№ 154
гр. Свиленград, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №
20235620100322 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.312, ал.1 от ГПК.
Образувано и по предявени от Е. Н. Н. срещу Община Свиленград
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата Е. Н. Н. иска от съда да признае за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № 583/26.04.2023 г. на Кмета на Община Свиленград
и да го отмени, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „личен асистент“, с месторабота: гр. *********************, с
предмет: “подкрепа в дейности от личен домашен и социален характер на
ползвателя на личната помощ Н.Н. Н., ЕГН **********“.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника Община
Свиленград – работодател, възникнало с трудов договор № 208 от
27.10.2021г. и тристранно споразумение № 209 от 25.10.2021г., сключено на
основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ, между Кмета на Община
Свиленград, като доставчик на лична помощ, ищцата, като асистент, и Н.Н.
Н., като ползвател. По силата на това трудово правоотношение ищцата
заемала длъжността „личен асистент“. Със Заповед № 583 от 26.04.2023 г. на
Кмета на Община Свиленград трудовото правоотношение между ищцата и
ответника било прекратено, като й било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Ищцата счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение с
посочената заповед е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че не било спазено императивното
изискване на чл.193, ал.1 от КТ, доколкото не била изслушана преди налагане
1
на дисциплинарното наказание и не й била дадена възможност да даде
писмени обяснения. Изложеното в заповедта съображение, че поради
отсъствие на ищцата от страната и неизвестно местопребиваване не могло да
се изпълни изискването на чл.193, ал.1 от КТ, било необосновано и
незаконосъобразно. Ищцата била гражданин на Руската Федерация, законно
пребиваваща на територията на България, с вписан ЛНЧ и регистриран
настоящ и постоянен адрес в България. В трудовия договор на ищцата бил
посочен за връзка и номер на мобилен телефон. При тези данни ответникът не
изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска писмени
обяснения от нея на адреса й в гр. Свиленград, с писмо с обратна разписка.
Освен това, ищцата твърди, че не била спазена процедурата за
прекратяване на тристранното споразумение, която следвало да се развие
преди издаване на Заповед № 586/26.04.2023г., а не със самата заповед, с
която се прекратява трудовия договор. Неучастието в процедурата по
прекратяване на тристранното споразумение на една от страните – ползвателя
на личната помощ Н.Н. Н., също било съществено нарушение, още повече че
този ползвател бил дете със степен на увреждане 60 % с чужда помощ,
определена от ТЕЛК при МБАЛ Свиленград, със срок на действие до
01.10.2023г.
На следващо място, при издаване на Заповед № 586/26.04.2023г. било
допуснато и съществено нарушение на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ,
изискваща издаване на мотивирана заповед. Като основания за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ в заповедта били посочени нарушения
по чл.187, т.3 и т.10 от КТ, но липсвали мотиви за това коя от двете хипотези
на състава на чл.187, т.3 от КТ е имал предвид работодателят. Не били
изложени и мотиви кои са другите тежки нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 от КТ, с което съществено било
нарушено правото на защита на ищцата.
Ищцата оспорва и наличието на материално - правно основание за
прекратяване на трудовия договор, като твърди, че не била допуснала
неизпълнение на трудовите си задължения, поради което нямало основание да
й бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че
пътуването й до Русия се наложило по здравословни причини - повторна
консултация, диагностика и изследвания, проведени в гр. Симферопол в
Клиника за съвременна медицина „Авицена“ - 000 „Рейн-ЛНД“, в периода
11.04.2023г. - 14.04.2023г., за което устно били уведомени социалните
работници на Дирекция „Социално подпомагане“ - Свиленград и близките на
ищцата в България - съпруга й Н. Н. и неговите родители. Последните, по
време на отсъствието на ищцата се намирали в семейното жилище в гр.
Свиленград, на ул. „Парижка комуна“ № 1, в което била й месторабота й по
прекратения трудов договор. Затова и предвид, че ищцата била осигурила
свои заместници по време на уважителното й отсъствие, не било нарушено
споразумението, респ. не били нарушени правата на детето.
Отделно от това, работодателят не бил изпълнил задължението си по
чл.189 от КТ да прецени всички критерии за определяне на дисциплинарното
наказание, вкл. изложените обстоятелства, които било от съществено
2
значение за тази преценка. Следвало да има предвид сравнително краткото
отсъствие на ищцата от дома на ползвателя на лична помощ, което време
съвпадало с предвидената възможност да ползва отпуск по КТ, както и
липсата на настъпили неблагоприятни последици от нейното отсъствие за
малолетното дете Н.. Веднага след връщането си от Русия ищцата поела
грижите за детето си, които напълно съвпадали със задълженията й на личен
асистент по прекратения трудов договор, и продължавала да ги изпълнява и в
настоящия момент.
Поради изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявените искове
и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че ищцата е
работила по трудов договор при ответника, в периода, посочени в исковата
молба, като последната заемана от нея длъжност е „личен асистент“. Не спори
и че трудовото правоотношение е прекратено с процесната заповед. Оспорва
твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението. Счита
оспорената заповед за законосъобразна, тъй като съдържала правни и
фактически основания за издаването й, както следва:
В заповедта било посочено, че се издава на основание чл.195 от КТ, във
връзка с чл.186, с чл.187, ал.1, т.3 и т.10, чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.7 и т.2 от
Кодекс на труда и чл.330, ал.2, т.6 от Кодекс на труда. Посочено било в
заповедта, че Е. Н. Н. напуснала страната на 07.04.2023г. и че към датата на
извършената проверка - 24.04.2023г., и към датата на издаване на заповедта -
26.04.2023г. не се е завърнала. Посочено било, че местоживеенето й е
неизвестно и че за отсъствието си не била уведомила работодателя. Посочено
било също, че за времето от 07.04.2023г. до датата на издаване на заповедта
(26.04.2023г.) не изпълнявала задълженията си, произтичащи от трудов
договор № 208 от 27.10.2022г., както и че поради отсъствието й и поради
това, че не било известно местопребиваването й, писмени обяснения не били
взети, на основание чл.193, ал.3 от КТ, т.е. поради вина на работника/
служителя.
Ответникът твърди, че ищцата извършила посоченото в заповедта
виновно неизпълнение на трудовите й задължения, изразяващо се в
бездействие - неявяване на работа през посочения в заповедта период и
неуведомяване на работодателя за това. Изрично в чл.5, т.1 от тристранното
споразумение било посочено, че асистентът е задължен да изпълнява
съвестно дейността по предоставяне на лична помощ, съгласно план график
за работа на асистента, определящ работното време и дейностите, в
съответствие с изискванията на действащото законодателство. Съгласно т.3 от
споразумение асистентът се задължавал да уведомява незабавно доставчика
на лична помощ за възникнали препятствия да изпълнява задълженията си по
споразумението. Ищцата не спазила посочените разпоредби на тристранното
споразумение. Тежестта на извършеното нарушение (неявяване на работа)
била изключително висока, тъй като длъжността „личен асистент“, сама по
себе си, предполагала полагане на грижи за нуждаещо се от такива лице.
Ответникът счита, че правилно е приложен чл.193, ал.3 КТ, тъй като ищцата,
3
чрез своите действия, го поставила в обективна невъзможност да я изслуша
или да й вземе писмени обяснения, т.е. такива не били взети поради вина на
ищцата. В тази връзка, ответникът изпратил писмо с № И - 2298/11.05.2023г.
до Началника на РУ-Свиленград, с което, след като два пъти не открил
ищцата на работното й място, поискал полицията да посочи
местонахождението й; получил обяснение от Н. К. Н. (вх. №203/09.05.2023г.)
за това, че съпругата му Е. Н. е в чужбина; „налице“ била покана до Н. за
даване на обяснения № И-2016/25.04.2023г., в която било посочено, че
същата е на основание чл.193, ал.1 от КТ.
В срока за отговор ответникът е представил допълнение към отговора
си, в което твърди, че при извършени проверки на 24.04.2023г. и 25.04.2023г.
в жилището, обитавано от ищцата, с адрес: гр. *********************,
служители на Дейност „Социални услуги“ – гр. Свиленград установили, че
последната не била в дома си и не предоставяла лична помощ на потребителя
Н.Н. Н.. Твърди, че по данни на съпруга й Н. Н., живущ на същия адрес, към
датите на проверките, ищцата не предоставяла лична помощ на потребителя,
тъй като отсъствала от страната, която напуснала на 07.04.2023г. За
извършените проверки на посочените дати служителите съставили протоколи,
подписани от тях и от съпруга на ищцата. На 25.04.2023г. на посочения от
ищцата в трудовия й договор адрес била доставена от служител на Дейност
„Социални услуги“ – гр. Свиленград покана за даване на обяснения, на
основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с установеното нарушение.
Констатирано било от служителя, че ищцата не пребивава на адреса, което
било потвърдено от съпруга й. По този начин била спазена процедурата по
чл.193 от КТ, доколкото с достигане на искането на работодателя за даване на
писмени обяснения до посочения от ищцата адрес, работодателят изпълнил
задължението си за връчване на искането. С връчване на оспорената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата била уведомена и за
прекратяване на тристранното споразумение, което произвело действие след 5
дни, съгласно чл.9, ал.4 от последното.
Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата, че не била
допуснала неизпълнение на задълженията си на асистент, предвидени в чл.5
от тристранното споразумение, че пътуването й се наложило по здравословни
причини, за което уведомила социалните работници и близките си в
България, както и че поверила грижите за малолетното дете Н. Н. на баща му
Н. Н.. Не отговаряло на истината и твърдението на ищцата, че в месечните й
отчети по чл.27, ал.2 от Закона за личната помощ липсват неверни данни.
Напротив, ищцата невярно документирала, че в периода от 07.04.2023г. до
28.04.2023г. била на работа и предоставяла лична помощ на потребителя Н.
Н..
Поради изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и да му присъдите направените в производството
разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните,
и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
4
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е работила по
трудово правоотношение при ответника в процесния период, като последно е
заемала длъжността „личен асистент“.
Представен е с исковата молба Трудов договор № 208/27.10.2021 г., по
силата на който ответникът е възложил, а ищцата е приела да изпълнява
длъжността „личен асистент“. Договорът е сключен на основание чл.68, ал.1,
т.2 от КТ, но за срок не по-късно от 01.10.2023 г. Уговорено е в чл. 3 от
договора, че продължителността на работния ден е съгласно одобрен график,
а в чл.6 е уговорен и размера на трудовото възнаграждение. Уговореното
място на работа е в дома на потребителя Н.Н. Н. с адрес: гр.
*********************. Съгласно чл.10 от договора личният асистент е
длъжен в срок до три работни дни на следващия месец да представя отчет за
извършената през месеца дейност.
С Допълнително споразумение №84/13.01.2023 г. страните са
постигнали съгласие, считано от 01.01.2023 г. да се измени работното време и
трудовото възнаграждение.
Представено е и Тристранно споразумение № 209/25.10.2021 г.,
сключено на основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ (ЗЛП) между
Кмета на Община Свиленград - доставчик на лична помощ, Е. Н. Н. -
асистент и Н.Н. Н. -ползвател, с което се урежда редът и срокът за
предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и
задълженията на страните.
Процесният трудов договор е сключен на основание чл.27, ал.1 от
Закона за личната помощ, а процесното тристранно споразумение – на
основание чл.14, ал.3, т.2 от същия закон. Т.е. процесното трудово
правоотношение е възникнало въз основа на специфичен трудов договор,
предпоставка за сключването на който е тристранно споразумение, страни по
които са доставчикът на личната помощ (чл.18, ал.1 от 3ЛП - в случая е
ответната община, от една страна), от друга – асистента (чл.24 от ЗЛП) и
ползвателя на лична помощ (чл.8, ал.1 от ЗЛП). Основанията за сключването
и съдържанието на договора са посочени в Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019
г. за включване в механизма лична помощ. Съгласно чл. 3а, ал.1 от
Наредбата, в 7-дневен срок от сключването на споразумението по чл.3,
ал.3 доставчикът на лична помощ сключва трудов договор с асистента по
образец.
Предвид специфичния характер на процесното трудово
правоотношение, трудовите задължения на асистента са залегнали в
тристранното споразумение, наред с тези в длъжностната характеристика, в
която са детайлизирани преките задължения на личния асистент. Съгласно
чл.5 от споразумението, асистентът се задължава да: 1/. изпълнява съвестно
дейността по предоставяне на лична помощ, съгласно план-график за работа,
определящ работното време и дейностите, в съответствие с действащото
законодателство; 2/. уведоми в 3-дневен срок доставчикът на лична помощ от
настъпване на промяна в обстоятелствата по чл.25 от ЗЛП; 3/. уведоми
5
своевременно доставчика на лична помощ при възникнало препятствие да
изпълнява задълженията си по настоящото споразумение; 4/. уведоми при
всеки случай, когато се налага промяна на мястото на работа извън
населеното място в съответствие с потребностите на ползвателя на лична
помощ; 5/. информира доставчика на лична помощ за наличието на конфликт
с ползвателя; 6/. не разпространява лична информация за ползвателя, станала
му известна в хода на предоставяне на личната помощ; 7/. предоставя отчет за
изпълняваните дейности и действително отработените часове през съответния
месец, при спазване на срока по чл.32, ал.2 от ЗЛП. Съгласно чл.9, ал.4 от
тристранното споразумение, същото може да бъде прекратено при
неизпълнение на задълженията на някоя от страните чрез писмено
предизвестие, което изправната страна по договора отправя до неизправната,
като споразумението се счита за прекратено след изтичането на 5 работни дни
от получаването на писменото предизвестие.
Със Заповед № 586/26.04.2023 г. на Кмета на Община Свиленград
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради извършени от ищцата нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, т.3 и т.10 от КТ: „не предоставя лична
помощ на потребителя Н.Н. Н. … и е отсъствала от страната за времето от
07.04.2023г. до 26.04.2023г., без да уведоми работодателя си.“. Заповедта е
връчена на ищцата на 02.05.2023г., при условията на удостоверен от двама
свидетели отказ на работника да я получи, скрепен с техните имена,
длъжности и подписи.
Представени са от ищцата и удостоверение за сключен граждански брак
между нея и Н. К. Н., както и удостоверение за раждане, видно от което
съпрузите са родители на малолетното дете, ползвател на личната помощ – Н.
Н. Н., роден на 03.02.2023г.
Видно от представеното Експертно решение № 90239 от
191/12.10.2021г., издадено от „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД – гр. Свиленград,
със срок на валидност 2 години (до 01.10.2023г.), детето Н. Н. Н. с определен
процент степен на увреждане 60% с чужда помощ.
Представени са от ответника протоколи от извършени на 24.04.2023г. и
25.04.2023г. проверки на личния асистент от страна на „К. Г. – соц. р-к и Ив.
Шидерова – сч.“. В първия протокол е отразено, че на 24.04.2023г. в 14,00 ч.,
при извършена проверка на ищцата в дома й на ул. „Парижка комуна“ № 1,
било установено от проверяващите, че същата не е в дома си, а за детето се
грижат бащата, бабата и прабабата. Посочено е в протокола, че по данни на
бащата на детето, който работил в Икономическа полиция в Свиленград и бил
в отпуск, ищцата „напуснала страната на 07.04.2023г. в посока Турция, а на
следващия ден отпътувала за Русия и до момента я няма“. Във втория
протокол е отразено, че на 25.04.2023г. в 14,30 ч., била извършена проверка в
дома на ищцата и бил направен опит да й се връчи покана за писмени
обяснения. Посочено е в протокола, че „асистентката не била на работното си
място, а за детето се грижили бащата и прабабата“. Посочено е също, че
бащата Н. Н. потвърдил, че Е. Н. отсъства от страната.
6
Представен е и отчет от ищцата по чл.27, ал.2 от ЗЛП, видно от който за
периода 01.04.2023г. – 30.04.2023г. същата не е отразила в отчета неявяване
на работа.
Видно от представените от ответника писмени доказателства
дисциплинарното производство срещу ищцата е започнало с Покана за даване
на писмени обяснения с № И-2016/25.04.2023г., доколкото нито се твърди
наличието, нито се установява докладна записка до кмета на общината за
извършената на 24.04.2023г. проверка на асистента и/или заповед на кмета за
образуване на дисциплинарно производство срещу него. По делото остава
неизяснено защо едва през месец май, т.е. след издаване на заповедта за
уволнение, ответникът е изпратил писмо с № И - 2298/11.05.2023г. до
Началника на РУ-Свиленград, с което е поискал полицията да посочи
местонахождението на ищцата и е изискал обяснение от съпруга й Н. К. Н. - с
вх. № 203/09.05.2023г.
С поканата за даване на писмени обяснения работодателят -
доставчикът на лична помощ Община Свиленград е изискал от асистента Е.
Н. Н. обяснения за това „поради каква причина не изпълнява задълженията си
на личен асистент на Н.Н. Н. от гр. *********************, произтичащи от
трудов договор № 208/27.10.2021г. за времето от 07.04.2021г. и до настоящия
момент и за това поради каква причина отсъства от местоработата си за
същия период от време, без да уведоми работодателя си“. С поканата е даден
срок за обясненията до 12,30 ч. на 26.04.2023г., т.е. по-малко от 24 часа,
доколкото първият удостоверен опит за връчването й е направен на
26.04.2023г. в 14,30 ч., в дома на асистента, на адрес й, посочен в трудовия
договор - гр. ********************* (видно от протокола от същата дата).
Втори опит за връчване на поканата не се установи да е имало, нито чрез
пощата или куриер, нито посредством мобилния номер на асистента, посочен
в трудовия договор, нито по ел. поща.
На гърба на представената Покана за даване на писмени обяснения с №
И-2016/25.04.2023г. е удостоверено с подпис от К.Г. (една от служителите,
извършили проверката на 24.04.2023г.), че на 25.04.2023г. същата не е
намерила Е. Н. в дома й в гр. *********************, за да й връчи поканата.
Служителят е удостоверила и обстоятелството, че „по сведение на съпруга й
Н. Н. същата отсъства от страната от 07.04.2023г. и не се е прибирала
оттогава и до сега, местопребиваването й е неизвестно“.
Също върху гърба на поканата е удостоверено с подпис от Н. К. Н., че
Е. К.а Н. не е била намерена на 25.04.2023г. в дома й на горепосочения адрес
и че същата отсъства от страната от 07.04.2023г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
действително в периода 07.04.2023г. – 28.04.2023г. ищцата е била извън
територията на България. Свидетелят Н. Н. – бивш съпруг на ищцата (бракът
им е прекратен с развод, считано от 30.06.2023г., по силата на Решение №
114/30.06.2023г., постановено по гр.д. № 295/2023г. по описа на Районен съд –
Свиленград, представено по делото) посочва, че той лично я е отвел на
летището в гр. Истанбул, Турция, откъдето тя взела полет за Крим, където
7
бил родния й дом. Св. Н. заявява, че казал това на дошлите на проверката на
24.04.2023г., но за дата на връщане не си спомня какво точно им казал.
Посочва и адреса на ищцата в Крим, на който той също бил адресно
регистриран. Посочва също, че отразеното върху гърба на поканата, че
„местопребиваването на ищцата е неизвестно“ не било негово изявление, тъй
като той винаги бил знаел къде била Е.. Не съобщил за адреса й в Крим,
където тя била, тъй като никой не го бил питал. Относно датата на връщането
й св. Н. заявява, че знаел, че ищцата ще се върне на 28-ми и мислил, че
уведомил за това проверяващите служители, но не бил сигурен. В тази връзка,
за потвърждение на датата на завръщането си в България ищцата е
представила копие от самолетен билет на нейно име от 28.04.2023г. в посока
Сочи – Истанбул. Показанията на св. Н. относно отсъствието на ищцата от
България се допълват от показанията на свидетелите Георги Караславов и
Любен Н., ангажирани от ищцата. Св. Караславов знаел и причината за
пътуването на ищцата – операция на майка й и лични изследвания. За това
свидетелстват и представените от ищцата писмени доказателства, с
писменото й становище от 29.06.2023г.: резултати от медицински
изследвания на ищцата от 11.04.2023г. и 14.04.2023г., направени в
медицински център в град Симферопол, и епикриза от болница в същия град,
видно от която Татяна Н. Баделина (майка на ищцата) е била
хоспитализирана в периода 06.04.2023г. – 24.04.2023г., поради извършена й
на 06.04.2023г. операция. Свидетелите Караславов и Н. посочват също, че по
време на отсъствието й ищцата и съпругът й са комуникирали чрез интернет,
и че последният е бил наясно за периода на отсъствието й, както и че е нямал
никакви притеснения във връзка с отсъствието си. Макар св. Н. да е заявил в
показанията си, че е имал притеснения в тази връзка и затова подал сигнал до
ДСП – Свиленград, а за причините за отсъствието на съпругата си узнал след
завръщането й, съдът не дава вяра на показанията му в тази им част, предвид
горепосочената медицинска документация и показанията на свидетелите
Караславов и Н.. Показанията на св. Н. в тази му част, освен че противоречат
на останалия доказателствен материал, са и нелогични, доколкото сам
свидетелят обяснява, че е завел съпругата си до летището и знаейки, че тя ще
бъде в дома си в Крим за определен период от време, е взел отпуск, за да
гледа детето им, а в това време „подал сигнал да ДСП, защото имал едни
притеснения … като имал за цел да се извърши проверка на съпругата му и тя
да бъде предупредена, че не може да напуска държавата без него …“!!!
Очевидно е за съда, че сигналът на св. Н. е бил мотивиран не е от притеснения
на съпруга на ищцата за отсъствието й, а от предстоящия бракоразводен
процес, иницииран от свидетеля с искова молба от 02.05.2023г., представена
по делото (л.128). Затова съдът приема, че св. Н. е бил наясно и с периода на
отсъствието на съпругата си, и с нейното местопребиваване, и с причините за
отсъствието й, и то към момента на проверката от 24.04.2023г. и след нея.
По делото е разпитана като свидетел и К.Г. – социален работник, една
от служителите, извършили проверките и направили опита да се връчи на
ищцата поканата за даване на писмени обяснения. Св. Г. заявява, че
извършената на 24.04.2023г. е била „внезапна“ и че от началото на договора с
8
ищцата (27.10.2021г.) друга проверка не й била правена, нито имало повод за
такава. Посочва, че не намерили ищцата в дома й, но „съпругът й казал, че е
извън страната, че е заминала при родителите си и че ще се върне в края на
месеца“. Признава, че не е удостоверила това в протокола, но не може да каже
защо, като заявява, че „може би е допуснала грешка“. Признава също, че й е
известно, че ищцата е предоставила телефонен номер и електронен адрес за
връзка, но заявява, че „не са ги използвали“, като това счита, че това било
неин пропуск. В отговор на въпроса защо е удостоверила на гърба на
поканата за писмени обяснения, че местопребиваването на ищцата е
неизвестно, след като е знаела от съпруга й къде е тя, св. Г. заявява, че за нея
„неизвестно“ означавало „извън страната“. В показанията си св. Г.
потвърждава удостовереното в протокола от 24.04.2023г., че към момента на
проверката за детето са се грижили бащата и бабата, и че то е изглеждало
добре и се чувствало добре – „тях това ги интересувало“.
В показанията си свидетеля М.а Д. – ръководител „дейност „Социални
услуги“ към Община Свиленград също посочва, че „тях това ги интересува“ –
„дали детето е обгрижвано и дали се чувства добре“. Св. Д. е потвърдила в
показанията си, че към момента на проверките „семейството на мъжа
отглеждали детето и то се чувствало добре“. Посочила е, че решението да се
търси дисциплинарна отговорност от ищцата било нейно, тъй като била
упълномощена за това със заповед на кмета на общината, а бързите й
действия били предизвикани от това „да има възможност друг член на
семейството да подготви документите и от първи май да встъпи в длъжност“.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта за установяване
законността на уволнението носи работодателят - ответникът по делото
Община Свиленград, поради което е необходимо в съдебното производство
той да установи осъществяването в обективната действителност на всички
материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на
трудовото правоотношение. Преди да се докаже, че ищцата е извършила
визираното в заповедта дисциплинарно нарушение, следваше да се установи,
заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и при
спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, отговаря на изискванията на
чл.195, ал.1 от КТ и е редовно връчена на работника/ служителя.
По делото се установи, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което след налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ с процесната заповед на работодателя е прекратено на 02.05.2023
г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. При проверка законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание се установи, че тя е издадена от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и е
редовно връчена на служителя, но не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от
КТ. В тази връзка, съдът намира за неосновател довода на ищеца, че заповедта
не е мотивирана. Както е изяснено в множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК, заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, отговаря на условието за мотивиране по чл.195 от
9
КТ, когато от съдържанието й работникът има възможност да разбере
причината, поради която е санкциониран. Процесната заповед е такава – от
съдържанието й става ясно в какво се състои нарушението, заради което се
налага санкцията.
В случая обаче, работодателят не доказа да е спазил императивното
изискване на чл.193, ал.1 от КТ - да поиска обяснения от ищцата за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, послужило като основание
за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение. Съдът приема, че
изготвеното от работодателя писмено искане за обяснение не надлежно е
връчено на ищцата. Неоснователни са доводите на ответника, че преди
издаването на уволнителната заповед, от ищцата са поискани писмени
обяснения, но такива не са дадени по нейна вина, поради което приложени
следвало да намери разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ.
В тази връзка, съдът съобрази съдебната практика, според която
„Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина
във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за
дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо
от причините за отказа да се дадат обяснения. Текстът на чл.193, ал.3 от КТ е
приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в
невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато
работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на
работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща
искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил
възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне
до него. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде
обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай.“ - Решение № 226 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
917/2011 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, не се
налага извода, че с поведението си ищцата е осуетила възможността
работодателят да й поиска обяснение за неявяването й на работа. Напротив,
установи се, че работодателят не е положил необходимите усилия за това
поканата да достигне до ищцата. Поканата не е била изпратена чрез пощата
или чрез куриерска служба на домашния адрес на ищцата, тя не е била
търсена на известния на работодателя й номер на мобилен телефон, нито на
известния му ел. адрес. Направен е бил само едни опит за връчване на
поканата - чрез посещение на адреса на ищцата. Удостовереното върху гърба
на поканата от връчителя обстоятелство, че „местопребиваването на ищцата е
неизвестно“ се опроверга от събраните по делото доказателства. Ищцата
доказа, че е напуснала адреса си, като е уведомила за това съпруга си и му е
поверила грижите за детето им, че съпругът й е знаел местопребиваването й
по време на проверките и е бил във връзка с нея, както е знаел и кога тя ще се
завърне. Установи се, че посредством съпруга на ищцата, на работодателя е
било известно, че тя е извън България и че само няколко дни след проверката
е щяла да се завърне в дома си, респ. можело е да бъде намерена в дома си
само няколко дни след издаването на поканата, точно толкова, колкото биха
10
били необходими за връчването й, ако поканата беше изпратена по пощата
или по куриер. Освен това, за да е надлежно връчването по пощата, не е
необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и
чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл.36 от Закона за
пощенските услуги (Решение № 60177 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3778/2020 г., III г. о., ГК).
Вместо надлежно връчване на поканата за даване на обяснения,
установи се по делото едно целенасочено бързане на работодателя – да се
прекрати трудовото правоотношение с този личен асистент, за да може да
назначи на първи май друг личен асистент, при това - неоправдано бързане,
доколкото не се установи детето да е било в риск, а напротив – работодателят
е установил, че то е било е обгрижвано и се е чувствало добре.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
а в случая разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ не е приложима.
Следователно, наказанието „уволнение“, наложено с процесната
Заповед № 586/26.04.2023 г., е незаконно, поради което трябва да бъде
отменено, без да се разглежда спора по същество, съгласно чл.193, ал.2 от КТ.
След като обуславящият иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ -
за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, е
основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението работа. От трудовия договор и тристранното
споразумение, сключени между страните, се установява, че срокът на трудово
правоотношение не е изтекъл, поради което ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „личен асистент“.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има
право на разноски, каквито претендира и за които е представила списък по
чл.80 от ГПК. Направените от ищцата разноски се установиха в размер на
800,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерността на направените от ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение, с искане за намаляването им, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът намира така направеното възражение за
неоснователно. С оглед обема на осъществените процесуални действия и
конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното
възнаграждение от 800,00 лв. не се явява прекомерно и не следва да бъде
редуцирано, още повече, че същото не надвишава значително и необосновано
предвидения минимален размер (чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските вазнаграждения).
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при което на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по
делото съразмерно с уважената част от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
11
КТ, възлизаща на по 50 лв. по всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя, на основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, уволнението на Е. Н. Н., с ЛНЧ **********, с адрес: гр.
*********************, от длъжността „личен асистент“, извършено със
Заповед № 586 от 26.04.2023 г. на Кмета на Община Свиленград, връчена й на
02.05.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Е. Н. Н., с
ЛНЧ **********, с адрес: гр. *********************, на заеманата преди
уволнението работа - длъжността „личен асистент“, по силата на трудов
договор № 208/27.10.2021г. и тристранно споразумение № 209/25.10.2023г.,
при работодателя Община Свиленград.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с ЕИК *********, с адрес: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 32, представлявана от кмета арх. Анастас
Валентинов Карчев, да заплати на Е. Н. Н., с ЛНЧ **********, с адрес: гр.
*********************, сумата 800,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Свиленград, с ЕИК *********, с адрес: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 32, представлявана от кмета арх. Анастас
Валентинов Карчев, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
държавна такса по делото в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му – 04.09.2023 г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12