№ 9491
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110101466 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Г. С. Н. иск по чл.49 СК против Й. С. Н., за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак през 2016г., като имат едно
общо дете, което не е навършило пълнолетие- Дар Й.в Н., роден на 25.01.2012г. Твърди се,
че на ответника се наложило да замине за Нова Зеландия да живее и работи като взел със
себе си и детето, а ищцата останала в България и от тогава страните по делото живеели
разделени. Това изцяло променило отношенията между тях, които охладнели, не
консумирали брака си и двамата не се чувствали добре като семейство. Поради различията в
професионалните и социалните контакти отношенията между тях не били нормални и
обичайни, двамата престанали да имат общи цели и интереси, и всеки един от съпрузите
започнал сам да се да се грижи за материалното си благополучие, като в резултата на
раздялата им брачната връзка се опразнила от дължимото съдържание и продължавала да
съществува само формално.Поддържали връзка единствено само по отношение на общото
им дете. Ищцата намира брака за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли
съдът да го прекрати без да издирва вината за това. Моли на бащата да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на общото дете на страните Дар, тъй
като то живее и учи в Нова Зеландия заедно с баща си. Заявява, че ще плаща издръжка на
детето в размер на 200 лева, считано от подаване на решението на съда. Желае след
прекратяване на брака да носи брачното фамилно име –Н..
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, заявява
желание за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината, респ. намира предявеният срещу него иск за основателен.
Не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и споразумението между тях, намира от фактическа и правна страна
следното:
1
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за
граждански брак №3265/31.08.2016г.г. на СО-район Оборище, страните по делото са
сключили брак в гр.София на 31.08.2016г., като съпругата е приела фамилното име на мъжа
-Н..
Няма спор между страните по делото, а и от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0048/31.01.2012г. на СО –Район Надежда страните
по делото са родители на детето Дар Й.в Н., роден на 25.01.2012г. в гр.София. Безспорно е,
че детето е установено в Нова Зеландия,където живее заедно с баща си и учи там. В този
смисъл е и социален доклад от 05.05.2023г., също и св.показания на Д. Х. П..
По делото е разпитан доведения от ищеца свидетел Д. Х. П.(майка на ответника). От
показанията на св.П. се установяват изложените в исковата молба твърдения досежно
фактическата раздяла между страните, която е с давност от 2018г., когато ответникът
заминал за Нова Зеландия, където последният се установил да живее и работи. С
показанията си свидетелката установява още, че след раздялата на страните всеки един от
тях е започнал свой собствен живот, които не включва другия съпруг и страните не са
поддържали отношения като съпрузи от тогава. Контактът на страните се осъществявал само
по повод общото им дете. В представеният по делото Социален доклад на АСП ДСП
Оборище е застъпено становище, че към момента непосредствени грижи за малолетното
дете Дар полага баща му, който имал желание и възможности за упражняването на
родителските права.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен.
От показанията на св.П., които съдът кредитира като последователни и без
противоречиви, по делото се установява, че от 2018 година страните са разделени, като
съпругът е напуснал семейството заедно с общото дете на страните и мъжът се установил
трайно да живее и работи в Нова Зеландия. Следователно съпрузите са в продължителна
фактическа раздяла-не живеят заедно от около пет години, като през този период от време
всеки един от тях е започнал свой собствен живот, изключвайки изцяло другия съпруг от
него. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на
брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите
води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата
макар и със сравнително не голяма давност и липсата на контакти между съпрузите са
довели до разрушаване на брачната връзка, през този период от време бракът съществува
само формално; съпрузите също са на мнение, че бракът им е непоправимо разстроен,
поради което и като такъв същият следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината,
поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната
връзка.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат
исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име,
2
като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на
споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между децата и родителите и издръжката на децата. Настоящият съдебен състав намира, че
не дължи произнасяне по всички тези въпроси по следните съображения: безспорно е
обстоятелството, че детето пребивава и е трайно установено в държава, която не е член на
ЕС- Нова Зеландия. Споровете при разногласие между родители за упражняване на
родителски права се решават съобразно трайната установена връзка на децата. Съгласно чл.
22 КМЧП международната компетентност на българският съд и други органи е
изключителна, само когато това е изрично предвидено. По брачни дела българският съд
няма изключителна компетентност. Въпросът за упражняването на родителските права,
режима на лични отношения на детето с родителя, при когото то не живее и въпросът за
издръжката на това дете, кое е най-подходящо и благоприятно за детето, този въпрос следва
да се разгледа от съда, който е в най-тясна връзка с детето, където то живее. Този съд може
да прецени най-добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните
служби и познава стандартите на средата, в която детето живее. При образувано дело за
развод и спор за родителски права отношенията се уреждат от държавата, с обичайно
местопребиваване на детето, т.е. в случая Нова Зеландия. От изложеното, настоящият
състав на Софийски районен съд намира, че същият съд не е компетентен да разгледа и
реши спора за родителската отговорност за детето Дар Й.в Н., поради което следва служебно
да прогласи това и да прекрати производството по него, като международно
неподведомствено на български съд.
Ищцата с исковата молба е направила искане по чл.53 СК, след прекратяване на брака
да продължи да носи брачното си фамилно име –Н.. Съгласно чл.53 СК „след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак”, респ. законодателят е
предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел
фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и
да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия
съпруг е ирелевантно. Доколкото ищецът е избрал да продължи да носи брачната фамилия,
което е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата
фамилия, съдът намира искането му в тази насока за основателно, поради което и следва да
бъде постановено на основание чл.53 от СК жената след прекратяването на брака да носи
брачното си фамилно име.
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Страните не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл.329, ал.1,
изр.ІІ от ГПК, такива не им се присъждат, а платената от ищеца първоначална държавна
такса следва да остане в негова тежест на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК. Предвид
изхода на делото ищецът и ответникът следва да заплатят по сметка на СРС всеки от тях по
25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл.6,
т.2 от тарифата.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК ,
сключен между Й. С. Н., ЕГН **********, и Г. С. Н., ЕГН **********, с Акт за граждански
брак №3265/31.08.2016г. на Столична община-район Оборище, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
След прекратяване на брака жената на основание чл.53 СК да носи брачното си
фамилно име Н..
ПРОГЛАСЯВА, че Софийски районен съд не е компетентен да разгледа и реши гр.
дело №1466/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав в частта на упражняване на
родителските права и родителската отговорност спрямо детето Дар Й.в Н., ЕГН **********
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1466/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83
състав като международно неподведомствено на български съд в тази му част.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК, Й. С. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод
.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1 ГПК, Г. С. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4