Присъда по дело №15581/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към присъда от 13.04.2022 г. по НОХД № 15581/2021 г.
на СРС, НО, 17 състав
С обвинителен акт от прокурор при Софийска районна прокуратура по досъдебно
производство № 3383 ЗМК-720/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 27096/2021 г. по
описа на СРП, е повдигнато обвинение срещу Л. К. Г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК, а именно за това, че В гр, ж.к.““, бл. вх, ет., ап., след като е осъден с Решение №
*********/06.10.2020г., по гр. д. № 2846 от 2020 г. по описа на СРС, влязло в сила
03.11.2020г., да издържа свой низходящ, а именно малолетната си дъщеря С Л Г., родена
на г., като заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 (двеста) лева, чрез нейната майка и
законен представител Д. К. Р., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски за периода от
03.11.2020г. до 30.06.2021г. по 200.00 (двеста) лева всяка една или всичко на обща стойност
1600.00 (хиляда и шестотин) лева.
В съдебно заседание представителят на СРП подържа обвинението, като го намира за
доказано от събраните доказателства в досъдебното производство. Но с оглед събраните
допълнителни доказателства за заплащане на дължимите суми на посочената като
пострадала, пледира съдът да отчете обстоятелството, че до приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция задълженията на подсъдимия, посочени в обвинителния
акт, са погасени изцяло, като не са налице и други вредни последици за пострадалата,
поради което пледира за приложението на чл. 183, ал. 3 НК. Намира, че внесената от
подсъдимия сума е за покриване именно на инкриминираната вреда, доколкото сумата
съответства на посочената в обвинителния акт и е внесена непосредствено преди
последното съдебно заседание, независимо, че във вносната бележка като основание е
посочено гражданското дело, а не наказателното.
В разпоредителното заседание съдът е конституирал посочената като пострадала Д.Р.
като частен обвинител в качеството й на законен представител на малолетната си дъщеря.
Нейният повереник – адв. К. в хода на съдебните прения заявява, че намира
обвинението за категорично доказано. Но във връзка с изплатената сума в размер на 1600
лева настоява, че тя не е погасила вземането по наказателното дело, а по реда указан в ГПК
следва да се отнесе към най-старото вземане по изпълнителното дело, образувано въз основа
на издадения по гражданското дело изпълнителен лист. В подкрепа на доводите си сочи, че
в банковия документ не е посочено наказателното дело, а именно гражданското, по което
има натрупани и по-стари задължения от инкриминираните суми. Поради това моли за
осъждане на подсъдимия и възлагане на сторените от частния обвинител разноски в негова
тежест.
Вторият повереник на частния обвинител – адв. Г. заявява, че поддържа становището
на адв. К. и счита, че платената сума на пострадалата не касае инкриминираното вземане,
като моли за признаване на подсъдимия за виновен и да му бъде наложено справедливо
наказание.
В своята лична защита частния обвинител св. Р. единствено заявява, че поддържа
казаното от адвокатите си.
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. С., пледира за невинност на подсъдимия. Сочи,
че той и неговата майка са полагали грижи за детето, той му е давал пари, но за това не са
съставяни нужните документи. Относно заплащане на инкриминираната сума, счита, че по
правилата на НПК следва да се приеме, че подсъдимият е платил именно задълженията,
посочени в обвинителния акт, доколкото размерът й изцяло съответства на посочената сума.
Затова намира, че са налице основанията на чл. 183, ал. 3 НК, тъй като не са настъпили
вредни последици за малолетната му дъщеря. Във връзка с искането за заплащане на
1

възнаграждението за поверениците, защитата настоява, че присъждането му в пълен размер
може да затрудни подсъдимия да изплаща месечната издръжка за дъщеря си, затова пледира
за намаляване на възнаграждението поради прекомерност.
Подсъдимият Г. в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да не дава
обяснения.
В личната си защита в хода на съдебните прения подс. Г. заявява единствено, че
поддържа изложеното от защитника. Подсъдимият в последната си дума посочва, че
поддържа становището на адвоката си.
Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът,
като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Л. К. Г. е роден на г. в гр. , българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, неженен, работещ, ЕГН **********, с настоящ
адрес – с. , общ., Г.
Подсъдимия Л.Г. живеел на семейни начала със св. Д. К. Р. и в резултат на това на
27.06.2017 г. се родила дъщеря им С Л Г.а. Но скоро след това те се разделили, като детето
останало да живее с майка си.
С влязло в сила на 03.11.2020 г. Решение № *********/06.10.2020 г. по гражданско
дело № 2846/2020 г. по описа на Софийски районен съд, упражняването на родителските
права над детето били предоставени на майката Д.Р., а бащата Л.Г. бил осъден да заплаща
издръжка чрез майката на своята дъщеря в размер на 200 лева месечно, платима по банкова
сметка, посочена в самото съдебно решение. Св. Р. живеела с дъщеря си на адрес – в гр. ж.к.
. Подсъдимият Г. не изпълнявал редовно задълженията си към непълнолетното дете С, като
за периода след влизане на съдебното решение в сила от 03.11.2020 г. до 30.06.2021 г. той не
заплатил дължимите общо 8 пълни месечни вноски, всяка по 200.00 лева в общ размер на
1600 лева, като не предоставял на дъщеря си и издръжка в натура. По образуваното от св. Р.
изпълнително дело също не били постъпвали суми за погасяване на задълженията на
длъжника. Подсъдимият не е плащал и дължимата издръжка в брой или чрез своите близки.
Той рядко посещавал дъщеря си, като и неговите родители не я виждали редовно.
През 2016 г. подсъдимият и частният обвинител закупили недвижим имот в гр. –
жилището, където живеят понастоящем св. Р. и детето С, като с тази цел Р. сключила
договор за ипотечен кредит, а подсъдимият бил съдлъжник, като фактически вноските били
удържани от банковата сметка на свидетелката. Но след тяхната раздяла, с договор за
дарение от 13.11.2019 г. подсъдимият дарил своята идеална част от имота на св. Р., като
същата сключила и нов договор за ипотечен кредит, в който единствено тя била ипотекарен
длъжник.
В инкриминирания период подсъдимият Г. притежавал МПС – лек автомобил „Алфа
Ромео“, който закупил в началото на 2019 г. и лек автомобил БМВ, който закупил в края на
2020 г.. В периода 2020-2021 г. подсъдимият имал и няколко регистрирани трудови
договори, като имало и периоди без да е трудово ангажиран.
В хода на делото не е установено да са настъпили законни причини, обуславящи
изменение или прекратяване на задължението за заплащане на издръжка относно детето С
Г.а.
След образуването на съдебното производство по делото, преди последното съдебно
заседание, подсъдимият Г. е превел по банковата сметка на св. Р. цялата инкриминирана
сума в размер на 1600,00 лева, с което изплатил процесните задълженията за издръжката на
дъщеря си С Г.а. Във вносната бележка като основание за плащане било отбелязано „за
издръжка за 8 месеца на С Л Г.а по гр.д. № 2846/2020 г.“.
2

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие, а
именно гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелката
Д.Р. и отчасти на св. И Г.а и К Г.; заключението на съдебно-оценителната експертиза;
писмените доказателства, включително и вносна бележка от 10.04.2022 г., справки за
имущественото състояние на подсъдимия; справки по образуваното срещу него
изпълнително дело; заверен препис от съдебния акт на СРС, нотариални актове и договори
за ипотечен кредит; справка за съдимост на подс. Г. и др.
Съдът изгради основните си фактически изводи преди всичко на показанията на
разпитаната в съдебната фаза свидетелка Р., които се потвърждават и от останалите писмени
доказателствени средства. Съдът се довери изцяло на показанията на св. Р., която се явява
законен представител на посочената като пострадала низходяща на подсъдимия –
малолетната С. Именно св. Р. е посочена във влязлото в сила съдебно решение като лицето,
чрез което подсъдимия следва да изпълнява задължението си за изплащане на издръжка на
дъщеря им и което я отглежда. Следователно св. Р. е запозната с дължимите от подсъдимия
суми и липсата на плащане от негова страна, като нейните показания съвпадат изцяло с
представените по делото справки по изпълнителното дело. Видно от показанията на св. Р.
подсъдимият освен че не е превеждал по банков път издръжката, той не я е давал и в натура,
като рядко е идвал да види дъщеря им и не е плащал сметки за нейното отглеждане,
обучение или битови разходи. В този смисъл макар св. Р. да се явява заинтересована от
изхода на делото, съдът прие, че показанията й са достоверни и следва да бъдат изцяло
кредитирани.
От разпита на родителите на подсъдимия – св. И и К Г.и съдът също установи
периода на съвместно съжителство и съответно раздяла на Г. и Р., включително и за
дарението на идеалната част от общия недвижим имот след раздялата им. Но показанията на
тези двама свидетели по отношение на основния факт по делото, а именно заплащането на
дължимата издръжка са взаимнопротиворечиви и недостоверни. Св. Г.а подробно описва как
синът й е давал на нея пари за издръжката на дъщеря му, които тя е предавала на Д.Р., но в
последствие тя уточнява, че това е ставало до средата на 2019 г., когато тя е помагала и при
отглеждането на внучката си. Но самата свидетелка Г.а признава, че след това Л не й е давал
пари, които да са за издръжката на дъщеря му, нито за по-значителни подаръци от негово
име. Същата свидетелка твърди, че синът й е запознал да превежда пари по сметката на Р.,
но това се оборва от нейните твърдения, като подсъдимият не представя банкови документи
в подкрепа на това. А в разпита си св. Г. директно заявява, че не може да каже дали синът
му е плащал издръжката на дъщеря си. А впоследствие изменя показанията си и заявява, че
пред него Л е давал пари на майка си за издръжката на С и то след раздялата му с Д. Но
последното се отрича от самата св. Г.а. Свидетелите Г.и потвърждават и че синът им рядко
се е виждал с дъщеря си, като изтъкват като причина поведението на майка й. Съдът намира,
че показанията на св. Г.и са пристрастни, като е видно негативното им отношение към св.
Г.а и опита им да подкрепят защитната версия на сина си. Поради отказът на подсъдимия да
дава обяснения, по делото не са събрани убедителни доказателства в подкрепа на
твърденията на защитата, че той редовно е плащал издръжката на дъщеря си.
Показанията на св. Р. намират доказателствена опора и в приложените по делото
писмени доказателства, преди всичко съдебното решение за определяне на размера на
дължимата издръжка, в което е определено и лицето, чрез което подсъдимият следва да
изпълнява задълженията си, размера на сумата, начина на изплащането й, както и датата на
влизане в сила на съдебния акт. Съдебният акт е връчен на подсъдимия и той е бил
информиран за своето задължение, което обаче не е изпълнявал. В този смисъл следва да се
подчертае, че дарението на идеална част от апартамента, в който живеят св. Р. и дъщеря й,
по никакъв начин не представлява изплащане на задължение за издръжка, което е свързано с
покриване на ежемесечни разходи, още повече, че всъщност св. Р. изплаща изцяло вноските
3

по жилищния кредит.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-оценителната експертиза,
изготвена от вещото лице М. в ДП, като го намира за обективно изготвено, даващо
компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, макар за отговора им да не
се изискват някакви специални знания. Вещото лице се е запознало с материалите по ДП и е
изчислило дължимата обща сума за целия инкриминиран период. Видно от представената в
съдебното заседание вносна бележка, подсъдимият непосредствено преди последното
съдебно заседание е превел на св. Р. сума от 1600 лева, която изцяло покрива задължението
на подсъдимия за процесния период за 8 пълни месечни вноски по 200 лева.
А от документите относно имуществото и трудовите договори на подсъдимия се
установява, че в инкриминирания период Г. е бил трудоспособен, в част от периода е
работил по трудово правоотношение и е имал достатъчно средства за да си закупи два
автомобила.
Всички събрани по делото доказателства несъмнено установяват приетата от съда
фактическа обстановка, поведението на подсъдимия, размера на задълженията му, периода
на бездействие и начина, по който е следвало да изпълни задължението си, както и датата на
погасяването на инкриминираната сума.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав прие, че при така
направените фактически и доказателствени изводи, се явяват обосновани заключенията на
съда относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия и правната оценка на
действията му.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи :
Съдът намира, че с гореописаните действия подсъдимият Л.Г. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като
след образуване на наказателното производство срещу него, са реализирани и
предпоставките по чл. 183, ал. 3 НК.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно, т.е.
умишлено. А за да е налице привилегирования състав по ал. 3 на чл. 183 НК е необходимо
да се докаже, че подсъдимият преди постановяване на присъдата от първата инстанция е
изпълнил задълженията си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както
и че спрямо него тази разпоредба не е прилагана.
Престъплението по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време, не по-кратък от два последователни месеца. Престъплението е
на просто извършване и се осъществява при условията на пряк умисъл. Лицето следва да е в
състояние да изпълнява задължението си и съзнателно да не плати повече от две вноски.
От така установената фактическа обстановка, настоящия състав приема за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият Г. е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
С влязъл в сила съдебен акт на 03.11.2020 г. - Решение № *********/06.10.2020 г. по
гражданско дело № 2846/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Л.Г. е осъден да
заплаща издръжка на своята низходяща СГ.а, родена на 27.06.2017 г. чрез нейната майка и
законен представител св. Д.Р. в размер на 200.00 лева месечно, по посочена в решението
банкова сметка на майката. От доказателствата по делото е безспорно, че за периода
03.11.2020 г. – 30.06.2021 г. подсъдимият не е изплатил в срок дължимата издръжка за
4

дъщеря си, а именно 8 пълни месечни вноски по 200 лева всяка, в общ размер на 1600 лева.
По делото е несъмнено доказано, че в този период подсъдимият е бил трудоспособен и
е реализирал трудови доходи, както и е притежавал лично имущество – два автомобила. В
конкретния случай, подсъдимият не е изпълнил задължението си към малолетната си
дъщеря С, което е било установено с влязъл в сила съдебен акт, да плати повече от две
вноски, а именно 8 вноски, въпреки, че в периода 2020-2021 г. е бил трудоспособен.
А от представените банкови документи /вносна бележка от 10.04.2020 г./, несъмнено
се установява, че след образуването на досъдебното производство, преди постановяване на
присъдата, подс. Г. е превел по банковата сметка на св. Р. сумата от 1600 лева, която изцяло
съответства на инкриминираното му задължение.
Във връзка с възраженията на поверениците, че плащането не се отнася за
инкриминираното вземане, а следва да се отнесе към най-старите задължения на
подсъдимия по изпълнителното дело, съдът намира следното. Действително, във вносната
бележка неточно е посочено, че плащането е по гражданското дело 2846/2020 г. /по което е
присъдена издръжката/, но съдът следва да изследва действителната воля на вносителя –
подсъдимия Г. относно конкретните задължения, които е целял да погаси. Съгласно
правилата на ЗЗД, при липса на посочване за кои конкретни задължения се отнася
частичното плащане, то се отнася към най-старите, най-обременителните задължения. Но в
случая съдът намира, че следва да се вземат предвид конкретните обстоятелства при
плащането, а именно, че то е извършено един ден преди съдебното заседание по
наказателното дело, което е отложено за приключване на съдебното следствие, което би
преклудирало и възможността на подсъдимия да се ползва от привилегированата разпоредба
на чл. 183, ал. 3 НК. Освен това не може да се пренебрегне и размера на плащането, който
точно съответства на вредите по обвинителния акт и посочването, че се касае именно за
осем месечна издръжка. В контекста на изложеното, ако съдът приеме, че в случая са
приложими правилата на ЗЗД, съдът би „наказал“ подсъдимия за незнанието на закона и за
липсата на прецизност при посочване на основанието за превода, пренебрегвайки
останалите конкретни обстоятелства, които несъмнено сочат на волята му да погаси именно
инкриминираните задължения. А в по-широк смисъл може да се приеме, че същите са и
„най-обременителни“, доколкото за неизпълнението им е ангажирана и наказателната
отговорност на подсъдимия. Поради всичко изложено, съдът прие, че изплатената сума в
размер на 1600 лева на св. Р. изцяло е погасила инкриминираното задължение на
подсъдимия за плащане на издръжка на дъщеря му за периода от месец ноември 2020 г. до
месец юни 2021 г., което е предпоставка и за приложението на привилегированата
разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК.
При така възприетите обстоятелства, съдът намира за безспорно доказани обективните
елементи от състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря подс. Л.Г..
Съдът намира, че деянието е съставомерно и от гледна точка на субективната страна,
като изводът за това се основава на обективните признаци на самото деяние. От субективна
страна, престъплението е извършено от Л.Г. при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
Престъплението е на формално извършване и изискването за "съзнателно неизпълнение" се
свързва единствено със субективното предвиждане на неплащане на поне две месечни
вноски, което да е било във възможностите на дееца. Съдът намира, че са налице достатъчно
доказателства, че подсъдимият е бил информиран за съдебното решение по делото за
определяне на размера на издръжката, доколкото е участвал в процеса, съдебният акт му е
връчен, като той е знаел в какъв размер и по какъв начин следва да плаща дължимата
месечна издръжка. Поради това съдът намира, че подс. Г. е осъзнавал, че дължи да изплаща
месечна издръжка на дъщеря си Св размер на по 200.00 лева, като превежда сумата по
5

банковата сметка на майка й. Той е имал възможност да изплаща такава издръжка, тъй като
е бил работоспособен и е имал лично имущество. Следователно, неизпълнението на тези му
задължения не е било обективно невъзможно, а се дължи на субективни фактори, а именно
неговото лично решение да не го стори.
След достигнатия извод за осъществено от подс. Г. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК
от обективна и субективна страна, съдът взе предвид и настъпилото плащане на
инкриминираното задължение в хода на наказателния процес. Видно от приетите по делото
доказателства след края на инкриминирания период, но преди постановяване на присъдата,
подс. Г. е платил на св. Р. сумата от 1600 лева, която изцяло съответства на посочените
вреди в обвинителния акт.
Съдът намира, че с това са реализирани предпоставките по чл. 183, ал. 3 НК,
доколкото по делото не са събрани доказателства за пострадалата да са настъпили други
вредни последици от закъснението на изпълнението на задълженията за издръжка.
Именно поради така приетите фактически и правни съображения, съдът е приложил
привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК по отношение на осъщественото от
подсъдимия престъпление, като го е признал за виновен в извършването на престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, но не го е наказал, на основание чл. 183, ал. 3 НК.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и независимо от неналагането на наказание за него, подс.
Г. е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК всички направени по делото разноски
в досъдебното производство за изготвяне на експертиза, в размер на 136.50 лева по сметка
на СДВР, както и 40.00 лева по сметка на СРС за разноски в съдебната фаза на процеса.
Освен това съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати на частния обвинител Д.Р.
платените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение на повереник в размер
на 1000.00 лева. В тази връзка съдът е намерил за неоснователно възражението на
защитника за прекомерност на разноските, които не надвишават значително определения
минимален размер за един адвокат за съответното дело съгласно Наредба № 1/2004 г. на
ВАС.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД № 15581/2021 г. по описа
на СРС, НО, 17-ти състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6

Номер на акта:	72
Дата:	13 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия:	Радослава Николаева Качерилска

Дело:	20211110215581
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 ноември 2021 г.

Присъда по дело №15581/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите