Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         25                                 12.03.2010г.                                  гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                наказателен състав

На втори март,                                                    две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Членове:....................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

Н.А.Х.дело № 304 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК, вр. чл.78а НК.

Прокурор при Районна прокуратура гр.Царево е внесъл в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност на С.И.В., И.С.А. и П.А.К. по реда на чл.78А НК за извършени от тях престъпления, както следва: за обв.С.В. по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, за обв.И.А. по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а за обв. П.К. по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.3 от НК.

Прокурорът не се явява с съдебно заседание и не изразява становище досежно виновността на извършителите и размера на наказанието.

Адв.Б.Б., защитник на обвиняемите С.В. и И.А., пледира за оправдаване на двамата му подзащитни, с мотиви, че липсва умисъл за извършване на престъплението у обв.В., тъй като същия не е видял какво пише в позволителното за извоз, а за обв.А. счита, че не е налице вина, защото е изпълнил заповедта на прекия си ръководител – обв.К..

Адв.Г.К., защитник на обв.П.К., също пледира за оправдаването на подзащитния му, като счита, че инкриминираните документи са официални диспозитивни, поради което при тях не може да има лъжливо документиране. Освен това счита, че не ясно как двете инкриминирани позволителни са попаднали в делото, поради което те не могат да бъдат ценени.

Обвиняемите С.В., И.А. и П.К. не се признават за виновни, дават обяснения с които изграждат защитни тези.

 

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2009г. в около 16.50ч. св.Ж.Д.,*** при специализирана полицейска операция спрял за проверка на входа на гр.Приморско от към с.Ясна поляна, товарен автомобил марка ```````, с товар – дърва за огрев, управляван от обвиняемия С.В.. При извършената проверка на документите на товара обв.В. представил позволително за сеч серия К №0060359 и позволително за извоз серия К № 0055008 за 4 кубични метра дърва за горене, които били издадени на името на св.Х.Х., работеща като счетоводител в Дирекция управление и стопанисване на общинските гори към община Приморско (съкр. ДУСОГ-Приморско). Двете позволителни били изготвени от обв.П.К.,***, а обв.В. попълнил "час на тръгване и рег. № на превозното средство" в позволително за извоз серия К № 0055008.

Св.Д. установил, че извозваните дърва били в повече от посоченото в позволителното – около 7-8 куб.м. и поискал документи за пълния размер на товара. Обв.В. се свързал по мобилния телефон с обв.П.К. и му казал, че бил спрян за проверка. След това В. дал телефона на Д., който също разговарял с обв.К. и от него узнал, че за останалите 3-4 куб. метра имало издадени документи, позволително за сеч и позволително за извоз, които се намирали в него, както и че дървата трябвало да бъдат доставени на св.Р.С., зам. директор на ДУСОГ-Приморско. Обв.К. обещал на св.Д. да му занесе въпросните документи.

Обв.К. веднага се свързал по телефона с обв.И.А., технически ръководител на обект в ДУСОГ-Приморско и казал му, че служители на Полицията са спрели камион, който извозвал в повече дърва за огрев без документи и поискал от обв.А. да изготви документи за дървата – позволително за сеч и позволително за извоз, които да бъдат издадени на името на св.Р.С.. Обв.А. се съгласил и двамата си уговорили среща, на която А. съставил позволителното за сеч серия К № 0060360 с дата 08.10.2009г. и позволителното за извоз серия К № 055010 от дата 09.10.2009г., като в последното не попълнил "час на тръгване и рег. № на превозното средство". Тук следва да се отбележи, че при разпита на св.С. е установено, че тя не е имала предварителна уговорка със св.Х. да й предостави дърва от полагащите й се като служител на ДУСОГ-Приморско, както и че не е получавала позволителни за сеч и извоз от обв.А..

Междувременно след проверката св.Д. се усъмнил в достоверността на дадените обяснения от обвиняемите К. и В. и с цел да провери къде ще бъде разтоварен камиона, го освободил и след това го проследил. Обв.В. обаче, вместо да разтовари дървата на две места – на св.Х. и С., разтоварил всички дърва за огрев пред дома на Х.Х. ***. След това полицаят Д. разпоредил на обв.В. да го последва в полицейското управление.

В сградата на РУМВР-Приморско св.Д. провел разговор с обвиняемия В. и узнал, че бил получил нареждане от П.К. да достави всички превозвани от него дърва пред дома на св.Х.. В този момент в полицейското управление дошъл обв.К., който представил на св.Д. - позволително за сеч серия К № 0060360 и позволително за извоз серия К № 0055010, издадени от обв.А.. Това е начина по който тези писмени доказателства са попаднали по делото – те са представени от обв.К.. Следва да се има предвид, че двете позволителни не са писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 НПК, изготвящи се в хода на наказателния процес за да се изисква за тях специалната форма и ред на изготвяне и представяне, а представляват обикновени писмени доказателства, предоставени на полицейския служител Д. от обв.К., като в протокола си разпит от досъдебното производство св.Д. ги е описал подробно.

На 09.10.2009г. бил извършен оглед на местопроизшествие на ул.Трети март 48, гр.Приморско, при който било установено, че дървата за огрев са около 7-8 куб.м.

Същият ден, св.Г.Д.- горски стражар при ПГС към РДГ-Бургас съставил против обв.В. акт за извършено от него административно нарушение по чл.80, ал.6 от Закона за горите. Дървесината била предадена на отговорно пазене на св.Г.Д.и Г.Ж., горски стражари при ПГС към РДГ-Бургас.

В хода на досъдебното производство са извършени графологически експертизи от заключенията по които се установява, че ръкописния, буквен и цифров текст, с който е изписано съдържанието на позволително за сеч серия К № 0060359 от 06.10.2009г. и позволително за извоз серия К № 0055008 е изпълнен от обв.К.. Ръкописния, буквен и цифров текст, с който е изписано съдържанието на позволително за сеч серия К № 0060360 от 08.10.2009г. и позволително за извоз серия К № 0055010 е изпълнен от обв.А.. Подписите положени след текста "ползвател" в позволително за сеч серия К № 0060360 и в позволително за извоз серия К № 0055010 не са изпълнени от св.Р.С.. Поради разлика в съдържанието и вида на транскрипцията не може да се даде отговор дали са изпълнени от обв.К. или обв.А.. Подписът положен след текста "издал позволителното и получил сумата в брой" в позволително за извоз серия К № 0055008 е с елементарен строеж, не формира индивидуализираща съвкупност, поради което не може да се установи изпълнителят му. Подписът, положен след текста "издал позволителното" в позволително за сеч серия К № 0060359 не е изпълнен от обв.А., а от друго лице с имитация на подписа му, поради което не може да се установи изпълнителят.

За да приеме тази фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., св.С., които кореспондират с представените писмени доказателства, както и с установеното от експертизите.

Съдът не кредитира защитната теза на подс.В., че не е видял какво пише в позволителното за извоз и не е знаел, че по документи е трябвало да превозна четири, а не осем куб.м. дървесина. В. сам посочва, че е попълнил част от реквизитите на позволителното за извоз, т.е. той е видял неговото съдържание. Освен това като превозващ дървесина, още повече че е служител на ДУСОГ-Приморско, е следвало да знае, че дървесина може да бъде превозвана само със съпроводителни документи.

Съгласно чл.96, ал.13 от ППЗГ извозването от склад на отсечена и складирана дървесина на ползвателите се извършва след издаване на позволително за извоз по образец, който съгласно чл.59, ал.16 от ЗГ се издава за всяко отделно транспортно средство. За общинските гори тези позволителни се издават на основание чл.59, ал.13 от ЗГ от лица с които е сключен договор на основание чл.26, ал.2 ЗГ  или от лица наето по реда на чл.76, ал.5 от ЗГ. Реквизитите в позволителното за извоз се попълват от лицензиран лесовъд или от лицето по чл.76, ал.5 ЗГ наето за охрана след натоварването на превозното средство именно за да се отбележи датата и часът на тръгване от временният склад. Тази усложнена процедура е предвидена от законодателя именно за да се предотврати възможността за нерегламентирано извозване и кражби на дървесина от горите. Отбелязването на дата и часа именно от компетентния да издаде позволителното и то след натоварването на дървесината е предвидено с цел да не може с едно позволително да се извози множество пъти дървесина и един камион да извърши няколко курса. Във връзка с длъжността си, обв.А. е бил длъжен да попълни всички реквизити на позволителното за извоз след натоварването на дървесината на превозното средство и то на място в отдела, за който е бил издаден съответно документа за извоз, като след натоварването на дървесината е бил длъжен да попълва датата и часа на тръгване на превозното средство. Това не само не е сторено, но е установено, че текстът на позволителните в ДУСОГ-Приморско е бил попълван от всички обвиняеми, но не съгласно изискванията на закона, а във време в което им е удобно и с цел да избегнат наказателно преследване – директора К., без той да има право на това по чл.59, ал.13 и чл.26, ал.2  от ЗГ, обв.А. без дървесината да е заплатена от св.С. и след като е извършена нейната сеч и превозът е започнал, обв.В. попълвал дата и час на тръгване на издадени от друг служител позволителни.

По отношение на обв.А. съдът отчита, че той е служебно подчинен на обв.К.. Това обаче не означава, че е налице хипотезата на чл.16 НК, тъй като удостоверяването на неверни обстоятелства в позволителните от страна на подс.А. е очевидно престъпление. От неговата длъжностна характеристика се установява, че в служебните му задължения влиза и познаването на нормативно предвидения режим на ползванията от горите. В тази връзка той не може да се приеме, че не е познавал нормите на Закона за горите и правилника за приложението му, където подробно е предвиден режима на сеч и извоз на дървесина. Според този режим абсолютно недопустимо е да се издават позволително за сеч за дървесина, която вече е отсечена и позволително за извоз за дървесина която вече се превозва. Св.Д. всъщност е спрял камион с нарязана и превозвана дървесина, а обв.А. за да угоди на своя административен ръководител К. е издал липсващите позволителни са сеч и извоз на 3куб.м., които са били в повече от разрешените в камиона. Това е очевидно престъпление по чл.235 НК.

По отношение обстоятелството дали позволителните за сеч и извоз са удостоверителни или диспозитивни документи по смисъла на задължителните тълкувания на ВС, залегнали в т.7 от Постановление № 3/1982г. на пленума, съдът счита, че тези документи имат както диспозитивен, така и удостоверителен елемент. От една страна те изразяват възможност за разпоредителни действия – да се отсече или извози определена дървесина, но от друга страна установяват и съществуването на определени факти – че тази дървесина е добита и извозена законно и при спазване на нормативните изисквания. Всъщност от там идва изискването дървесината при превозването да бъде съпровождана с тези документи. Ето защо, заради наличието на удостоверителен елемент в двете позволителните, съдът счита, че те могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл.311 - 314 НК, каквото всъщност са извършили обв.К. и А. удостоверявайки в тях неверни обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е безспорно установено извършването на престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК за обв.С.В., по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за обв.И.А. и по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.3 от НК за обв. П.К., при форма на вината пряк умисъл за тримата, като са налице условията за приложение на чл.78А НК и за тримата. За престъпленията се предвиждат наказания в рамките на предвидените по чл.78а, ал.1, б.”а” НК размери, тримата обвиняеми не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди – дървесината е предадена за отговорно пазене.

При определянето на наказанията съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства при обвиняемите В. и А. единствено обстоятелството, че са били служебно подчинени на обв.К.. По отношение на К. няма смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че той е ръководител на ДУСОГ-Приморско и като такъв вместо да следи за спазването на законовите нормативи е извършил престъплението с цел да облагодетелства св.Х.. В тази съдът намери, че на обвиняемите В. и А. следва да бъдат наложени наказания глоби в размери под средния, а именно по 2000лв., а на обв.К. следва да бъде наложено наказания глоба в размер на максимума – 5000лв.

Обвиняемите следва да заплатят в полза на Държавата сумата от 162.00лв. за разноски по делото по извършените експертизи, а съгласно разпоредбата на чл.235, ал.7 НК, в полза на държавата трябва да се отнеме предмета на престъплението – 3куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, метровки, които са предадени на съхранение на св.Г.Д.и Г.Ж., горски стражари при ПГС към РДГ-Бургас.

Мотивиран от гореизложеното съдът на основание чл.78А НК

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност С.И.В.,***, ЕГН-**********,***, за извършеното от него престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, а именно, че на 09.10.2009г. в гр.Приморско, обл.Бургаска, без редовно писмено позволително взел и извозил от общинския горски фонд 3куб.метра дърва за огрев от дъб и цер на стойност 165.00лв., като деянието представлява маловажен случай и му НАЛАГА на административно наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.

ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност И.С.А.,***, ЕГН-**********,***, за извършеното от него престъпление по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно, че на 09.10.2009г. в гр.Приморско, обл.Бургаска, в качеството си на длъжностно лице - технически ръководител обект в дирекция „Управление и стопанисване на общински гори” гр.Приморско, действайки като извършител, в съучастие с обв.П.К. като подбудител, в кръга на службата си, съставил официални документи – позволителното за сеч серия К № 0060360/08.10.2009г. и позволителното за извоз серия К № 055010/09.10.2009г., в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно: датата на съставяне на позволителното за сеч, неверен получател на дървесината – св.Р.С. и количеството превозвана дървесина 4куб.м., с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, като деянието представлява маловажен случай и му НАЛАГА на административно наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева.

ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност П.А.К.,***, ЕГН-**********,***, за извършеното от него престъпление по чл.311, ал.2, вр.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, а именно, че на 09.10.2009г. в гр.Приморско, обл.Бургаска, в качеството си на длъжностно лице – директор на дирекция „Управление и стопанисване на общински гори” гр.Приморско, действайки като подбудител, в съучастие с обв.И.А. като извършител, умишлено склонил И.А. да състави в кръга на службата си официални документи – позволителното за сеч серия К № 0060360/08.10.2009г. и позволителното за извоз серия К № 055010/09.10.2009г., в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно: датата на съставяне на позволителното за сеч, неверен получател на дървесината – св.Р.С. и количеството превозвана дървесина 4куб.м., с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, като деянието представлява маловажен случай и му НАЛАГА на административно наказание глоба в размер на 5000/пет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА С.И.В., И.С.А. и П.А.К. да заплатят на Държавата, по сметка на РС-Царево, сумата от 162.00лв.  за разноски по делото.

ОТНЕМА в полза на Държавата предмета на престъплението – 3куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, метровки, които са предадени на съхранение на св.Г.Д.и Г.Ж., горски стражари при ПГС към РДГ-Бургас.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: