№ 215
гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело №
20235200900043 по описа за 2023 година
Определението се постановява на осн. чл.374 ГПК.
Ищецът „М & Т - П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Захари Стоянов“ No 1, представлявано от синдика
М. И. З. предявява срещу: ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Велинград, представлявана от кмета на общината осъдителен иск с цена 2 000 000 лв./два
милиона лева за заплащане на обезщетение за извършени инвестиции/подобрения в отдаден
на концесия недвижим имот, който се основава на следните обстоятелства:
На 14.11.2001 г. между „М § Т П.“ ООД и ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бил сключен
Договор № 328/14.11.2001 г., на основание чл. 67, ал. 7 от ЗОС, действащ по това време, по
силата на който на дружеството била предоставена концесия (особено право на ползване
върху имот-публична общинска собственост) за лизвършване на търговска дейност-
осъществявана върху имот- публична общинска собственост, състоящ се от масивна сграда с
обща застроена площ от 423 кв.м. и прилежащ терен, представляващ урегулиран поземлен
имот II- Баня и обществено обслужване, с площ от 1100 кв.м. в кв. 156 по плана на
Велинград- Женска баня, кв. Лъжене.
Договорът е сключен за срок от 35 години, считано от датата на подписването му. В
чл. II от договора е уговорена инвестиционната програма на концесионера и сроковете за
нейната реализация.
След сключване на договора за концесия и в изпълнение на него, концесионерът „М
& Т П.“ ООД (към момента в несъстоятелност) е извършил „инвестиции и подобрения на
значителна стойност“, като твърди, всички дейности са съгласувани и одобрени от Община
Велинград и са извършени с нейното знание и съгласие. Осчетоводени били съответно в
счетоводството на „М & Т - П.“ ООД (към момента в несъстоятелност) и заприходени в
Инвентарна книга на дружеството.
Въз връзка със сключения договор било издадено Разрешение за строеж от №
182/22.10.2002 г., с което е разрешено извършването на ремонт, пристройка и надстройка на
1
Женска баня, гр. Велинград, както и още две такива Разрешение за строеж 38/23.03.2005 г., с
което е разрешено изграждането на строеж „Благоустройство, озеленяване, и външни
обслужващи кътове - пергола, пейки, декорат, плот, в УПИ II, планоснимачен номер 2850 в
кв. 156, Женска баня, на гр. Велинград“ и Разрешение за строеж от № 307/29.12.2005 г. за
извършването на реконструкция и основен ремонт на покривната конструкция на обект
Женска баня, гр. Велинград.
Ищецът твърди, че въз основа на издадените разрешителни, старата постройка в
имота е разрушена до основи, като през периода от 2001 г. до 2003 г. на нейно място е
изградена изцяло нова триетажна сграда - хотел и ресторант за обществени услуги - Женска
баня с площ от около 1350 кв. м. Първият етаж на сградата се състоял от 10 броя обществени
вани, джакузи, басейн, съблекалня и ресторант, а вторият - от 3 хотелски стаи, 6 апартамента
и рецепция. Третият етаж включвал 17 хотелски стаи. Сградата била изцяло обзаведена и
оборудвана, съобразно предназначението й.
През периода от 2005 г. до 2006 г., към сградата била изградена и отделна постройка,
представляваща ресторант градина, с площ от 530 кв.м., състоящ се от тържествена зала и
кухня. Ресторанта също бил изцяло обзаведен и оборудван, съобразно предназначението му.
Строежът изцяло бил изграден със средства на „М & Т - П.“ ООД (към момента в
несъстоятелност) и е въведен в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№ 5/06.02.2005 г.
Ищецът твърди, че стойността на направените инвестиции в имота възлизала на
сумата от 2 000 000 лв. (два милиона лева), без да уточнява дали се касае за размера на
вложените средства или евентуално – за увеличената стойност на ползвания на концесия
чужд имот.
На заседание на Общински съвет - Велинград, проведено на 22.02.2018 г. е взето
Решение № 56/22.02.2018 г. за прекратяване на Договор № 328/14.11.2001 г. на основание
чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 74, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 76 и чл. 77 от Закона за
концесиите. Със същото решение Общински съвет гр. Велинград е упълномощил кмета на
общината да извърши всички правни и фактически действия, във връзка с изпълнение на
решението.
Решението № 56/22.02.2018 г. за прекратяване на Договор № 328/14.11.2001 г. е
обжалвано пред Административен съд Пазарджик, където с Определение № 1770/17.12.2019
г., постановено по адм. дело № 294/2018 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата на „М
& Т П.“ ООД (към момента в несъстоятелност), като е приел, че в случая се касае за
гражданско правен спор между равнопоставени страни по договор за концесия върху имот -
публична общинска собственост, който следва да се решава по реда на ГПК, както е указано
и в чл. 23 от концесионния договор. Определението било потвърдено от ВАС.
С Решение, № 220 от 17.08.2018г., по т.д. № 12/2018 г. на Окръжен съд - Пазарджик
било открито производството по несъстоятелност на „М & Т - П.“ ООД, където е назначен
синдик - М. И. З..
2
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Закона за концесиите (отм.),
действал към датата на сключване на договора за концесия, който счита за приложим в
настоящият случай, като материален закон уреждащ отношенията между страните и на
основание на същата твърди, че така извършеното прекратяване на концесията,
концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, като това се
предвиждало „при всички форми на прекратяване на договора за концесия“.
Ищецът развива тезата, че в нормата на чл. 80 от ЗК, в редакцията й до 1.9.2012 г.
(приложима съгласно § 23 а, ал. 4 от ПЗР на Закона за концесиите, връзка с чл. 80, в
редакцията преди 01.09.2012 г., след ДВ бр. 67 от 29.7.2008 г.) е предвидено, че при
предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът
отговаря, концедентьт:1.дължи на концесионера обезщетение в размер на сумата от
невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалена
със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на
възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната
стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на
прекратяване на договора - когато обектът е собственост на държавата, общината или
публичноправната организация.
