№ 1938
гр. Варна, 22.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 295413/30.07.2021г. ,
депозирана от „Ф.ЪТ" ЕООД /старо наименование „Ф. 86"/, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Л., ул. кдп Г.Б. № 4, ет. 2, ап.
17, представлявано от управителя си И. Д.Х., чрез процесуалния му защитник
адв. Л.П. от АК – Варна, срещу решение № 262191/07.07.2021г., постановено
по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което е
отхвърлен предявения от въззивника против „К.Р. ГРУП" АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление ул. „Д.Ж.“ № 42, вх. Б, ет. 1 офис 1,
представлявано от управителя си Р.И.Х., иск за заплащане на сумата от
24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, в следствие на незаконосъобразен превод
на сумата от ЧСИ ИВ. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. № 636/2013г. по описа на
същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушаване на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и
поради необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
преводите от 23-ти и 25-ти октомври 2013г. са основателно направени, като
плащания но договор за цесия от 14.02.2011г. Намира възражението на
ответника за погасяване от страна на „А.В." ЕООД на ликвидно и изискуемо
вземане към „К.Р. ГРУП" АД, чрез преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г. за
несвоевременно въведено и неподлежащо на разглеждане, а освен това сочи,
че такова вземане не съществува и плащане не се следва. Оспорва извода на
съда, че вземането на А.В." ЕООД към „К.Р. ГРУП" АД е погасено и цесията
1
от 20.02.2015г. между „А.В." ЕООД и „Ф.ът" ЕООД се явява без предмет,
както и че са налице ликвидно и изискуем вземане на „К.Р. ГРУП" АД по
договор за цесия от 14.2.2011г. и преводите от 23.10.2013г. и 25.10.2013г.
погасяват това вземане. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на процесуалните правила при провеждането на ССЕ. Намира за
неправилно приетото от първоинстанционният съд, че длъжник по вземането
прехвърлено с договор за цесията от 20.02.2015г. е „О.С. Х." ЕООД. Намира,
че ответникът не е имал качеството на взискател по изп. дело № 636/2013г. по
описа на ЧСИ И.Ч. и за превода няма валидно и годно основание и адв. Миков
не е имал представителна власт да го представлява. Оспорва, че е налице
потвърждаване на плащането в полза на трето лице, но дори и това да се
приеме, то е налице погасителен ефект за задължението на длъжника „О.С.
Х." ЕООД по изп. дело. С превеждане на сумата от съдебния изпълнител
единствено „О.С. Х." ЕООД, като длъжник, е освободен. Счита, че с договора
за цесия взискателят е могъл да прехвърли само сурогат на вземане за
връщане на полученото без основание към „К.Р. ГРУП" АД и вземане за
обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, но не и вземане срещу длъжника по изпълнителния лист. Моли
да се отмени обжалваното решение и да постановите друго решение, с което
да се уважи исковата претенция. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
По направените от въззивника доказателствени искания съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след уточняване на същите.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
295413/30.07.2021г., депозирана от „Ф.ЪТ" ЕООД /старо наименование „Ф.
86"/, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. Л., ул. кдп
Г.Б. № 4, ет. 2, ап. 17, представлявано от управителя си И. Д.Х., чрез
процесуалния му защитник адв. Л.П. от АК – Варна, срещу решение №
262191/07.07.2021г., постановено по гр. дело № 16371/2018г. по описа на ВРС,
XVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „К.Р.
ГРУП" АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ул. „Д.Ж.“ № 42,
вх. Б, ет. 1 офис 1, представлявано от управителя си Р.И.Х., иск за заплащане
2
на сумата от 24429,79 лв., представляваща сумата, с която ответникът се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца, в следствие на
незаконосъобразен превод на сумата от ЧСИ ИВ. Т. Ч., с рег. № 783, по и.д. №
636/2013г. по описа на същия, на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на въззивника
за открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 699/2022г. на ВОС за
14.06.2022г. от 14.30ч ., за които дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3