Р Е Ш Е
Н И Е № 1404
гр.Пловдив,
28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1209/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.Й.,
чрез пълномощника адв.М.Е. против решение № 1224/01.04.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХVІ граждански състав, постановено по гр.дело № 19714/2018г. С
обжалваното решение Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на В.И.Й. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1, предложение
първо от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по в. н. о. х.
дело № 5737/ 2017 г. на СГС н.о., IV въззивен състав, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.12.2018г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлен е иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за
разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както. С
обжалваното решение ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 182,78 лева - лихва за забава върху
присъдената главница за периода 10.01.2018 г.- 04.12.2018 г. Като е отхвърлен иска
за присъждане на тази лихва за забава над сумата от 182,78 лева до пълния й
предявен размер от 4 130, 47 лева и за периода 23.11.2016 г.- 10.01.2018
г., както и отхвърлен иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -
разноски за осъществена адвокатска защита в съдебната фаза на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
10.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва като неправилно.
Твърди се обжалваното решение да страда от неотстраними процесуални,
материално-правни, логически и етични пороци, които налагат неговата отмяна.
Сочат се процесуални нарушения при разглеждането на делото и при определяне
размера на неимуществените вреди. Сочи се, че са нарушени стандартите на ЕСПЧ
за безпристрастност на националния съд. Сочи се, че решението е необосновано,
като не са спазени правните норми от НПК относно образуването и воденето на
наказателни дела. Сочи се, че решението противоречи на материалния закон във връзка с определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като са нарушени правните стандарти при
присъждането на обезщетение за морални вреди. Сочи се, че решението е
неправилно относно мораторната лихва, а също така и относно присъждането на
разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в пълен размер за
неимуществени вреди и присъждане на направените разноски, в това число и
възнаграждение за адвокатска защита в наказателния процес.
Уведомена за въззивната жалба
Прокуратурата на РБ не е подала отговор в срок. В ОЗ намират жалбата за
неоснователна и искат потвърждаване на обжалваното решение.
Предявен е иск от В.И.Й.
с правна
квалификация чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на 20 000
лв., неимуществени вреди в следствие на обвинение
в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано. Предявен е и иск за
заплащане на 1 600 лева имуществени вреди за адвоктаско възнаграждение на
защитника по наказателното дело за двете инстанции. Претендират се законовите
лихви за неимуществените вреди от момента на повдигане на обвинението на ищцата
– 23.11.2016г. до окончателното плащане.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Държавна
такса не се дължи.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно е прието от РС Пловдив,
че ищцата В.Й. е привлечена като обвиняема с постановление от 23.11.2016г., проведен
й е разпит на 13.12.2016г., като с писмено мнение на разследващ полицай от
25.07.2017г. ДП е приключило с мнение за предаване на лицето на съд.
Обвинителният акт е внесен в съда на 09.08.2017г., осъдителната присъда на
първа инстанция е постановена на 20.10.2017г., а оправдателната присъда на
втората инстанция- на 10.01.2018 г. На обвиняемата В.Й. е била наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на лицето да са прилагани
каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. РС Пловдив
обосновано е приел, че самото разследване в досъдебната фаза е приключило в
сравнително кратки и съвсем разумни срокове. Продължителността на досъдебното
производство се е дължало изцяло на обективни причини, свързани със събиране на
доказателства - разпити на свидетели, включително и на пострадалата, която се е
намирала в чужбина до завръщането й в страната, изслушване на две експертизи,
изискване на справки и т.н. В съдебната фаза делото в първа инстанция е
приключило в две съдебни заседания, насрочени през един месец, а във втората
инстанция - само в едно, като продължителността не е свързана с неоснователни
отлагания от страна на съда.
При тези факти безспорно е налице
хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. РС Пловдив правилно е преценил обстоятелствата
свързани с индивидуализацията на размера на неимуществените вреди. Така РС
Пловдив е отчел, че близките
на ищцата през цялото време са я подкрепяли, никой не я е обвинявал, липсвала е
негативна реакция на останалите, като дори факта на обвинението не е станал
достояние на широк кръг лица, доколкото семейството се е опитало да не
разгласява случая. Липсват и доказателства за конкретно създадени негативни
настроения срещу ищцата от страна на околните, нито пък се посочват съответни
случаи на проблеми с общуването й с другите хора, които да са избягвали
контакти или съзнателно да са я изолирали само, защото тя е обвиняема. Няма доказателства обвинението да е предизвикало някакво влошаване на
здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за
такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му, която да
го установи.
Разследването в досъдебната фаза е приключило в сравнително кратки и съвсем
разумни срокове. Не се установява конкретният случай да е придобил масов
отзвук, от който ищцата да е била публично компрометирана или дискредитирана.
При
преценката на горните факти РС Пловдив не е проявил пристрастие и
необективност, като липсват каквито и да е данни за това. Виждането на РС
Пловдив, за това, че последиците
от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на
действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия
да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание
за срещи, избягване на контакти с познати) или с членовете на семейството
(апатия, нервност), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните, не са
незаконосъобразни или недопустими. Законът в чл.12 от ГПК дава право на съда да
преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение. Горния анализ на причините за неимуществените страдания на ищцата по
делото са част от вътрешното убеждение на съда и не може то априори да се
заклеймява като недопустимо, защото в такъв случай съдът ще бъде лишен от
правото да решава делата по вътрешно убеждение. Несъгласието на страните с
правните доводи на съда следва да почива, не на декларации, а на конкретни
доводи свързани с неправилна преценка на доказателствата по делото и
неправилност или нелогичност на доводите на съда.
Във връзка
с оценката на неимуществените вреди и тяхната причинна връзка с обвинението
повдигнато на ищцата в настоящата инстанция е приета СПЕ, която сочи на повишена
тревожност, потиснатост, безсъние, страх, промяна на теглото, липса на апетит,
отчаяност, усещания на унижение, обида. Изпитване на неудовлетвореност от
случилото се, което е накърнило нейната личност. Като не се установява тежка
житейска дезадаптация като последица от преживяното. Като крайния извод на
експерта е че случилото се провокирало неприятни, неудоволствени изживявания,
създало е емоционален дискомфорт, при което ищцата е била способна да се справя
според капацитета на личността си. С оглед на това новосъбрано доказателства
въззивният съд намира, че размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се увеличи от 2 000 на 5 000 лева, което адекватно би
съотвествало на вътрешните неимуществени страдания на ищцата, които са в пряк
резултат на воденото срещу нея наказателно дело. В тази насока следва да се
измени обжалваното решение. Размера на неимуществените вреди, настоящият съд,
няма как да определя като съответен процент от размера на неимуществените вреди
присъдени на други ищци по други дела, както се иска в жалбата. Това е така,
защото както обстоятелствата по делата, така и неимуществените вреди се
определят конкретно за всяко дело, съобразно на доказателствата събрани по това
конкретно дело, а не могат да почиват на математически сравнения с обезщетения
по други дела.
Жалбата е
неоснователна относно началния момент на присъждане на законовите лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди. Иска се присъждане на обезщетение за
забава от датата на привличане на ищцата като обвиняема по досъдебното
производство – 23.11.2016г. РС Пловдив правилно е присъдил лихвата за забава от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.01.2018г. Това
решение е напълно в съзвучие със
задължителното тълкуване на закона дадено в т.4 от ТР № 3/22.04.2004г. по гр.д.
№3/2004г. на СГК на ВКС и не подлежи на корекция.
Жалбата е
неоснователна относно искането за присъждане в полза на ищцата на имуществени
вреди понесени по наказателното дело, за адвокатски хонорар на повереника по
това дело адв.Е., който я е защитавал безплатно /л.20 от нохд на СРС/. Иска се
присъждане на това обезщетение по аналогия /чл.46 от ЗНА/ на гражданския
процес. Безспорно ако ищеца по дела по чл.2 т.3 от ЗОДОВ е направил разходи за
платена адвокатска защита по съдебни дела, за които е оправдан, то това са
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване в това производство, така и ТР
№1/11.12.2018г. по т.д. №1/2017г. на ВКС ОСГК. Но в настоящия казус такива
имуществени вреди няма за ищцата, защото тя не е правила разходи за адвокатска
защита и е защитавана безплатно. Ето защо за нея имуществени вреди не са
настъпили и няма как да й се присъжда обезщетение за такива вреди, а чужди
права тя няма право да претендира – чл.26 ал.2 от ГПК. По чл.38 ал.2 от ЗА
възнаграждението на адвоката му се присъжда лично, а не опосредствено, чрез
клиента. По аналогия няма как в настоящия процес да се присъждат разноски
направени по друго вече приключило дело, защото всеки съд се произнася за
разноските само по това дело, което той разглежда. Ето защо в останалите му
части решението е правилно и следва да се потвърди.
На жалбоподателката Й. следва на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ да се платят от Прокуратурата на РБ съответните
разноски по делото а именно 15 лв. за внесена държавна такса /л.68 от делото/. На
упълномощеният защитник Т.Е. /л.48 от първата инстанция/, не може да се платят
разноски на основание чл. чл.38 ал.2 от ЗА, защото същата не представя договор
за правна помощ сключен по реда на чл.38 от ЗА. Като липсата на договор не може
да се заменя с представената декларация от жалбоподателката /л.102/, защото
това е едностранно изявление, а не договор между двете страни по
правоотношението, а по силата на чл.36 ал.3 от ЗА възнаграждение за оказана
адвокатска помощ винаги се дължи, дори такъв да не е уговорен, същото при липса
на договор се определя от Адвокатския съвет. Единствената възможност това задължение
за възнаграждение на клиента да се изключи е да се сключи договор за безплатна
правна помощ, по чл.38 ал.1 от ЗА, какъвто договор по делото няма и същия няма
как да се замести с декларации.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №
1224/01.04.2019г. на Пловдивски районен съд, ХVІ граждански състав, постановено
по гр.дело № 19714/2018г, в частта с която е отхвърлен искът предявен от В.И.Й.,
ЕГН: **********,*** срещу Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал.1,
предложение първо от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по в.
н. о. х. дело № 5737/ 2017 г. на СГС н.о., IV
въззивен състав за разликата над 2000 лева до 5000 лева, като вместо това
постанови:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на В.И.Й., ЕГН: **********,*** още 3 000
лева обезщетение за неимуществени вреди или общо 5 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 206 ал.1, предложение първо от НК, по което е била
постановена оправдателна присъда по В. н. о. х. дело № 5737/ 2017 г. на СГС
н.о., IV въззивен състав
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на В.И.Й.,
ЕГН: **********,*** сумата от 15 лева за
разноски за държавна такса пред въззивната
инстанция.
Решението
може
да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.