Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр. Г. Оряховица, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на петнадесети септември
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при
участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 586 по описа на ГОРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът оспорва
наложеното му със Заповед № ЛС-14/02.04.2020г., издадена от Директора на
„Поделение за товарни превози - Горна Оряховица”, дисциплинарно наказание
„забележка”, като незаконосъобразно. Посочва, че работи на длъжност „машинист,
локомотивен, влакова работа“, като била наказан за това, че не изпълнил законно
нареждане на работодателя да се яви в Локомотивно депо град Бургас на 16.
03.2020 г., във връзка с командироването му за периода 16. 03. – 16. 04. 2020
г. Намира, че нареждането му за командироване е незаконно, т.к. поделението в
което работи, явяващо се „предприятие“ по смисъла на параграф 1, т. 2 от КТ,
нямало нужда да го командирова в Локомотивно депо Бургас. Посочва, че не му е
искано съгласието, нито е бил съгласен да бъде командирован, поради което е
отказал да изпълни заповедта за командироването му в друго предприятие. Намира, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ
е спазен, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИП. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска.
Посочва, че действително ищецът работи при него на посочената в исковата молба
длъжност, както и че е издал оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Оспорва възраженията на ищеца, намирайки ги за неоснователни. Излага
подробни мотиви за основателността на издадената заповед и наложеното наказание.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Дисциплинарното
наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това./
Тежестта
на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
В настоящия
случай дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със заповед №
ЛС-14/02.04.2020г., издадена от Директора на „Поделение за товарни превози -
Горна Оряховица”, с която е наложено дисциплинарно наказание "забележка"
за неявяване на ищеца на работа в Локомотивно депо Бургас, след като е бил
командирован със заповед № 11-01-87/13.3.2020 г. за период от 16.3.2020 г. до
16.4.2020 г.
Действително в
исковата молба не е посочено основание за незаконност на атакуваната заповед,
свързана с нередовността на задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника, но съдът служебно следва за това обстоятелство,
с оглед императивния характер на нормите свързани с налагането на
дисциплинарното наказание. В този смисъл е опр. №583-10-III г.о. на ВКС. Непоискването на обяснения, респ. липсата
на покана за изслушване, е въздигнато от закона в абсолютно отменително
основание. Неизвършването на това действие прави незаконно дисциплинарното
наказание само на процесуално основание. Поради това законът повелява на съда
да не разглежда спора по същество и го задължава да отмени дисциплинарното
наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.
193, ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Целта на
разпоредбата е да осигури протичане при условията на обективност на
дисциплинарното производство, което от своя страна е предпоставка за вземане на
решение от органа, осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи
дисциплинарно наказание и ако да – какъв да бъде неговият вид. Ето защо
изслушването на обясненията на работника предпоставя на първо място обясненията
да са изискани в рамките на дисциплинарното производство, да са изискани
обяснения за извършването на конкретизирани по всички обективни признаци
/време, място на извършване и т.н./ вменени нарушения, да е даден подходящ срок
за депозиране на обяснения, както и същите да са достигнали до знанието на
работодателя.
Ответникът не
доказа спазването на изискването по чл. 193 КТ. Не се ангажираха писмени и гласни доказателства, сочещи на
изискване/депозиране на обяснения от страна на служителя, както и не се събраха
доказателства, сочещи на изслушване на ищеца във връзка с дисциплинарното
производство. Представеното обяснение от работника, находящо се на стр. 16 от
делото, съдът не обсъжда, тъй като ответникът не е представи покана отправена
до работника за даване на обяснения за въпросното нарушение, за което е
наказан. Представеното обяснение може да е дадено и като отказ от страна на
работника да бъде командирован за повече от 30 дни, а както е видно от заповед
№ № 11-01-87/13.3.2020 г. командироването на работника е за 32 дни. В този
случай съгласието на работника е задължително за командироването му. Тази
неяснота, дали обяснението е изискано във връзка с дисциплинарно производство
или за съгласие за командироване повече от 30 дни, в проведената процедура по
дисциплинарно наказване на работника не може да се отстрани, чрез тълкуване и
предположения, с оглед формалността на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание.
Доколкото не се
доказа ответникът да е поискал обяснения от работника във връзка с вменените му
нарушения, наложеното наказание следва да бъде отменено без спорът да бъде
разглеждан по същество – чл.
193, ал.2 ГПК. Разискването на другите факти, свързани с нарушението, е
безпредметно.
За пълнота следва
да се отбележи, че заповедта за забележка е незаконна и защото работодателят не
доказа нужда да командирова работника си от Локомотивно депо Русе в Локомотивно
депо Бургас, което е предпоставка за командироване на основание чл. 121 КТ. На
второ място основателен е доводът на ищеца, че т.к. командироването е за 32
дни, а съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от КТ командироването за срок по
дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или
служителя. Ответникът не доказа да е имал съгласието на работника за
командироването му повече от 30 дни, поради което заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и на това основание, а работникът е
имал право да откаже явяването си в Локомотивно депо Бургас.
Останалите
възражения изложени от ищеца в писмените му бележки не подлежат на проследяване,
т.к. не са въведени с исковата молба, съответно не са станали предмет на
правния спор.
С оглед на
изложеното, ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца е
незаконосъобразно и забележката следва да бъде отменена без да се формират
фактически и правни изводи относно осъществяването на вменените нарушения.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в настоящото производство разноски, но доказателство за такива
до приключване на съдебното производство не са представени, поради което не
следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща ДТ по чл.
3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание "забележка" наложеното на А.Т.А.,
ЕГН ********** *** със Заповед № ЛС-14/02.04.2020г., издадена от Директора Д.Б.
на „Поделение за товарни превози - Горна Оряховица”, БУЛСТАТ 1754038560088,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА „Поделение
за товарни превози - Горна Оряховица”, БУЛСТАТ 1754038560088, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв.
/четиридесет лева/, представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв.
/пет лева/ представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд град Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от
същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: