Р Е
Ш Е Н И Е №16
гр.В.
02.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря ......................... и в присъствието на прокурора ................................................ като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
гр. дело № 404 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по исковата молба на М.И.Д., ЕГН: ********** *** чрез упълномощеното адвокатско
дружество „Я. П. и с." със седалище и адрес на управление град Д., бул.,
адвокат Милен Янков срещу П. НА Р. Б.
адрес гр. С., бул..., представлявана от Г. п. на Р. Б. – С. Ц. с цена на
иска 150 000.00 и правно основание чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба
се твърди ,че с постановление от 22.03.2014г. на разследващ агент в Д. М.И.Д.,
ЕГН: ********** е привлечен като обвиняем по досъдебно производство Вд-ДП
№11/2014г. по описа на Д. - „Н-21" – В. и са му повдигнати обвинения за
извършване на престъпления по чл.354а, ал.2, изр.II-ро,
предл. III -то, във вр. с ал.1, предл. IV - то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С Определение от
25.03.2014г. по ЧНД №100/2014г. по описа на Видински окръжен съд на М.Д. била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража". С определение на Софийски Апелативен съд от 01.04.2014г. по ВЧНД
№ 292/2014г. била потвърдена така наложената на М.Д. мярка за неотклонение
„Задържане под стража".
Въз основа на
внесен от Окръжна прокуратура – В.
обвинителен акт било образувано НОХД № 291/2014г. по описа на Окръжен съд -
град В., по което била постановена Присъда №37/21.07.2015г., с която М.Д. е
признат за невинен и е била отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража". Оправдателната присъда на Окръжен съд В. била потвърдена с Решение №207/26.05.2016г. на
Апелативен съд С. и Решение №44/21.03.2017г. на ВКС. По време на водения срещу М.Д.
наказателен процес,в който се
установило ,че той е невинен по повдигнатото обвинение, същият бил
претърпял редица психически притеснения, стрес, унижение. Задържането му под
стража било свързано с антихуманни и унизителни условия, с преживени лишения и
страдания от липса на чист въздух за дишане, полумрак, студ, влага, мръсотия, крайно
ограничено пространство, хлебарки, липсващи елементарни битови условия и
подходяща храна. В резултат на незаконните действия по наказателното
производство Д. изживял стрес от задържането и принудителната изолация,
притеснения и безпокойства от неоснователното задържане и страх от осъждане.
Всичко това било нанесло непоправими психически травми на Д., които той не можел
да преодолее и към настоящия момент. В първите месеци след освобождаването от
ареста ищецът се намирал в постоянно състояние на изнервеност,
напрегнатост, тревожност, безпокойство, потиснатост, несигурност, трудно
заспивал, сънувал кошмари, нарушен бил нормалният му начин на живот и контакти.
И до настоящият момент Д. бил ограничил
социалните си контакти ,като не допускал до себе си външни хора. Всички тези
негативни психически преживявания се били отразили и на здравословното
състояние на Д..
Предвид на
гореизложеното се иска се да осъди прокуратурата на Р. Б. представлявана от
Главния прокурор на Б. да заплати на М.И.Д., ЕГН: ********** сумата от 100 000
/сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.2. ал. 1,
т. 1 от ЗОДОВ
в резултат на незаконното задържане под стража (за 72
часа) и като мярка за неотклонение по досъдебно производство Вд-ДП №11/2014г. по
описа на Д. - „Н-21" – В. за времето от 22.03.2014г. до 21.07.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.03.2017г. до окончателното плащане,
както и сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ причинени вследствие
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.II-ро,
предл. III - то, във вр. с ал. 1, предл. IV - то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 21.03.2017г. до окончателното плащане.
Към исковата
молба са приложени :
1. Присъда №
37/21.07.2015г., постановена по НОХД № 291/2014х. по описа на Окръжен съд- В.
2.Решение №
207/26.05.2016г., постановено по ВНОХД № 918/2015г. по описа на Софийски
Апелативен съд
3. Решение
№44/21.03.2017г., постановено по НД № 1074/2016г. по описа на ВКС, 3-то НО
Постъпил е
писмен отговор от П. на Р. Б.-представлявана
от В. Д. — прокурор в Окръжна прокуратура-В. ,в който се оспорва предявения иск
срещу П. на Р.Б. по основание и размер.Поддържа се ,че ищецът не бил посочил
доказателства за наличието на твърдяните неимуществени вреди, непосредствената
им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и
техния размер.Предявените обективно съединени претенции по т.1 и по т.3 по чл.2
от ЗОДОВ ,всяка от които с конкретизиран размер- съответно 50 000 и 100 000
лева , с оглед на на т.13 от ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС , на претенциите
следвало да се даде правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.Поради
това, че ищеца бил оправдан , обезщетението за неимуществени вреди следвало да
обхване и вредите от незаконното задържане под стража , а не да се претендира и
респективно определя от съда самостоятелно.
Оспорва се предявеният иск по размер.Поддържа се ,че претенцията
е изключително силно завишена и не е в съответствие с принципа ,заложен в чл.
52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Неимуществените вреди представлявали
сериозно засягане на личността и достойнството на лицето, изразявали се в
търпението на болки и преживяване на страдания, но в тежест на ищеца било да
докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение
.Освен това, при тяхното присъждане следвало да се вземе в предвид и
обстоятелството, че делото е приключило в разумен срок.Продължителността на
съдебната фаза не била по вина на прокуратурата.В съдебната фаза прокуратурата
нямала ръководни функции.
Мярката за
неотклонение „задържане под стража" била взета от ВОС с определение от
25.04.2014г. по чнд №14г. и била потвърдена от САС с определение от
01.04.2014г. което налагало извода, че ако в посочения период са търпени вреди,
то те не били единствено и само в резултат на действия на органи на
прокуратурата.
За условията в
ареста прокуратурата на РБ не била пасивно-лигитимирана да отговаря.
Поддържа се ,че
липсвали доказателства за здравословното и психическо състояние на ищеца преди
воденето на досъдебното производсто и по време на воденето на същото, за да се
назначи съответната експертиза. Оспорва се искането за назначаване на експертиза за
определяне на стреса ,преживян от ищеца поради това, че същия не е представил
никакви медицински документи досежно здравословното си състояние в момента и
миналото.
С оглед
гореизложеното се иска да се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца М.И.Д. *** против П.
на Р.Б. като недоказани по основание и
размер.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства ,Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С присъда на Окръжен съд - гр.В. от 21.07.2015
г. по НОХД №291/14г. съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия М.И.Д. -роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в
това, че на 22.03.2014 г. на излизане от Р. Б. през ГКПП - В., в условията на съучастие като
съизвършител с Л. Г. В. с ЕГН ********** от
гр. С. Т. М. А. с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И.
Д. с ЕГН:********** от гр.С. без надлежно разрешително по ЗКНВП,пренесъл през
границата на страната - 28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество -
хероин със съдържание на активен компонент -хероин 58,64 %, на обща стойност 2
605 892,40лв., разпределено в 58
броя пакети, укрити
в тайник -фабрична кухина,
на която е увеличен обемът чрез демонтиране на
въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на
лек автомобилмарка "Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА ...,
собственост на Л. В. управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и
контролиран с лек автомобил марка „БМВ", модел
320 Д с ДК № СА , управляван от Л.
В.и пътуващия в него Т. А., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, като го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.242,
ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Съдът ПРИЗНАЛ
подсъдимия М.И.Д., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН в това, че на
22.03.2014г, в условията на съучастие като съизвършител с Л. Г. В. с ЕГН **********
от гр. С., Т. М. А. с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И. Д. с ЕГН********** от
гр.С. по пътя от гр. С. до ГКПП – В.,без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал
с цел разпространение - 28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество -хероин
със съдържание на активен компонент - хероин 58,64 %, на обща стойност 2 605
892,40 лв, разпределено в 58 броя пакети, укрити в тайник - фабрична кухина, на
която е увеличен обема чрез демонтиране на въздухопроводите, служещи за
обдухване на челното стъкло в арматурно табло на лек автомобил марка
"Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА.. собственост на В., управляван
от И. Д. в който пътува и М.Д., съпровождан и контролиран с лек автомобил марка
„БМВ", модел 320 Д с ДК № СА.. управляван от Л. В. и пътуващия в него Т. А.,
което е в особено големи размери, като го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 354а,
ал.2, изр. II -ро, предл III - то, във вр. с ал.1, предл. IV - то, във вр. с
чл. 20, ал.2 от НК.
Софийският
апелативен съд потвърдил присъдата с решение №207/26.05.2016 г. по ВНОХД
№918/2015 г. Окръжен съд-В. намира за
необходимо да изложи основната част от мотивите на САС относно установеното от
фактическа и правна страна с оглед
изясняване на фактическата страна ,тежестта на обвинението и причините за постановяване на оправдателна
присъда ,които са от съществено значение при определяне на размера на дължимото
обезщетение,както и наличието на съпричиняване :
„Подсъдимият Т.
М. А. е на 31 години и живее в гр.С. Той е българин, български гражданин ,
разведен с две деца и е неосъждан .
Подсъдимият Л. Г.
В. е на 32 години и живее в гр.С. Той е българин,български гражданин ,неженен и
е осъждан .
Подсъдимият М.И.Д.
е на 33 години и живее в гр.В.. Той е българин, български гражданин ,неженен и
осъждан.
Подсъдимият И. И.
Д. е на 36 години и живее в гр.С..Той е българин,български гражданин,неженен и
неосъждан.
Подсъдимите Т. А.
и Л. В. се познавали много добре с оглед на това ,че В. е работил като шофьор
във фирмата на А. .На Л. В. му била отнета шофьорската книжка, но той
продължавал да шофира без шофьорска книжка. Тези двама подсъдими на 21.03.2014
г. решили да пренесат през границата на страната през ГКПП – В. от гр.С. - 28
954.36 грама високорисково наркотично вещество хероин със съдържание на активен
компонент -хероин 58.64 % на обща стойност 2 605 892.40 лева, разпределено в 58
броя пакети укрити в тайник -фабрична кухина на която е увеличен обема, чрез
демонтиране на въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло ,в
арматурно табло на лек автомобил марка "Рено " ,модел
"Еспейс" с ДК№СА.. - собственост на Л. В. За да не пътуват те лично с
автомобила, тъй като в него се намират наркотичните вещества , решили да
ангажират две лица, на които да заплатят по 500 лева на човек , като им покрият
разноските по пътя и им се каже, че отиват да докарат леки автомобили от Х..
Двамата реализирали намеренията си, като подсъдимия В. се обадил на свидетеля Б.
Н. в гр.В. и му предложил да отиде с него до Г. да докарат коли. Н. му казал
,че е на работа, но вечерта В. и А. от С. пристигнали във В. при него.
Св.Н. познавал
добре подсъдимия Т. М. А. , тъй като бил работил при него в гр.С. в
строителството и А. му плащал заплата .В. говорил с Н. да отидат заедно до Г.
да докарат коли, но той му отказал, тъй като нямало кой да гледа детето му.Н.
се познавал с В. тъй като В. бил от В., а живеел в С.. След като Н. отказал да
пътува, В. се обърнал към него и го попитал дали знае някой, който би тръгнал
веднага, при което Н. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия М.И.Д. ***,
който по това време бил в гр.К. при родителите си и го попитал, дали иска да ходи
да докарва коли от Г.. Обяснил му, че две момчета дават по 300 лева за
докарване на коли и Д. се съгласил. Било около 19 часа и се свечерявало, когато
Б. Н. му се обадил и му казал, че трябва веднага да се тръгне, тъй като
момчетата бързат. М.Д. бързо събрал един сак с багаж и замолил баща си да го откара до гр.В. с неговия автомобил
"Опел" модел "Астра". Баща му го закарал до гр. В. до
заведение "Ахат", наблизо до което живеел свидетеля Б. Н. Там св. Н.
го чакал с подсъдимия Л. В., който му обяснил, че отиват до Г. за коли. Тъй
като свидетелят Н. отказал да пътува , подсъдимият Т. А. казал на подсъдимия М.Д.
,че за коли ще се ходи в Х. и ще му платят - той и Л. В. 500 лева и ще поемат
разходите свързани с пътуването. М.Д. , при отказа на св.Н. да пътува ,
предложил на подсъдимите А. и В. да намери още един човек и предложил това да
бъде подсъдимия И. Д.. През това време А. В. и Д. пътували за С. и Д. се обадил
да пита И. Д., дали иска да отиде с тях да докарат коли от Х. срещу сумата от
500 лева, като А. и В. ще поемат разходите по пътуването. Било около 21.00
часа, когато И. Д. се съгласил и се уточнили, след колко време да минат, за да
го вземат. Преди това В. и А. питали Д., дали И. Д. може да кара добре, тъй
като се касаело за докарване на скъпи коли, при което Д. казал, че може да
шофира добре.
Лекият
автомобил, с който тримата подсъдими пътували от гр.В. до гр. С. бил
"БМВ" модел "320 Д" с ДК №СА . -собственост на "И. Т.
"ЕООД гр.С. ул.. на ДП/, но ползван от Т. А. , като подсъдимия Л. В.
шофирал автомобила, до него седял подсъдимия Т. А., а на задната седелка се
возел подсъдимия М. Д..
След като влезли
в гр.София, те отишли до дома на подсъдимия Тодор Асенов, който слязъл от
автомобила, след което се върнал и тримата се запътили да вземат подсъдимия И.
Д. от ж.к..". През това време той си приготвил багаж за пътуване и след
обаждане по телефона от подсъдимия М.Д. слязъл при него, А. и В. Подсъдимият И.
Д. не познавал нито Т. А. ,нито Л. В., но се съгласил на предложението - за 500
лева да докара кола от Х. при условие,
че му се покрият разноските по пътуването. Той се запознал с двамата и ги
уверил, че шофира добре, като им обяснил,че преди 15-20 дни е докарал "бус
" от Г..
Четиримата
тръгнали към Студентски град и стигнали до жилището, в което живеел подсъдимият
Л. В.. Той слязъл и отишъл да си вземе дрехи за пътуването и след връщането си отишли до жилището на подсъдимия Т. А. в ж.к..",
за да се приготви и той.
Оставили го, при
което А. им казал да отидат някъде да хапнат, след което да го вземат.
Те яли бургери в
Студентски град, след което подсъдимият А. им се обадил, че е готов и да отидат
да го вземат.
Когато отишли до
дома му, успоредно пред входа на Асенов , те паркирали "БМВ" - то и
подсъдимите М.Д. и И. Д. видяли лек автомобил "Рено" модел "Еспейс"
с ДК №СА. До тогава Д. и Д. мислили ,че ще пътуват с "БМВ" -то, като
се изненадали, че четирима ще пътуват с две коли. Т. А. подал ключовете на
лекия автомобил "Рено" на подсъдимия И. Д. и му казал: "Вие с М.
ще пътувате с "Рено"- то " И. Д. му казал "Добре " и
отишъл да отключи "Рено" - то ,но не могъл, при което А. се обърнал
към подсъдимия Л. В. -"Вземи го отвори " и В. го отворил .Л. В. казал
на подсъдимия Д., че документите на "Рено " - то се намират в сенника
. Д. видял документите, издърпвайки сенника .Автомобилът бил собственост на
подсъдимия Л. В. от 14.03.2014 г. /видно от приложената по делото справка на
стр.581 на том 3 от ДП и талона/.
Т. А. дал на
подсъдимия И. Д. 400 евро и 50 лева и му казал ,че тези пари са за път,след
което се обърнал към него и Д. и им казал : "Вие тръгвайте ,ние ще ходим
да вземем още двама и ще се срещнем във В. ". Разменили си номерата на
мобилните телефони, за да може по пътя, ако има нещо и някой закъса , да се
чуят . Подсъдимите М.Д. и И. Д. нито са знаели за наркотичните вещества,
намиращи се в лекия автомобил "Рено ", нито са допускали ,че в
автомобила , с който пътуват се намират такива.
Те тръгнали от
гр.С. за гр.В. , за да напуснат страната през ГКПП – В., като подсъдимият И. Д.
управлявал автомобила, а подсъдимият М.Д. седял до него. Те не знаели какво има
в лекия автомобил, като целта им била да заработят по 500 лева, както им
обещали А. и В., докарвайки от Х. леки автомобили.
По време на
пътуването М.Д. два пъти разговарял по мобилния телефон с Т. А.. Времето било
студено и парното в "Рено" - то духало студено. На подсъдимите Д. и Д.
им измръзнали краката.
Когато стигнали
до гр.В. им направило впечатление ,че "БМВ "- то е стигнало преди
тях, а те не са го видели, при което видели А. и В. в него до една
бензиностанция / преди В. /.Л. В. управлявал "БМВ" -то .
На тази
бензиностанция не са спирали, тъй като пропуснали отбивката, а спрели на
следващата, за да заредят с гориво. "БМВ"-то с подсъдимите карало
след тях и спряло отстрани до тях .При зареждането с гориво на "Рено"
- то, при тях дошъл подсъдимия Л. В., като те му казали, че парното не работи и
им е студено. Тогава В. влязъл в "Рено" -то и започнал да пипа по
копчетата казвайки им, че ще се оправи, въпреки че е знаел ,че няма да се
оправи, тъй като е налице демонтиране на въздухопроводите на лекия автомобил и
в тайник там се намират наркотичните вещества.
На 22.03.2014 г.
около 03.30 часа - 04.00 часа в тъмната част на денонощието на ГКПП-В. - Дунав
мост 2 пристигнали почти едновременно един след друг лекия автомобил марка
"Рено" модел "Еспейс " с ДК №СА.. ХМ управляван от
подсъдимия И. Д. и пътуващия до него подсъдим М.Д. и веднага след него на трасе
"изход" пристигнал лекия автомобил марка "БМВ" модел "320
Д" с ДК № СА.. управляван от подсъдимия Л. В., до който пътувал подсъдимия
Т. А..
Подсъдимият Л. В.
управлявал посоченото по- горе МПС, без да притежава свидетелство за
правоуправление на МПС. Шофьорската му книжка била отнета .През цялото време на
пътуването от гр.С. до ГКПП-В. Дунав мост 2 подсъдимите Т. А. и Л. В.
наблюдавали лекия автомобил "Рено " модел "Еспейс ", тъй
като знаели, че в него се намират посочените по-горе наркотични вещества. Те
знаели, че подсъдимите М.Д. и И. Д. не знаят ,че в автомобила ,с който пътуват
има наркотични вещества. Целта на А. и В. била да пренесат през границата на
страната тези наркотични вещества, чрез лекия автомобил "Рено " модел
"Еспейс " собственост на Л. В. и използвайки незнанието на Д. и Д. за
тях.
Св.Вл.Й. и св.Д.
Д. Л. -гранични полицаи от Б. и Р. ,извършили
съвместна проверка на лекия автомобил
"Рено " и документите на подсъдимите Д. и Д. .На зададените въпроси
от граничните полицаи -за къде пътуват и с каква цел двамата отговорили ,че
пътуват за Х. ,за да докарат автомобили .На свидетелите Й. и Л. им направило
впечатление, че пътуват с малко багаж, предвид дългия път до Х. След
извършената проверка и заплащане на таксата за преминаване на Дунав мост 2 - автомобилът
с подсъдимите Д. и Д. напуснал зоната за граничен контрол и потеглил за Р..
Непосредствено
след това /около 10 минути след "Рено"- то по показанията на св.Вл.Й.,пристигнал
и лекия автомобил "БМВ" /,като граничните полицаи започнали
проверката на този лек автомобил и документите на подсъдимите Л. В. и Т. А..
Към
проверяващите гранични полицаи на трасе "Изход за леки автомобили“ се
присъединил и св.Кр.К. - граничен полицай на трасе "Изход за товарни
автомобили ", с оглед на това, че там нямало автомобили, за да помага на
колегите си и предвид факта ,че автомобилът "БМВ" преминава в късните
часове на нощта и съвпада с рисков профил съгласно инструктажа.
При извършената
проверка на лекия автомобил "БМВ" на въпрос на граничните полицаи за
къде пътуват и с каква цел подсъдимите В. и А. отговорили, че пътуват за Х., за
автомобили. Отговорът породил съмнение у св.Л., който попитал заедно ли са с лицата от автомобила
"Рено", който е преминал преди тях и те казали, че са заедно, което
обстоятелство породило съмнение, че има нещо нередно - четирима човека да
пътуват с две коли, като са могли да пътуват само с една ,след като отиват на
едно и също място за едно и също нещо.
При поискване на
документите за проверка на подсъдимите Л. В. и Т. А. те представили личните си
карти. Направило впечатление на св.Й., че личната карта на подсъдимия Л. В. е повредена, като една буква в името
липсвала. Тогава св.Й. въвел данните в системата за проверка -истинска ли е
картата и дали лицето отговаря на снимката .Установили ,че личната карта е
редовна, но с оглед проверката поискали и друг документ за самоличност от подсъдимия
В.. Тогава В. казал, че няма паспорт, което дало основание да поискат
свидетелството му за правоуправление на МПС. Тогава подсъдимият В. започнал да
търси шофьорската си книжка, но след малко казал, че не я носи. Веднага била
извършена проверка в информационните масиви, при което било установено ,че
свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия Л. В. е отнето.
Подсъдимият Т. А.
също нямал свидетелство за правоуправление на МПС , поради което граничните
полицаи заявили, че не могат да пуснат автомобила да пътува и че двамата могат
да продължат да пътуват само с правоспособен водач на МПС. Граничните полицаи
се обърнали към подсъдимите Л. В. и Т. А. да оставят автомобила на паркинга до
идването на правоспособен водач.Тогава подсъдимият Т. А. казал на св. К. че ще
дойде друг автомобил и един от автомобила ще управлява тяхното "БМВ".
Казал,че ще дойде единият от "Рено" - то "Еспейс" и той ще
шофира "БМВ" - то. Тогава св.К. се усъмнил, че има нещо нередно, след
като пътуващите с "БМВ" - то се познават с тези с "Рено" -
то и се обадил на митническите служители, за да бъдат по- обстойно огледани
автомобилите. Съмнения имал и св.Л. за това, че има нещо нередно в това двете
коли да не пътуват заедно .
През това време
подсъдимите Д. и Д. с автомобила "Рено " спрели на бензиностанция в Р.
, намираща се на около 500 метра от ГКПП-В. /видно от показанията на св.Л. /,
за да изчакат лекия автомобил "БМВ" ,но след получено обаждане по
мобилния телефон се върнали с "Рено" -то, за да може единият от
пътуващите в "Рено" -то да управлява "БМВ" - то .
Преди да се
върнат с "Рено" - то
подсъдимите Динков и Д. от
бензиностанцията на ГКПП – В., подсъдимият Т. А.
се обърнал към св.К. с думите "Дайте да се почерпим и продължаваме ",
при което граничните полицаи отговорили ,че това няма как да стане и следва да
изчакат правоспособен водач, при което А. казал ,че няма да чакат и ще извикат
лицата от "Рено" -то преминали проверката, като не е допускал
допълнителната проверка впоследствие и на двете коли .
Тогава подсъдимият
В. се обадил на подсъдимия Д. да се върнат с "Рено "-то, за да може
единият от "Рено " -то да поеме управлението на "БМВ" - то,
тъй като А. и В. нямат шофьорски книжки. Той също не допускал, че може да бъде
извършена втора проверка на "Рено "- то, след като веднъж същото е
проверено.
Докато чакали
лекия автомобил "Рено " да се върне на ГКПП –В., за да може единият
от пътуващите с него да управлява "БМВ"-то, граничните
полицаи св.К. и св.Л. обсъдили ,че трябва да извикат мобилна група от ТМУ –В.
за извършване на щателна
митническа проверка, уведомили св. К. Г. от ТМУ-В. и решили да закарат
автомобилите в халето за щателна митническа проверка.
Подсъдимият А.
дошъл при граничните полицаи и поискал връщане на документите, тъй като е дошъл
правоспособен водач, имайки в предвид, че на паркинга се върнал лекия автомобил
"Рено " управляван от подсъдимия Д. и подсъдимия Д..
Тогава граничните
полицаи уведомили А., че и двата автомобила следва да бъдат проверени на
рентген. А. тогава казал на св.Л., че ще остане да пие кафе и ще изчака да се
върнат колите там.
Св.Л. попитал
подсъдимия А. дали в колата има нещо, при което той казал ,че няма нищо, но се
обърнал към него и го помолил да не връща автомобилите на скенер, защото няма
нищо и че бърза. През цялото време А. се движел напред-назад според показанията
на св.Л. който заявява, че му е било казано, че колите били на подсъдимия Т. А.
и той е шефа .Св.К. също потвърждава, че А. не е искал да идва с тях при
проверката на автомобилите на рентген.
Двамата
подсъдими И. Д. и М.Д. при разпита им пред съдия са заявили, че подсъдимият А.
предлагал 200 -300 -400 -500 евро на митничарите, за да не минават колите на
рентген ,което потвърждават и в дадените от тях обяснения в съдебното заседание
на 21.07.2015 г.
Двата автомобила
били върнати в халето за щателна митническа проверка, при което подсъдимият А.
отказал да се качи в автомобила, останал на паркинга, видимо изнервен, крачел
нервно напред- назад и питал след откарването на автомобилите на скенер дали
нещо е открито, тъй като е знаел какво има в лекия автомобил "Рено "
,а именно посочените по- горе наркотични вещества
За да се върнат
автомобилите в халето за щателната митническа проверка , св.Кръстев разпоредил
подсъдимия М.Д. да седне на мястото на водача и да управлява лекия автомобил
"Рено", където се качил граничния полицай А. П. да го съпровожда до
халето, а подсъдимият И. Д. да седне на мястото на водача и да управлява лекия
автомобил "БМВ", където като пътник се качил подсъдимия Л. В. и в
този автомобил се качил и св.К. да го съпровожда до халето .
Митническата
проверка на автомобилите била извършена от митническите служители св.К. Г. и С.
Б..
При сканиране на
лекия автомобил "Рено" модел "Еспейс" с ДК №СА.. на
мобилната ренгенова снимка се видяла необичайна плътност в областта на
арматурното табло, непосредствено под предното панорамно стъкло на автомобила.
За целите на митническата проверка автомобилът бил прегледан на канал в халето
за щателна митническа проверка. Свидетелят К. Г. попитал подсъдимия М.Д. дали
има нещо за деклариране, скрити или забранени за притежание предмети, при което
Д. заявил, че няма такива.
Тогава
свидетелите Г. и Б. разглобили горната част на арматурното табло, като под
капака на същото забелязали черни пакети увити в безцветно тиксо. Чрез началник
сектор - ГКБН към ТМУ – В. И. П.
уведомили ДАНС –В. и пристигнала дежурна група с разследващ агент от ДАНС-В..
В халето за
митническа проверка било извършено претърсване в лекия автомобил "Рено
" ,модел "Еспейс" с ДК №СА.. ,вследствие на което от естествена
кухина в арматурното табло са били намерени и иззети 58/петдесет и осем / броя
пакети ,с приблизително еднаква форма, размери и твърдост, външно облепени с
прозрачно тиксо, обозначени в Протокола като Обект №1 до №58 включително. При
разрязване на опаковката на два произволно избрани обекта №7 и №30 е
установено, че съдържат светло кафяво прахообразно вещество, което при тестване
с полеви наркотест "PEN TEST ", реагира в червено оцветяване,
което съответства на високорисково наркотично вещество - метамфетамин ,описан
като цвят в сравнителна таблица на цветови реакции .Общото бруто тегло
на пакетите .съдържащи
прахообразното вещество възлиза
на 348 356 грама .Съставен бил протокол за извършеното претърсване и изземване
от разследващия агент от ДАНС – В. .
С Разпореждане
№26 от 22.03.2014 г. по ч.н. дело №99 от 2014г. по описа на Окръжен Съд гр.В. е
одобрен протокола за извършено претърсване и изземване от лекия автомобил
"Рено" модел "Еспейс" с ДК№СА ..
При извършено
химическо изследване в НТЛ при ОД на МВР –В. извършено на горепосочения обект
№7 е установено ,че съдържа високорисково наркотично вещество - ХЕРОИН .
Било извършено
претърсване в лекия автомобил "БМВ", модел "320 Д" с ДК №СА..
, при което е намерено и иззето 1 брой -хартиено зелено на цвят пакетче,
съдържащо бяло прахообразно вещество, реагиращо на полеви наркотест на
високорисково наркотично вещество - КОКАИН ; 1бр. пластика с липсваща СИМ карта
-b соnnесt
; 1 бр. найлоново пликче с №**********; 1 бр. фактура с дата 22.03.2014г. и
1бр. мобилен телефонен апарат марка "Нокия" с ИМЕЙ 358965056523774 .За
намереното пакетче с наркотично вещество
подсъдимият Л. В. е заявил, че е негово за лична употреба.
За извършеното
претърсване и изземване е съставен протокол за извършено претърсване и
изземване от разследващ агент от ДАНС – В..
С разпореждане
№23 от 22.03.2014г. по ЧНД №96/2014г. по описа на Окръжен съд-В. е одобрен
протокола за извършеното претърсване и изземване от лекия автомобил "БМВ"
модел "320Д" с ДК№СА..
Извършен е бил и
оглед на иззетите 58 обекта , съдържащи наркотичното вещество, взети за
представителни проби, като е установено, че нето теглото на наркотичното
вещество е 28 954.36 гр.По делото е изготвена физикохимическа експертиза,
/протокол №15 от 07.04.2014г./, като с експертизата са събрани доказателства за
това,че прахообразното вещество от 58 бр. обекти представлява високорисково
наркотично вещество - хероин със съдържание на активния
компонент 58.64%.
От изготвената
съдебно оценителна експертиза по делото е установено, че стойността на
наркотичното вещество е 2 605 892.40лв.
Хероинът е
включен в Списък 1-"Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект на злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание
чл.З, ал.2и ал.З от ЗКНВП.
От заключението
на физикохимическата експертиза /протокол №24 от 10.06.2014г./ иззетото 1бр.
пакетче с бяло прахообразно вещество от лек автомобил "БМВ" модел
"320 Д" с ДК№СА.. се установява , че съдържа високорисковото
наркотично вещество -кокаин- нето тегло 0.395гр. със съдържание на активен
компонент кокаин - 39.33%.
От заключението
на съдебно оценителната експертиза е видно, че стойността на кокаина възлиза на
33.58лв.
Кокаинът е
включен в Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета на основание чл.З, ал.2 и ал.З от ЗКНВП.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, като способ за проверка и събиране на
доказателства се установява, че укритието ,в което са намерени наркотиците в
лекия автомобил "Рено" модел "Еспейс" с ДК№СА..
представлява фабрична кухина в конструкцията на автомобила, увеличена с обема
на изхвърлените въздуховоди, служещи за обдухване на челното стъкло. Установява
се с експертизата, че за изработката на тайника не са необходими специални
средства и умения, като за получаване на тайника е било нужно да се демонтира
капака между челното стъкло, арматурното табло и да се изхвърлят въздуховодите,
подаващи въздух в дифузьорите в основата на челното стъкло.
Видно от
заключението на дактилоскопната експертиза по опаковките на 58бр. пакети иззети
от лекия автомобил "Рено" модел "Еспейс" няма годни за
идентификация дактилоскопни следи.
Трафикът на
наркотиците през границата на страната е подготвен, организиран и финансиран от
съучастниците подсъдимите Т. А. и Л. В., като подсъдимите И. Д. и М.Д. не са
знаели за тези наркотици. Те не са допускали, че в автомобила, в който се
намират и пътуват с него се намират тези наркотични вещества.
Подсъдимият Т. А.
е строителен предприемач, пълномощник на строителна фирма "А. 82"
ЕООД, регистрирана на името на майка му Н. М..
Подсъдимият А.
ползва и се движи с лек автомобил "БМВ" модел "320 Д" с
ДК№СА., като същия е управляван от подсъдимия Л. В. по прякор "Трътка",
който работи при А. и е негов шофьор.
Шофьорската книжка
на подсъдимия Л. В. е отнета и същия управлява посоченият по-горе автомобил без
шофьорска книжка, като и без шофьорска книжка е задържан по време на извършване
на престъпните деяния.
Подсъдимият Л. В.
е собственик на лекия автомобил "Рено Еспейс" с ДК№ СА. - в който са
намерени 58бр. пакети с наркотични вещества , така описани по-горе.
Подсъдимият Т. А.
е с чисто съдебно минало, неосъждан, а подсъдимият Л. В. е осъждан за тежки
умишлени престъпления, като последното му осъждане е за участие в организирана
престъпна група за разпространение на наркотици.
Описаната
фактическа обстановка ВОС установил въз основа на: обясненията на подсъдимите И.
Д. и М.Д., показанията на свидетелите К. К. ,В.. Й.,С.Б. Д.Г. Б.Н. Д. Д. Л.,
Т.И., П.Д. А.
П. от Протоколите за претърсване и изземване и фотоалбумите,
Протоколите за оглед на веществени доказателства с приложени фотоалбуми,
Протоколите за доброволно предаване на мобилните телефони, справките от
мобилните оператори, графичните схеми - 35 броя на проведените телефонни
разговори между четиримата подсъдими, заключението на физико-химичните
експертизи, съдебно-оценителна експертиза и съдебно-техническа експертиза и
веществените доказателства по делото.
Доказателственият
анализ на първата инстанция е подробен, споделя се изцяло от САС и е
безпредметно да бъде преповтарян в неговите детайли.
В обобщение
следва да се отбележи, че ключовият доказателствен извод на първата инстанция,
а именно, че се касае за трафик на високорисково наркотично вещество - хероин
на стойност над 2 милиона и 600 хиляди лева, укрити в специално пригоден
тайник, старателно организиран от подсъдимите Т. А. и Л. В., а подсъдимите И. Д.
и М.Д. били използвани от другите двама подсъдими, без да са знаели за
наркотичните вещества в автомобила, в който са пътували, нито са допускали, че
в този автомобил може да има наркотични вещества, безпротиворечиво се подкрепя
от цялата доказателствена съвкупност.
Чрез показанията
на независимия свидетел Н. се установява, че Д. и Д. били ангажирани с
процесното пътуване инцидентно и срещу възнаграждение, предложено от А. и В.
след като той самият отказал да го осъществи и тръгнали да пътуват веднага.
Инкриминираното вещество било укрито в автомобил, собственост на подсъдимия В.,
който бил предоставен за управление на Д. и Д., непосредствено преди
пътуването. От друга страна установени по делото и безспорни са трайните лични
и служебни отношения между А. и В., и фактът, че вторият бил близък „личен
асистент" на първия и негов личен шофьор макар и с отнето СУМПС.
По- нататък от
разпитаните по делото митнически служители се установява поведението на всеки
от четиримата подсъдими и отношенията между тях по повод общото им пътуване. В
частност фактът, че А. е „шефа", а останалите изпълняват разпорежданията
му. Че А. и В. били притеснени от отчертаващата се проверка „на скенер", а
Д. и Д. не показали притеснение, нито при преминаването през границата, нито с
оглед отчертаващия се детайлен оглед на автомобила, в който са пътували, а
показали изненада и уплаха едва след откриването на инкриминираното вещество.
Така отчертаната
доказателствена съвкупност макар и състояща се от косвени доказателства, води
до несъмнения и единствено възможен краен извод, че подсъдимите А. и В. са
тези, които действайки в съучастие като извършители са поставили
инкриминираното наркотично вещество в естествената кухина, разширена чрез
демонтиране на въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в
арматурно табло на лек автомобил марка „Рено", модел "Еспейс" с
ДК № СА., собственост на втория от тях, а Д. и Д., макар и пълнолетни и
вменяеми лица ,са действали като посредствени извършители, тъй като не им бил
известен факта, че в автомобила, с който се придвижват, се намират наркотични
вещества.
Не могат да бъдат
споделени доводите на защитата на осъдените подсъдими, че след като не са
установени точните обстоятелства, при които А. и В. са придобили наркотичните
вещества, в частност къде, от кое лице, за каква цена, както и къде и кога са
ги поставили в пригодения тайник, то присъдата в осъдителната и част почива на
предположения. Всъщност първата инстанция не е градила, каквито и да е
предположения относно тези действително неустановени по делото факти. САС обаче
също като ВОС намира за достатъчен за осъждане по съответните текстове от НК,
установеният по делото факт, че именно А. и В. са организирали придвижването до
държавната граница и преминаването през нея на автомобил, в които несъмнено
предвид по - горе изложения доказателствен анализ са знаели, че е укрито
инкриминираното наркотично вещество.
При така
установените факти следва да бъдат споделени изцяло и правните изводи на ВОС
относно квалификацията на деянията, а именно:
Безспорно се
касае за "особено тежък случай" по смисъла на чл.93, т.8 от НК ,с
оглед на това, че е налице трафик на високорисково наркотично вещество хероин,
на стойност над 2 600 000лв., укрито в специално пригоден тайник, при условията
на усложнена престъпна дейност от страна на подсъдимите Т. А. и Л. В., което
разкрива изключително висока степен на обществената опасност ,както на
деянието, така и на извършителите на престъплението.
Касае се за
извършване на деяние при посредствено извършителство, като посредствен
извършител може да е и пълнолетно наказателно отговорно
лице, в случая
подсъдимите И. Д. и М.Д.. Подсъдимите А. и В. обаче напълно съзнавали и
пряко целяли всички обективни и субективни признаци на деянията описани в
осъдителната част на присъдата, с която ВОС :
ПРИЗНАЛ подсъдимите
Т. М. А. и Л. Г. В. със снета по-горе самоличност за ВИНОВНИ в това, че на
22.03.2014 г. на излизане от Р. Б. през ГКПП В., в съучастие като съизвършители
и при посредствено извършителство, чрез М.И.Д. и И. И. Д., със снета по-горе
самоличност, без надлежно разрешително по ЗКНВП пренесли през границата на
страната 28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество - хероин със
съдържание на активен компонент - хероин 58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40
лв., разпределено в 58 броя пакети, укрити в тайник - фабрична кухина, на която
е увеличен обемът чрез демонтиране на въздухопроводите, служещи за обдухване на
челното стъкло в арматурно табло на лек автомобил марка "Рено", модел
„Еспейс" с ДК № СА. собственост на Л. В. управляван от И. Д. и пътуващия в
него М.Д., съпровождани и контролирани с лек автомобил марка „БМВ", модел 320
Д с ДК № СА., управляван от Л. В. и пътуващия в него Т. А., като предметът на
контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
ПРИЗНАЛ подсъдимите
Т. М. А. и Л. Г. В., със снета по-горе самоличност за ВИНОВНИ в това, че на
22.03.2014г. в съучастие като съизвършители и при посредствено извършителство,
чрез М.И.Д. и И. И. Д. със снета по-горе самоличност, по пътя от гр. С. до ГКПП
– В., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държали с цел разпространение -
28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество - хероин със съдържание на
активен компонент -хероин 58,64 %, на
обща стойност 2 605 892,40 лв, разпределено в 58 броя пакети, укрити в тайник -
фабрична кухина, на която е увеличен обемът чрез демонтиране на
въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на
лек автомобил марка "Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА.
собственост на В., управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождани и
контролирани с лек автомобил марка „БМВ", модел 320 Д с ДК № СА.,
управляван от Л. В. и пътуващия в него Тодор Асенов, което е в особено големи
размери - престъпление по чл. 354а, ал.2, изр. II -ро, предл III - то, във вр.
с ал.1, предл. IV - то, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
ПРИЗНАЛ подсъдимия
Л. Г. В., със снета по-горе самоличност за ВИНОВЕН в това ,че на 22.03.2014г.
по пътя от гр. С. до ГКПП – В., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в
кутия цигари „РАКИАМЕМТ" в кухина на предна дясна врата на лек автомобил
марка „БМВ", модел 320 Д с ДК № СА..
високо рисково наркотично
вещество - кокаин
със съдържание на активен компонент - кокаин 39,33 %, на стойност 33,58
лв., за което и на основание чл. 354 а, ал.З, предл. 2-ро, т.1 от НК.
С оглед на така
установената фактическа обстановка законосъобразна правилна е и оправдателната
част на присъдата, с която :
М.И.Д. е признат
за НЕВИНЕН в това, че:
На 22.03.2014 г.
на излизане от Р. Б. през ГКПП –В., в условията на съучастие като съизвършител
с Л. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С. Т. М. А.с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И.
Д. с ЕГН********** от гр.С., без надлежно разрешително по ЗКНВП, пренесъл през
границата на страната - 28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество -
хероин със съдържание на активен компонент - хероин
58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40лв., разпределено в 58 броя
пакети, укрити в
тайник -фабрична кухина, на
която е увеличен обемът чрез демонтиране на въздухопроводите, служещи за
обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на лек автомобил марка
"Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА . собственост на Л. В.,
управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и контролиран с лек
автомобил марка „БМВ", модел 320 Д с ДК № СА., управляван от Л. В. и
пътуващия в него Т. А. като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, за което е ОПРАВДАН по обвинението по
чл.242, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК както и , за НЕВИНЕН в
това, че на 22.03.2014Г. в условията на съучастие като съизвършител с Л. Г. В.
с ЕГН ********** от гр. С., Т. М. А. с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И. Д. с
ЕГН.********** от гр.С. по пътя от гр. С. до ГКПП – В., без надлежно
разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение - 28954,36 гр. високо
рисково наркотично вещество -хероин със съдържание на активен компонент -хероин
58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40 лв, разпределено в 58 броя пакети,
укрити в тайник - фабрична кухина, на която е увеличен обема чрез демонтиране
на въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло в арматурно табло
на лек автомобил марка "Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА., собственост
на В. управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и контролиран с
лек автомобил марка „БМВ", модел 320 Д с ДК № СА.. управляван от Л. В. и
пътуващия в него Т. А., което е в особено големи размери за което е ОПРАВДАН по
обвинението по чл. 354а, ал.2, изр. II -ро, предл III - то, във вр. с ал.1,
предл. IV - то, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.“
С определение от
25.03.2014 г., постановено по ч.н.д. №
100/2014 г. по описа на Окръжен съд-В. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане
под стража", във връзка с воденото срещу него по досъдебно производство
№Вд-ДП-11/14 г. по описа на ДАНС /л.133-139 от ДП ,папка №1 .Мярката за неотклонение е потвърдена с
определение от 01.04.2014 г.по НЧД
292/2014 г. на САС.
С определение от
29.05.2013 г. по чнд 155/2014 г. Окръжен съд-В. е оставил без уважение молбата
на М.Д. за промяна на мярката за неотклонение /л.465-469 от ДП/.Определението е
потвърдено с определение от 05.06.2014 г. по чнд №522/2014 г. на САС /л.470-472
от ДП/.
В хода на
съдебното производство са правени неколкократни искания от ищеца М.Д. за
промяна на мярката за неотклонение в по-лека,които са оставяни от съда без
уважение.
С присъда на Окръжен съд - гр.В., от 21.07.2015
г. по НОХД №291/14г. съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия М.И.Д. -роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в
това, че на 22.03.2014 г. на излизане от Република България през ГКПП - .В., в условията на съучастие като
съизвършител с Л. Г. В. с
ЕГН ********** от гр. С. Т. М. А. с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И.
Д. с ЕГН:********** от гр.С. без надлежно разрешително по ЗКНВП,пренесъл през
границата на страната - 28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество -
хероин със съдържание на активен компонент -хероин 58,64 %, на обща стойност 2
605 892,40лв., разпределено в 58
броя пакети, укрити
в тайник -фабрична кухина,
на която е увеличен обемът чрез демонтиране на
въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на
лек автомобилмарка "Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА., собственост
наЛ. В. управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и контролиран с
лек автомобил марка „БМВ", модел
320 Д с ДК № СА., управляван от Л.
В. и пътуващия в него Т. А., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, като го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.242,
ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С протоколно
определение от същата дата /л.352 от делото/ съдът е отменил мярката за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца М.Д..
По искане на
ищеца пред Видинския окръжен съд са разпитани двама свидетели .
Свидетелят П. Т. Д. / майка на ищеца / в съдебно заседание от 16.02.2018г.заявява : „От
ареста го пуснаха след година и четири месеца на 21.07.2015г. Беше в различни
арести, но не е бил на свобода. Винаги съм ходила на свиждане при него... В
арестите във В. и във В. в затвора, беше потресаващо. Той беше по време на тези
сведения отчаян и нервен и последният път ми сподели, че има желание да се
самоубие. Той споделяше с мен, че е несправедливо обвинен и че няма участие в
този трафик на наркотици. Преди задържането му, той беше завършил бакалавърска
степен във Врачанския филиал на Международен славянски университет със
специалност „Финанси" и след бакалавърската степен беше записал
магистратура във В. и задържането стана по време на магистратурата. Преди
задържането беше трудолюбив и кротък. Имаше и приятелка, с която се разделиха
след излизането от ареста. След излизане от ареста беше нервен, избухлив и
изпитваше някакъв вътрешен страх. Затваря се в себе си и ако го попитаме нещо,
избухва без основателна причина. Не продължи и до сега ученето си, което според
мен е поради причина на преживян стрес. Отчаян е много и също така към настоящия
момент, което се е запазило и дори се е влошило още повече. Отчаян, нервен,
избухлив. Не мога да си позная детето! Все едно е друг човек, коренно различен.
Знам, че моят син е осъжда преди този случай за извършено от него престъпление
и е изтърпял ефективно наложените му наказания. Когато излезе от затвора
предишните пъти беше добре. Знам, че два пъти е влизал в затвора преди
това...".
В с.з. на
16.03.2018 г. е разпитана свидетелката Ю.Д.Д. с ЕГН ********** ,която заяви
следното :“ Познавам ищеца по делото от няколко години . Преди бяхме двойка.
Сега сме само познати и приятели. Живеехме заедно. Знам че през 2014 година, М.
беше задържан за контрабанда на наркотици. Беше задържан в град В., в ареста.
След това го прехвърлиха във Врачанския затвор. Беше задържан година и
половина. През този период аз ходих на свиждане при него. Ходила съм и в град В.
и в град В.. Той не беше в много хубави условия там. По-скоро въобще не бяха
хубави условията. Той не се чувстваше добре и му беше тежко. Имаше видима
разлика. Беше травмиран, докато беше в ареста и отчаян. След като беше оправдан
и освободен, ние продължихме да живеем заедно, около една година, след което
просто решихме да се разделим. Това беше наше решение. Решението беше по-скоро
мое. След като излезе от задържането си, той имаше разлика в поведението. Преди
задържането му се държеше по-добре с
мен. Предполагам, че още не е преживял напълно негативните емоции. В момента не
се виждаме с него и не мога да кажа, какво е неговото душевно състояние.“
Имайки предвид
евентуалната заинтересованост на свидетелите ,съдът като цяло ги кредитира,тъй
като те кореспондират със заключението на съдебно-психологическата експертиза.
По делото е
назначена съдебнопсихиатрична експертиза ,изпълнена от д-р Н. Б. Н.- психиатър/
специалист, представляващ "АСМП- Индивидуална психиатрична практика- Д-р
Н. Н."*** със задача да се установи какво е психичното състояние на ищеца,да
се установи по какъв начин се е отразило на психиката на Д. повдигнато на
обвинение в извършване на престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода ,да се установи по
какъв начин се е отразило на психиката на ищеца наложената му най- тежка мярка
за неотклонение „Задържане под стража" и принудителната изолация и да се определи
налице ли е психически и психологически дисбаланс в ищеца в резултат на
принудителната изолация.
Вещото лице дава
заключение,че от анализа на данните по делото не се намират сведения, признаци
описания за преживяно в миналото или налично към момента психично заболяване в
смисъла на процесна психоза.От прегледа, изследването и психологичното
тестуване са налични клиничните признаци за реакция на тежък стрес и
разстройство на адаптацията. Основна характеристика на тези състояния са
повтарящи се пристъпи на тревожност/ паника, които не се ограничават до
определена ситуация или обстоятелства. Симптомите варират по интензивност при
различните хора в зависимост от типа личност, но най- често срещани симптоми
са: напрежение, нервност, страх, загуба на контрол... комбинирани от
вегетативна симптоматика / сърцебиене, чувство за недостиг на въздух, стомашен
дискомфорт, изпотяване.../. При ищеца доминират психичните
компонетни-разбитост, понижен праг на дразнимост, замразяване чувства и емоции,
като защитен механизъм за оцеляване условията на безнадежност. Отначало при
задъжането оплакванията манифестирали в остра реакция на стрес, а след това
хронифициране в протрахирана стресова реакция. След освобождаването и към
момента са налице протрахирани адаптационни смущения с панически кризи. Към
момента симптомите са във фаза на отзвучаване и са от степен и вид, че не
налагат медикаментозно психотропно третиране.
От
психологичното изследване вещото лице не намира данни за специфични болестни
разстройства на основните психични процеси, както и за личностови акцентуации и
абнормности. По DASS 21 теста са намерени завишени стойности
по всички скали- най много за тревожност- тежка степен, умерена степен за
депресия и леко завишаване за стрес.
При провеждането
на разговора с вещото лице ищецът е психомоторно напрегнат и притеснен в
контакта,хипомимичен, леко мнителен по отношение на предстоящото
освидетелстване,ориентиран всестранно, адекватен и съответен на стимулите,емоционално
лабилен- ситуативно започва да заеква при вербализиране на преживяните
психотравмени събития. Мисленето, паметта и интелекта са без особености, развити в границите на нормата
за възрастта и социалния опит. В съдържанието на мисловния процес доминират свръхценностови
изживявания от тревожно- депресивен тип във фаза на отзвучаване. Не се долавят
признаци за личностови акцентуации и абнормности.
Приложен е от вещото лице самооценъчен тест Depression Anxiety Stress Scales / DASS 21 / .Отчетени са следните резултати по
съответните скали: Депресия- 17т. умерено завишена стойност / референтни
граници от 0 до 28/, Тревожност- 16т. тежка степен / референтни стойности от 0
до 20 /, Стрес- 15т. / референтни стойности от 0 до 34 /. Тестовото изследване
показва завишени стойности по всички скали- най много за тревожност- тежка
степен, умерена степен за депресия и леко завишаване за стрес. По време на
изследването не са намерени личностови акцентуации и абнормности.
Емоционалната и
психологическа травма според вещото лице е резултат от изключително стресиращи,
събития, които разбиват чувството за сигурност. Стресът е "обща адапционна
реакция на организма на интензивното въздействие на външната среда" и условно
се разделя на два подвида - дистрес / отрицателен стрес / дисхармония,
разпадане и вторият - еустрес / положителен стрес / - осветяване, намиране на
решение. Всеки човек индивидуално преживява травматичното събитие и реагира по
различен начин, в зависимост от много фактори. Много от преживялите го се
възстановяват добре и нямат дългосрочни проблеми, други се нуждаят от
психотропно лечение и психотерапевтична подкрепа за различен срок.
Според вещото
лице наложената на ищеца най- тежка
мярка за неотклонение „Задържане под стража" и принудителна изолация са се
отразили на психиката му с хронифициране
на стреса, наслагване на вегетативни и страхово-панически елементи.В резултат
на принудителната изолация у ОСВ. Д. е наличен психически и психологически
дисбаланс, както и затруднена адаптация към функциониране на свобода.I
При така установената фактическа
обстановка съдът прие за установено от правна страна следното :
Съгласно Чл. 2. ал.1
т.1 / изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 98 от
2012 г. /от Закона за отговорността на държавана и общините за вреди държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са
били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от
1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010
г.).
Действително с
определение от 25.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 100/2014 г. по описа на Окръжен съд-В. по отношение
на ищеца е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража", във връзка с воденото срещу него по досъдебно
производство №Вд-ДП-11/14 г. по описа на ДАНС /л.133-139 от ДП ,папка №1 .Мярката за неотклонение е потвърдена с определение от 01.04.2014 г.по НЧД 292/2014 г. на САС.
С определение от
29.05.2013 г. по чнд 155/2014 г. Окръжен съд-В. е оставил без уважение молбата
на М.Д. за промяна на мярката за неотклонение /л.465-469 от ДП/.Определението е
потвърдено с определение от 05.06.2014 г. по чнд №522/2014 г. на САС /л.470-472
от ДП/.
В хода на
съдебното производство са правени неколкократни искания от ищеца М.Д. за
промяна на мярката за неотклонение в по-лека,които са оставяни от съда без
уважение.
С присъда на Окръжен съд - гр.В. от 21.07.2015
г. по НОХД №291/14г. съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия М.И.Д. -роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в
това, че на 22.03.2014 г. на излизане от Република България през ГКПП - В., в условията на съучастие като съизвършител
с Л. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С.,
Т. М. А. с ЕГН: ********** от гр. С. и И. И. Д. с ЕГН:********** от гр.С.,
без надлежно разрешително по ЗКНВП,пренесъл през границата на страната -
28954,36 гр. високо рисково наркотично вещество - хероин със съдържание на
активен компонент -хероин 58,64 %, на обща стойност 2 605 892,40лв.,
разпределено в 58 броя пакети,
укрити в тайник -фабрична кухина,
на която е увеличен обемът чрез демонтиране на
въздухопроводите, служещи за обдухване на челното стъкло, в арматурно табло на
лек автомобилмарка "Рено", модел „Еспейс" с ДК № СА. собственост
наЛ. В., управляван от И. Д., в който пътува и М.Д., съпровождан и контролиран
с лек автомобил марка „БМВ", модел
320 Д с ДК № СА.. управляван от Л.
В. и пътуващия в него Т. А., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, като го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.242,
ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С протоколно
определение от същата дата /л.352 от делото/ съдът е отменил мярката за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо ищеца М.Д..
Предвид на това са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на прокуратурата за причинените вследствие на отменената мярка
за неотклонение "задържане под стража" неимуществени вреди. Тази
отговорност черпи своето основание от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, съгласно която
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест, когато са били отменени. В действащата след
изменението на ЗОДОВ, обнародвана в ДВ, бр. 98/11.12.2012 г. редакция на
закона, не се изисква отмяната на мярката за неотклонение да е настъпила поради
липса на законно основание за взимането й. Това обаче трябва да се предполага,
тъй като отговорността за вреди възниква при незаконосъобразно взета мярка за
неотклонение и не е налице, ако мярката за неотклонение бъде изменена на друго
основание - изменение на обстоятелствата, при които е взета, изтичането на
предвидения в закона срок за налагането ѝ и други такива. Съгласно т. 13
от ТР № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
незаконна е мярката за неотклонение "задържане под стража", когато не
отговаря на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НПК. В
конкретния случай липсата на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 63,
ал. 1 от НПК е установена с определение от
21.07.2015 г., постановено по НОХД №291 /2014 г. по описа на Окръжен съд-В. , с което взетата по отношение на ищеца
мярка за неотклонение "задържане под стража" е отменена . Тази
отговорност се носи от Прокуратурата при
осъществяване на предвидените в разпоредбата факти, независимо дали в наказателното производство ищецът ще бъде признат за виновен в престъплението за
което е обвинен, тъй като това не би заличило последиците от незаконното
"задържане под стража", вследствие на отменената мярка за
неотклонение. За нея също така е без значение възможността при осъдителна
присъда времето, през което ищецът е бил
задържан под стража, да бъде приспаднато от времето на евентуалното наказание
"лишаване от свобода", тъй като се касае за законова възможност,
която обаче не е насочена към това да обезщети претърпените от незаконното
задържане неимуществени вреди /в този смисъл Решение № 263 от 21.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 627/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д./.
Съгласно чл. 52
от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Както е по сочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г., които са
запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 г.,
постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД
понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето
естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за
определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да
обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на
правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а
не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и
множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се
имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено
по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката
факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са
личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания,
начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното
производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността
на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди.
Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на
които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до
противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди
и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не
винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне
размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите
към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и
указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 г. Освен, че е източник
на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към
решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и
значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност
да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за
правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата
и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да
съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
Съгласно т.13 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
незаконна е мярката за неотклонение "задържане под стража", когато не
отговаря на изискванията по чл. 152а, ал. 7 НПК във вр. с чл. 152 НПК.
Държавата
отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е
отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно
производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата
отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ в редакцията на закона към 2005 г. ,а сега Чл.2 т.3 ЗОДОВ . В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди,
обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед
особеностите на всеки конкретен случай.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е бил задържан въз основа на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение "задържане под стража" за периода от 1 година,три месеца
и 26 дни.Общият период на задържането е продължителен . От показанията на
разпитаните по делото свидетелки е
установено, че след взетата по отношение на него мярка "задържане под
стража" ищецът се е променил,
станал е мълчалив, не е говорел и не е спял,че същият бил изплашен, неадекватен, ограничил контактите с околните . От заключението на изслушаната
съдебно-психологична експертиза с вещо лице Н.Н. се установява,че ищецът М.Д. е претърпял психологически стрес, който
неминуемо се бил отразил на психиката му.От събраните доказателства не може да
се направи категоричен извод,че ищецът Д. не е продължил висшето си образование
поради психическите травми,претърпени по време на задържането ,както и че
същото е единствената причина да се раздели с приятелката си .
С оглед на горното действително са налице
претърпени от ищеца М.Д. неимуществени
вреди от взетата по отношение на него незаконосъобразна мярка за неотклонение
"задържане под стража", изразяващи се в негативни емоционални,
психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. В тази
връзка следва да бъде взето предвид, че тази мярка е била наложена за продължителен
период от време , който сам по себе си
обуславя един по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Следва обаче да се
отчете и обстоятелството, че ищецът М.Д.
в момента на вземането на мярката за
неотклонение е бил пълнолетен , поради което негативните му преживявания
вследствие на мярката са не били по-интензивни от нормалното.
Съдът намира ,че
задържането не е довело до задълбочаване на социалните проблеми, които ищецът е имал преди задържането с оглед на
обстоятелството ,че ищецът е с трайно установени престъпни навици ,осем пъти
осъждан и два пъти излежавал ефективно наказание „лишаване от свобода“ за тежки
умишлени престъпления ,отличащи се с
особена бруталност –взломни кражби,грабеж ,блудства чрез употреба на сила и
заплашване,отвличане на непълнолетно лице / .
Анализът на
практиката на ВКС налага извода ,че най-висок размер на обезщетение за
причинените неимуществени вреди се присъждат на незаконно обвинени и задържани
лица с висок обществен статус ,тъй като същите са широко известни и популярни и незаконосъобразните действия на
прокуратурата водят до срив на общественото доверие в тези длъжностни лица
,както и в представляваните от тях институции . Незаконосъобразните
действия на прокуратурата в тези случаи водят и до многобройни други крайно
негативни последици –отстраняване от работа или уволняване ,оставане без доходи,невъзможност
да се кандидатства за работа ,за която се изисква липсата на висящо наказателно
производство ,забрана да се притежава огнестрелно оръжие ,изземване от
съответните служби на МВР на законно притежаваното огнестрелно оръжие и мн.др.В
конкретния случай не са налице такива несъставомерни последици от осъждането на
ищеца ,които да са довели до сриване на доброто му име в обществото или до
невъзможност да започне работа ,за която законът изисква чисто съдебно минало
или липсата на образувано наказателно производство .Ищецът е с криминално
минало ,многократно осъждан и два пъти е излежавал наказание „лишаване от
свобода“,поради което съдът приема ,че негативните емоционални и психически
преживявания у ищеца в резултат на взетата срещу него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ не са се отличавали с особена интензивност ,каквато би
била налице у човек без криминални прояви ,несправедливо обвинен в извършване
на тежко престъпление и за първи път попадащ в следствен арест или в място за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ .
Като
обстоятелство ,сочещо на по-висок размер на обезщетението следва да се отчете
продължителния период на задържането под стража .
По силата на
Чл.5 ал.2 ЗОДОВ съдът е длъжен да прецени процесуалното поведение на ищеца и
оттам дали същият е допринесъл за увреждането ,което би намалило размера на
обезщетението.Като такива обстоятелства може да се преценят укриването на
обвиняемия ,отказът му да даде обяснения или даване на неясни и объркани
обяснения ,които затрудняват разследването ,създаване на пречки за събиране на
доказателства и др.подобни действия
,целящи осуетяване на правосъдието.Анализирайки внимателно всички доказателства
по воденото срещу ищеца Д. наказателно производство Съдът констатира ,че още от
самото начало на наказателното производство ищецът е сътрудничал активно на
разследващите органи ,давал е многократно обяснения както на досъдебното
производство ,така и пред съда /напр.л-63-65 ,л.-115-118 от досъдебното
производство /,изразил е вярно предположение за организаторите на наркотрафика
и е насочил разследващите органи в правилна посока –л.125 от досъдебното
производство.Директорът на ТД“НС“-В. в изготвена от него справка относно
резултатите от направения анализ на информацията от мобилните оператори
/л.510-523 от досъдебното производство/ дава заключение ,че дадените от ищеца
обяснения напълно кореспондират с анилиза на трафичните данни за проведените
разговори от мобилните оператори.
Както се посочи
по-горе ,налице са някои обстоятелства ,които обуславят по-висок размер на
обезщетението и други обстоятелства ,обуславящи по-нисък размер на
обезщетението .Съдът намира ,че при определяне на размера на обезщетението
следва да се изхожда и от задължителната практика на ВКС по сходни случаи.
Т.н. предмет на
Решение № 310 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Б. Ц. е случай ,при който на касатора - ищец е била наложена
мярка за неотклонение "задържане под стража" през периода 19.08.1994
г. - 1.09.1997 г. - с постановление на следовател, и през периода 23.09.1998 г.
- 30.05.2000 г. - с определение на съда, или общо - за 4 години, 8 месеца и 20
дни. ВКС с горното решение е осъдил
Прокуратурата на Р Б. да заплати 30 000
лв. (тридесет хиляди лева) - обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от продължителните наказателно преследване за период от 11 години и
задържане под стража по повдигнатото му обвинение, по което той е частично
оправдан с влязла в сила присъда . В останалата му част - за разликата над
сумата 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 400 000 лв.искът е отхвърлен
.
Предмет на
Решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията И. П. е казус ,при
който срещу ищеца е било образувано досъдебно производство и му е било
повдигнато обвинение на 6.09.1999 г. за
деяние по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. Наложена му е мярка
за неотклонение "задържане под стража" и е задържан на 8.09.1999 г. в
следствения арест . Освободен е на 15.12.1999 г., когато мярката за
неотклонение е променена в "подписка" /задържането е 97 дни/.
Наказателното производство е прекратено с постановление на РП Ч. б. на
8.06.2006 г. поради недоказаност на обвинението. ВКС е приел за справедлив
размер на обезщетение в размер на 10 000 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие незаконното повдигнатото обвинение и неоснователно водено досъдебно производство .
Предмет на Решение
№ 27 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 957/2012 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Н. З. е случай ,в
който ищецът е бил привлечен като
обвиняем и срещу него е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по
чл. 214, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 НК, както и че му е била наложена мярка за
неотклонение "задържане под стража" за периода от 8.12.1995 г. до
26.09.1996 г. /девет месеца и осемнадесет дена/, впоследствие заменена с
"парична гаранция".С постановление от 30.11.2010 г. на Окръжна
прокуратура - Д. наказателното производство било прекратено.ВКС е приел ,че разумният размер
на обезщетението е 2 000 лв.
Предмет на
Решение № 347 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Ж. Д. е случай ,при който ищецът е бил привлечен към наказателна
отговорност и му е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“
за срок от 3.11.1997 г.до 31.03.1998 г.
за срок от 4 м. и 28 дена. ВКС е приел ,че разумният размер на обезщетението е
16 000 лв.
Предмет на
Решение № 391 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 201/2011 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Ж. Д. е случай ,при който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 1 и 2, във вр. с ал. 1, изр. 1, хип. 1, пр. 3,6 и 7 НК /както в
настоящия случай/. С постановление за частично прекратяване на наказателно ,при
който досъдебното производство е
прекратено по обвинението срещу
ищеца на основание чл. 237, ал. 1, т. 2
от НПК - поради недоказаност. Наказателното преследване срещу лицето е
продължило около една година и пет месеца. По отношение на него е била наложена
мярка за неотклонение "задържане под стража" за период от три месеца
- от 28.05.2004 г. до 30.08.2004 г., след което мярката е изменена в "домашен
арест" за период от единадесет месеца. ВКС е приел ,че разумният размер на
обезщетението е 6 000 лв.
Предмет на
Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят С. Ц. е случай ,при който е повдигнатото и поддържано
против ищеца-служител на „Агенция „Митници“
обвинение по чл. 282, ал. 2 НК за което законът предвижда наказание от
една до осем години.Продължителността на наказателното преследване е около шест
години,а ищецът е задържане под стража в изпълнение на мярка за неотклонение от
16.01.1999 г. до 26.02.1999 г./месец и десет дни/.Незаконното наказателно
преследване се отразило негативно върху психиката на ищеца - преживяното
тревожно депресивно разстройство
нарушило нормалното му функциониране за продължителен период от време,
през което се е чувствал подтиснат, депресиран и е избягвал социални
контакти.Според ВКС съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за
основателност на претенциите за обезщетение в пълния им предявен размер от 3900
лева .
Анализът на
практиката на ВКС по сходни дела налага извода,че липсва ясно установен
критерий /напр.конкретна сума на ден / и
че размерът на обезщетието изключително силно варира в зависимост от характера на обвинението, осъществени ли са
спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното
преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая.
С оглед на гореизложеното
Окръжен съд-В. ,отчитайки от една страна обстоятелствата ,сочещи на по-висок
размер на обезщетението /обвинение в
тежко умишлено престъпление,за което законът предвижда много висок размер на
наказание,дългия срок на задържането ,коректното процесуално поведение и
съдействане на разследването/ ,от друга - обстоятелствата
,сочещи на по-нисък размер на
обезщетението/задържането не е довело до задълбочаване на социалните проблеми,
които ищецът е имал преди задържането с
оглед на обстоятелството ,че ищецът е с трайно установени престъпни навици
,осем пъти осъждан и два пъти излежавал ефективно наказание „лишаване от свобода“
за тежки умишлени престъпления ,отличащи се
с особена бруталност –взломни кражби,грабеж ,блудства чрез употреба на
сила и заплашване,отвличане на непълнолетно лице, липса на несъставомерни
последици от осъждането на ищеца ,които да са довели до сриване на доброто му
име в обществото или до невъзможност да започне работа ,за която законът
изисква чисто съдебно минало или липсата на образувано наказателно производство
/ и установените в практиката на ВКС
конкретни суми като размер на обзщетението намира ,че размерът на справедливото
обезщетение следва да бъде определен на 20 000
лв.,като искът до пълния му размер се отхвърли .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
По силата
на Чл. 9а. ЗОДОВ за делата по този закон се
внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския
съвет-10 лв.Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят
предварително.Съгласно Чл.10 ал.2 и 3 от ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.С оглед на
горното П. НА Р. Б., адрес гр. С., бул. представлявана от Г. п. на Р. Б. следва
да бъде осъдена да заплати на М.И.Д. ЕГН
********** направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
Съгласно Чл.78
ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,освободено от държавна такса
или от разноски по производството,осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски ,като
съответните суми се присъждат в полза на съда .Тъй като възнаграждението на
вещото лице е заплатено от бюджета на Окръжен съд-В. ,но ответникът- П. НА Р. Б., адрес гр. С., бул..,
представлявана от Г. прокурор на Р. Б. следва да бъде осъдена да заплати на
Окръжен съд-В. направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв.
Водим от горното
Съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П. НА Р.
Б., адрес гр. С. бул.., представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати
на М.И.Д. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди на основание
чл.2. ал. 1, т. 1 и
3 от
ЗОДОВ в резултат
на незаконното задържане под стража (за 72 часа) и като мярка за
неотклонение по досъдебно производство Вд-ДП №11/2014г. по описа на ДАНС -
„Н-21" – В. за времето от 22.03.2014г. до 21.07.2015г. ,както и обезщетение за неимуществени вреди за
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.II-ро,
предл. III - то, във вр. с ал. 1, предл. IV - то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК в
размер на 20 000 /двадесет хиляди лева/лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска-14.12.2017 г. до
окончателното плащане,като иска до предявения размер от 150 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. НА Р.
Б., адрес гр. С. бул. ., представлявана от Г. п. на Р. Б. да заплати на М.И.Д. ЕГН ********** направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА П. НА Р. Б., адрес гр. С., бул..,
представлявана от Главния прокурор на Р. Б. да заплати на Окръжен съд-В. направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: