№ 261
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500007 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ „БАНСКО РОЯЛ ТАУЪРС“, с адрес: *********,
представлявана от управителя А.Т.Е. чрез пълномощника Адв. Г. Б. И., САК,
против Решение №264/07.08.2024 г. по гр.д.№617/2024 г. по описа на РС-
Разлог.
С жалбата се оспорват изводите на съда, като се сочи че същите са
необосновани, съответно решението е изцяло неправилно. Твърди се, че в
рамките на проведеното първоинстанционно производство по никакъв начин
съдът не е разпределял и/или указвал, че в доказателствена тежест на ищеца е
установяване на обстоятелството, че ответниците са ползвали процесният
имот за период, надвишаващ 30 календарни дни в рамките на годината. Сочи
се, че решението е необосновано като оспорва направения анализ от съда на
свидетелските показания на разпитаната свидетелка. Твърди се, че съдът
смесва задълженията за заплащане на вноска за фонд „Ремонт и
възобновяване", за които се установява, че са били заплатени от това лице, с
тези за управление и поддръжка на общите части, поради което са неправилни
1
констатациите на съда за отхвърляне на иска. Прави се и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата, като оспорва всички наведени доводи.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по
делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с
която искът е отхвърлен, поради което съдът я намира за допустима и следва
да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част,
като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. Съдът намира, че атакуваното решение в
обжалваната част, с която искът е отхвърлен е и правилно, а въззивната жалба
е неоснователна, по следните съображения:
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК
към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на
първоинстанционното решение.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция относно
неоснователността на иска също съвпадат напълно с тези на
2
първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК съдът
препраща и към тази част на мотивите на първоинстанционното решение.
За преценка основателността на доводите в жалбата, въз основа на
събраните доказателства и закона, БлОС счита за установено следното:
Не е спорно по делото, че ответниците са собственици на Апартамент №
346 с идентификатор 02676.156.57.3.21, находящ се в ********* в сграда с
идентификатор 02676.156.57.3, на четвърти етаж, с жилищна площ 36,09 кв.
м., ведно с 2,16 % идеални части от общите части на сградата от м. октомври
2021 година.
От представените по делото документи са установява, че на посочената в
исковата молба дата - 12.11.2020 година е проведено ОС на ЕС, на което е
взето решение за определяне размера на годишната такса за поддръжка и фонд
„Ремонтни дейности и иновации“ да бъде общо в размер на 11 евро за кв. м. с
включените идеални части от общите части на сградата.
От назначената експертиза се установява общия размер на
задължението.
От представената електронна кореспонденция между страните е видно,
че таксата за поддръжка е заплатена в пълен размер от предишния собственик.
От представеното Уведомление по чл. 51, ал.2 ЗУЕС е видно, че
ответниците са депозирали същото пред управителя на ********* на
11.10.2021 г.
По доводите в жалбата:
Несъстоятелни са аргументите на въззивника във връзка с
разпределянето на доказателствената тежест от съда.
Според т. 1 от ТР 1/2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК макар
регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване
на делото да е императивна и неспазването й да води до нарушение на
съдопроизводствените правила, то дори позоваването от страната на такива
оплаквания във въззивната жалба или отговора да се прецени от въззивният
съд за основателни, то той не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено по чл. 146, ал. 1 ГПК. Въззивният съд само указва на
страните необходимостта от доказване на релевантните факти. В случая това,
според БлОС не е необходимо, тъй като ответниците пред РС са направили
3
възражение с отговора на исковата молба за недължимост на претендираните
от нея суми на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, сочейки, че не са обитавали
имота в продължение на 30 дни, за който факт изрично са посочили, че
ангажира свидетелски показания, каквито са и събирани.
В случая неуказването на страната за доказателствената тежест за
конкретния факт от РС за необитаване на имота, очевидно не е осуетило
възможността да ангажират доказателства за него. След като страната се е
позовала на правната възможност по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС да не заплаща разходи
за управление и поддръжка на ЕС, тъй като са пребивавали в имота не повече
от 30 дни за една календарна година, в нейна тежест е да установи и докаже
обстоятелствата, които твърди в т.ч. както личното си отсъствие от обекта,
така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното
време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е
бил обитаван – така е прието в опр. 264/6.4.2021 г. на ВКС по гр.д. 3899/2020
г., 3-то г.о.
В чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е посочено, че за отсъствието се уведомява писмено
председателят на управителния съвет (управителят). От анализа на
цитираните норми може да се направи извод, че задължение за всеки
собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да уведоми писмено
председателят на управителния съвет или управителя. Единствено собственик,
който е уведомил управителя за отсъствието си може да се възползва от
привилегията на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и то това уведомяване следва да предхожда
вземането на решение от ОС за определяне на размер на дължимата такса.
Това е така, доколкото при постъпило уведомление същото може да бъде взето
предвид от ОС. Това е наложително, за да се извърши преценка дали
действително лицето не пребивава в жилището си и ако това е така да се
прецени какъв следва да е размерът на таксите дължими от останалите
съсобственици.
В случая от ангажираните по делото доказателства и с оглед
депозираното уведомление до управителя на ЕС, съдът е възложил в тежест
на ищеца да установи твърдението си, че ответниците са пребивали в сградата
– ЕС през процесния период и в този смисъл, че за тях е възникнало
задължение да плащат такси за поддръжка на сградата.
От представените пред първа инстанция доказателства е видно, че
4
ищецът не е ангажирал доказателства в тази посока.
Както правилно е посочил и РС, от представената електронна
кореспонденция между страните е видно, че таксата за поддръжка е заплатена
в пълен размер от предишния собственик, показанията на свидетеля К.
досежно ползването на имота са оборени както от приетите писмени
доказателства, така и от свидетелските показания на св. Х.. Свидетелят К.
твърди, че „може да се каже, че имота в рамките на тези 3 календарни месеца
до края на 2021 г. е използван повече от 30 дни"; „... асансьорите работят
непрекъснато. Не са спирали никога."; „Н. Б. и Д. Р. притежават и други имоти
в комплекса. За тези имоти за някои плащат такси, за някои не". От
представените писмени доказателства - фактури и извадки от електронна
кореспонденция с управителя на ЕС - А.Е. е видно, че ответниците нямат
неплатени задължения за притежаваните от тях други имоти в комплекса,
както и че управителят е взел решение за спиране на асансьорите, докато
пристигнат собственици с платена ТП. Видно е и, че непосредствено след
прехвърлянето на имота Н. Б. и Д. Р. уведомяват А.Е., че няма да ползват
имота. Свидетелят И. Х. заявява, че е извършен единствено козметичен
ремонт, като след студентския празник е дошъл наемател.
Следователно единствено на база показанията на К. не може да се
приеме, че имотът е бил ползван повече от 30 дни след придобиването му от
ответниците през месец октомври 2021 г. до края на декември 2021 г.
Освен това, по делото не е предствена книга на ЕС, създадена съгласно
чл. 7 от ЗУЕС, поради което и не може да се направи обосновано заключение
ползван ли е апартаментът на ответниците за процесния период и за колко
време.
По отношение на направеното в жалбата възражение на процесуалния
представител на въззивника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът счита, че същото е преклудирано. Такова възражение
може да бъде направено най-късно до края на съдебното заседание, в което е
поискано присъждането им. В настоящия случай искането се прави едва с
въззивната жалба.
Изложеното по-горе обосновава извод, че претенцията е недоказана по
основание и размер и поради отхвърлянето й от първоинстанционния съдебен
състав, постановеното решение в атакуваната отхвърлителна част е правилно
5
и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, в чиято
полза следва да бъде присъдена сумата 1200.00 лева, съгласно представен
списък.
По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №264/07.08.2024 г. по гр.д.№617/2024 г. по
описа на РС-Разлог.
ОСЪЖДА „БАНСКО РОЯЛ ТАУЪРС“, с адрес: о*********,
представлявана от управителя А.Т.Е. да заплати на Н. М. Б., британска
гражданка, с ЛНЧ ********** и Д. П. Р., британски гражданин, с ЛНЧ
**********, двамата с адрес в ********* сума в размер на 1200.00 лева,
представляваща сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред
БлОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6