РЕШЕНИЕ

№ 132

гр.Поморие, 10.06.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 15 януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров

 

при участието секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 563 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от П.Р.П. ***, лично и в качеството на майка и законен представител на ненавършилия пълнолетие М.М.Р.  против  ответника  М.П.Р. *** , с искане упражняването на родителските права по отношение на детето да се предостави на майката, като на бащата се определи предложения в молбата режим на лични отношения. Иска се и присъждане издръжка на детето в размер на 250 лв. месечно считано от предяване на иска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа и до окончателното и изплащане.  Към исковата молба са представени писмени доказателства , подробно описани в приложението към същата.

Петендират се и направените по делото разноски .    Представя  доказателства , подробно описани в приложението към същата.

Предявените искове са с правно основание по чл.127, ал.2    и  чл.143 , ал.2  от СК.

                   В срока по чл.131 от ГПК ответникът  е подал отговор на иска, в който оспорва фактическите твърдения на ищцата. Твърди, че понастоящем полага фактическите грижи по отглеждане на детето, което живее при него  и прави искане упражняването на родителските права да се предостави на него, а ищцата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лв. месечно от предявяване на иска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не сочи доказателства .

                   Ищцата се явява в с.з. лично и процесуален представител- адвокат. Поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

                   Ответникът се явява в с.з. лично. Поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове.

 

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

По делото е представен препис от удостоверение за раждане на детето М.М.Р.  , ЕГН**********, видно от което същият е роден на *** г. , от родители М.П.Р., ЕГН********** и П.Р.П., ЕГН**********, за което е съставен акт за раждане №0252/18.10.2011 г. на Община Поморие. От представеното удостоверение за раждане на И.Д.И., роден на *** г. се установява, че същият е дете на П.Р.П. и Д.И. И.. От представеното удостоверение издадено от „П.“АД гр...., се установява, че П.П. работи в същото предприятие, като за периода от м.януари до м.юни 2019 г. е начислено трудово възнаграждение в общ размер 5785 лв. От представените социални доклади изготвени съответно от Д“СП“ гр.Поморие и Д“СП“ ... се установява, че детето понастоящем е ученик във втори клас в ОУ“Христо Ботев“ гр.Поморие, в добро здравословно състояние, редовно посещава учебни занятия. След раздялата между родителите му, детето живее с баща си, в жилището на последния при осигурени добри битови условия. Бащата полага грижите за детето подпомаган от своя близка. Бащата работи в сферата на строителството без трудов договор, като самоосигуряващо се лице. Майката живее в гр.... на семейни начала с друг мъж, като се грижи и за  непълнолетния си син И., роден от предходно съжителство. Майката има още един син, навършил пълнолетие, който живее отделно. Майката работи по трудово правоотношение.  Отношенията между родителите на детето не са добри.  В качеството на свидетели по делото са разпитани Р. И., Л. Л., К. Д. и Н. К.. В показанията си св.И. сочи, че е син на ищцата и преди раздялата и с ответника са живели заедно в апартамента му в гр.Поморие заедно с ненавършилия пълнолетие М.. Докато ответникът бил в Германия, майка му се грижела за семейството, а ответникът изпращал пари за издръжка на семейството, но рядко и по-голямата част от тези суми отивали за изплащане на различни задължения. Майка му и ответника се карали често и се разделили преди около година, когато ответника ги изгонил и оставил при себе си само детето М.. След раздялата, ответникът не позволявал свиждания между ищцата и детето М. и я гонил. Свидетелят сочи, че контактувал с брат си М. по телефона, но  детето се притеснявало и искало да му звънят когато баща му не е с него.  Св.Л. сочи, че се познава с ищцата от ученическите години и понастоящем живее с нея на семейни начала в собственото му жилище в гр...., заедно с непълнолетния  син на ищцата И., а другият и син, както и пълнолетния син на св.Л. си живеели отделно. Св.Л. сочи, че след раздялата между ищцата и ответника, последният не и позволявал да вижда детето М., което останало да живее при него в гр.Поморие. При опитите на ищцата да види детето, ответникът правил скандали и веднъж дори се наложило да потърсят съдействие от полицията. Според св.Л. ищцата пращала на детето подаръци по куриер. Св.Д. сочи, че познава страните, като е осигурявал работа и на двамата.  Според св.Д. след раздялата с ищцата, детето М. останало при  ответника, който полагал всички грижи за него и му осигурявал всичко необходимо, включително електронни игри, компютър, телефон, играчки. Св.Д. сочи, че ответникът има собствено жилище, с необходимите битови условия. Свидетелят сочи, че ответникът работи в строителството, където си намира периодична заетост, която е характерна за града. Св.Д. не е присъствал на скандали между ищцата и ответника, но според него последният приемал тежко раздялата си с ищцата и изразил недоволство от поведението и  пред свидетеля, който му обърнал внимание да не говори пред детето лошо за майката.  Св.К. сочи, че е колега на ответника и работел заедно с него в Германия и според него ответникът пращал пари на ищцата, която го напуснала преди да се прибере от чужбина. Според св.К. ответникът се грижел за детето, водел го редовно на училище. 

Предвид така установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.127, ал.2 от  СК, в случаите когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката, спорът се разрешава от районния съд при съобразяване разпоредбите на чл.59, чл.142 и чл.143 от СК относно посочените обстоятелства. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че родители на детето М.Р.  са  ищцата П.П. и ответника  М.Р. . В случая се установява, че родителите на детето са разделени от близо година.  След раздялата между родителите, майката се е установила в гр...., където заживяла на съпружески начала със св.Л. в неговия апартамент, където отглежда ненавършилия си пълнолетия син И., роден от нейно предишно съжителство.  Детето М. е останало при бащата М., който понастоящем полага преките грижи по отглеждането и възпитанието му. Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че и двамата родители, независимо от влошените им отношения, разполагат с необходимия родителски капацитет за да отглеждат детето. Така при решаването на въпроса за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето,  следва да се вземе предвид възможността за осигуряване на сигурна и спокойна семейна среда от страна на всеки един от родителите.  В случая съдът намира, че майката е създала ново семейство, където вече отглежда едно от децата си, при добри битови условия и осигурени редовни доходи и така може да осигури отглеждането на детето в спокойна семейна среда заедно с неговия едноутробен брат, който живее при нея, като при отглеждането на детето майката може да разчита и на помощ от страна както на своя съжител, така и на родителите си, които живеят в населено място близо до дома и. Що се отнася до обстоятелството, че майката не е осъществявала редовни контакти с детето, докато е живяло с  бащата, съдът намира, че това се дължи  както на отдалечеността между населените места, където живеят страните, така и на влошените отношения между родителите, довели до нежеланието на бащата да се осъществяват такива контакти. Бащата действително полага грижи според възможностите си и към настоящия момент успява да задоволи по адекватен начин нуждите на детето. Следва обаче да се отчете, че характерът на упражняваната от него професия и осигуряването на заетост изисква чести отсъствия от дома и работа на ненормирано работно време, което създава затруднения при отглеждането на детето, предвид и това, че е самотен родител и е предпоставка то да остава само в къщи през една голяма част от деня, когато не е на училище, което с оглед възрастта му не е уместно както с оглед възпитанието на детето, така и с оглед възможността да възникне опасност на здравето и живота на детето. При установените обстоятелства във връзка с родителския капацитет на всеки от родителите и възможностите на всеки от тях да осигури сигурна и спокойна семейна среда, която да способства за отглеждането, възпитанието и образованието на детето, включително и с оглед  редовно осигуряване на средствата необходими за това, съдът намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на неговата майка,   която изразява желание да  полага фактическите грижи за неговото отглеждане и възпитание лично, като е показала родителски капацитет и отговорно поведение, а също е осигурила и подходящи условия за отглеждане и възпитание  .   Местоживеенето на детето следва да е при майката в гр...., ул....По иска за присъждане на издръжка,    съдът прие следното: Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В случая се установи , че М.Р.  е дете  на ответника , поради което и искът се явява доказан по основание. Размерът на издръжката следва съгласно чл.142 от СК да се определи според нуждите на детето и възможностите на бащата , в размер не по малък от ¼ от минималната работна заплата за страната,която в момента е 610 лв., от което следва ,че размерът на издръжката  , не може да е по-малък от 152,50 лв. За да определи размера на  издръжката необходима за задоволяване на нуждите на  детето , съдът взе предвид възрастта и здравословното му състояние  и обичайните за тази възраст нужди от храна , облекло, играчки, учебни пособия и извънкласни занимания.  За задоволяване на тези нужди съдът прие, че са необходими средства в размер на 200 лв. месечно . Предвид това, че ответникът е в трудоспособна възраст, съдът прие, че е в рамките на възможностите му да реализира доходи в размер поне около минималното трудово възнаграждение  за страната и съответно да заплаща издръжка в размер от 152,50 лв., за който размер искът следва да се уважи, а в останалата си част над уважения размер, за разликата до претендирания размер от 250 лв. искът следва да се отхвърли. Останалата част  от 47,50 лв. от ежемесечната издръжка от 200 лв. необходима за детето , следва да се поеме от майката, която съгласно чл.143, ал.2 от СК, също има задължение да дава издръжка, независимо, че полага  и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху присъдения размер на издръжката за всяка просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното изплащане. Що се отнася до личните отношения на ответника с детето, съдът намира, че предвид показания родителски капацитет от страна на бащата, следва  да се разшири предложеният от ищцата  режим на свиждане и лични контакти с детето, като личните отношения с детето следва да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 ч. на неделния ден  с преспиване, както и един месец през лятото, по време , което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

           По направеното искане за присъждане на разноски: На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 425 лв., от които 25 лв.д.т. и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Ответникът следва да заплати и д.т. в размер на 219,60 лв., представляващи 4% върху тригодишните платежи на определената от съда издръжка на детето.      На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка .

 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРЕДОСТАВЯ  на майката  П.Р.П., ЕГН**********, упражняването на родителските права по отношение на детето  М.М.Р.  , ЕГН**********, с местоживеене на детето при майката на адрес в  гр...., ул….., като за бащата М.П.Р., ЕГН********** определя режим на свиждане и лични отношения  с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. на съботния ден до 20.00 ч. на неделния ден  с преспиване, както и един месец през лятото, по време , което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА  М.П.Р., ЕГН**********, да заплаща на детето М.М.Р.  , ЕГН**********, чрез неговата майка  и законен представител П.Р.П., ЕГН**********, месечна издръжка,  в размер на 152,50 лв., платима на първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от 29.07.2019 г. -датата на предявяване на иска   до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ  иска за издръжка в останалата му част за разликата над уважения размер от 152,50 лв. до претендирания размер от 250 лв. месечно .

ОСЪЖДА  М.П.Р., ЕГН**********, да заплати на П.Р.П., ЕГН**********  425 лв. разноски по делото.

 ОСЪЖДА М.П.Р. да заплати по сметка на Районен съд гр.Поморие  219,60 лв.  държавна такса .

            Постановява предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.      

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ :