Определение по дело №57582/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20395
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20231110157582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20395
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110157582 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „С.К.“ ООД срещу И.
Т. П..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „С.К.“ ООД срещу И. Т. П. са
кумулативно обективно съединени положителни установителн искове с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от ***, представляваща главница по Договор за паричен заем № ****,
сключен на 14.01.2020 г. между страните, ведно със законната лихва за
период от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от ***.,
представляваща договорна лихва за период от 14.01.2020 г. до 14.07.2021 г.,
сумата от ***, представляваща мораторна лихва за период от 15.03.2020 г. до
01.09.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е отправил искане за сключване на
договор за заем до ищеца посредством неговия сайт. Посочва, че между
страните бил сключен заем № ****, като на ответницата бил изпратен
договорът заедно с погасителния план към него и Общите условия на нейния
електронен адрес. Съгласно Общите условия, приети от Заемателя, договорът
за паричен заем влязъл в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на
Заемателя (14-01-2020 г.) и станал задължителен и за двете страни.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил
дължимите суми. Длъжникът не е погасил задълженията си по заема.
Посочва, че по ЧГД № 53300/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за следните суми: главница: 700 лв. - дължима и неплатена по
договор за паричен заем № ****/ 14-01-2020г. ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението, възнаградителна лихва: ***. - дължимата и неплатена за
периода 14¬01-2020 г. до 14-07-2021 г., законна лихва за забава: *** -
дължимата и неплатена за периода от 15-03-2020 г. до 01-09-2021 г. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма
право на иск срещу ответницата, както и че тя не е надлежна страна. Оспорва
да е сключвала договор с ищеца, както и да е получавала суми от него.
Твърди, че е сезирала компетентните органи за злоупотреба с личните й
данни, включително и МВР, тъй като личната карта й е била открадната
преди датата на процесния договор за заем, но тя е заявила кражбата по-
късно пред органите на МВР, тъй като е майка на малко дете и е била изцяло
ангажирана с детето. Твърди, че в МВР – 06 РУП е образувана преписка с
номер ****** от 16.03.2023 година за кражбата на личната карта и
злоупотребата с личните данни й данни за престъпление по чл. 209, ал.1 НК и
прокурорска преписка с входящ номер **** година в СРП. Сочи, че нямала
представа за сключения заем до получаването на съдебните книжа по делото.
Твърди, че посочения в исковата молба телефонен номер и имейл не са нейни.
Оспорва сочения IP адрес, от който е сключен договорът да е неин. Сочи, че
имейлът на ищеца посочен в исковата молба не е негов, а имейлът
********@***.**, от който е сключен договорът нейно име също не е неин.
Посочва, че договорът за заем съдържа неравноправни клаузи, както и че
посочения процент надхвърля действителния такъв, което водело до
нищожност на целия договор за кредит. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Моли за спирането настоящото дело на основание
чл. 229, ал.1 т.5 ГПК до произнасяне по преписка на 06 РУП с номер ******
от 16.03.2023 година за кражбата на личната карта и злоупотребата с личните
данни на моята доверителка и престъпление по чл. 209, ал.1 НК и
прокурорска преписка с входящ номер **** година в СРП за кражбата на
личната карта и злоупотребата с личните данни на моята доверителка, тъй
като от изхода на наказателното производство зависи изхода от настоящото
дело.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно съединени установителн искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове
Процесуалната легитимация на страните произтича от твърденията на
страните в исковата молба. Доколкото ищецът твърди, че е сключен договор с
ответницата то искът е процесуално допустим. В случай, че се докаже, че
2
договорът действително не е сключен с ответницата то искът би бил
неоснователен.
Доколкото искът е предявен пред родово и местно компетентен съд и е
спазен срока по чл. 415 ГПК искът е допустим.
По искането за спиране на производството:
По направеното искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал.
1, т. 5 ГПК от страна на ответницата съдът ще се произнесе след получаване
на заверен препис от ДП № ****** от 16.03.2023 г. по описа на 06 РУ София
и пр. пр. № **** г. по описа на СРП.
Разпределение на доказателствената тежест.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем № ****, сключен на 14.01.2020 г., по
силата на който е предоставил на заемополучателя твърдяната в исковата
молба сума по кредита в размер на 700 лева, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.
В тежест на ответницата по делото е да докаже твърденията си в
отговора на исковата молба, както и положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2.
ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за
заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода на забавата; 4.
размерът на обезщетението за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези
предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно
доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
главния дълг на падежа.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Страните сочат доказателства за твърдените факти, като относно
тяхната доказателствена стойност съдът следва да се произнесе в решението
по същество.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Следва да се приложи ЧГД № 53300/2021 г. по описа на СРС, 148 гр. с.
3
Искането по чл. 190 ГПК на ответницата следва да бъде
конкретизирано, доколкото ищецът е представил релевантните документи
относно процесния договор за кредит.
Искането по чл. 186 от ГПК е основателно, като съдът намира, че следва
служебно да изиска заверен препис от ДП № ****** от 16.03.2023 г. по описа
на 06 РУ София и пр. пр. № **** г. по описа на СРП.
Искането за допускане на свидетели относно кражбата на личната карта
на ответницата следва да бъде оставено без уважаване, доколкото извършено
престъпление се доказва с влязла в сила присъда. По отношение на факта, че
ответницата не е получила суми от ищеца, същият представлява отрицателен
факт, респ. принципно положение е, че отрицателните факти не подлежат на
доказване, респ. ищецът носи доказателствената тежест да установи
съответния положителен факт, че е предал сумата по кредита на ответницата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
27.06.2024 г. от 14:00 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на спиране на делото за след
получаване на заверен препис от ДП № ****** от 16.03.2023 г. по описа на 06
РУ София и пр. пр. № **** г. по описа на СРП.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ЧГД № 53300/2021 г. по описа на СРС, 148 гр. с.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 от ГПК заверен препис от ДП №
****** от 16.03.2023 г. по описа на 06 РУ София и пр. пр. № **** г. по описа
на СРП.
УКАЗВА на ответницата да конкретизира искането си по чл. 190 ГПК
като посочи кои конкретно документи иска да бъдат представени от ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ответницата за събиране на
4
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, направено с отговора на
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5