Решение по дело №134/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 65
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Михаил Драгнев
Дело: 20224501000134
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Русе, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000134 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Районен съд гр. Русе с Определение № 1708 от 03.05.2022г. по ч. гр. д.
№ 2260/2022г. отказва да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза
на „П.“ Е., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „Б....
представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С., чрез пълномощник:
юрисконсулт Р. И. И. против Д. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Р., ул. „М. Л. за заплащане на сумата 1451,04 лв.- възнаграждение по договор
за потребителски кредит № ********** и сумата 3000лв.- възнаграждение по
договор за допълнителни услуги във връзка със същия договор за
потребителски кредит.
Постъпила е в срок частна жалба от „П.“ Е., ЕИК: *****,
представлявана от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез пълномощник:
юрисконсулт Р.И.И.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и
иска от окръжния съд да го отмени в частта, с която е отхвърлено
заявлението относно договорното възнаграждение в размер на 1451,04 лв., и
да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за това вземане.
Русенският окръжен съд прецени доводите на жалбоподателя и данните
по делото и прие следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
„П. Е. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Д.Г.Д. на основание Договор за потребителски кредит №
********** от 21.20.2017г. Отпуснатият кредит е в размер на 3000 лв. и
следва да бъде върнат на 24 месечни вноски в периода 26.03.2017г. –
26.02.2019г. Лихвата по кредита е в размер на 41,17%, а ГПР е изчислен и
посочен в договора в размер от 49,89%. Съгласно чл. 7, ал. 3, чл. 410,
ал.3, чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, изисква
представянето на такъв договор и може да откаже да издаде заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Заповедният съд следва да съобрази договора за потребителски кредит да
съответства на императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
Районният съд е сметнал, че договорът за потребителски кредит
вероятно съдържа неравноправни клаузи, наличието на които водят до
неговата недействителност. Последица от недействителността на договора е,
че на осн. чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само главницата, но не и лихвите и
другите разходи по кредита. Със заявлението са били търсени само лихви и
такси за допълнителни услуги, поради което районният съд е отказал
издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира определението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част за правилно.
След служебна проверка се констатира, че ГПР е изчислен неправилно,
тъй като към него не са били включени таксите за допълнителни услуги. Тези
услуги по съществото си представляват част от общите разходи по кредита по
смисъла на §1, т.1 ДР, които следва да се включват при определяне размера
на ГПР на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Тези услуги, уговорени допълнително
споразумение и включени в ОУ към договора, се отнасят до усвояване
/приоритетно разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управление
/възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяна на падежната дата/ на кредита. В случая договора е сключен в
противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Пори това положение практиката приема, че
заплащането на услугите, свързани с усвояване и управление на кредита, е
задължително условие за отпускането му, съответно че тези услуги
представляват част от допълнителните разходи по кредита. При подобно
некоректно посочване в договора на ГПР, без да са включени разходите за
допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
2
Последица на нарушението на въпросната разпоредба е недействителност на
договора на осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по
кредита на осн. чл. 23 ЗПК. По тези съображения правилно районният съд е
отхвърлил искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
лихвите по договора за кредит, тъй като такива не се дължат, единствено на
връщане подлежи главницата по договора.
Следва също да се посочи, че при обща сума на таксите за допълнителни
услуги от 3000лв., която сума е равна на сумата получена по кредита, се
нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максималния допустим размер на
ГПР.
Договорът също е вероятно недействителен на основание чл. 10, ал. 1
ЗПК поради неспазване изискването за размер на шрифта. Видно от
представения по делото договор за потребителски кредит е, че същият е
изписан със значително по-малък по размер от предвидения в закона 12
шрифт. Няма данни действително ползваният шрифт да е с по-голям размер.
Това отново води до недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК,
последицата от която е уредена в чл. 23 ЗПК.
С оглед гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел,
че договора за потребителски кредит е предполагаемо недействителен и на
това основание е отказал издаване на заповед за изпълнение за лихвите по
договора.
Мотивиран така и на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1708 от 03.05.2022г. по ч. гр. д. №
2260/2022г. по описа на РРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3