№ 3913
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110148179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ********* с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № ******** по описа на Софийски районен съд Решение №
******* в частта му за разноските, като бъде отменено в частта, с която в тежест на
ответника са присъдени сторените от ищеца разноски за производство, както и
адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца и
вместо това бъдат присъдени разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, а при условията на евентуалност определеното адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ бъде намалено под
минималния размер, предвиден в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на искането.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска за недължимост на
сумите поради липса на облигационна връзка, както и поради това, че не е доставено
процесното количество топлинна енергия и същевременно е заявил, че признава факта
на настъпила погасителна давност. В хода на делото ответникът е доказал
съществувалата облигационна връзка, както и доставеното количество топлинна
енергия, т.е. принципното съществуване на вземането, което обаче е станало
недължимо поради погасяването му по давност. Съдът намира, че действително в тази
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с
извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо)
ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод
за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен
1
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и
константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017
г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много
други.).
Съобразно конкретиката на казуса, съдът съобрази, че ответникът е признал
погасяването на вземането си по давност и същевременно е оспорил част от твърдените
в исковата молба факти. Въпреки това и доколкото ответникът е доказал
съществувалото договорно правоотношение и възникнало във връзка с това
правоотношение вземане, решението е положително за ищеца само въз основа на
факта на погасяване на вземането по давност, който факт е признат от ответника.
Въз основа на изложеното съдът намира, че неправилно е разпределил
отговорността за разноските с постановеното по делото решение, като не е отчел
направеното от ответника признание, поради което следва да се допусне изменението
му, като разноските вместо в тежест на ответника бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ответникът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *******, постановено по гр.д. № ******** по описа на
СРС, 157 с-в в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ в частта, с която ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********** ДА ЗАПЛАТИ на *********, ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,00 лв. – разноски в
производството, и в частта, с която ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********** ДА ЗАПЛАТИ на *********, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: *********, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв. сумата 412,00 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА *********, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 78, ал.
2 ГПК сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3