Определение по дело №348/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 396
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20222100200348
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
СъдебниКИНА ВЪЛКОВА ХРИСТОВА
заседатели:МАРИЯ АТАНАСОВА
СПАСОВА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Р. Ив. Сл.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Частно наказателно дело №
20222100200348 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предложение на прокурор при Окръжна
прокуратура Бургас за определяне общо наказание на М. Д. М. по две
присъди.
Последният влязъл в сила акт на съда против М. е по НОХД 167 от
31.03.2022 год. на Окръжен съд Бургас. Компетентен да разгледа
производството за определяне на общо наказание- чл. 39 ал.1 НПК, е
настоящият съд.
Прокурорът пледира за основателност на предложението за определяне
на общо наказание. С присъда 12 по НОХД 240/21 г. на Районен съд
Момчилград, е осъден на три години лишаване от свобода и определен строг
режим на изтърпяване на наказанието. Деянието е извършено на 10.04.2020
год. и влязла в законна сила на 15.12.2021 год.
С присъда 10 от 15.03.2022 год. на Окръжен съд Бургас по НОХД 167/22
год., наложил наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и
определил режима за изпълнение на наказанието строг. Деянието е извършено
в периода 10 април- 26 май 2022 год.
Прокурорът прави искане за определяне на общо наказание до размера
1
на най тежкото осъждане от три години лишаване от свобода при строг
режим. Следва да бъде зачетено изтърпяното досега наказание лишаване от
свобода по тези присъди. Не предлага увеличение на наказанието на
основание чл. 24 НК.
В с.з. прокурорът поддържа предложението си и пледира за неговата
основателност.
Осъденият поиска да му се определи общо наказание.
След оценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
М.М. е осъден както следва:
С присъда 12 по НОХД 240/21 г. на Районен съд Момчилград, за деяние
по чл. 196 ал.1 вр. чл. 58а НК, е осъден на три години лишаване от свобода.
Деянието е извършено на 10.04.2020 год. и влязла в законна сила на
15.12.2021 год. На основание чл. 59 НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода е зачетено времето, през което е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
С присъда 10 на Окръжен съд Бургас по НОХД 167/22 год., за деяние по
чл. 249 ал.1 и чл. 58а НК, е осъден на една година и четири месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 100 лева. Определен е първоначален строг
режим на изпълнение на наказанието. Деянието е извършено в периода 10.04.-
26.05.2020 год., а присъдата влязла в законна сила на 31.03.2022 год.
Към настоящия момент страните не сочат данни М. да има други
присъди или висящи дела.
Налице са основания за определяне на общо наказание по тези
наказателни дела. Към момента на извършване на деянията, не е имал влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Следва да се наложи общо наказание в
размер на най-тежкото осъждане три години лишаване от свобода.
В своята дейност съдът съобрази и възможността от прилагането на чл.
24 НК и увеличаване общото наказание.
Страните не пледираха за увеличаване на общото наказание. Освен
актуалните осъждания, М. има и предходни присъди. Първата присъда е през
2012 год. и наказанието отложено с изпитателен срок. Следва акт на съда, с
2
който е определено общо наказание по две присъди и наложено най тежкото –
шест месеца лишаване от свобода, като е приложен и чл. 69 ал.2 НК за
предходно осъждане и освободен от изтърпяване на отложено наказание
лишаване от свобода. Като непълнолетен е осъден за последно през 2015 год.
на пробация. Като пълнолетен през 2016 год. сключил споразумение и осъден
на глоба. Същата година е осъден по НОХД 10 на РС Тетевен три години
лишаване от свобода за деяние по чл. 195 ал.1 НК, изтърпяно ефективно.
Следват деянията, предмет на настоящото производство. Това са всички
осъждания против М. до настоящия момент, които са еднородни деяния с
изключение на последната присъда – престъпно ползване на чужд платежен
инструмент. Той е роден в Тетевен, където извършва престъпленията. По
собствени думи, загубил родителите си и израснал в детски домове в
страната, последен от които е в с. Бата, област Бургас. М. е млад човек,
изпаднал в тежко положение. Всички деяния били свързани с набавянето на
средства за препитание, сочещи на неговата незрялост, липса на родителски
контрол. Последните две деяния са свързани помежду си – извършил кражба
с други лица в жилище, където намерил платежен инструмент и впоследствие
в различни градове в страната ползвал. По тежкото наказание е три години
лишаване от свобода. Оценката на настоящата инстанция е, че не е
необходимо против М. да бъде прилагана законовата възможност по чл. 24
НК и увеличено общото най тежко наказание. Три години лишаване от
свобода са дълъг период от време отнесено към един млад човек, който е в
зенита на силите и живота си. Време, през което да преосмисли стореното и
последиците от своите действия и да се поправи. В условията на затвор ще
има възможност за по целенасочено въздействие с цел поправянето му и в
неговите ръце е приложението на законовата възможност да излезе по рано и
опита да се устрои. Разликата с предходния престой в затвора са годините. По
делото демонстрира желание за поправяне и стремеж да се устрои в бъдеще.
Следва да има този шанс.
С присъдите против М. са постановени различни по вид наказания -
лишаване от свобода и глоба - Р 79 от 14.02.1986 г. по н.д. 82/86г. на ВС.
Кумулативните санкции при определяне на общо наказание, не могат да бъдат
присъединявани на основание чл. 23 ал.3 НК, защото те са една неделима
репресия за извършено престъпление. Разпоредбата на чл. 23 ал.3 НК е
приложима, когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или
3
конфискация. Тогава, когато за едно престъпление е наложено наказание
лишаване от свобода, а за друго само глоба, последната ще се присъедини
изцяло или отчасти към най тежкото наказание на това основание и то само
ако е в по голям размер. В настоящия случай наказанието „глоба“ е част от
единното наказание за извършено престъпление по по ниското по размер
наказание по присъда по НОХД 167/22 год., и не следва да се присъединява
на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК, защото е погълната от по тежката
санкция.
М. се намира в затвора Бургас и е бил задържан по НОХД 240/21 год.
Изтърпяно досега наказание следва да се приспадне.
Воден от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК, Бургаският
Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:


На М. Д. М. ЕГН **********, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1
НК, осъден по присъда 12/29.11.2021 год. по НОХД 240/221 г. на Районен съд
Момчилград на три години лишаване от свобода; и присъда 10/15.03.2022 год.
по НОХД 167/22 год. по описа на Окръжен съд Бургас, осъден на една година
и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева, НАЛАГА
едно общо наказание до размера на най тежкото - три години лишаване от
свобода.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС определя първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието.
На основание 25 ал.2 вр. чл. 59 НК зачита срока, през който М. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и престоял в
затвор за изтърпяване на влязлата в сила присъда по НОХД 240/21 год. на
Районен съд Момчилград.
Определението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен
срок от уведомяването.
Страните са уведомени за настоящото решение в съдебно заседание.
4


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5