№ 993
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530102383 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството на
кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД София, в качеството на кредитодател е
сключен Договор за кредит с *** от 07.06.2021г. за сумата от 500 лева. В договора било
посочено, че ищцата ще ползва услугата „Динамично плащане“, за което дължи сума в
размер на 157,30 лв. или 35% от размера на кредита. Заплащането на тази сума било
включено в месечните вноски на договора. Ищцата заплатила възнаграждение по клаузата
на чл.9 ал.2 в размер на 125лв. Счита, че посочената сума е платена при липса на основание.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника "БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ" ООД да й заплати на основание чл.55 от ЗЗД сумата от 125,00 лв. платена при
липса на основани по клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в
полза на ответника, по Договор за кредит с *** от 07.06.2021г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД София представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва, че за допълнителното действие
„Динамично плащане“ (чл.9 ал.2 от Договор за кредит с *** от 07.06.2021г.) е заплатена сума
в размер на 125,00 лв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на
1
07.06.2021г. между ищеца ***, в качеството на кредитополучател и „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за кредит с ***, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 500
лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 6 месеца, при ГПР 26,24% и
годишен лихвен процент 26,93%. В чл.9 ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателя
изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му, за което дължи сумата от
105,66лв., платима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка
една погасителна вноски от погасителния план. В чл.9 ал.2 от Договора е посочено, че
кредитополучателя изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по кредита, за
което дължи сумата от 157,30лв., платима на равни части през периода на Кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноски от погасителния план. Така
месечната вноска на кредитополучателя е определена в размер на 133,83 лв., а общото
задължение по кредита възлиза на 802,98 лв.
По делото е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата *** е
заплатила на ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД София на основание чл.9 ал.2 от
Договор за кредит с *** от 07.06.2021г. сумата от 125,00 лв., представляваща такса
„Динамично плащане“.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на
кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти
и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
2
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От изложеното
следва, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума
по договора. В настоящия случай в цитирания по-горе договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР /.
Действително в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – „Такса Бързо разглеждане“ и „Такса
Динамично плащане“, които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла
на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Сумите за „Такса Бързо разглеждане“ и „Такса Динамично плащане“
са определени като месечни вноски за срока на договорите за потребителски кредит и
следва да бъдат включени в ГПР. Прибавянето на тези суми към ГПР несъмнено води до
надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание
чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че Договор за кредит с *** от 07.06.2021г. не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като липсва посочване на
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК,
водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, доколкото
потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава
и гарантира ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в същия липсва посочване на
действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
3
на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца
е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на
ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесния договор за
кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице
основание за задържане на платената по Договор за кредит с ***/ 07.06.2021г. сума за такса
Динамично плащане 125,00 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от
125,00лв., съответно получена от ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД София по
Договор за кредит с ***/07.06.2021г. при начална липса на основание, се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски общо в размер на 1850 лв. (1800 лв. адвокатско възнаграждение и 50
лв. държавна такса, съгласно представения списък по чл.80 ГПК).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.Незабравка №25, ет.5, представлявано от
*** и *** да заплати на ***, ЕГН **********, *** сумата от 125,00лв., дадена без основание
по недействителен Договор за кредит с *** от 07.06.2021г., както и направените по делото
разноски общо в размер на 1850,00лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка: ***, с титуляр
адв.***
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4