 от ЗАНН,
Софийският районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 006044/04.12.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на
„Б.Е.Д.” ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ).
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – София да заплати на
„Б.Е.Д.” ЕООД, ЕИК **** сумата от 1 215 /хиляда двеста и петнадесет/ лева,
представляващи сторените разноски за възнаграждение за един адвокат по
НАХД № 1625/2020 по описа на СРС, НО, 21 състав, по КНАХД № 4119/2021
г. по описа на АССГ, IV касационен състав и по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
8
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9