№ 25384
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110121331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ООД срещу „***“ ООД.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор № 22/22.01.2020 г. ответникът му е
възложил извозване на земна маса и строителни отпадъци от обект: курортна сграда за
сезонно обитаване, находяща се в УПИ XI-202, кв.1 по плана на „***“, м. „***“, гр. ***
до съответното лицензирано сметище, срещу възнаграждение. Твърди, че е изпълнил
възложената работа, за което е бил съставен протокол от 09.04.2020 г. за приемането й
от възложителя. На 25.04.2020 г. изпълнителят е издал фактура № 7298 за сумата от
11 519, 57 лв., получена от възложителя на 07.05.2020 г. и платима в срок до 3 дни от
приемане на работата и издаване на фактурата. Твърди, че възложителят е заплатил
2 000 лв. на 09.06.2020 г. и 2 000 лв. на 12.06.2020 г. или общо сумата от 4 000 лв., като
е останал неизплатен остатък от 7 519, 57 лв. С оглед забавата в плащането счита, че
има и вземане за неустойка за забава в размер на сумата от 3 759, 78 лв., равняваща се
на 50% от стойността на забавеното плащане съгласно чл.6.2 от договора. Моли съда
да осъди ответника да му заплати:
1. сумата от 7 519, 57 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по
договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 20.04.2022 г. до
изплащане на сумата;
2. сумата от 3 759, 78 лв., представляваща неустойка за забава по чл.6.2 от договора.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„***“ ООД, с който оспорва исковете.
Навежда възражение, че договорът е сключен от негово име чрез управителя
Георги Петков Георгиев, но към момента дружеството се е представлявало от двамата
управители: Георги Петков Георгиев и Боян Божидаров Асенов – само заедно.
Счита, че с изплащане на сумата от 4 000 лв. е погасил задълженията за реално
1
извършеното.
На следващо място, твърди, че съгласно договора строителните отпадъци е
следвало да бъдат извозени до съответното лицензирано сметище, каквото се явява
регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на с. ***, общ. Аксаково, обл.
Варна, намиращо се на 12 км от гр. Варна, съответно – на толкова от строителния
обект, намиращ се в гр. Варна, СО „***“, м. *** /Евксиноград/. Цената по договора е
уговорена, както следва: за извозването на 1 куб.м. земна маса 15 лв. без ДДС; за
извозването на строителни отпадъци на Регионално дело за неопасни отпадъци в
землището на с.*** включва: такса за предаване на строителни отпадъци с код 17 01 07
- смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от
упоменатите в 17 01 06 – 5, 96 лв./тон без ДДС; такса за предаване на строителни
отпадъци, е кол 17 09 04 - смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от
упоменатите н 17 07 01, 17 09 02 и 17 09 03 – 119, 63 лв./тон без ДДС; транспорт според
товаримостта на камиона: транспорт с камион до 6 тона – 90 лв./курс; транспорт с
камион с контейнер 7,5 куб.м. – 150 лв./курс; транспорт с камион до 13 тона – 130
лв./курс; транспорт с камион до 20 тона – 160 лв./курс. Твърди, че в случая
възложената работа касае изкоп и извозване на земни маси /без строителен отпадък/,
във връзка с което са били издадени удостоверение № 100/28.01.2020 г. за насочване на
строителни отпадъци и изкопни земни маси от кмета на Община Варна и маршрут за
транспортиране на отпадъци рег. № АУ010933ВН_001ВН от 31.01.2020 г. на Община
Варна. Твърди, че вместо до лицензираното сметище, изпълнителят е извозвал на
разстояние 1 км от обекта – в парцел, находящ се от горната страна на пътя Варна –
Златни пясъци, в СО „Горна трака“, ул. „14-та“ – на разстояние 12 пъти по-малко от
заложеното в договора. Твърди, че след разговор с представляващия дружество-
изпълнител, последният не е отрекъл, че земните маси се извозват именно там. Твърди,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл.3.1 от договора – да извози земна маса
и строителни отпадъци от обекта на възложителя до съответното лицензирано
сметище, като се придържа стриктно към указанията на РИОСВ – гр. Варна, и чл.3.2 от
договора – да информира и да представи на възложителя всички необходими
документи във връзка с хода на изпълнението - лицензи, списъци на транспортни
средства и др./, като според възложителя тук попадат надлежните документи,
удостоверяващи транспорта на конкретната земна маса и депонирането й на
лицензирано сметище, т.е. поне кантарни бележки.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от
5 639, 68 лв., представляваща вземане на възложителя към изпълнителя за неустойка
по чл.6.1 от договора, равняваща се на 50% от стойността на договора предвид
неизпълнението на задълженията си по чл.3.1 и чл.3.2 от договора.
По отношение на претенцията за неустойка изразява становище, че клаузата не
го обвързва, доколкото договорът, в който се съдържа, е сключен при наличието на
вече посочения порок във връзка представителството на дружеството, като заявява, че
по смисъла на чл.301 ТЗ се противопоставя на поетото неустоечно задължение. Счита,
че клаузата чл.6.2 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото
предвижда неустойка, надвишаваща 5 пъти законната лихва и представляваща 50% от
стойността на договора. Прави възражение, че не дължи неустойка, тъй като
последиците на евентуалната му забава се изключват от забавата на изпълнителя да
предаде изискуемите по договора документи, удостоверяващи изпълнението. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да докаже: че между него и ответника валидно е
възникнало договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание; че
е изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на процесните услуги; че в
негова полза е възникнало вземане за възнаграждение за предоставените услуги в
размер на исковата сума.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже: съществуването на валидна неустоечна клауза;
че се е осъществило основанието за възникване на вземането за неустойка, както и че
същата е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи възражения.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже, че в негова
полза е възникнало вземане към ответника за неустойка, т.е. съществуването на
валидна неустоечна клауза; че се е осъществило основанието за възникване на
вземането за неустойка, както и че същата е в размер на процесната сума.
По възражението за нищожност на клаузата за неустойка на чл.6.2 от договора
поради противоречие с добрите нрави в тежест на ответника е да докаже наличието на
твтрдяния порок.
По доказателствата:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора.
Искането на ответника ищецът да бъде задължен да представи по реда на чл.190
ГПК кантарни бележки за приемане и депониране на земната маса в сметището на с.
***, служебна бележка от сметището, следва да се уважи.
На ответника следва да се допуснат поисканите двама свидетели за установяване
на обстоятелството, че земната маса е била извозвана до парцел, находящ се в м.
„Горна трака“, ул. „14-та“.
По искането на ищеца за назначаване на СТЕ съдът ще се произнесе след
изслушване становищата на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.11.2022 г.
от 11:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част от
определението.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
3
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл.190 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението да представи: 1) кантарни бележки за приемане и депониране на земната
маса в сметището на с. ***, 2) служебна бележка от сметището.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на документите се преценява съгласно
чл. 161 ГПК и че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството, че земната маса е била извозвана до парцел, находящ
се в м. „Горна трака“, ул. „14-та“.
УКАЗВА на страните за процесуална икономия в случай, че имат искания във
връзка с указанията на съда, дадени с настоящото определение, да направят същите в
едноседмичен срок от съобщението с нарочна молба, с препис за насрещната страна.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца –
и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4