В случая, Договор № 328/14.11.2001 г. бил прекратен с Решение № 56/22.02.2018 г.
на Общински съвет - Велинград, поради което за концесионера „М § Т ПРОИЧЕВИ“ ООД,
по силата на чл. 24 от цитирания договор, във вр. с горните законови разпоредби, било
възникнало законово право да претендира от Община Велинград, направените в имота
подобрения, чиято стойност възлизала на сумата от 2 000 000 лв. (два милион лева).
Направените подобрения се изразявали в извършеното строителство в имота, описано по-
горе, съгласно издадените разрешения за строеж.
Тъй като не става ясно как се формира този общ размер на претендираното
обезщетение и в изпълнение разпоредбата на чл. 366 ГПК на ищеца следва да се укаже да
представи в 1-седмичен срок да представи справка с необходимите изчисления за
определяне размера на вземането, за което е предявил иска.
Ищецът твърди, че до заплащане на тази сума, концесионерът има право и да
задържи имота, тоест да упражни право на задържане, съгласно разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите.
В петитума на исковата молба се съдържат исканията: 1.за осъждане на ОБЩИНА
ВЕЛИНГРАД да заплати на „М § Т П.“ ООД /в несъстоятелност/, обезщетение в размер на 2
000 000 лв., представляващо направени от дружеството-ищец подобрения в ПИ
10450.502.2199, по КККР на гр. Велинград, п.к. 4600, област Пазарджик, община Велинград,
ул. „Лиляна Д.а“ № 2-а, вид собственост: Общинска публична, вид територия Урбанизирана,
НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1100 кв. м, стар номер 2850, квартал 156, парцел II,
предоставен срещу възнаграждение за особено право на ползване по смисъла на чл. 67, ал. 1
от ЗОС /отм./ на основание Договор за предоставяне на концесия № 328/14.11.2001 г.,
сключен за срок за 35 години, считано от датата на подписването му, а именно:
3
новоизградена триетажна масивна сграда със застроена площ от 434 кв.м.,
представляваща - хотел и ресторант за обществени услуги Женска баня, която сграда е
с обща/разгъната застроена площ от около 1350 кв. м., с Първи етаж на сградата състоящ
се от 10 броя обществени вани, джакузи, басейн, съблекалня и ресторант, Втори етаж на
сградата състоящ се от 3 хотелски стаи, 6 хотелски апартаменти и рецепция, Трети етаж на
сградата състоящ се от 17 хотелски стаи/, която сграда е изградена изцяло със средства на
дружеството-ищец и напълно обзаведена и оборудвана, съобразно предназначението й,
както и изградена отделна постройка, представляваща ресторант градина, с площ от
474 кв.м., състоящ се от тържествена зала и кухня, също изцяло построен, обзаведен и
оборудван, съобразно предназначението му от дружеството ищец, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането и 2. да се постанови право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
На осн. чл.145 ГПК на ищецът следва да се укаже на уточни дали сумата
от 2 000 000 лв. е размерът на вложените средства за извършване на така
описваните от него подобрения или, ако не е така - да посочи ясно и
недвусмислено конкретните други обстоятелствата, на които основава
посочения размер на претенцията за обезщетение, както и да посочи каква
част от сумата е за новоизградената основна сграда и каква – за изградената
отделна пристройка.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, като
прави следните възражения:
1.За погасяване на давност на процесиите искови претенции за обезщетение, основани на
договорната отговорност на концедента-ответник Община Велинград, което се базира първо
на твърдението, че договорът е прекратен още на 08.01.2014 г., на която дата в ТР по
партидата на ищеца е вписано прекратяване и процедура по ликвидация на дружеството.
Прекратяването на концесионния договор било настъпило по силата на закона , тъй като с
Решение № 83/24.06.2011г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по т.д.№5/2011г,
влязло в законна сила на 10.07.2013г., дейността на ищцовото дружество е прекратена на
основание 154 ал.1 т.5 от ТЗ във вр. с чл.517 ал.З от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.74
ал.1 т.З от Закона за концесиите (обн.ДВ бр.36/02.05.2006г. , отм. ДВ бр.96/01.12.2017г.),
договорът за концесия се прекратявал предсрочно, без нито една от страните да дължи
предизвестие при прекратяване на дружеството концесионер с ликвидация от датата на
прекратяването. И действалия към датата на сключване на процесния договор Закон за
концесиите (обн.ДВ бр.92/1995г., отм.ДВ бр.36/2006г.) предвиждал също така прекратяване
на договора за концесия с прекратяване на юридическото лице-концесионер.
Така според ищеца тригодишната погасителна давност, с която се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД била изтекла най-
късно на 09.01.2017 г., ако се приеме, че давността е започнала да тече от деня, следващ
4
датата на обявяване на прекратяването на дружеството в ТР. Твърди, че вземанията на
ищеца за обезщетения по процесния договор са станали изискуеми от 11.07.2013г., денят
следващ датата на влизане в сила на Решение № 83/24.06.2011г., постановено от Окръжен
съд -Пазарджик по т.д.№ 5/2011г. Ищецът е бил страна в това производство, поради което е
знаел за влизането в сила на решението постановено от Окръжен съд Пазарджик по т.д.
№5/2011г.
Решението на Общински съвет Велинград от 22.02.2018г. (Решение № 56/22.02.2018г) , с
което е дадено съгласие за прекратяване на договора за концесия, било взето след
настъпване на прекратителното основание, предвидено в разпоредбата на чл.74 ал.1 т.З от
Закона за концесиите т.е. след настъпване на правните последици от прекратяване на
договора, предвидени в закона, поради което и било без значение за прилагане на правилата
за погасителната давност. Но дори и да се приемело, че договорът за концесия е прекратен
именно с него, то специалната тригодишна погасителна давност пак била изтекла към датата
на предявяване на исковата молба.
Към датата на предявяване на иска е изтекла и общата петгодишна погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност на страните следва да се укаже на
осн. чл.145 от ГПК да отговорят на въпроса: отправяна ли е от ищеца, съответно –
получавана ли е от ответника покана за доброволно изпълнение за задължението за
заплащане на претендираното с исковата молба обезщетение и ако е така – кога? Въпросите
се отнасят до обстоятелства, имащи значение за настъпване изискуемостта на това
безсрочно по своя характер задължение.
2.Възражение за липса на право на обезщетение, поради това, че договорът бил прекратен
поради виновното му неизпълнение от страна на концесионера, чието търговско дружество
било прекратено на основание чл. 154 ал.1 т.5 от ТЗ, което от своя страна е основание и за
прекратяване на договора за концесия. Като твърди, че отношенията между страните по
договора във връзка с неговото изпълнение и прекратяване следвало да се уреждат от
законовите разпоредби, действали към датата на сключването му, защото така предвиждал
параграф 5 ал.З от ПЗР на Закона за концесиите, ДВ бр.96/2017г.), ответникът основава това
свое възражение на разпоредбата на чл.75 ал.З от ЗОС, като счита, че вина за прекратяване
на дружеството, респективно – на договора за концесия на това основание има изцяло
ищеца.
3.Възражение относно действието по време на нормата на чл.80 от ЗК, на която
ищеца основава претнцията си за обезщетение.
Ответникът твърди, че с разпоредбата на параграф 23а ал.4 от ПЗР на Закона за
концесиите (Нов - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) е предвидено, че за
сключените до 01.09.12г. концесионни договори се прилага действащата до 01.09.2012г.
разпоредба на чл.80. Действащата до 01.09.2012г. разпоредба на чл.80 от Закона за
концесиите гласяла: ал.1. При предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има
5
право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения
и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните
амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно
признатите амортизации за срока на концесията. А ал.2-ра на чл.80 била отменена с
изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2008 г. Поради това ищецът неправилно
се е позовал на параграф 23 а ал.4 от ПЗР на ЗК като цитирал текст на чл.80 от ЗК в сила от
01.09.2012г., а не както предвижда законът в редакцията му действала до 01.09.2012г.
4.Възражение относно сочената стойност на подобренията - 2 000 000
От обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно какви по време и вид
инвестиции е извършил концесионерът в общинския имот и какви средства е вложил. В
договора за концесия и анекса към него не били уговорени инвестиции и подобрения на
такава голяма стойност 2 000 000 лева. Също така на концесионерът не било възлагано от
концедента изграждането на хотел и ресторант.
Установявало се от обявените в ТР по партидата на ищеца ГФО за 2011, 2013 и
2014г., че в активите на дружеството е заприходена концесия на стойност 500 000 лева. В
балансите на дружеството-ищец не били отразени вземания от Община Велинград за
подобрения и приращения в обекта на концесията. А концесионерът е следвало да отчита
аналитично всички приходи и разходи, свързани с концесионния договор.
5.Възражение за недействителност на Анекс към договора за концесия от
06.04.2005 г. поради това, че:
Приетите с този анекс изменения в договора за концесия били в противоречие със
закона, като същевременно с това измененията в клаузите на договора не са породили
правна сила, тъй като са сключени от кмета на Община Велинград без представителна власт.
Липсвало решение на Общински съвет Велинград за приемане на изменения в
договора за концесия като тези обективирани в анекса от 06.04.2005г. Касаело се за
неправомерно изменение в предмета на концесията и клаузите на договора. При ответника
не се намирал екземпляр от представения към исковата молба Анекс от 06.04.2005г. Видно
от предмета на процесния договор за концесия, на концесионера е предоставено особено
право на ползване за извършване на търговска дейност в имот публична общинска
собственост, а не концесия за строителство.
Освен това, съгласно Решение на Общински съвет Велинград № 68/31.03.2005г.,
било дадено съгласие за сключване на Анекс към договора за концесия относно изграждане
на нов външен басейн с летен бар - барбекю, а не за построяване на нови сгради - ресторант
градина с площ от 530 кв.м., както се твърди в исковата молба. Никога на ищецът не било
издавано разрешение за строеж за построяване на изцяло нова сграда - хотел и ресторант с
площ от около 1350 кв.м. Издадените разрешения за строеж са за ремонт пристройка и
надстройка на Женска баня и за благоустройство, озеленяване и външни обслужващи
кътове. Издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа № 5/16.02.2005г.
е за ремонт, пристройка и надстройка на женска баня за обществени услуги със ЗП от 430
6
кв.м. и РЗП 880 кв.м. Одобрената инвестиция, съгласно сключения Анекс от 06.04.2005г.,
касае изграждане на външен басейн с летен бар и барбекю. Подобрения и приращения в
имота като посочените в Решение на Общински съвет Велинград № 68/31.03.2005г и
уговорени в анекс от 06.04.05г не били извършвани. На скица № 1270/06.12.2001г.,
приложена към исковата молба, имаща характера на виза за проектиране, изрично било
отбелязано, че се съгласува преустройство на баня (реконструкция на съществуващата
сграда и ремонт на покривна конструкция) без открит басейн. Извършените от ищеца
строителни дейности в общинския имот имали характера на незаконно строителство и
нямали смисъла на подобрения в имота, които да подлежат на обезщетяване. Сградата на
Банята била архитектурен паметник на културата и преустройството й в хотел и ресторант
можело да бъде позволено само с одобрение на НИПК. Ищецът никога не бил получавал
разрешение за строеж на хотел и ресторант. Дори и да имало извършени разходи за имота, в
който е извършвал търговска дейност концесионера, включително за подобрения и
приращения, то същите не са в предмета на договора за концесия. Концедентът не биб
договарял и одобрявал извършване на разходи от страна на концесионера по надлежния ред
, които да подлежат на обезщетяване при прекратяване на договора за концесия. В този
смисъл исковата претенция се явява неоснователна, поради това, че подобренията и
приращенията, за които се претендира обезщетение не са извършени в съответствие с
договора за концесия.
6. Оспорва се като недопустимо, а по същество – като неоснователно и искането на
ищеца съдът да постанови право на задържане върху описаната в петитума на исковата
молба сграда, поради следното.
Правото на задържане, уредено в чл.91 от ЗЗД, можело да се упражни само по
отношение на чужда движима вещ. Недвижим имот не можел да бъде обект на
упражняване на право на задържане по реда на ЗЗД.
Право на задържане върху недвижим имот имал само добросъвестният владелец, както
предвижда разпоредбата на чл.72 от ЗС, какъвто ищецът не е с оглед качеството му на
концесионер по процесния договор. Той не бил във владение на процесния общински имот и
никога не биб имал качеството на владелец. Функциите на правото на задържане в тесен
смисъл на думата били обезпечителни и кредиторът, който упражнява правото на задържане
има право да се удоволетвори предпочитателно от нейната стойност. В случая, поради това,
че искането касае упражняване на право на задържане върху недвижим имот - публична
общинска собственост, то този недвижим имот не може да бъде обект на отчуждаване,
включително на принудително изпълнение, както предвижда разпоредбата на чл.7 ал.2 от
ЗОС т.е. правният интерес на ищеца от това искане не бил налице. Касае се за предявен иск
за обезщетение , основан на договорната отговорност на ответника по процесния договор за
концесия, а не за иск за неоснователно обогатяване, в която хипотеза било допустимо да се
упражни право на задържане от подобрителя на чужда вещ. Освен това правото на
задържане се упражнявало като насрещно защитно възражение от ответника по предявен
ревандикационен иск за собственост, каквато хипотеза също не е налице в настоящото
7
производство.
7. Прави се възражение за прихващане с вземания на ответника, в случай че се приеме
за основателна исковата претенция.
Ответникът Община Велинград имал ликвидни и изискуеми вземания от ищеца за
дължими местни данъци и такси към 13.04.2023 г. в общ размер на 229 870,13 лева, от които
- главница в размер на 148 945.35 лева и дължима лихва в размер на 229 870.13 лева./тъй
като тази сума съвпада с посочения общ размер на всички задължения, очевидно се касае за
противоречие поради грешка, което следва да бъде отстранено от ответника.
Ответникът прави искане за прихващане до размера на по-малкото от насрещните
вземания и за отхвърляне на исковата молба като неоснователна.
Ищецът е подал допълнителна искова молба,в която допълва и уточнява твърденията
си и оспорва като неоснователни всички възражения, направени с отговора.
Като неоснователно се оспорва твърдението, че вземанията по предявените срещу
Община Велинград искове били погасени по давност, тъй като цитираният по-горе договор
за концесия бил прекратен още на 08.01.2014 г, тъй като вписаното прекратяване на
дейността на дружеството и открИ.е на процедура по ликвидация не водело до прекратяване
договора по силата на закона. Касаело се до гражданско правна сделка и по отношение на
действието, изпълнението и прекратяването намирале приложение нормите на гражданското
право, вкл. чл.20 ЗЗД.
В тази връзка ищецът се позовава на чл. 22, ал. 1, т. 3 отдоговора, след приетата от
страните редакция в Анекса от 06.04.2005г. според която договорът се прекратява „при
заличаване на юридическото лице-концесионер“, а подобно фактическо обстоятелство не
било настъпило и до настоящия момент, тъй като дружеството все още в производство по
несъстоятелност.
Смият ответник считал договора да действащ до прекратяването му по решение на
Общинския съвет, което било видно и от „Справка за задължения с изтекъл срок на плащане
на юридически лица - „М & T - П.“ ООД - в несъстоятелност“, в която Община Велинград е
начислявала за периода от 08.01.2014 г. до 22.02.2018 г. задължения за туристически данък,
данък недвижим имот и такса битови отпадъци за концесионния недвижим имот в тежест на
„М & T - П.“ ООД, като и след тази дата, до застъпения в справката краен момент 31.10.2022
г. продължавала да начислява към дружеството данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за имота.
Според ищеца, от изнесените от двете страни по делото данни относно
осъществените фактически действия по спорното правоотношение е видно, че до дата
22.02.2018 г. никоя от тях не е оспорвала действието на процесният договор за концесия. В
случай, че Община Велинград е считала договора за прекратен към 08.01.2014 г, тя не би
предприела фактическите и правни действия, довели до приемане на решение №
56/22.02.2018 г. на Общински съвет - Велинград за съгласие за едностранно прекратяване на
договора към посочената дата. Ако пък „М & T - П.“ ООД - в несъстоятелност са смятали, че
8
договорът е прекратен към дата 08.01.2014 г., те също не биха предприели действията по
обжалване на решение № 56/22.02.2018 г. на Общински съвет - Велинград и възстановяване
на действието на концесията, доказателства за което са представени като приложения към
исковата молба.
В този смисъл аргументът на ответника, че „решение № 56/22.02.2018 г. на
Общински съвет - Велинград било прието след настъпване на прекратително основание на
08.01.2014 г, поради което датата на решението нямала значение за изчисляване на срока на
погасителната давност“, е изцяло лишен от правно основание. С него ответникът
претендира пред съда за наличие в негова полза на права, на съществуването на които той
самият нито се е позовавал, нито пък е упражнил до 22.02.2018 г., доказателство за което се
явява съдържанието на приетото решение № 56/22.02.2018 г. на Общински съвет -
Велинград.
Ищецът се позовава и на прекъсване на давността по чл. 115, буква „ж“ от Закона за
задълженията и договорите, докато е траел административния процес по обжалване
решението за прекратяване на договора, приключил на дата 07.02.2020 г. с последното
постановено Определение № 1998/07.02.2020 г. на ВАС, IV отд. по адм. д. № 1478/2020 г.
Оспорваме и възражението за приложение на кратката погасителна давност по чл.
111, т. „б“ ЗЗД, тъй като исковата претенция не почивавал на извършено от концедента
неизпълнение по договора. Твърди, че 5-годишния давностен срок бил спазен.
Ищецът оспорва твърденията на ответната страна относно приложимия по
делото закон и обема на отговорността на Община Велинград за заплащане на
извършените от концесионера подобрения в концесионния обект. Счита, че претенцията му
за търсене на отговорност на концедента за заплащане на обезщетение е основана на
действието на чл. 21 и чл. 22 от сключения между страните по делото Договор №
328/14.11.2001 г. и Анекс към него от 06.04.2005 г, които гласят, че „При прекратяване на
договора за концесия, на основание чл. 21 ал. 2 от Закона за концесиите, концесионерът има
право за извършените от него в имота подобрения. До заплащане на подобренията,
концесионерът има право на задържане на имота“.
Въпросните текстове от договора реферирали към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
действалата към датата на сключването им редакция на Закона за концесиите, съгласно
която, „при прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за
направените подобрения“. Видно от цитираните договорни и законови разпоредби, при
прекратяване на договора концедентът Община Велинград носи обективна отговорност към
ищеца като концесионер за извършените от последния подобрения в концесионния имот.
Въпросната отговорност не е обвързана с основанието за прекратяването на договора, с
наличие или липса на виновно поведение на страните или с обстоятелството дали
концесията е била прекратена предсрочно.
Процесният договор за концесия бил прекратен на 22.02.2018 г., по времето на
действие на актуалния Закон за концесиите (в сила от 01.01.2018 г.). Законът за концесиите
9
посочва в разпоредбата на §. 5, ал. 1 от ДР, че сключените до влизането му в сила
концесионни договори запазват действието си и се изпълняват в съответствие с
договорените в тях условия. С разпоредбата не се уреждало прилагане спрямо тези заварени
договори на отменения Закон за концесиите, а се потвърждавало действието на договорните
клаузи, които не съответстват на разпоредби от новия закон. Тя касаела единствено
изпълнението на заварени към датата на влизане в сила на закона концесионни договори, но
не и уреждане на последиците от прекратяването на такива договори.
Поради изложеното, по отношение на определяне на дължимостта и размера на
обезщетението от страна на концедента след прекратяване на договора за извършени от
концесионера подобрения в концесионния обект, на първо място следвало да намерят
приложение разпоредбите на сключения между страните Договор № 328/14.11.2001 г. и
Анекс към него от 06.04.2005. Тъй като между страните по делото е налице правен спор
относно съдържанието на тези разпоредби, при тълкуването им, съдът следва да приложи
императивните норми на действащия закон, тъй като процесният случай не попадал в
приложното поле на изключението по §. 5, ал. 1 от ДР на Закона за концесиите. Поради
това, приложение следвало да намери нормата на чл. 150, ал. 3 от Закона за концесиите,
която е най-близка по предмет до спорното правоотношение. Според нея „При предсрочно
прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря,
концедентът дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на
концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на
определената с финансово- икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера
за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от
концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора,
когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината“.
Въпросната норма уреждала дължимо обезщетение към концесионера при
предсрочно прекратяване на договора за концесия, което не е обвързано от обстоятелството
дали той е извършил или не подобрения в имота. Приложението на уредения в чл. 150 ЗК
ред за изплащане на обезщетения във връзка със заплащане на извършени подобрения в
имота е установено от закона единствено в хипотезата на чл. 151, ал. 3 ЗК при обявяване на
недействителността на концесионния договор, която не е налице в процесния случай. С
оглед на изложеното, при определяне на дължимото конкретно обезщетение за стойността
на подобренията следвало да намери приложение и нормата на чл. 72, ал. 1 от Закона за
собствеността във връзка с чл. 74, ал. 2 от същия закон, тъй като концедентът е знаел за
извършваните от концесионера подобрения в концесионния обект.
За това ищецът оспорва основателността на позоваването от страна на ответника при
тълкуването на клаузите на договора на действието на приложимата към 2001 г - датата на
сключване на договора, редакция на чл. 75, ал. 3 от Закона за общинската собственост,
според която, щом концесионерът бил допуснал виновно неизпълнение на задълженията си
по договора, той нямал право на обезщетение за извършените подобрения. В сключеният
между страните по делото договор не се съдържало позоваване на въпросната разпоредба и
10
не се възпроизвежда нейното разрешение. Аргументи за прилагане на въпросното отменено
законодателно правило не могат да бъдат извлечени и от разпоредбите на действащите
редакции на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за
собствеността, които представляват приложимото право към момента на разглеждане на
съдебния спор.
Оспорват се като неоснователни възраженията на ответника относно
недоказаност на размера на предявения иск за заплащане на направените от подобрения,
тъй като в петитума на исковата молба не се съдържали доказателства за извършени
инвестиции в размер на 2 000 000 лв. Твърди се, че търсената с иска стойност на
подобренията на концесионния обект не можело да се определи като тъждествена спрямо
вложените от концесионера инвестиции, тъй като както чл. 151, ал. 3 ЗК, така и чл. 72, ал. 1
ЗС предвиждат друг ред за справедливо определяне на стойността на обезщетението. Както
сам бил отбелязал ответникът, в годишните финансови отчети на дружеството за 2011, 2013
и 2014 г., е заприходен актив от концесия на стойност 500 000 лв., наличен по време на
експлоатацията на концесионния обект. Неоснователно било твърдението, че в годишните
финансови отчети следвало да бъде отразено и вземане за обезщетение за подобрения към
Община Велинград на стойност 2 000 000 лв, тъй като подобно вземане не е съществувало
към посочените години от 2011 г. до 2013 г, в които договорът за концесия е бил действащ и
не е имало основание за заплащане на обезщетение във връзка с неговото прекратяване.
Извършените разходи за обекта и неговата реална пазарна стойност, които съответстват на
размера на предявения иск, щели да бъдат доказани с възложената по делото експертиза.
При прочита на тази част от исковата молба отново не стават ясни за съда
твърденията на ищеца относно това как е формирана сумата от 2 000 000 лв., във връзка с
което вече се изложиха мотиви за нуждата от даване на указания и и поставяне на въпроси
по чл.145 ГПК и за представяне на справка по чл. 366 ГПК.
Оспорва се като неоснователно и недоказано възражението за недействителност
на подписания между страните Анекс от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г.,.
тъй като ответникът не е уточнил защо счита, че въпросният анекс противоречи на закона,
както и кои конкретни законови разпоредби нарушава и не били представени никакви
доказателства в подкрепа на твърденията за оспорване на представителната власт на кмета
на Община Велинград да сключи анекса. Под формата на доказателствени искания в т. 1 и
т.2 към отговора на исковата молба пък били заявени молби да бъде задължен ответникът
Община Велинград да представи находящи се при него документи по административното
производство по приемането на решението за предоставяне на концесия и по приемане на
решението за нейното прекратяване, което било в грубо нарушение на установените с ГПК
правила за представяне на писмени доказателства и за водене на съдебно производство по
търговски спорове.
В отговора на исковата молба се съдържали и косвени твърдения за неистинност на
Анекс от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г, тъй като „екземпляр от него не се
намирал у ответника“. В тази насока се правело и доказателствено искане под № 3 за
11
задължаване на ищцовата страна за представяне по делото на оригинала на въпросния анекс.
Нямало обаче искане в изрична форма съгласно изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК за
оспорване на този документ, което да бъде разгледано от съда. Не е спазено изискването на
чл. 193, ал. 3 ГПК, че тежестта за доказване неистинността на документа пада върху
страната, която го оспорва.
Анексът от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г. бил представен по делото в
заверено копие „Вярно с оригинала“ с подпис на адв. М. З. - синдик на „М & T - П.“ ООД.
Така извършената заверка имала удостоверителна сила по смисъла на чл. 32 от Закона за
адвокатурата на официално заверен документ. С оглед на изложеното ищецът счита, че
представеният по делото документ представлява официално заверен препис по смисъла на
чл. 183, ал. 1 ГПК и искане за представяне на оригинал от него следва да се уважи от съда
единствено за целите на извършване на проверка по чл. 194, ал. 1 ГПК като част от
производството по оспорване на истинността на документа.
Оспорват се като неоснователни и недоказани твърденията на ответника, че
подобренията в концесионния обект не са предвидени в концесионния договор, не са
посочени в издадените на името на ищеца разрешения за строеж в обекта и
представляват незаконно строителство, поради което не следва да се заплащат от
Община Велинград.
Видно било от съдържанието на чл. 1 от процесния Договор № 328/14.11.2001 г. за
предоставяне на концесия, концесионното право се изразява в предоставяне на особено 5
право на ползване върху имот- публична общинска собственост (сграда и прилежащ терен)
за извършване на търговска дейност. Обектът на концесията е т.нар. „Женска баня“ в
центъра на гр. Велинград, която се захранва от горещ геотермален източник. Към датата на
предоставяне на концесията, сградата и прилежащите към нея площи са неподдържани и в
окаяно състояние, поради което не могат да бъдат използвани за балнеолечебна или друга
търговска дейност. Липсата на средства в бюджета на Община Велинград за поддръжка и
обновяване на обекта са причината за открИ.е на процедура по предоставяне на концесия с
цел да бъде избран инвеститор, който да обнови наличната баня и прилежащите към нея
площи и тя да бъде превърната в съвременен център за балнеолечение и спа туризъм.
Поради изложеното, в чл. 10, ал 6 ,ал. 7, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от концесионния договор
са предвидени изрични задължения за концесионера да извърши в концесионния обект
строителни инвестиции на стойност 119 000 лв. като извърши цялостно обновяване и
основен ремонт на банята, изграждане на зали за водолечение, сауна, фитнес център,
лекарски кабинет, фризьорско, бръснарско и козметично ателие, да постави настилка и
допълнително осветление на прилежащия терен и др. С Анекс от 06.04.2005 г. е предвидена
нова редакция на чл. 10, ал. 4 от договора, въз основа на която концесионерът се задължава
също така да изгради в обекта нов външен басейн с летен бар-барбекю, с отреждане „За
баня, басейн и обществено обслужване“, за което да инвестира в обекта допълнителна сума
от 300 000 лв. Всички така изброени задължения са подчинени на изпълнението на
формулирания в чл. 1 от договора предмет на концесията и осъществяване на концепцията
12
на ответника Община Велинград за превръщане на обекта в съвременен център за туризъм,
балнеолечение и рекреационни дейности.
Видно от така цитираните в исковите молби документи, ищецът бил извършил
предвиденото по концесионен договор строителство, както и- допълнителни, непредвидени
инвестиции в обекта, с оглед на възникналото компрометиране на покривната конструкция
на сградата в следствие на поройни дъждове. Всички изградени подобрения и приращения в
обекта били отразени в инвестиционните проекти и одобрени от концедента Община
Велинград чрез издадените разрешения за строеж. За ремонта, пристройката и надстройката
на концесионната сграда, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ,
било издадено Разрешение за въвеждане в експлоатация № 5 от 18.02.2005 г. от страна на
концедента Община Велинград. Целият строителен процес в концесионният обект се
извършвал въз основа на установените задължения на страните по концесионния договор,
при разрешителен и приемателен режим и при осъществяван текущ строителен контрол от
страна на концедента Община Велинград.
Като орган на местното самоуправление, концесионерът Община Велинград имал
редица законови правомощия по реда на Закона за устройство на територията за
разрешаване, контрол и приемане на строителството, както и по установяване и премахване
на незаконни строежи. Концесионният обект се намира в центъра на гр. Велинград и
многократно е бил проверяван от компетентните органи на общината във връзка с
извършваното строителство. Видно било от представените документи, че строителството е
извършвано от концесионера в периода от 2002 г. до 2006 г. В случай, че са били налице
данни за извършени без знанието и съгласието на концедента действия в нарушение на
договора за концесия или пък за незаконно строителство, концедентът Община Велинград е
разполагал с достатъчен период от време до 2023 г, както и с необходимите законови
правомощия, за да предприеме действия по установяване на незаконно строителство, както
и да предприеме съответните действия срещу концесионера. Обстоятелството, че
въпросните възражения се правят за първи път от концедента в рамките на настоящото
съдебно производство и не са подкрепени от никакви надлежни доказателства само по себе
си доказвало, че всички досегашни действия на концесионера са били съгласувани и явно
или мълчаливо одобрени от концедента. Признаването на противното би означавало, че
концедентът се опитва да претендира права по договора, които основава на свое
неправомерно поведение - пропуски от страна на Община Велинград при изпълнение на
възложените по ЗУТ правомощия по устройство на територията или липса на упражнен
контрол от страна на концедента върху изпълнението на концесионния договор.
Относно претендираното право на задържане в полза на концесионера е се уточнява,
че е изрично уредено с клаузата на чл. 20 и 21 от концесионния договор в редакцията му с
Анекс от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г. Между страните не се спорило, че
концесионният обект е предаден на концесионера за ползване по договора в състояние и
вид, които се различават от настоящите. По договор е предвидено концесионерът да
извърши обновяване, преустройство и ремонт на обекта, в което да вложи финансов ресурс.
13
Страните не спорели също така, че концесионерът е извършил строителна инвестиция в
обекта, която е довела до значително увеличение на неговата стойност. Спорило се относно
обема на инвестицията и сумата на дължимото от концедента обезщетение за извършени
подобрения. Въпросните факти доказвали основателността на предявеното с исковата молба
за упражняване на право на задържане на концесионния обект до изплащане от концедента
на дължимия установен от съда размер на обезщетението.
Ищецът се позовава чл. 9 ЗЗД и чл. 20а. ЗЗД е на предоставено от чл. 20 и 21 от
концесионния договор право на задържане, като твърди, че заявеното право на задържане
нямало отношение към текста на нормата на чл. 91 ЗЗД, с действието на която го е
асоциирала ответната страна по делото, възразявайки срещу него.
Освен от клаузите на сключения между страните концесионен договор, правото на
задържане на концесионера по отношение на процесния имот до заплащане на
подобренията произтичало и от текста на нормата на чл. 72, ал. 1 от Закона за собствеността
във връзка с чл. 74, ал. 2 от същия закон, относно която теза се повтаря вече изложеното в
исковата молба.
Оспорва се като неоснователно и недоказано възражението за прихващане със
вземания срещу ищеца, който бил в производство по несъстоятелност по т.д. № 12/2018 г.
на Окръжен съд – Пазарджик, в което ответникът е предявил всички свои вземания към
дружеството с представен в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
11815-2023.1/13.04.2023 г., влязъл в законна сила на 04.05.2023 г. Те били в общ размер на
115.549, 80 лв. без призната привилегия в реда за удовлетворяване, подробно описани в
нарочен списък на приетите вземания, обнародван по партидата на дружеството в
Търговския регистър. А предявените в настоящото производство вземания били по-различен
и по-голям размер - 229 870,13 лв. Съществуването им било доказано единствено чрез
неподписана и незаверена изходяща от ответника справка - разпечатка от счетоводна
програма, извършена от потребител „spas”.
По смисъла на Търговския закон, открИ.ето на производство по несъстоятелност
за длъжника и предявяването в него на вземанията на кредиторите има за цел тяхното
справедливо и съразмерно удовлетворяване съобразно с поредността и привилегиите им.
След като Община Велинград вече е предявила вземанията си срещу „М & T - П.“ ООД в
производството по несъстоятелност и те са приети от синдика, повторното им предявяване в
настоящото производство в различен размер може да бъде разглеждано единствено като
недобросъвестно действие, с което се цели да се постигне преразглеждане на приетия размер
на тези вземания и да се направи опит те да бъдат удовлетворени привилегировано, с което
да бъдат ощетени останалите кредитори на масата на несъстоятелността. С оглед на
изложеното ищецът счита, че направеното от Община Велинград искане за прихващане се
явява недопустимо за разглеждане в рамките на настоящото съдебно производство.
В случай, че ответникът Община Велинград претендира, че има вземания в размер на
229 870,13 лв. към ищеца, то въпросните вземания следвало да бъдат предявени и признати
от съда по надлежния ред в производството по несъстоятелност по т.д. № 12/2018 г. на
14
Окръжен съд - Пазарджик, ТО, като същият съд бил компетентен да разгледа и искането на
общината за извършване на прихващане на тези вземания със суми, включени в масата на
несъстоятелността.
В отговора на исковата молба се поддържат всички направени от ответника
възражения, като отново се анализират онези обстоятелства, на които ответникът ги
основава, като се оспорват направените в допълнителната искова молба реплики срещу
всяко от възраженията.
Прави се възражение за нередовност на исковата молба поради неяснота и
противоречие на излаганите от ищеца твърдения за инвестициите, ремонта, строителството
и тяхната стойност, във връзка с което съдът вече изложи своите съображения и ще постави
въпроси на ищеца по реда на чл.145 ГПК.
По отношение възражението си за прихващане с вземания срещу дружеството ищец, което е
в производство по несъстоятелност, ответникът твърди, че според правната теория и
съдебна практика, като средство за защита в исковия процес, то може да бъде направено
едновременно като материалноправно изявление и като процесуално средство средство за
защита. Счита, че разглеждане на материалноправно възражение за прихващане, направено
от ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по предявен срещу
него от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, е допустимо. Изискването
на закона - чл. 645, ал. 2 ТЗ, изявлението за прихващане да е отправено до синдика, макар и
направено в исковия процес, ще бъде изпълнено. В този случай, съдът е задължен да се
произнесе по материалноправните предпоставки на чл. 645 ТЗ за прихващане. Дори и да е
неоснователно, то ще е допустимо, след като изявлението за прихващане е направено от
легитимирано лице и е доведено до знанието на синдика. Поради това поддържа, че
направеното с отговора на исковата молба изявление за прихващане е допустимо и следва да
бъде прието за разглеждане в настоящото исково производство.
А във връзка с направените оспорвания на размера на вземанията за местни данъци и такси
прави искане за съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в Община Велинград,
Отдел Местни данъци и такси и при ищеца , да даде заключение за размера на дължимите от
ищеца към ответника задължения за местни данъци такси към датата на подаване на
исковата молба, като посочи задълженията по пера и размер.
В определението си за насрочване на делото съдът дължи произнасяне по всички
предварителни въпроси, включително – по направените доказателствени искания от
страните.
Следва да се допуснат и примат всички представени от тях доказателства, като на осн.
чл.183 от ГПК, във връзка с изричното искане на ответника се задължи ищеца да представи
оригиналния Анекс от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г., с предупреждение, че
при непредставянето му, заверения от процесуалния представител/синдика/ препис ще бъде
изключен от доказателствата по делото.
15
По исканията в отговора за представяне на целите две посочени преписки на Общински
съвет, във връзка с взети от този орган решения, при положение, че самите решения са
представени, съдът ще се произнесе, след като ответникът посочи какви обстоятелства ще
доказва със съдържащите се в преписките документи и обясни значението им за спора.
Следва да допусне исканата в отговора на допълнителната искова молба счетоводна
експертиза за установяване на обстоятелствата, на които се основава възражението за
прихващане, което съдът счита за процесуално допустимо, като допълни задачата й в
смисъл да се посочат отделно вземанията, които вече са предявени и приети в
производството по несъстоятелност срещу ищеца и тези, които не са предявявани и приети
в това производство.
По останалите искания за експертизи на двете страни съдът ще се произнесе след
изслушване на страните в открито съдебно заседание в съответствие с правомощията му по
чл. 374,ал.1,изр. последно от ГПК.
Делото следва да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните и връчване на съответните преписи от определението и от отговора на
допълнителната искова молба.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска и прима всички представени от тях доказателства, като на осн. чл.183 от ГПК,
във връзка с изричното искане на ответника задължава ищеца да представи оригиналния
Анекс от 06.04.2005 г. към Договор № 328/14.11.2001 г., с предупреждение, че при
непредставянето му, заверения от процесуалния представител/синдика/ препис ще бъде
изключен от доказателствата по делото.
По исканията в отговора за представяне на целите две посочени преписки на Общински
съвет, във връзка с взети от този орган решения, съдът ще се произнесе, след като
ответникът посочи какви обстоятелства ще доказва със съдържащите се в преписките
документи и обясни значението им за спора.
Допуска исканата в отговора на допълнителната искова молба счетоводна експертиза за
установяване размера на дължимите от ищеца и непогасени задължения за местни данъци и
такси, като допълва задачата с това да се посочат отделно вземанията, които вече са
предявени и приети в производството по несъстоятелност срещу ищеца и тези, които не са
предявявани и приети в това производство. Назначава за вещо лице Л. Я.-Т. и задължава
ответника да внесе депозит в размер на 300 лв. за възнаграждението му.
По останалите искания за експертизи на двете страни съдът ще се произнесе след
16
изслушване на страните в открито съдебно заседание в съответствие с правомощията му по
чл. 374,ал.1,изр. последно от ГПК.
На осн. чл. 366 ГПК ,указва на ищеца в 1-седмичен срок да представи справка с
необходимите изчисления за определяне размера на вземането, за което е предявил иска.
На осн. чл.145 ГПК указва на ищеца да уточни дали сумата от 2 000 000 лв. е размерът на
вложените средства за извършване на така описваните от него подобрения или, ако не е така
- да посочи ясно и недвусмислено конкретните други обстоятелствата, на които основава
посочения размер на претенцията за обезщетение, както и да посочи каква част от сумата е
за новоизградената основна сграда и каква – за изградената отделна пристройка, както и -
кога е извършено събарянето на старата сграда?
На осн. чл.145 от ГПК УКАЗВА НА ДВЕТЕ СТРАНИ да отговорят на въпросите:
отправяна ли е от ищеца, съответно – получавана ли е от ответника покана за доброволно
изпълнение за задължението за заплащане на претендираното с исковата молба обезщетение
и ако е така – кога?
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2024 г. от 10.15 ч. с
призоваване на страните и връчване на препис от определението, а на ищеца - и от отговора
на допълнителната искова молба.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства да внасяне на депозита от
ответника.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17